Р Е Ш Е Н И Е
№ 260112/21.2.2022 г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 20.01.2022
г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 71
по описа за 2021 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл.31 ал.2 ЗС.
Производството по делото е
образувано по повод предявен от ищцата А.Д.Т. ЕГН **********
, с адрес: *** срещу ответницата С.Г.Щ. ЕГН **********,
с адрес *** осъдителен иск
с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата в размер на 4600,00 лв. , представляваща
обезщетение, съответно на притежаваната от нея ½ ид.ч. , за ползването, от което е лишена ищцата на съсобствения недвижим
имот, съставляващ , както следва:
самостоятелен обект в сграда с И************************съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД -
18-98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК , с последдно
изменение със заповед 18-8317-26.10.2015. на Началника на СГКК-Варна , с адрес
на имота: гр.Варна, п.к. 9000, ул. Козлодуй № 66, ет.0, гараж 2, като самостоятелният
обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ************,
представляващ ГАРАЖ в сграда, с площ
от 22 кв.м., с граници на същия етаж - няма, под обекта -няма, над обекта: ************.1.1,
стар идентификатор – няма,
за периода от 01.02.2017г. до 01.12.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума ,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 05.01.2021г. до
окончателното изплащане на задължението / видно от направеното уточнение от
ищеца в проведеното по делото открито съдебно заседание, проведено на
08.07.2021г./.
Ищецът основава исковата си претенция
на следните фактически твърдения, обективирани в
обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди се, че съгласно
Постановление за възлагане на недвижим имот от 10.01.2017г. А.Д.Т. е обявена за
собственик на 1/2 ид.ч. от ГАРАЖ № 2 , находящ се в гр.В,
ул.К.№**представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************.1.18
в прохода на Партера на сграда с идентификатор ************.1
Излага се, че от деня на
обявяването й за собственик на горепосочения обект, ищцата е лишена от
възможността да ползва своя имот. Имотът се ползва от С.Щ. еднолично и без да е
искала съгласието й.
Твърди се, че ищцата е правила
многократно опити да уредят отношенията си доброволно. Изпратила е няколко писма
с обратна разписка, чрез които е изразила претенцията си към С.Щ. за уреждане
на взаимоотношенията ни доброволно и извънсъдебно.
Впоследствие ищцата е отправила предложение за заплащане на сума,
като обезщетение за ползването на недвижимия й имот , от което й лишена. Всички
опити са останали безрезултатни.
Твърди се, че към настоящият момент С.Г.Щ. еднолично ползва съсобствения им имот и ищцата не е допускана до същия като
собственик.
С оглед на това за ищцата се
поражда правния интерес от предявяване на настоящия иск за присъждане на обезщетение за ползването , от което е
лишена на собствения й недвижим имот от страна на С.Г.Щ..
С оглед на горното , ищецът
сезира съда с искане да уважи предявената искова претенция и моли за присъждане
на разноските по делото.
Ответницата С.Г.Щ. ЕГН **********, с адрес ***, в срока по чл. 131 от ГПК, е
депозирала отговор на исковата молба , в който се излагат твърдения за допустимост, но неоснователност на предявената исковата
претенция.
Излага се, че предявеният иск е допустим, но
неоснователен по съображения , изложени в отговора.
Ответникът оспорва всички твърдения , наведени в
исковата молба, в т.ч. изрично оспорва да е получавала от ищеца писмена покана
за заплащане на обезщетение за ползване на процесния
недвижим имот.
Излага се, че С.Щ. е придобила през 2007г., в режим на
СИО недвижим имот — Гараж с идентификатор № ************.1.18, находящ се в гр. Варна, ул. Козлодуй № ***ет. *, целия с
площ от 22 кв.м. Тъй като бившият й съпруг имал непогасени задължения към
кредитори, същите насочили изпълнението срещу неговата идеална част от имота,
като същата била изнесена на публична продан за удовлетворяване вземанията на
кредиторите му. Било образувано изп. дело №
432/2015г. по описа на ЧСИ Захари Димитров, per. №
808, Район на действие ОС- Варна, като в рамките на същото, била проведена
публична продан по отношение на притежаваните от него ид.ч.
За купувач била обявена сестрата на ищеца — А.Д.Т., като ид.
части й били възложени по силата на постановление за възлагане от 10.01.2017г.
По този начин възникнала съсобственост по отношение на процесния
гараж между страните в производството.
Твърди се, че през целия период от възникването на
съсобствеността до настоящия момент С.Щ. е упражнявала правото си на
собственост добросъвестно. Ответницата не е възпрепятствала или ограничавала
правото на А.Т. да ползва притежаваната от нея собственост. Гаражът е със
свободен достъп и няма функционираща врата, която да се заключва или да
прегражда възможността Т. да ползва собствеността си. Въпреки това, ищцата не е
изразила желание да ползва имота, също така не е предприела и никакви
фактически действия за това. До настоящия момент Т. не е отправяла писмена
покана, с която да я заявявала, че желае да ползва собствеността си.
Заявява се , че с оглед на свободния достъп до имота,
ищцата може свободно и необезпокоявано да ползва притежаваните от нея идеални
части.
С оглед на горното , се обективират
следните възражения:
а/Искът е изцяло неоснователен тъй като не е налице
поведение на ответницата, което да възпрепятства или ограничава правата на А.
Тошкова да ползва имота съобразно притежаваните от нея идеални части от същия,
за претендирания период.
б/Искът е изцяло неоснователен и поради това, че
ищцата не е отправяла писмена покана до ответницата, по смисъла на чл. 31 ал. 2
ЗС. Не са налице законовите предпоставки за пораждане правото на обезщетение за
лишаване от правото на ползване на съсобствени вещи,
за посочения период.
в/Счита се, че претендираният
размер на обезщетението е несъответен с вида, състоянието и местонахождението
на имота и е силно завишен.
г/ От представените по делото доказателства не може да
се извлече датата, на която А.Т. е придобила собствеността върху имота,
респективно от кога е възникнала твърдяната съсобственост. Липсва отбелязване
постановлението за възлагане , дали и кога е влязло в сила. Поради това не може
да се приеме, че е налице съсобственост между страните.
С оглед на изложените възражения, се моли да се
отхвърли претенцията като неоснователна,
с присъждане сторените от ответницата разноски и заплатеното адвокатско
възнаграждение.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Представенo по делото е Постановление за възлагане на недвижим имот от 10.01.2017г.
на ЧСИ Захари Димитров, рег.№ 808, с
район на действие Окръжен съд-гр.Варна , ведно със скица, от коeто се установява,
че ищцата А.Д.Т. е придобила ½ ид. ч. от ГАРАЖ № 2,
находящ се в гр.В, ул.К.№**, представляващ самостоятелен
обект в сграда с И************************в прохода на сграда с идентификатор ************.1,
построена в дворно място с идентификатор
************, с площ от 22 кв.м. ,
заедно със съответното число идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото с идентификатор ************
, за сумата от 12386,20 лв.
Постановлението
за възлагане на недвижим имот от 10.01.2017г. на ЧСИ Захари Димитров, рег.№
808, с район на действие Окръжен
съд-гр.Варна е влязло в законна сила на 08.02.2017 г.
Приобщено е по
делото писмо изх. № SD-4715502-А/08.11.2021г. на „Спиди“ АД, от
което се установява, че пратка по товарителница с № 50656701289 е приета от
изпращача Димитър Илиев Матев на 23.07.2020 г. в 14:20 ч. в офис № 746 на „Спиди“ АД. В информационната система на „Спиди“ АД е отразено на 24.07.2020 г. в 8:42 ч., че е
проведен с получателя С.Щ. телефонен
разговор на телефонен номер **********, доставката е отложена за
по-късен час, а в 11:43 ч. е отразено, че след нов телефонен разговор с
получателя доставката /получаването на пратката/ е отказано от получателя.
Пратката е била върната обратно на получателя по товарителница с № 50656701828,
като му е била предадена на 04.08.2020 г. в 12:33 ч.
Видно от справка
от „Спиди“ АД в описанието на товарителница с №
50656701289, подадена на 23.07.2020г. от Димитър Илиев Матев до ответницата С.Щ.,
е отразено, че документът, който се съдържа в пратката, е покана за плащане на
обезщетение за ползване на гараж.
Представено е
писмо от адв. Димитър Матев , в качеството на
пълномощник на А.Д.Т. , до С.Г.Щ., с
което се отправя покана до последната да заплати на ищцата А.Т. наем за
едноличното ползване на процесния гараж в размер на
4200 лв. за период от 10.01.2017 г. до 20.06.2020 г. Видно от известието за
доставяне , изпратено на 17.06.2020г. на адреса на С.Г.Щ. *** , пратката е върната на подателя на 03.07.2020г.
, като непотърсена.
Видно от
приобщения Констативен протокол № 02/07.11.2019г. от ЕТ “Дони
– Светослав Донев“, в същия е обектвирано, че на
07.11.2019 г. е извършен оглед на ролетна автоматична
врата с размери 2160/2600, находяща се на адрес: гр.
Варна, ул. „Козлодуй“ № 66, гараж „0“, в проход, собственост на С.Щ. и е
установена нарушена работа на ролетна автоматична
врата с размери 2160/2600– неработещ двигател, контролен блок, счупени пружини
и барабани, нефункциониращи водачи, по които се движи самата ролетка. Посочва
се, че вратата е изцяло ръждясала , т.к. не е използвана, вследствие на което
същата не може да се въведе в експлоатация и трябва да се извърши цялостен
ремонт на вратата или тя да се демонтира и да се постави нова.
По делото е
допуснат въпрос към ответницата на основание чл.176 от ГПК, а именно „Посещавана ли е ответницата С.Щ. от
служител на „Спиди“ в работно време в магазина, в
който работи, за получаване на писмо от адв.Димитър
Матев след 09.07.2020г.?“ Ответницата
отговаря положително – твърди, че е посещавана , но не може да се сети точно кога.
В близък период от време има посещение от куриер. Твърди, че не знае, че
писмото е от адв. Матев.
По делото са
събрани гласни доказателства, посредством разпит на водените от страните
свидетели.
Видно от
показанията на водения от ищцовата страна свидетел Е.Д.Т.роден
1968 г., брат на ищцата и бивш съпруг на ответницата, с дела с ответницата, процесният гараж е бивша семейна съсобственост, в която той
е притежавал ½ ид.ч. и ответницата - ½ ид.ч. Поради негови дългове към банка, имотът е продаден. С
цел да остане в семейството и по настояване на свидетеля и баща им, тъй като
гаражът бил проходен с две падащи врати - предна и задна, и само през него
можело да се преминавала, за да се влезе в задните два гаража на баща им, ищцата
го купува. Твърди, че гаражът се ползва от
ответницата горе - долу от 2008г. и там си държи колата. Дори по време
на брака се е използвал само от съпругата, но не и от съпруга. Ключът за
гаражната врата бил в апартамента, до който свидетелят нямал достъп. Твърди, че
преди година, година и половина е провеждал разговори
със сестра си, която му споделила, че иска да ползва гаража, тъй като въвели
синя зона в района, и се опитала няколко пъти чрез адвоката му и чрез своя адвокат
да се свърже с ответницата. Водили се някакви разговори, адвокатът изпращал
някакви писма преди година, след покупката на гаража. Сестра му искала да се
разбере как ще се ползва гаража, само че контактите с ответницата били много
трудни и ищцата възложила на адв. Матев той да се
ангажира с контакти с ответницата, да й напише писма, предложения и др.
Контактите били трудни, защото ответницата водила около 7-8 различни дела срещу
свидетеля и по 4-5 срещу баща му. Сочи, че сестра му обичайно е в София, работи
в там и се връщала не толкова често, като когато се прибира по празниците, събота
и неделя и отпуски във Варна, живее на ул. „Прилеп“ №***.
Видно от
показанията на водената от ответната страна свидетелка Е. Е. Д., родена 2003
г., племенница на ищцата и дъщеря на ответницата, през последните три години тя
не поддържа никаква връзка със семейството от страната на баща й. Последно се е
срещала с леля си по Коледа на 2018г. Живее с майка си на ул. „Козлодуй“ № ***където
последната притежава гараж, разположен точно до входната вратата на сградата.
Твърди, че проценият гараж има за врата метална ролетна щора, която преди много години, когато свидетелката
била на 6-7, можела да се затваря, но отдавна не се затваря. Сочи, че гаражът е
празен и никой не държи вещи в него, освен когато колата на ответницата е вътре,
като той не е много голям и два коли не могат да бъдат паркирани там по едно и
също време. Твърди, че ищцата принципно живее в София и идва във Варна за
Коледа, Великден или лятото за по две седмици
и остава при своята майка на ул. „Прилеп“ № 58, намираща се в Цветния
квартал до ВИК и паркира отпред пред къщата там. Сочи, че УЛ.к. №**се намира до
катедралата, до училище „Димчо Дебелянов“. Твърди, че ищцата последно е
посещавала адреса преди 2017 г., за да я вземе, като само спира, чака
свидетелката да излезе и тръгват, но оттогава не е ходила там. Не знае ищцата
да е заявила желание да ползва гаража, както и ответницата да поддържа контакт
с нея. Сочи, че зад колата има достатъчно място за паркиране, което е част от
прохода към гаража и към входа. Твърди, че когато няма паркирана кола и ако е
възможно предната решетка, която не е отваряна от години, да се вдигне, може да
се преминава към вътрешния гараж. Преди е имало друг вход, през който е можело
да се преминава към вътрешния гараж, но той е запечатан през 2018 г. Посочва,
че дядо й има втори отделен гараж, пълен с много негови вещи, точно в
съседство, в ляво на прохода, след гаража на съседите, който има различен вход.
Видно от
показанията на водения от ответната страна свидетел С.Д.К, роден 1967 г., без
родство и дела със страните по делото, като собственик на фирма ЕТ „Дони – Светослав Донев“, занимаваща се с изработка и монтаж
на гаражни врати, поставил гаражна врата на ул. „Козлодуй“ №***, е извършил
оглед през 2019 г. на външната врата, за което е съставен Констативен протокол
№ 2/07.11.2019г. Твърди, че са поставили вратата през 2006 г. или 2007 г., а
през 2012 г. или 2013 г. са сменяли пружина. При оглед през 2019 г. е
установено, че двигателят на вратата не работи. Сочи, че се намира на 200 метра
от гаража и от ремонта през 2013 г., близо 10 г., не я е виждал затворена.
От заключението
на вещото лице П.Х. П. по допуснатата
съдебно-оценителна експертиза, което съдът кредитира като обективно и
безпристрастно дадено, се установява, че пазарният наем на процесния
недвижим имот за периода 01.02.2017г. до 01.12.2020г. възлиза на 6075,00 /шест
хиляди и седемдесет и пет/лева, а пазарният наем на 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот за периода 01.02.2017г. до
01.12.2020г. за възлиза на 3037,00/три хиляди тридесет и седем/лева.
В проведеното по
делото открито съдебно заседание вещото
лице излага, че е използвал при изготвяне на
заключението информация от имот.бг и справката е
извършвана към първата седмица на съответния месец. При извършен оглед е
установил, че гаражът представлява помещение, което се формира от ролетна врата към прохода за входа, която към този момент е
била отворена, и ролетна врата към двора.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
възприе следните изводи от правна
страна:
По отношение на
исковата претенция с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС:
Разпоредбата на
чл. 31, ал. 2 ЗС предвижда, че когато общата вещ се ползва лично само от някой
от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени, от деня на писменото поискване. Предпоставка за възникване на задължението
за обезщетяване е съсобственото имущество да се
ползва лично от ответника и писмена покана за заплащане на обезщетение за
ползата, от която е лишен другия съсобственик. По своя характер тази покана е
едностранно волеизявление, отправено до съсобственика, което той трябва да
получи, и от което да се вижда, че за в бъдеще лишеният от ползване желае да му
се ползва обезщетение. Само по себе си последното е равнозначно на покана по
чл. 81, ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственика изпада в забава. Ако ползващият
съсобствената вещ отговори, че предоставя съответната
част от имота съобразно правата на съсобственика, който не го ползва, и
последният откаже, обезщетение не се дължи.
Срещу
възможността разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС да се превърне в инструмент за противоправно обогатяване от страна на съсобственик, който
не желае реално да ползва общата вещ, но се ползва от правото си да търси и
получи обезщетение по този ред, с Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГК на
ВКС се прие, че правото на обезщетение се дължи само за времето, през което
съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя
дял. То не възниква, когато съсобственик отказва да приеме предоставената от
ползващия съсобственик част, съответстваща на дела му, или му е дадена
възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма
лишаване от ползване, а нежелание да се ползва.
За успешното
провеждане на предявения иск с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС в тежест на ищцовата страна е да установи, в условията на пълно и
главно доказване, следните правнорелевантни факти, от
които се ползва: наличието на
съсобственост между страните по отношение на имота, възникнала на твърдяното
основание; факта, че в рамките на исковия период от време ответницата е ползвала
лично имота; че ищецът е поискал да ползва имота, посредством отправено писмено поискване до съсобственика; размера на претендираното обезщетение за ползване;
От своя страна в
тежест на ответницата по делото е да докаже положителни правоизключващи
и правопогасяващи възражения по исковете, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици, в т.ч. че в рамките на исковия
период от време ищецът е имал достъп до същия.
Между страните
не е спорно обстоятелството, а и видно от приобщените по делото писмени
доказателства същите са съсобственици на процесния
недвижим имот, като всеки е собственик на по 1/2 ид.ч.
от недвижимия имот. Предвид изложеното, съдът намира за доказана първата
предпоставка за уважаване на исковата претенция с правно основание чл.31 ал.2
от ЗС, а именно: наличието на съсобственост между страните по отношение на
имота, възникнала на твърдяното основание.
Съдебният
състав намира за доказано по делото и обстоятелството, че в рамките на исковия
период от време ответницата е ползвала имота, видно от събраните по делото
гласни показания, които съдът кредитира като кореспондиращи на събрания по делото доказателствен
материал.
От съвкупния доказателствен материал не може да се формира извод, обаче,
че ищцата е поискала да ползва имота, посредством отправено писмено поискване
до съсобственика , както и че е била лишена от ползването му.
От събраните по
делото гласни показания на разпитаните по делото свидетели се установява, че
отношенията между страните са били влошени, поради развода на ответницата и
брата на ищцата. Предвид влошените роднински отношения , ищцата е преустановила да посещава дома на племенниците си. Наред с изложеното , се установява, че ответницата
С.Щ. живее и работи в друго населено място - в гр.София и се прибира в гр.
Варна рядко , където пребивава на друг адрес и там паркира притежавания от нея лек
автомобил.
Видно от
представената по делото писмена покана, изпратена от адвоката на ищцата до
ответница по пощата, не е заявено желание от страна на ищцата да ползва общия
гараж, а единствено е отправено искане за заплащане на наем за еднолично
ползване на вещта.
При наличие на
съсобственост върху недвижим имот всеки съсобственик съгласно чл. 31, ал. 2 от
ЗС може да ползва съсобствения имот според неговото
предназначение без да пречи на останалите съсобственици да си служат с имота
според правата им. Лично ползване на общата вещ по смисъла на тази норма е
всяко осъществено от съсобственика поведение, което пречи или ограничава
другите съсобственици да ползват вещта според правата им, като без правно
значение е дали ограничавайки правата на другите съсобственици, съсобственикът
ползва вещта лично, дали не допуска никой да я ползва или е допуснал трети лица
да я ползват на възмездно или безвъзмездно основание. От събрания по делото
съвкупен доказателствен материал се установява, че ответницата
не е създавала пречки за използване на процесния
гараж и не е препятствала достъпа на ищцата до него. Наред с изложеното се
установява, че процесният гараж не е затворен, защото
външната му ролетна автоматична врата е повредена от години
и е негодна да се използва. Ето защо, ищцата има достъп до него, когато не е
паркиран лекият автомобил на ответницата.
Предвид
изложеното, съдебният състав намира, че не може да се формира обоснован извод,
че е налице лишаване от ползване от страна на ответницата на общата вещ, а в
конкретния случай е налице нежелание от страна на ищеца да полза общата вещ.
Не се доказа и твърдението
на ищцата, че ответницата е получила писмена покана от нея с искане да й се
заплаща обезщетение , поради лишаване от
възможността да ползва вещта. От събраните в хода на производството писмени
доказателства се установява, че ответницата не се е запознала със съдържанието
на отправената до нея писмена покана за заплащане на обезщетение, тъй като изпратената
й с български пощи пратка е върната като непотърсена, а тази с куриерска фирма
е отказана след проведен разговор по телефона. Обстоятелството, че ответницата
е отказала по телефона да приеме писмена покана с искане за обезщетение не е
удостоверено по надлежния ред – от орган, притежаващ компетентност да
удостовери съдържанието на изпратения документ и действащ в съответствие с
процесуалните правила, уреждащи връчването. Не са ангажирани доказателства, от
които да е видно, че е изпратена нотариална покана до ответницата.
Наред с
изложеното, съдебният състав отчита обстоятелството, че вземането за
обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС при неограниченото действие във времето на
писменото поискване, възниква за всеки следващ поискването ден на неправомерно
лично ползване на имота в смисъла, посочен по-горе /Решение № 240 от
21.06.2011г. на ВКС по гр.д. № 1390/2010г., III ГО, ГК/. Поради това не е нужно
за всеки период от време, докато трае ползването на съсобствената
вещ само от единия или няколко съсобственици, да се отправя писмена покана. По
делото липсват обаче доказателства за надлежно отправена покана до ответницата
, като невръчените пратки до ответницата са от 03.07.2020г. и от 23.07.2020г., т.е. пратките не само не са
връчени на ответницата по надлежния ред , но и са изпратени години след
началната дата – 01.02.2017г., считано от която се претендира лишаване от
ползване на процесния гараж. Настоящата искова молба
също не може да служи за покана, тъй като искането се отнася за период преди
завеждането на иска, а поканата действа само занапред.
Предвид
изложеното, съдебният състав намира, че не може да се формира обоснован извод,
че е налице писмено поискване до съсобственика от страна на ищцата да й се
заплаща обезщетение , поради създадени пречки да се използва съсобствената вещ.
Отсъствието на
предпоставките за уважаване на претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС, води до
формиране на извод, че предявената претенция правно основание чл.31 ал.2 от ЗС
се явява неоснователна и като такава подлежаща на отхвърляне.
При този изход
на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответницата има право на
заплатените от него съдебно-деловодни разноски, предвид представения по делото списък с разноски по
чл.80 от ГПК , приложен по делото и доказателствата за реализирани разходи в
размер от 550,00 лв.
Мотивиран от така
изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищцата А.Д.Т. ЕГН ********** , с адрес: *** срещу
ответницата С.Г.Щ. ЕГН **********,
с адрес *** осъдителен иск
с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата в размер на 4600,00 лв. , представляваща
обезщетение, съответно на притежаваната от нея ½ ид.ч. , за ползването, от което е лишена ищцата на съсобствения
недвижим имот, съставляващ , както
следва:
самостоятелен обект в сграда с И************************съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - 18-98/10.11.2008г.
на Изпълнителния директор на АГКК , с последдно
изменение със заповед 18-8317-26.10.2015. на Началника на СГКК-Варна , с адрес
на имота: гр.Варна, п.к. 9000, ул. Козлодуй № **, ет.*, гараж *като
самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор ************, представляващ ГАРАЖ
в сграда, с площ от 22 кв.м., с граници на същия етаж - няма, под обекта -няма,
над обекта: ************.1.1, стар идентификатор – няма,
за периода от 01.02.2017г. до 01.12.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума ,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 05.01.2021г. до
окончателното изплащане на задължението , като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Д.Т. ЕГН ********** , с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Г.Щ. ЕГН ********** , с адрес ***, сумата в размер на
550,00 лв. , представляваща направените по делото съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото решение на страните по делото, ведно
със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: