Решение по дело №558/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от К. С. В. с [ЕГН], адрес: гр.Гулянци, [улица], чрез адв. Р. Р. – АК-Плевен, съдебен адрес: гр.Левски , [улица], против Решение № 25/20.05.2024г. по АНД № 45/2024г. по описа на РС-Никопол. Посочва се в жалбата, че оспореното решение е неправилно и постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.348, ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че в съдебният акт са налице противоречия, като съставът е посочил, че жалбата е основателна, действията на административно наказващият орган са незаконосъобразни, а е потвърдил обжалваното НП. Сочи се, че съдебното решение е вътрешно противоречиво и неясно, поради което следва да бъде отменено. Твърди се, че неправилно РС-Никопол е приел, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Посочва се, че в диспозитивната част на НП-то са изброени три хипотези за статуса на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУИМПС) и е неясен порока, от който страда СУМПС. Последното затруднява жалбоподателя да разбере, в какво точно е обвинен. Твърди се още в касационната жалба, че не е отчетено възражението, че към датата на твърдяното нарушение СУМПС е било иззето т.е. той е бил лишен по административен ред от право да управлява МПС, поради което описаното в НП нарушение не отговаря на обективната действителност. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решение № 25/20.05.2024г. оп АНД № 45/24г. по описа на РС-Никопол, както и обжалваното НП. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

В съдебно заседание касаторът К. С. В., не се явява и не се представлява. Пълномощникът на страната – адв. Р. Р. взема становище в молба с вх.№4939/09.09.24г.

Ответникът – Началникът на РУ-Никопол, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустимо.

Разгледано по същество е основателно.

Предмет на оспорване пред АС-Плевен е Решение №25/20.05.2024г. по АНД №45/24г. по описа на РС-Никопол. С решението е потвърдено Наказателно постановление (НП) №24-0305-000043/13.02.2024г. на Началника на РУ–Никопол, с което на К. С. В. на основание чл. 177, ал.1 т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

Районен съд - Никопол приел за установено от фактическа страна, че на 28.01.2024г. около 02.20 часа в гр.Гулянци, на [улица]с посока на движение кв.Махмудица, К. С. В. управлявал лек автомобил „БМВ 335 И“ с рег.№ [рег. номер], собственост на М. Н. М. от гр.Ловеч. При проверка служители на МВР –Плевен констатирали, че водачът управлява МПС-то без валидно СУМПС. Бил съставен АУАН, а въз основа на него Началникът на РУ Никопол при ОД МВР Плевен издал обжалваното Наказателно постановление №24-0305-000043/13.02.2024г.

Въззивният съд установил изложената фактическа обстановка от приобщените по делото писмени доказателства, както и от гласните такива съдържащи се в показанията на Л. В. П. и О. М. Й., които кредитирал с доверие.

От правна страна РС-Никопол приел, че с деянието си водачът е осъществил състава на нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, като счел за неоснователно възражението, че към датата на осъществяване на деянието е бил лишен от административен ред от свидетелството по реда на чл.171 т.1 или 4 от ЗДвП. Приел, че принудителната мярка е наложена след извършване на проверката от служители на МВР, а обявяването на документа за невалиден съгласно разпоредбата на пар.1 т.2 б.“ж“ от ДР на ЗБЛД дискредитира обстоятелството, че към датата на проверката водачът да е имал свидетелство за управление, поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност за нарушение на чл.150а, ал. 1от ЗДвП.

Предвид изложеното РС-Никопол потвърдил НП №24-0305-000043/13.02.2024г. на Началника на РУ–Никопол.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо но неправилно.

Видно от съдържанието на обжалваното НП административното нарушение, вменено на В. се изразява в управление на лек с невалидно СУМПС.

Съгласно чл. 150а от ЗДвП за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171 т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Съгласно чл. 16, ал.4 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, при изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на свидетелство за управление на МПС притежателят в срок до три дни от настъпване на съответното събитие декларира това в най-близката структура на Министерството на вътрешните работи или в дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина. Промяната на статуса и обявяването на свидетелството за невалидно се извършва от структурата, в която е подадена декларацията, а в случаите на деклариране в дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина - от органа, издал свидетелството на лицето. Видно от тази норма, законодателят разграничава обявяване за невалидно на СУИМПС в четири хипотези - при изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на свидетелството.

В случая видно от приобщената в производството пред въззивната инстанция справка- на л. 16- 36 по АНД № 45/24г. на РС-Никопол, на К. С. В. е издадено СУМПС [номер] от 20.06.2016г. с валидност до 20.06.2026г. С АУАН № [рег. номер]/01.06.2020г. СУМПС е отнето, като на 15.10.2020г. са възстановени 30 контролни точки на водача. Същевременно на основание НП № 23-038-002093/25.08.2023г. и декларация № 305000-002093/25.08.2023г. свидетелството отново е било отнето на 12.01.2024г. Действително в същата справка в графата статус в БДС е отбелязано „невалиден“, но в графа статус АНД е вписано „отнето“. Именно последното отразяване кореспондира с изложеното по-горе в справката, че СУИМПС е отнет на 12.01.2024г. (две седмици преди датата на нарушението) с НП № 23-0938-002093/23г.

Гореизложеното подкрепя изложеното в касационната жалба от страна на пълномощника на касатора, че по същество СУМПС е отнето, а не е обявено за недействително, както и опровергава показанията на свидетелите служители на МВР, които при проверката са водени от информацията в мобилните таблети в служебните автомобили, възпроизвеждащи идентична информация като тази в приложената по делото справка.

Ето защо съдът приема, че СУИМПС не е невалидно , а е отнето за допуснати други нарушения на ЗДвП. Доказателства за обратното по делото липсват, поради което вмененото на В. нарушение, че СУИМПС е обявено за невалидно в някоя от хипотезите на чл.16, ал.4 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. се явява недоказано.

С оглед на горното, съдът счита, че следва да отмени оспореното решение и вместо него да постанови друго, с което отмени обжалваното НП.

При този изход на делото и своевременно направено искане за разноски, следва в полза на К. С. В. да се присъди възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на 400 лв. на основание чл.18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за всяка от инстанциите или общо сумата от 800 лв..

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН и чл.221, ал.2 пр. 1 от АПК, трети касационен състав,

ОТМЕНЯ Решение № 25/20.05.2024г. по АНД № 45/2024г. по описа на РС-Никопол, като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-0305-000043/13.02.2024г. на Началника на РУ–Никопол, с което на К. С. В. с [ЕГН], адрес: гр.Гулянци, [улица]на основание чл. 177, ал.1 т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Плевен да заплати на К. С. В. с [ЕГН], адрес: гр.Гулянци, [улица], сумата от 800 (осемстотин) лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.