№ 23112
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110143407 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД
срещу „Вероник 227“ ЕООД и М. Х. К., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК искове за установяване дължимостта на вземанията, за които спрямо тези лица е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
№ 25280/2024г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно:
- спрямо „Вероник 227“ ЕООД – 452,73лв. - стойност на доставена топлинна
енергия за периода 01.03.2021г.-31.03.2023г. ***************************, магазин с
площ от 34,53 кв. м., аб. № ********, ведно със законната лихва от 26.04.2024г.;
53,36лв. - мораторна лихва върху горната главница за периода 01.05.2021г.-
18.04.2024г.; 9,43лв. - стойност на извършена услуга дялово разпределение за периода
01.05.2021г.-30.10.2022г., ведно със законната лихва от 26.04.2024г.; и 2,30лв. -
мораторна лихва върху горната главница за периода 01.07.2021г.- 18.04.2024г.
- спрямо М. К. – 226,36лв. - стойност на доставена топлинна енергия за периода
01.03.2021г.-31.03.2023г., ведно със законната лихва от 26.04.2024г.; 26,68лв. -
мораторна лихва върху горната главница за периода 01.05.2021г.- 18.04.2024г.; 4,71лв. -
стойност на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2021г.-
30.10.2022г., ведно със законната лихва от 26.04.2024г.; и 1,15лв. - мораторна лихва
върху горната главница за периода 01.07.2021г.-18.04.2024г.
Ищецът твърди, че между него и ответниците не е подписан договор за
продажба на топлинна енергия за имот, находящ се в ***************************,
магазин с площ от 34,53 кв. м., аб. № ********, но същите са ползвали такава, поради
което са се обогатили неоснователно за негова сметка и следва да му върнат
онова, с което са се обогатили, до размера на обедняването. Посочва, че същото
важи и за услугата за дялово разпределение. Счита, че ответниците са изпаднали в
забава и дължат и мораторна лихва.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответниците са подали отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорват предявените искове. Посочват, че не се явяват потребители на
1
топлинна енергия за стопански нужди за имота и между страните не съществува
договор за доставка на такава. Оспорват ищецът да е доставил топлинна енергия до
имота, с чиято стойност да са се обогатили. Твърдят, че СТИ не е отговаряло на
нужните изисквания, на общия водомер не е извършвана периодична метрологична
проверка и начислената енергия не съответства на одобрените цени. Правят
възражение за изтекла погасителна давност.
Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Далсия Елвеко” ЕООД не
изразява становище.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до
размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът
не разполага с друг иск, с който може да се защити.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа
следните елементи: имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника,
в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти,
породили обогатяването и обедняването; липса на правно основание за имущественото
разместване; липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
От събраните писмени доказателства се установява, че с нотариален акт за
дарение от 05.12.2005г. /л. 30/ М. Й. е дарила на Н. Й. и Е. Д. 2/6 идеални части от
процесния имот. С постановление за възлагане, вписано на 11.12.2015г., в резултат от
проведена публична продан на собствения на длъжника Н. Й. имот, ответникът
„Вероник 227“ ЕООД /тогава с наименование „Вероник 2002“ ЕООД/ е придобил
собствеността върху ½ идеална част от процесния магазин с площ от 34,53 кв. м.,
находящ се в приземието на сградата на **************************. С нотариален
акт от 11.04.2023г. Б. К. и М. К. са продали на „Вероник 227“ ЕООД останалата ½
идеална част от имота. В т. 3 от нотариалния акт се съдържа декларация от
продавачите, че са единствени и пълноправни собственици на ½ идеална част от имота
и че правото на собственост не е прехвърляно на други лица. Това изявление
представлява извънсъдебно признание от тяхна страна, че са притежавали общо ½
идеална част от имота до продажбата. Ето защо, може да се направи извод, че през
процесния период имотът е бил съсобствен при дялове ½ идеална част за „Вероник
227“ ЕООД и по ¼ идеална част за Б. и М. К.и. Със заявление от 11.10.2023г.
дружеството, което към този момент вече е било едноличен собственик на имота, е
поискало от ищцовото дружество сключване на договор за стопански нужди за
процесния имот. Тъй като този факт следва по време процесния период, се явява
ирелевантен за делото.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, от
която се установява, чрез през процесния период в имота е имало едно отоплително
тяло с поставен ИРРО и водомер за топла вода. Посочено е, че за сезони 2020/2021г. и
2021/2022г. е извършен реален нулев отчет на уредите и съответно топлинна енергия
за отопление и БГВ не е начислявана за този период. За сезон 2022/2023г. поради
неосигурен достъп за отчет, отоплението е начислявано на база екстраполация по
максималния специфичен разход на сградата съгласно т. 6.5 от приложението към чл.
2
61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1, а топлата вода на база 1 брой потребител по 140
л/денонощие съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2. Начислявана е и топлинна енергия, отдадена
от сграданата инсталация, изчислена по формулата по т. 6.1.1 от приложението към
наредбата. В експертизата е дадена парична равностойност на начислената
топлоенергия.
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед предмета на предявения иск –
чл. 59 ЗЗД, обстоятелствата, че ответниците са собственици на процесния имот и че е
начислявана топлинна енергия по предвидените в Наредба № Е-РД-04-1 правила, не са
достатъчни за основателност на предявената претенция, тъй като за уважаването й е
необходимо реално да е доставена топлинна енергия до имота, с чиято стойност
ищцовото дружество да е обедняло, а ответниците да са се обогатили.
На първо място, по делото не е проведено пълно, категорично, несъмнено
доказване до имота реално да е доставена топлинна енергия от ищцовото дружество.
За сезони 2020/2021г. и 2021/2022г. е извършен реален отчет с нулеви показания на
измервателните средства, което показва липсва на каквато и да било консумация на
топлоенергия в имота. За сезон 2022/2023г. поради неосигурен достъп, такава е
начислена на база екстраполация по максималния специфичен разход на сградата
съгласно т. 6.5 от приложението към чл. 61, ал. 1 от наредбата. Тъй като претенцията
се основава на неоснователно разместване на имуществени блага, а не на наличие на
договорно правоотношение в отношенията между страните, по силата на което
ответникът е потребител на топлинна енергия, правилата за предполагаемо или
фингирано определяне на потребеното количество топлинна енергия са неприложими,
тъй като в хипотезата на неоснователно обогатяване от значение е реалната стойност, а
не хипотетична такава – в този смисъл е и съдебната практика – Решение №
3781/25.06.2024г. по в. гр. д. № 9561/2023г. по описа на СГС и др. Отделно от това,
съставеният констативен протокол за неосигурен достъп е оспорен от ответниците,
като съдът приема оспорването за основателно. На 09.05.2023г. е посочено, че не е
осигурен достъп до апартаменти 1, 2, 5, 14, 17, а на 17.05.2023г. до апартаменти 2 и 14
и м. 1. Въобще не е ясно този протокол от кого и в какво качество е създаден,
доколкото на мястото за отчетник липсват имена, номер и подпис. Съответно, не може
да се направи извод дали това лице е разполагало с правата да извършва отчети. Също
така, посочени са апартаменти с неосигурен достъп, а процесният имот е магазин.
Посочването „м.1“ не може да се приеме, че означава именно процесния магазин,
доколкото няма никакво допълнително индивидуализиране. От протоколите за
предходни години /л. 104-105/ се установява, че на този адрес има още няколко
магазина и не може да се изгради извод, без посочване на ясни индивидуализиращи
белези, дали именно за процесния магазин не е осигурен достъп. Ето защо, съдът
счита, че протоколът не съдържа нужните рекивизити и не може да послужи като
доказателство за този факт.
Извън изложеното, с оглед предмета на заявената претенция по чл. 59 ЗЗД, по
делото следва да се установи, че ответникът чрез физически лица (работници,
служители, представители и т. н.) фактически /действително/ е ползвал имота през
процесния период и е потребил твърдяното количество топлинна енергия и е ползвал
услугата дялово разпределение, извършена от самото ищцово дружетво, за да се е
обогатил с тяхната стойност за негова сметка. Доказателства в тази насока не са
ангажирани. По отношение на услугата дялово разпределение няма никакви
доказателства същата да е извършвана от ищцовото дружество или последното да е
заплащало за нейното извършване. Напротив, видно е, че тази услуга е извършвана от
трето лице, а общите условия към договора за продажба на топлинна енергия са
неприложими, защото ОУ се прилагат само при договорно правоотношение, каквото в
3
случая и двете страни твърдят, че не съществува между тях (този факт е отделен и за
безспорен с доклада по чл. 146 ГПК). Както се посочи по-горе, необходимо е чрез
пълно и главно доказване ищецът да установи в хода на производството, че реално е
доставил твърдяното количество топлинна енергия и е извършвал услугата дялово
разпределение, чиято парична равностойност претендира. За да е основателна
претенцията, основана на нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, е необходимо да се установи
обогатяването на ответника чрез консумирането на доставена топлинна енергия и
спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, което е обусловено и от установяване
на факта на упражняване на фактическа власт върху имота от ответника чрез
конкретни физически лица, предвид че същият е юридическо лице. При процесуалното
бездействие на ищеца и предвид правилата за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, се налага извод, че съдът следва да приеме за ненастъпили тези
правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан. Отнесено към
разглежданата хипотеза това означава, че не са налице елементите от фактическия
състав на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, поради което предявеното за установяване субективно
право не е възникнало в патримониума на ищеца.
По изложените съображения, предявените искове за главните вземания
подлежат на отхвърляне като неоснователни.
Доколкото вземането за лихва е акцесорно, при липса на главно вземане не
възниква и добавъчното – арг. от чл. 119 ЗЗД. Ето защо исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
също следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат
ответниците, които претендират адвокатски възнаграждения. Съдът намира, че следва
да им се присъдят такива само за исковото производство, доколкото в рамките на
заповедното производство не са ангажирали доказателства за направата на такъв
разход. При съобразяване на извършените процесуални действия (които са еднакви и
за двамата ответници), обстоятелството, че делото не се отличава с правна и
фактическа сложност и не е с голям материален интерес, както и задължителните
разяснения, дадени в Решение от 25.01.2024г. на СЕС, следва адв. възнаграждение на
„Вероник 227“ ЕООД да бъде намалено на 300лв. с оглед въведеното възражение от
ищеца, съответстващо и на адв. възнаграждение на другия ответник.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец” №23Б, срещу „Вероник 227“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Самоков, ул. АБАДЖИЙСКА № 2 ет. 4 ап. 11, и М. Х. К.,
ЕГН: **********, с адрес: ***********************************************,
искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
дължимостта на вземанията, за които спрямо ответниците е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 25280/2024г. по
описа на СРС, 40-ти състав, а именно:
- спрямо „Вероник 227“ ЕООД – 452,73лв. - стойност на доставена топлинна
енергия за периода 01.03.2021г.-31.03.2023г. до имот, находящ се в
***************************, магазин с площ от 34,53 кв. м., аб. № ********, с
която стойност ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца; 53,36лв. -
мораторна лихва върху горната главница за периода 01.05.2021г.- 18.04.2024г.; 9,43лв. -
4
стойност на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2021г.-
30.10.2022г., с която стойност ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на
ищеца, и 2,30лв. - мораторна лихва върху горната главница за периода 01.07.2021г.-
18.04.2024г.
- спрямо М. К. – 226,36лв. - стойност на доставена топлинна енергия за периода
01.03.2021г.-31.03.2023г. до имот, находящ се в ***************************,
магазин с площ от 34,53 кв. м., аб. № ********, с която стойност ответникът се е
обогатил неоснователно за сметка на ищеца; 26,68лв. - мораторна лихва върху горната
главница за периода 01.05.2021г.- 18.04.2024г.; 4,71лв. - стойност на извършена услуга
дялово разпределение за периода 01.05.2021г.-30.10.2022г., с която стойност
ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, и 1,15лв. - мораторна
лихва върху горната главница за периода 01.07.2021г.-18.04.2024г.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Ястребец” №23Б, да заплати на всеки от ответниците
„Вероник 227“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Самоков, ул. АБАДЖИЙСКА № 2 ет. 4 ап. 11, и М. Х. К., ЕГН: **********, с адрес:
***********************************************, по 300лв. – разноски за
производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - „Далсия Елвеко“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5