Присъда по дело №1162/2010 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 октомври 2010 г. (в сила от 5 ноември 2010 г.)
Съдия: Никола Георгиев Маринов
Дело: 20102230201162
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 24 юни 2010 г.

Съдържание на акта

Съдържанието все още не е налично.

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към ПРИСЪДА №856 по НОХД №1162/2010г.

 

         РП- С. е внесла обвинителен акт против подс. В.С.А. за престъпление по чл.195, ал.1, т.2, 4, 5 и 7 от НК и против подс. Е.М.Ч. за престъпление по чл.195, ал.1, т.2, 4 и 5 от НК.

         В с. з. двамата подсъдими признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, желаят делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК- съкратено съдебно следствие. 

         Представителят на РП- С. изрази становище, че няма пречка делото да бъде разгледано по този ред.

         Съдът прецени, че са спазени изискванията на разпоредбите на чл.370 и следващите от НПК. Допусна предварително изслушване на страните. Разясни на подсъдимите правата по чл.371 от НПК и ги уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от тях самопризнания по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. Съдът обяви, че ще ползва самопризнанията на подсъдимите при постановяване на присъдата, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

         В с. з., подсъдимите  лично и чрез защитника си молят да им бъдат наложени минимални наказания „Лишаване от свобода”.

         В с. з., представителят на РП- С. поддържа обвинението като го счита за доказано по безспорен начин. Предлага на подсъдимите да бъдат наложени наказания „Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ месеца като за подс. Ч. наложеното наказание се отложи за изпитателен срок от ТРИ години, а подс. А. да го изтърпи при първоначален СТРОГ режим в ЗАТВОР.

 

         ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

В землището на с. Боров дол, общ. Т., местността „Кантона” преминавал магистрален телефонен кабел модел „МКБ 4х4х1,2” с 16 медни проводника със сечение 1,2 мм, собственост на „Виваком” АД- С.. През месец март части от този кабел били откраднати като същият бил разкопаван, рязан и тези части били продавани на вторични суровини. Общо бил откраднат около километър от кабела.

В един от дните в края на месец март през 2010г. подс. Ч. *** в землището на с. Боров дол, за да търси дърва. Той забелязал, че на места има стърчащ от земята кабел. Прибрал се в селото и предложил на подс. А. да отидат и да откраднат парче от кабела. Подс. А. се съгласил. За целта двамата взели със себе си кирка и мешка и отишли пеша до м. „Кантона”. С кирката започнали да копаят и изровили 14,7 метра от кабела. Отсекли изровения кабел от двете му страни, навили го и го прибрали в мешката, след което го отнесли в дома на подс. Ч.. Там насекли кабела на малки парчета и отделили медния проводник от кабелната изолация, състояща се от три слоя- хартия, олово и черна смола. Прибрали медните парчета и парчетата кабелна изолация в мешката и на 01.04.2010г. подс. А. *** в пункт за изкупуване на метални отпадъци, за да продаде медните парчета. Там той бил заловен от служители от РУ „Полиция”- гр. Твърдица. С протокол за доброволно предаване той предал на служител от Полицията 88 бр. парчета кабелна изолация с обща дължина 14,7 метра, 2,160 килограма обгорен меден многожичен проводник и 1 бр. зелена торба тип „военна мешка”.

По делото е изготвена съдебно- оценителна експертиза, от заключението на която е видно, че стойността на вещта, предмет на инкриминираното деяние възлиза на сумата от 176,40 лева.

 

         ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

         Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на самопризнанията на подсъдимите, които се подкрепят от свидетелските показания на свидетелите Хр. Ч., Г. Й., Ст. С. и Зл. М., протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, протокола за оглед на веществени доказателства и фотоалбум към него, протокола за доброволно предаване, както и от заключението на вещото лице по изготвената съдебно- оценителна експертиза, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

         Съдът дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са последователни, относими към предмета на делото и се подкрепят от останалите, събрани по делото доказателства.

Съдът кредитира и всички писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

Кредитира заключението на вещото лице по изготвената съдебно- оценителна експертиза, тъй като то не бе оспорено от страните, а съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на експерта.

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

         С деянието си подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.2, 4 и 5 от НК, а подс. В.А. и т.7 от НК, затова, че в края на месец март 2010г. в с. Боров дол, общ. Твърдица, за подс. А. в условията на повторност, след предварителен сговор помежду им като използвали техническо средство, кирка извършили кражба на чужда движима вещ /14,7 м. телефонен кабел- модел „МКБ 4х4х1,2”/ на стойност 176,40 лева, собственост на „Виваком” АД- клон С. с МОЛ Х.А.Ч. като откраднатата вещ не е била под постоянен надзор и деянието не представлява маловажен случай.

Деянието е извършено от подсъдимите с пряк умисъл, тъй като те са съзнавали общественоопасния му характер, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните му последици. Подсъдимите са знаели, че като изкопават и отсичат парчето кабел извършват инкриминираното деяние. Наясно са били, че по този начин, извършвайки деянието ще увредят собственика на този кабел, но въпреки това са го извършили и по този начин са увредили „Виваком” АД- клон С.. От справката за съдимост на подс. А. е видно, че той е бил осъден по НОХД №2128/2007г. като С. районен съд е одобрил споразумение между неговия защитник и РП- С., с което му е наложил за извършено за времето от 04 до 07.02.2007г. също такова престъпление „Кражба” по чл.195, ал.1, т.4, предл.1 и т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК наказание „Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ месеца, което е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от ТРИ години. Определението е влязло в сила на 31.01.2008г. От изложеното е видно, че подс. А. е извършил деянието по настоящото производство след като е бил осъден с влязла в сила присъда за също такова престъпление „Кражба”. Видно е, че към момента на извършване на деянието по настоящото производство не е бил изтекъл предвидения в чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок от изтърпяване на наложеното наказание, поради което е налице хипотезата на чл.28, ал.1 от НК, т. е. извършил е деянието в условията на повторност. Двамата подсъдими са извършили деянието след като са се сговорили предварително да извършат кражбата. Видно е от доказателствата по делото, че подс. Ч. е бил в местността „Кантона”, видял е кабела и след като се е прибрал в с. Боров дол се е сговорил с подс. А. *** изкопаят парче от него, да го вземат и да го предадат на вторични суровини, т. е. да извършат кражбата. Вещта предмет на инкриминираното деяние, въпросния кабел освен това не е бил под постоянен надзор.

         Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението- ниска правна култура, стремеж за облагодетелстване по престъпен начин.

          Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие искрените разкаяния на двамата подсъдими и чистото съдебно минало на подсъдимия Ч., тъй като от приложената по делото справка за съдимост е видно, че той е реабилитиран, т. е. не е осъждан.

         Съдът не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства.

При определяне вида и размера на наказанията, които следва да наложи на подсъдимите, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Делото се разгледа по реда на Глава 27 от НПК, съкратено съдебно следствие. Двамата подсъдими признаха изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласиха да не се събират доказателства за тези факти. Съгласно императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, наказанията на подсъдимите съдът счете, че  следва да определи при условията на чл.58 А от НК, съгласно редакцията преди последното изменение на наказателния кодекс, а именно както следва: „Когато в производството по чл.372, ал.4 от Наказателно- процесуалния кодекс съдът постанови осъдителна присъда, той не може да наложи най- тежкото по вид наказание при алтернативно предвидени различни наказания, а в останалите случаи определя наказанието при условията на чл.55”. В настоящия случай наказанията следва да се определят при условията на чл.55 от НК, тъй като няма предвидени алтернативни наказания в нормата на чл.195 от НК. Ето защо съдът следва да определи наказанията им под предвидения в чл.195 от НК минимум от ЕДНА година „Лишаване от свобода”. С оглед постигане целите на генералната и специалната превенция, този срок е най- подходящо да бъде определен за всеки един от тях в размер от ШЕСТ месеца. Тъй като подс. Ч. не е осъждан, наказва се с „Лишаване от свобода” за срок до три години и съдът намира, че за постигане целите на наказанието и най- вече за поправянето му не е наложително той да го изтърпи. Ето защо следва да се приложи института на условното осъждане като наложеното наказание се отложи за изпитателен срок и този срок е най- подходящо да бъде в минималния предвиден размер, а именно за срок от ТРИ години. За подсъдимия А. съдът счете, че наложеното му наказание „Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ месеца той следва да изтърпи ефективно, тъй като деянието е извършено от него в изпитателния срок на наказанието наложено му с присъдата по НОХД №2128/2007г. на Сливенския районен съд. Подс. А. следва да бъде настанен в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, тъй като не е осъден за първи път на Лишаване от свобода. Ето защо на основание чл.60, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража съдът постанови да изтърпи наложеното наказание в затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип, а на основание чл.61, т.2 от същия закон при първоначален СТРОГ режим. На основание чл.68, ал.1 от НК съдът счете, че следва да приведе в изпълнение отложеното му наказание наложено по НОХД №2128/2007г., тъй като деянието по настоящото производство, както бе посочено по- горе той го е извършил в изпитателния срок от ТРИ години. Това наказание той следва да изтърпи отделно от наложеното с настоящата присъда. Тъй като това наказание е първото му осъждане на „Лишаване от свобода”, до пет години е за умишлено престъпление, а именно за срок от ШЕСТ месеца то на основание чл.59, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража следва да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип, а на основание чл.61, т.3 от същия закон при първоначален ОБЩ режим.

Така определените наказания, съдът счита за справедливи и отговарящи в пълна степен на обществената опасност на деянието и на подсъдимите.

Съдът счете, че следва да се върне на собственика „Виваком” АД- клон С. с МОЛ Х.А.Ч. вещественото доказателство 2,160 кг. обгорен меден многожичен проводник, а останалите веществени доказателства 88 бр. парчета кабелна изолация, състояща се от три слоя- хартия, сребрист метал и черна смола с обща дължина 14,7 метра и 1 бр. торба тип „военна мешка” следва да се унищожат като вещи без стойност.

С оглед правилата на процеса, съдът осъди подсъдимите да заплатят в полза на държавата, към бюджета на съдебната власт направените по делото разноски в размер на 116,04 лева по 58,02 лева за всеки от тях.

         Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: