Присъда по дело №110/2021 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 12
Дата: 22 декември 2021 г. (в сила от 1 юли 2022 г.)
Съдия: Даниела Недкова Радева
Дело: 20214340200110
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 април 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 12
гр. Троян, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, V-ТИ СЪСТАВ - НАКАЗАТЕЛЕН, в
публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Даниела Н. Радева
при участието на секретаря Кремена Н. Раева
като разгледа докладваното от Даниела Н. Радева Наказателно дело от общ
характер № 20214340200110 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Д. М. М. – родена на ** г. в гр. **, българска
гражданка, живуща в **, със средно образование, неомъжена, работи на
длъжност „сервитьор“, студент във **, неосъждана, ЕГН: **********, за
ВИНОВНА в това, че около 16:11 часа на 05.07.2020 г. в м. „Копитото“, в
землището на с. Врабево, обл. Ловешка, в района на кръстовище на
Републикански път III-3505 „Стефаново – Дебнево“ (при км 15+000) с
Общински път GAB 1164, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Субару“, модел „Импреза“ с peг. № ЕВ ** ВМ,
собственост на Н. М. Н. от с. **, обл. Габровска, нарушила правилата за
движение по пътищата: Чл. 6, т. 1 от ЗДвП – „Участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка;
Чл. 45, ал. 1 от ППЗДвП – „Пътните знаци относно предимството
определят реда за преминаване на пътните превозни средства през
кръстовища и стеснени участъци от пътя“; Чл. 45, ал. 2 от ППЗДвП –
„Пътните знаци относно предимството имат следните изображения и
наименования - ... Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!“; Чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП – „Пътен знак Б2 указва на
водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на „стоп-
линията“, очертана с пътна маркировка, или ако няма такава - на линията,
на която е поставен знакът. Преди да потеглят отново, водачите са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат
1
предимство.“ и Чл. 50, ал. 1 от ЗДвП – „На кръстовище, на което единият
от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни
превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които се движат по пътя с предимство.“, като
навлизайки в посоченото кръстовище не съобразила поведението си с пътен
знак „Б2 - Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ - не
спряла управляваното от нея моторно превозно средство, за да пропусне
движещия се по републикански път III-3505 („Стефаново – Дебнево“) лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А5“ с peг. № СВ ** НН, управляван от Р.
Н. Г. от гр. **, обл. Ловешка, вследствие на което, по непредпазливост,
причинила значителни имуществени вреди на лек автомобил марка „Ауди“,
модел „А5“ с peг. № СВ ** НН, собственост на Н. П. Н. от с. **, обл.
Ловешка, в размер на 14 991,00 лв. (четиринадесет хиляди деветстотин
деветдесет и един лева), поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „а“
във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3-то и чл. 54 от НК я ОСЪЖДА на 4 (ЧЕТИРИ)
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на
наложеното наказание „лишаване от свобода“ на подсъдимата Д. М. М., с
така установената самоличност, за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от 3 (ТРИ)
ГОДИНИ.
На основание чл. 343г във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, ЛИШАВА
подсъдимата Д. М. М. от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 12 (ДВАНАДЕСЕТ) МЕСЕЦА.
ОСЪЖДА подсъдимата Д. М. М. от **, ЕГН: **********, ДА
ЗАПЛАТИ на ГРАЖДАНСКИЯ ИЩЕЦ Н. П. Н. от с. **, обл. Ловешка, **,
ЕГН **********, сумата 4 481,51 лв. (четири хиляди четиристотин и
осемдесет и един лева и петдесет и една стотинки), представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на
престъплението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
05.07.2020 г. до окончателното й изплащане, като в останалата част до
пълния размер от 4 490,00 лв. гражданският иск като неоснователен и
недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА подсъдимата Д. М. М. от **, ЕГН: **********, ДА
ЗАПЛАТИ на ГРАЖДАНСКИЯ ИЩЕЦ Н. П. Н. от с. **, обл. Ловешка, **,
ЕГН **********, сумата 500,00 лв. (петстотин лева), представляваща
заплатени от същия разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА подсъдимата Д. М. М. от **, ЕГН: **********, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр. Ловеч сумата
2
732,00 лв. (седемстотин тридесет и два лева) – разноски по делото от
досъдебното производство.
ОСЪЖДА подсъдимата Д. М. М. от ** ЕГН: **********, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт по
сметка на Районен съд гр. Троян сумата 179,26 лв. (сто седемдесет и девет
лева и двадесет и шест стотинки), представляваща 4% държавна такса
върху размера на уважения граждански иск, както и сумата 87,00 лв.
(осемдесет и седем лева), представляваща разноски по делото.
ПРИСЪДАТА подлежи на въззивно обжалване и/или протестиране по
реда на глава ХХІ от НПК пред Ловешки окръжен съд в 15-дневен срок от
днес.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 12
по НОХ дело № 110/2021г.

Подсъдимата Д. М. М. от с. **, област Габрово, е предадена на съд по
обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „а” във вр. с чл. 342, ал. 1,
пр. 3 от НК, а именно за това, че около 16:11 часа на 05.07.2020г., в м.
„Копитото“, в землището на с. Врабево, обл. Ловешка, в района на
кръстовище на Републикански път III-3505 „Стефаново – Дебнево“ (при км
15+000) с Общински път GAB 1164, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Субару“, модел „Импреза“ с peг. № ЕВ **
ВМ, собственост на Н. М. Н. от с. **, обл. Габровска, нарушила правилата за
движение по пътищата: Чл. 6, т. 1 от ЗДвП – „Участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка; Чл.
45, ал. 1 от ППЗДвП – „Пътните знаци относно предимството определят реда
за преминаване на пътните превозни средства през кръстовища и стеснени
участъци от пътя“; Чл. 45, ал. 2 от ППЗДвП – „Пътните знаци относно
предимството имат следните изображения и наименования - ... Б2 „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!“; Чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП –
„Пътен знак Б2 указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни
да спрат на „стоп-линията“, очертана с пътна маркировка, или ако няма
такава - на линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят отново,
водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат
предимство.“ и Чл. 50, ал. 1 от ЗДвП – „На кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни
средства, които се движат по пътя с предимство.“, като навлизайки в
посоченото кръстовище не съобразила поведението си с пътен знак „Б2 -
Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ - не спряла
управляваното от нея моторно превозно средство, за да пропусне движещия
се по републикански път III-3505 („Стефаново – Дебнево“) лек автомобил
марка „Ауди“, модел „А5“ с peг. № СВ ** НН, управляван от Р. Н. Г. от гр.
**, обл. Ловешка, вследствие на което, по непредпазливост, причинила
значителни имуществени вреди на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А5“ с
peг. № СВ ** НН, собственост на Н. П. Н. от с. **, обл. Ловешка, в размер на
14 991,00 лева. По повод престъплението е проведено досъдебно
производство, по което са разпитани свидетели, назначени са експертизи,
събрани са сведения за съдебното минало, семейното положение и други
характеристични данни за подсъдимата.
С Разпореждане № 97 от 02.04.2021г. съдията-докладчик по делото е
внесъл делото за разглеждане в открито разпоредително заседание.
В проведеното разпоредително заседание на 19.05.2021г. подсъдимата
1
Д. М. М. се явява лично и с упълномощеният защитник - адвокат Ч.Т. от
САК. За Районна прокуратура гр. Ловеч, Териториално отделение гр. Троян
се явява прокурор Николай Семов.
В разпоредителното заседание съдът е приел за съвместно разглеждане
по делото предявеният от Н. П. Н. граждански иск срещу подсъдимата Д. М.
М. за сумата 4 490.00 лева, претендирано обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва,
считано от 05.07.2020г. до окончателното й изплащане, както и е
конституирал Н. П. Н. в качеството на граждански ищец в процеса.
В разпоредителното заседание страните по делото са изразили
становище по въпросите, посочени в чл. 248, ал. 1 от НПК, както и досежно
липсата на очевидна фактическа грешка в обвинителния акт. Съдът се е
произнесъл с определение по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК и по повод
направено искане от подсъдимия и неговият защитник е насрочил делото за
разглеждане по общия ред, като е разпоредил призоваването на лицата,
посочени в приложението на обвинителния акт.
За Районна прокуратура гр. Троян, в същинското съдебно заседание, се
явява прокурор Николай Семов, който поддържа обвинението срещу
подсъдимата така, както е повдигнато с обвинителния акт. Счита, че с оглед
събраните по делото доказателства, обвинението е доказано по несъмнен
начин, поради което моли съдът да постанови присъда, с която признае
подсъдимата М. за виновна и да й наложи наказание лишаване от свобода за
срок от 4 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи
за изпитателен срок от 3 години, както и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца. Прокурор Семов счита, че гражданският иск
следва да бъде уважен в размера, който е превявен. Подробни аргументи за
горното прокурор Семов е изложил в своята пледоария.
Повереникът на гражданския ищец Н. П. Н. – адвокат Е.Ц. от АК гр.
Ловеч също счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин. Моли да
бъде осъдена подсъдимата Д.М. да заплати на гражданския ищец сумата
4 491.00 лева, която сума представлява разликата между установеният размер
на причинените имуществени вреди по автотехническата експертиза и
изплатеното обезщетение от застрахователя, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 05.07.2020г. и сумата 500.00 лева – разноски по делото,
съгласно приложеният договор за правна защита. Подробни аргументи за
горното адвокат Ц. е изложил в хода на съдебните прения.
Подсъдимата Д. М. М. дава обяснения преди приключване на съдебното
следствие, като заявява, че е спряла на знака „Стоп“, огледала се е внимателно
и след като се е уверила, че няма друга кола е потеглила, но е била ударена от
друг автомобил. Заяви също, че след настъпване на произшествието, е била
дърпана за косата и обиждана от свидетелката Г., както и след известно време
е получавала обаждания по телефона да преведе чрез „Изи Пей“ определена
сума пари. В последната си дума заявява, че е невинна. Защитникът на
2
подсъдимата – адвокат Ч.Т. счита, че настъпилото ПТП не е резултат от
поведението на подсъдимата, а по-скоро на поведението на свидетелката Р. Н.
Г.. Счита, че голяма част от доказателствата по делото са негодни, на
подсъдимата М. е била отнета възможността да се запознае със събраните
доказателства в хода на досъдебното производство и делото е образувано и
водено с цел заплащането на пари на свидетеля Н.. Моли съдът да признае
подсъдимата Д. М. М. за невиновна и да я оправдае по повдигнатото
обвинение, както и да отхвърли гражданският иск. Подробни аргументи за
горното адвокат Т. е изложил в своята пледоария.
От обясненията на подсъдимата Д. М. М., от показанията на
разпитаните свидетели Р. Н. Г., К. Ц. М., Н. М. Н., Б. В. Ц., Л. С. В., Н. П. Н.,
Й. Б. Ц., П. СЛ. СТ., АТ. Г. ЦВ. и ЕВ. Д. КР., от заключенията на вещото лице
Д. М. Д. по допуснатите съдебно-автотехническа и допълнителна съдебно-
автотехническа експертизи и от приложените по делото писмени
доказателства, съдът приема за установена и доказана следната фактическа
обстановка:
Подсъдимата Д. М. М. живее в с. **, обл. Габрово, като притежава
свидетелство за управление на МПС № *********, с категории „В" и"М",
издадено на 16.06.2020г. и валидно до 16.06.2030 година. Към 05.07.2020г. М.
нямала регистрирани нарушения по ЗДвП.
На 05.07.2020г. след обяд, гражданският ищец Н. П. Н., заедно с двамата
си сина и свидетелката Р. Н. Г., с която живеел на семейни начала, тръгнали
от с. **, обл. Ловеч, към с. Гумощник, обл. Ловеч, с лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А5“ с peг. № СВ ** НН, собственост на Н.. Автомобилът
управлявала свидетелката Г., като на предната дясна седалка бил единият син
на свидетеля Н., а той с другия си син се возели на задната седалка на
автомобила. Пътували по републикански път III-3505, като времето било
слънчево, а пътната настилка била суха.
На същата дата 05.07.2020г. подсъдимата Д. М. М., заедно с майка й –
свидетелката К.М., мъжът, с който майка й живее на семейни начала –
свидетелят Н.Н., техен познат и малолетният брат на подсъдимата – М. Н.,
тръгнали от с. **, обл. Габрово, за гр. **. Пътували с лек автомобил марка
„Субару“, модел „Импреза“ с peг. № ЕВ ** ВМ, собственост на свидетеля
Н.Н., като автомобилът управлявала подсъдимата Д. М. М.. На предната
дясна седалка бил свидетелят Н., а на задната свидетелката К.М., синът й и
познат на семейството – СТ. ИВ. СТ..
Около 16:00 часа, лекият автомобил „Субару“ се движел по общински
път GAB1164, в пътен участък от с. Врабево, обл. Ловеч, към с. Дамяново,
обл. Габрово, който пътен участък попада в землището на с. Врабево, обл.
Ловеч.
По посоката си на движение, преди навлизането си в зоната на
кръстовище на републикански път III-3505 и общински път GAB1164,
подсъдимата имала пътен знак „Б1 – Пропусни движещите се по пътя с
3
предимство!“, след което непосредствено преди кръстовището пътен знак „Б2
– Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. Подсъдимата Д.М.
не спряла на знака „Стоп“, навлязла на път III-3505, където се движел лекият
автомобил марка „Ауди“, модел „А5“ с peг. № СВ ** НН, управляван от
свидетелката Р. Н. Г.. Настъпил удар между двата леки автомобила, като
лекият автомобил „Ауди“ ударил с предната си част лекият автомобил
„Субару“ в задната лява половина. В резултат на удара двата автомобила
излезли от платното за движение и се установили в покой в пътната канавка
извън платното за движение. Свидетелите Р.Г. и Н.Н. излезли от лекия
автомобил „Ауди“ и отишли до лекия автомобил „Субару“, като установили,
че на шофьорската седалка е младо момиче, което било в „шок“. На задната
седалка на лекият автомобил „Субару“ имало жена и мъж, а между тях дете с
кръв на челото. В 16:11 часа свидетелят Н. П. Н. подал сигнал за настъпилото
ПТП с пострало дете на ЕЕНСП № 112, който бил препратен на ОДМВР гр.
Ловеч, РУ гр. Троян и ФСМП гр. Троян. На място пристигнали свидетелите
Й. Б. Ц. и П. СЛ. СТ., и двамата служители на РУ гр. Троян. Същите запазили
местопроизшествието, установили водачите на двата автомобила –
подсъдимата Д. М. М. и свидетелката Р. Н. Г.. Свидетелят Ц. извършил
проверка и на двете за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“ с фабричен № ARFN-0029, в 16:38 часа и 16:39 часа, като
пробите и на подсъдимата М. и на свидетелката Г. били отрицателни.
Пристигнал и екип на ФСМП гр. Троян, който транспортирал малолетния М.
Н. – брат на подсъдимата М., в МБАЛ гр. Троян за преглед и оказване на
медицинска помощ. Предвид обстоятелството, че свидетелят Н. П. Н. по това
време бил служител на РУ гр. Троян, на място бил изпратен екип на РУ гр.
Ловеч в състав свидетелите Б. В. Ц. и Л. С. В.. Свидетелят Б.Ц. извършил
проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест 7510“ с
фабричен № ARDN-0032, съответно в 17:19 часа на подсъдимата Д. М. М. и в
17:22 часа на свидетелката Р. Н. Г.. Резултатът и от двете проби бил
отрицателен – 0.00 промила. Свидетелят Б.Ц. съставил Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № 34 и Скица на ПТП към протокола /л. 48 и л. 49
от досъдебното производство/.
За времето от 18:20 часа до 20:10 часа на 05.07.2020г. бил извършен
оглед на местопроизшествие от главен разследващ полицай П.И., в
присъствието на поемни лица – свидетелите АТ. Г. ЦВ. и ЕВ. Д. КР.,
специалист техническо помощник – М. Ц. К. – инспектор НТЛ в РУ гр. Троян,
за което е съставен Протокол за оглед на местопроизшествие и албум с
фотоснимки /л. 19 – 31 от досъдебното производство/. На огледа на
местопроизшествие присъствал и инж. Д. М. Д., който впоследствие е
изготвил заключението по съдебно-автотехническата експертиза.
В хода на досъдебното производство по делото е назначена и
реализирана автотехническа експертиза и допълнителна автотехническа
експертиза с вещо лице инж. Д. М. Д.. От изготвените и поддържани от
вещото лице заключения се установява, че произшествието е настъпило на
4
05.07.2020г. в светлата част на денонощието, при положителни температури,
слънчево време, добра видимост и суха пътна настилка. Пътното платно на
републикански път III-3505 е двупосочно с изтрита маркировка. Участъкът от
пътя, където е настъпило ПТП е прав, с минимален наклон, асфалтиран, без
неравности. Максималната разрешена скорост за движение в този пътен
участък на път III-3505 е 90 км/час извън населено място. ПТП е настъпило в
района на кръстовище, образувано от републикански път III-3505 и общински
път GAB1164 между с. Врабево и с. Дамяново. Вещото лице е отразило в
заключението, че преди мястото на удара, и от двете посоки, няма
констатирани никакви следи по платното за движение, което означава, че
нито един от двамата водачи не е предприел екстремно спиране. Скоростта на
движение на лек автомобил „Субару“ преди ПТП е била 61 км/час, а на лек
автомобил „Ауди“ – 74 км/час. Определеният от вещото лице механизъм на
ПТП е следният: Лек автомобил „Ауди“ се движи по посока с. Дебнево на път
III-3505 със скорост 74 км/час. В същият момент по общински път GAB1164
по посока от с. Врабево към с. Дамяново се движи лек автомобил „Субару“
със скорост 61 км/час, който навлиза върху платното за движение на път
III-3505, където пресича коридора на движение на лекия автомобил „Ауди“.
Вследствие на това настъпва удар между предната част на лек автомобил
„Ауди“ и лявата задна половина на лек автомобил „Субару“. Вследствие на
удара рязко се променят направленията на векторите на скоростите и на двата
автомобила и същите се установяват извън платното за движение, на
обозначените при огледа места. В заключението е отразено, че причина за
възникване на ПТП е внезапното навлизане на лекият автомобил „Субару“ на
път III-3505 при положение, че платното е било заето от лекият автомобил
„Ауди“. ПТП е било предотвратимо от страна на водачът на лекия автомобил
„Субару“ чрез спиране преди мястото на удара при навременно задействане
на спирачната система. Вещото лице е отразило, че при изчислената скорост
на движение на лекия автомобил „Субару“, той изминава разстоянието от
навлизането си на път III-3505 до удара за под 1/4 секунда, което време е
недостатъчно дори за реакция от страна на водача на лекия автомобил
„Ауди“. Предвид това вещото лице е направило извод, че ПТП е било
непредотвратимо от страна на водача на лекия автомобил „Ауди“. Вещото
лице е определило и стойността на причинените щети на лекият автомобил
марка „Ауди“, модел „А5“ с peг. № СВ ** НН, в размер на 14 991.00 лева, а с
допълнителното заключение е определил стойността на щетата на лек
автомобил марка „Субару“, модел „Импреза“ с peг. № ЕВ ** ВМ в размер на
3 039.00 лева.
В съдебна зала инж. Д. заяви, че лекият автомобил „Ауди“ е могъл да
заобиколи лекият автомобил „Субару“ отдясно, но това не е било възможно
без излизането на лекия автомобил „Ауди“ от път III-3505.
От така установената и изложена по-горе фактическа обстановка, от
обясненията на подсъдимата, от показанията на разпитаните свидетели, от
заключенията по основната и допълнителната автотехническа експертиза и от
5
приложените по делото писмени доказателства, настоящата инстанция приема
за установено по несъмнен начин, че подсъдимата Д. М. М. е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1,
буква „а” във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, за което е предадена на съд и за
което съдът я е признал за виновна и осъдил.
От обективна страна подсъдимата Д. М. М. около 16:11 часа на
05.07.2020г. в м. „Копитото“, в землището на с. Врабево, обл. Ловешка, в
района на кръстовище на Републикански път III-3505 „Стефаново – Дебнево“
(при км 15+000) с Общински път GAB 1164, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Субару“, модел „Импреза“ с peг. №
ЕВ ** ВМ, собственост на Н. М. Н. от с. **, обл. Габровска, нарушила
правилата за движение по пътищата: Чл. 6, т. 1 от ЗДвП – „Участниците в
движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните
лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка; Чл. 45, ал. 1 от ППЗДвП – „Пътните знаци относно предимството
определят реда за преминаване на пътните превозни средства през
кръстовища и стеснени участъци от пътя“; Чл. 45, ал. 2 от ППЗДвП –
„Пътните знаци относно предимството имат следните изображения и
наименования - ... Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“;
Чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП – „Пътен знак Б2 указва на водачите на пътни
превозни средства, че са длъжни да спрат на „стоп-линията“, очертана с
пътна маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е поставен
знакът. Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които имат предимство.“ и Чл. 50, ал. 1 от ЗДвП – „На
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство.“, като навлизайки в посоченото кръстовище не съобразила
поведението си с пътен знак „Б2 - Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!“ - не спряла управляваното от нея моторно превозно средство, за
да пропусне движещия се по републикански път III-3505 („Стефаново –
Дебнево“) лек автомобил марка „Ауди“, модел „А5“ с peг. № СВ ** НН,
управляван от Р. Н. Г. от гр. **, обл. Ловешка, вследствие на което причинила
значителни имуществени вреди на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А5“ с
peг. № СВ ** НН, собственост на Н. П. Н. от с. **, обл. Ловешка, в размер на
14 991,00 лева. Доказани са всички елементи от фактическият състав на
престъплението по чл. 343, ал. 1, буква „а” във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК
и съдът счита, че деянието, извършено от подсъдимата Д. М. М. правилно е
квалифицирано като престъпление по посочения по-горе законов текст.
Безспорно е установено авторството на подсъдимата в извършване на
престъплението. Несъмнено същата е причинила ПТП, като на посочените в
диспозитива на обвинението дата, място и време, с управляваният от нея лек
автомобил марка „Субару“, модел „Импреза“ с peг. № ЕВ ** ВМ, е нарушила
6
правилата за движение по пътищата – чл. 6, т. 1 от ЗДвП; чл. 45, ал. 1 от
ППЗДвП; чл. 45, ал. 2 от ППЗДвП; чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП и чл. 50, ал. 1 от
ЗДвП, не спряла управляваното от нея моторно превозно средство, за да
пропусне движещия се по републикански път III-3505 лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А5“ с peг. № СВ ** НН, управляван от Р. Н. Г., вследствие на
което причинила значителни имуществени вреди на лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А5“ с peг. № СВ ** НН, собственост на Н. П. Н. в размер на
14 991,00 лева. Безспорно е, че на 05.07.2020г., при настъпване на
произшествието, подсъдимата Д. М. М. е имала качеството на водач, съгласно
§6, т. 25 от ДР на ЗДвП, което я прави годен субект на престъплението по чл.
343, ал. 1, буква „а” във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Несъмнено
подсъдимата М. е нарушила правилата за движение по пътищата и именно в
резултат на това нарушаване е настъпило пътно-транспортното произшествие.
Съгласно чл. 6, т. 1 от ЗДвП участниците в движението съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират
или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и пътната маркировка. В конкретният случай, по
посоката си на движение, подсъдимата е имала два пътни знака от група „Б“
относно предимство, а именно първо пътен знак „Б1 – Пропусни движещите
се по пътя с предимство!“, а непосредствено преди навлизането на път
III-3505 – пътен знак „Б2 – Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!“. Съдът приема за категорично доказано обстоятелството, че
подсъдимата М. не е съобразила поведението си на водач на МПС с тези два
пътни знака и не е спряла на пътен знак „Б2-Стоп“. Доказателство за това на
първо място е установената скорост на движение на управлявания от
подсъдимата лек автомобил „Субару“ при настъпване на удара – 61 км/час.
Както от отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие, от
приложените фотоснимки в албума, така и от заключението по реализираната
съдебно-автотехническа експертиза и заявеното от вещото лице Д. в съдебна
зала, разстоянието от пътен знак „Б2 – Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство!“ до мястото на ПТП е около 10 метра. Абсолютно
невъзможно е ако подсъдимата е била спряла на стоп-линията на пътен знак
„Б2“ и управляваният от нея автомобил от покой е потеглил, до мястото на
удара да развие скорост от 61 км/час. В съдебна зала вещото лице Д.Д. заяви:
„Скоростта, която би развил водачът зависи от начина по който ускорява,
като мога да го изчисля, но определено би била много по-ниска от 60 км/час.
В никакъв случай за 10 метра не може да се развие тази скорост. В това съм
категоричен“. На следващо място обстоятелството, че подсъдимата М. не е
спряла на пътен знак „Б2-Стоп“ се доказва и от показанията на свидетелите Р.
Н. Г. и Н. П. Н.. Свидетелката Г. заяви: „На разклона Врабево-** излезе кола,
която в последният момент видяхме, която отдясно имаше „Стоп“, а тя не
спря. Удари ни. Нямаше как да реагирам, защото стана за части от
секундата.......... Като излязохме и се поуспокоихме попитах я каква е
причината да не спре при видим знак „Стоп“ и тя ни каза, че скоро е взела
7
книжка, като баща й е бил отпред и той не е видял знака „Стоп“, били се
загубили, тръгнали на разходка, дали й да се учи да кара тепърва. Никой не
беше видял знака „Стоп“ и просто не спряха и ни удариха“. Свидетелят Н. П.
Н. заяви следното: „Попитах не са ли видяли знаците. Кръстовището е
регулирано с пътен знак „Б2 – Стоп“. Преди знака „Стоп“ има пътен знак
„Пресичане на път с предимство“. Казаха, че са се загубили и не са гледали
знаци, искали са да намерят верен път“. Показанията на свидетелите Г. и Н.
кореспондират изцяло помежду си и съответстват на изводите на вещото лице
по автотехническата експертиза относно механизма на настъпване на ПТП и
причините за същото. Свидетелят Б.Ц. – служител на РУ гр. Ловеч, който е
пристигнал на мястото на ПТП след настъпването му, също заяви, че е провел
разговор с водачите на двата автомобила и от този разговор е установил, че
лек автомобил „Ауди“ се е движел по път с предимство и отдясно наляво е
излязъл другият автомобил без да спре на знак „Стоп“. Свидетелят Й. Б. Ц. –
служител на РУ гр. Троян, в съдебно заседание заяви: „Едната водачка каза,
че не е видяла знак „Стоп“, идвайки от с. Врабево“, като в протокола е
отразено, че свидетелят посочва, че това е подсъдимата. Заяви също: „Тя
заяви, че не е видяла, че има знак „Стоп“ по пътя, по който тя се движи от с.
Врабево“. В този смисъл бяха и показанията на свидетелката Полица
Славчева С., също служител на РУ гр. Троян. Свидетелката С. заяви:
„Установихме, че виновникът за ПТП е водачът на лек автомобил „Субару“,
който е отнел предимството на лек автомобил „Ауди“. Водачът на лекия
автомобил „Субару“ беше подсъдимата“, като я посочва. Свидетелят АТ. Г.
ЦВ. – поемно лице, присъствало при извършеният оглед на
местопроизшествие, заяви следното: „Момичето в залата, което караше
колата /свидетелят посочва подсъдимата/ беше в шок, не беше на себе си,
ревеше, че е убила братчето си и ние я успокоявахме..... С майката и бащата
на подсъдимата говорих и разбрах, че е млад шофьор, че е взела книжка
месец-два преди случилото се. Не беше спряла на „Стоп“ мисля, излизайки на
кръстовището откъм с. Врабево, и е отнела предимството на автомобила,
идващ от гр. Ловеч посока гр. Априлци“. По късно при разпита си, на
поставен въпрос от адвокат Т., свидетелят А.Ц. заяви: „Момичето каза, че не
е спряло на „Стоп“. Момичето беше в шок, обясняваше, че не е спряла на
„Стоп“, че е млад шофьор, че взела преди 2-3 месеца книжка, както и че е
убила брат си“. Другото поемно лице – свидетелката ЕВ. Д. КР. заяви: „Видях
две коли, които са се сблъскали. Видях подсъдимата, която през цялото време
плачеше, трепереше и викаше „аз убих брат си“. Подсъдимата беше
притеснена и аз и мъжът ми, който беше наоколо, й предлагахме вода“.
Показанията на всички тези разпитани пред съда свидетели - Р. Н. Г., Н. П. Н.,
Б. В. Ц., Й. Б. Ц., П. СЛ. СТ., АТ. Г. ЦВ. и ЕВ. Д. КР., кореспондират помежду
си и описват една и съща фактическа обстановка. Единствено свидетелите К.
Ц. М. и Н. М. Н., които са се возили в управляваният от подсъдимата Д. М. М.
лек автомобил „Субару“, дават различни показания, като заявяват, че
подсъдимата е спряла на знака „Стоп“, огледала се е, след това е потеглила и
8
е била ударена от другия автомобил. Свидетелката К.М. заяви: „Единствено
знак „Стоп“ знам какво означава. На два пъти спря, като втория път видях
знак „Стоп“. Познавам само него. Продължихме след това и в следващия
момент почуствах удар........ След като спря и се огледа на знака „Стоп“
нямаше никого и тя продължи. След това последва удар“. Свидетелят Н.Н.
заяви следното: „Возих се в автомобила, управляван от Доротея на
05.07.2020г. Бяхме тръгнали на разходка и на връщане объркахме пътя. Преди
ПТП имаше знак, тя намали, после на знак „Стоп“ спря, колкото имаше
възможност се огледа, защото имаше много обрасло и тръгна. След 10
секунди настъпи страхотен удар, който ни изхвърли отстрани в тревата“.
Подсъдимата Д. М. М. в дадените от нея обяснения преди приключване на
съдебното следствие, също заяви, че е спряла на пътен знак „Стоп“, огледала
се е и след като е видяла, че няма други автомобили е потеглила, след което е
била ударена. При постановяване на присъдата съдът не е кредитирал с
доверие обясненията на подсъдимата Д. М. М., които са доказателствено
средство, както и показанията на свидетелите К. Ц. М. и Н. М. Н. относно
заявеното от тях, че подсъдимата е спряла на пътен знак „Стоп“, огледала се е
за идващи автомобили и след като не е имало такива е потеглила. Съдът
счита, че с така даданите обяснения, подсъдимата Д. М. М. лансира удобна за
нея защитна версия, целяща нейното оневиняване. Самото качество на
подсъдима, дава правото на М. да не казва истината. Свидетелите К.М. и Н.Н.
дават показания, които не се подкрепят от останалите събрани по делото
доказателства, което е обяснимо с оглед обстоятелството, че свидетелката
К.М. е майка на подсъдимата, а свидетелят Н. е мъжът, с който М. живее на
семейни начала. Прави впечатление, че при разпита си в хода на досъдебното
производство на 04.08.2020г. свидетелката К.М. е заявила, че няма спомен за
самото произшествие и изобщо не си спомня, че са претърпяли катастрофа, а
показанията й пред съда в съдебно заседание, проведено на 07.06.2021г. бяха
подробни относно случилото се. При поставен въпрос от съда на какво се
дължи това различие в показанията, свидетелката М. заяви, че с времето си
спомнила подробности, на които преди не била отдала значение. Съдът счита,
че причината за появилата се памет след почти една година у свидетелката
К.М. е резултат от предварително уговорен сценарий и версия, която цели
оневиняването на нейната дъщеря – подсъдимата Д. М. М.. Заявеното от
подсъдимата и от свидетелите М. и Н. противоречи както на показанията на
останалите разпитани по делото свидетели, така и на заключението по
автотехническата експертиза. Съдът по-горе изложи мотиви, че е абсолютно
невъзможно, лекият автомобил „Субару“, управляван от подсъдимата Д.М. да
се е движил със скорост от 61 км/час при настъпване на ПТП, в случай, че
беше спрял на стоп-линията на пътен знак „Б2-Стоп“. Освен това в
заключението си по автотехническата екпертиза вещото лице Д.Д., след
направените от него измервания и изчисления, е посочил механизма на
възникване на ПТП. Този механизъм е следният: Лек автомобил „Ауди“ се
движи по посока с. Дебнево на път III-3505 със скорост 74 км/час. В същият
9
момент по общински път GAB1164 по посока от с. Врабево към с. Дамяново
се движи лек автомобил „Субару“ със скорост 61 км/час, който навлиза върху
платното за движение на път III-3505, където пресича коридора на движение
на лекия автомобил „Ауди“. Вследствие на това настъпва удар между
предната част на лек автомобил „Ауди“ и лявата задна половина на лек
автомобил „Субару“. Вследствие на удара рязко се променят направленията
на векторите на скоростите и на двата автомобила и същите се установяват
извън платното за движение, на обозначените при огледа места. В
заключението е отразено, че причина за възникване на ПТП е внезапното
навлизане на лекият автомобил „Субару“ на път III-3505 при положение, че
платното е било заето от лекият автомобил „Ауди“. ПТП е било
предотвратимо от страна на водачът на лекия автомобил „Субару“ чрез
спиране преди мястото на удара при навременно задействане на спирачната
система. Вещото лице е отразило, че при изчислената скорост на движение на
лекия автомобил „Субару“, той изминава разстоянието от навлизането си на
път III-3505 до удара за под 1/4 секунда, което време е недостатъчно дори за
реакция от страна на водача на лекия автомобил „Ауди“. Предвид това
вещото лице е направило извод, че ПТП е било непредотвратимо от страна на
водача на лекия автомобил „Ауди“.
Съдът категорично не приема заявеното от защитника на подсъдимата –
адвокат Ч.Т., че вещото лице Д. „е бил заведен поръчково“ на мястото на
произшествието. Адвокат Т. заяви в пледоарията си, че е проверил броя на
вещите лица в района, разговарял е с някой от тях и установил, че има и
други вещи лица, които да извършат автотехническа и оценителна
експертиза. Обстоятелството, че главен разследващ полицай П.И. е извикала
инж. Д. М. Д. да присъства на извършения оглед на местопроизшествие на
05.07.2020г., не прави Д. „поръчково“ вещо лице. Ако не беше извикан Д.Д., а
някой друг от посочените вещи лица в списъка на вещите лица, адвокат Т.
можеше да изрази своето недоверие и към този друг експерт. Съдът счита, че
вещото лице Д.Д. притежава необходимата професионална квалификация,
вписан е в списъка на вещите лица при Окръжен съд гр. Ловеч, в изготвените
от него заключения, е дал обоснован отговор на всички поставени въпроси и
няма никакви основания съдът и страните да се съмняват в обективността на
изготвеното от него заключение.
Съдът намира за абсурдно и друго твърдение на адвокат Т., че
свидетелката Р. Н. Г., която е водач на лекия автомобил „Ауди“ е „гонила да
удари подсъдимата, тя е навлязла в насрещното платно, създала е
допълнителни предпоставки за ПТП“, както и че Г. не се е движила „в
платното за движение на автомобила „Ауди“, а се е намирала в насрещната
лента“. От така заявеното, а и от цялостното поведение на адвокат Т. по време
на проведените съдебни заседания, съдът констатира, че защитникът не прави
разлика между платно за движение и лента за движение. Съдът приема за
установено, че удара между двата автомобила е настъпил около средата на
платното за движение на път III-3505, така както е посочено на двете скици,
10
неразделна част от заключението по автотехническата експертиза. Напълно
логично е, след като отдясно се появи внезапно лек автомобил, който пресича
пътя ти, да се опиташ да избегнеш удара с този автомобил като промениш
своето движение в посока, обратна на посоката, от която идва препятствието.
Както свидетелката Р. Н. Г., така и свидетелят Н. П. Н., заявиха, че са се
движили по път с предимство, което е безспорно, и изведнъж отдясно е
излязъл лекият автомобил „Субару“ и е препречил пътя им. Вещото лице е
отразило в заключението, че при изчислената скорост на движение на лекия
автомобил „Субару“, той изминава разстоянието от навлизането си на път
III-3505 до удара за под 1/4 секунда, което време е недостатъчно дори за
реакция от страна на водача на лекия автомобил „Ауди“, поради което ПТП е
било непредотвратимо от страна на водача на лекия автомобил „Ауди“. През
целият съдебен процес адвокат Т. и подсъдимата се опитваха да убедят съдът,
че настъпилото ПТП е в резултат на неправомерно поведение не на Д. М. М.,
а на свидетелката Р. Н. Г., която е била водач на лекия автомобил „Ауди“. В
тази връзка адвокат Т. задаваше въпроси и се фокусира върху опита на
свидетелката Г. като шофьор, познанията й на правилата на ЗДвП и ППЗДвП.
Съдът категорично счита, че ПТП е настъпило заради незаконосъобразното
поведение на подсъдимата Д. М. М., което се доказа от събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Свидетелката Г. е управлявала лекия
автомобил „Ауди“ по път с предимство, с разрешена скорост за конкретния
пътен участък и не е имала фактическата възможност да се съобрази с
неправомерното поведение на подсъдимата и да избегне удара между двата
автомобила. Подсъдимата е този водач на МПС, който не се е подчинил на
правилата за движение, разписани в разпоредбите на чл. 45, ал. 1 от ППЗДвП
– „Пътните знаци относно предимството определят реда за преминаване на
пътните превозни средства през кръстовища и стеснени участъци от пътя“; чл.
46, ал. 2 от ППЗДвП – „Пътен знак Б2 указва на водачите на пътни превозни
средства, че са длъжни да спрат на „стоп-линията“, очертана с пътна
маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е поставен знакът и
чл. 50, ал. 1 от ЗДвП – „На кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство. Именно подсъдимата Д. М. М. не е спряла на
стоп-линията на пътен знак „Б2-Стоп“, отнела е предимството на движещият
се по път с предимство лек автомобил „Ауди“ и с това си поведение е станала
причина за настъпване на ПТП.
В проведеното по делото разпоредително заседание, адвокат Ч.Т. заяви,
че в хода на досъдебното производство по делото са допуснати неотстраними
процесуални нарушения, тъй като не е дадена възможност на Д. М. М., тогава
в качеството на обвиняема, „да участва при установяване на всички
процесуални действия, послужили за основание за повдигане на обвинение.
Не са й предоставени протоколи от изследването на местопроизшествието,
поради което били ограничени възможностите й да разбере в цялост
11
свойството и основанието на повдигнатото обвинение“. Това становище
адвокат Т. поддържаше и в хода на съдебните прения. По досъдебното
производство /л. 96/ е приложено Заявление от 13.01.2021г. от адвокат Ч.Т., в
качеството му на пълномощник на Д. М. М., с което същият е заявил, че
желае да вземе участие и присъствие на всички разследващи действия. Д. М.
М. е привлечена в качеството на обвиняема с Постановление от 23.02.2021г.
/л. 99/. На същият ден – 23.02.2021г. е проведен разпит на обвиняем, в
присъствие на защитника адвокат Т., при който Д. М. М. е заявила, че разбира
смисъла на предявеното й обвинение, но няма да дава обяснения, както и че
не желае материалите по разследването да й бъдат предявени. След
23.02.2021г. не са провеждани процесуално-следствени действия, на които да
бъдат поканени адвокат Т. и Д.М. да присъстват. Единствено на 20.03.2021г. е
било разяснено правото по чл. 343, ал. 2, т. 1 във вр. ал. 1, б. „а“ от НК на Н.
М. Н., в качеството му на собственик на лек автомобил марка „Субару“,
модел „Импреза“ с peг. № ЕВ ** ВМ. Предвид изложеното съдът счита, че
направеното възражение от адвокат Т. се явява неоснователно.
Съдът намира за недоказани твърденията на подсъдимата, че е била
дърпана за косата от свидетелката Р.Г., че последната я е заплашвала и е
упражнила спрямо нея физическо насилие. Всички пристигнали на мястото на
ПТП служители на РУ гр. Троян и РУ гр. Ловеч – свидетелите Й.Ц., П.С., Б.Ц.
и Л.В. заявиха, че подсъдимата не се е оплакала от такова упражнено спрямо
нея насилие. Не се доказа и твърдението на подсъдимата, че след
произшествието е била изнудвана по телефон от жена да преведе пари чрез
„Изи Пей“. Тези обстоятелства обаче нямат отношение към извършеното
престъпление, за което подсъдимата е предадена на съд.
Доказан е и следващият елемент от фактическия състав на
престъплението по чл. 343, ал. 1, буква „а” във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК,
а именно в резултат на настъпилото ПТП да са причинени значителни
имуществени вреди. В конкретният случай причинените имуществени вреди
са в размер 14 991.00 лева. Същите са изчислени от вещото лице Д.Д., като в
заключението по автотехническата експертиза е отразено, че констатираните
повреди и особено установената цялостна деформация на купето на лекият
автомобил „Ауди А5“, налагат извода, че ремонта на автомобила е
технологично труден и икономически неизгоден. По тази причина вещото
лице е приело, че следва да бъде оценен автомобила в цялост по метода на
пазарните аналози, като се извадят годните части, които могат да се
реализират на пазар за вторична употреба. Именно по такъв начин са
определени щетите в размер 14 991.00 лева, като вещото лице е отразило, че
подобна сума би била необходима и при опит за възстановяване на
автомобила до състоянието от преди ПТП чрез ремонт. Сумата 14 991.00
покрива критерия за значителни имуществени вреди, с което съдът приема, че
е налице и този елемент от фактическия състав на престъплението по чл. 343,
ал. 1, буква „а” във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Съдът намира, че престъплението е извършено от подсъдимата Д. М.
12
М., освен от обективна и от субективна страна, тъй като деянието е
извършено по непредпазливост, под форма на небрежност, тъй като
подсъдимата не е предвиждала настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжна и е могла да ги предвиди. Характерно за
небрежността е отрицателното отношение на дееца към общественоопасните
последици, т.е. у същият липсва конкретна представа относно тяхното
възможно настъпване, което обаче не означава, че липсва въобще ориентация
относно положението, при което той действа. Напротив у дееца съществува
представа, че са възможни вредни последици от деянието му. Подсъдимата
обаче е била длъжна да предвиди общественоопасните последици и е могла да
ги предотврати, в случай, че се бе съобразила с правилата за движение по
пътищата, регламентирани по-конкретно в разпоредбите на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП; чл. 45, ал. 1 от ППЗДвП; чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП и чл. 50, ал. 1 от
ЗДвП, както и със своята неопитност като водач на МПС от по-малко от един
месец преди настъпване на ПТП.
С оглед изложеното съдът е постановил присъда, с която е признал
подсъдимата Д. М. М. за виновна да е извършила престъплението по чл. 343,
ал. 1, буква „а” във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, за което е предадена на
съд.
При определяне на вида и размера на наказанието съдът съобрази
събраните по делото доказателства, обществената опасност на деянието и
личността на подсъдимата. Последната е съдействала на съда за установяване
на обективната истина, въпреки, че не признава своята вина, което разбира се
е нейно право, гарантирано от закона. Подсъдимата Д. М. М. не е осъждана,
млад човек е, студент. Съдът счита, че са налице изцяло смекчаващи
отговорността обстоятелства, поради което е определил почти минималното,
предвидено в разпоредбата на чл. 343, ал. 1, буква „а” във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3
от НК наказание, а именно 4 месеца лишаване от свобода. Предвид личността
на подсъдимата и чистото й съдебно минало, съдът е приел, че са налице
предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК и е постановил изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода да бъде отложено за изпитателен
срок от 3 години. На основание чл. 343г от НК съдът е наложил на
подсъдимата и наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК – лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца. Съдът счита, че с така наложените на Д.
М. М. наказания биха се изпълнили задачите и целите, които поставя чл. 36 от
НК, а именно да се поправи и превъзпита същата към спазване на законите и
добрите нрави и да се въздейства предупредително и възпитателно както
спрямо осъдената, така и към другите членове на обществото.
С постановената присъда съдът е уважил приетият за съвместно
разглеждане в процеса граждански иск от Н. П. Н. срещу подсъдимата Д. М.
М. до размера на сумата 4 481.51 лева, като е осъдил подсъдимата да заплати
тази сума на гражданският ищец Н.Н., ведно със законната лихва, считано от
05.07.2020г. до окончателното й изплащане. В останалата част, до пълния
размер от 4 490.00 лева гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и
13
недоказан. По-горе в мотивите съдът прие за доказано по несъмнен начин, че
подсъдимата Д. М. М. е извършила престъплението по чл. 343, ал. 1, буква „а”
във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Прие за доказано, че причинените
имуществени вреди в размер 14 991.00 лева, причинени на Н. П. Н., в
качеството му на собственик на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А5“ с
peг. № СВ ** НН, са именно в резултат на неправомерното поведение на
подсъдимата. Налице е пряка причинно-следствена връзка между
извършените нарушения на правилата за движение по пътищата от
подсъдимата М. и настъпилият вредоносен резултат. Предвид
обстоятелството, че по делото се установи, че на гражданският ищец Н. П. Н.
е била изплатена от Застрахователна компания „Лев Инс“ сумата 10 509.49
лева /л. 84 от делото/, съдът е приел, че на гражданският ищец следва да бъде
присъдена разликата между изплатеното обезщетение от застрахователя до
размера на действително причинената щета. Тази разлика възлиза на 4 481.51
лева, в който размер е уважил предявеният граждански иск.
С оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК с постановената присъда
съдът е осъдил подсъдимата Д. М. М. да заплати на гражданският ищец Н. П.
Н. сумата 500.00 лева, представляваща заплатени от него разноски по делото
за адвокатско възнаграждение на адвокат Е.Ц. по договор за правна защита и
съдействие № ********** от 09.04.2021 година. Съдът е осъдил подсъдимата
да заплати и в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР гр. Ловеч сумата
732.00 лева, направени разноски по досъдебното производство, а по сметка на
Районен съд гр. Троян да заплати сумата 87.00 лева – разноски по съдебното
производство, както и сумата 179.26 лева, представляваща 4% държавна такса
върху размера на уважения граждански иск.
Водим от горното и на основание чл. 301 във вр. чл. 303 от НПК съдът
постанови присъда, обявена на страните в откритото съдебно заседание,
проведено на 22.12.2021 година.

Районен съдия:
14
Съобщи за изтекли лични данни