РЕШЕНИЕ
Номер 261725 Година 2020 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд VІІІ граждански
състав
На 16.12
Година 2020
В публично заседание на 16.11.2020 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: МАРИНА КЪНЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 1186 по описа
за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно осн. чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. - Франция, ЧРЕЗ „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А. – Клон България - гр. София, моли съдът да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че тя
дължи на ищцовото дружество сумата 5 781, 97 лева – главница, дължима по Договор
за потребителски заем № ***г.; сумата 5 012, 27 лева - възнаградителна лихва за периода ***г.; сумата 525,
68 лева - мораторна лихва за периода ***г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на Заявлението в съда - 26.09.2019
г. до окончателното погасяване, които суми е било разпоредено ответницата да
заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***г., издадена по ч. гр. дело № ***г. по описа на ПРС - * гр. състав, по изложените в исковата молба съображения.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение – включително и
тези,направени в заповедното производство.
Ответницата А.О.Н. ***, чрез о. си п. а. М.П., оспорва иска като недопустим, неоснователен и недока и моли съдът
да прекрати частично производството по делото, както и да го отхвърли като
неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба
съображения.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и
с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени
доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № ***г., издадена по ч. гр. дело № ***г. по описа на ПРС - * гр. състав, е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца сумата сумата
5 781, 97 лева – главница, дължима по Договор за потребителски заем № ***г.; сумата 1 134, 76 лева - възнаградителна лихва за периода ***г.; сумата 525,
68 лева - мораторна лихва за периода ***г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на Заявлението в съда - 26.09.2019
г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото по съразмерност в
размер на 148, 85 лева – ДТ и 32, 87 лева - юрисконсултско възнаграждение, като
претенциите за присъждане на договорна лихва над уважения до пълния предявен
размер от 5 012, 27 лева и за разноски над посочените до пълните предявени
размери, Заявлението е било отхвърлено. Тъй като Заповедта е била връчена на
ответницата при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, до ищеца са били изпратени
указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, поради
което и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията
си по заповедта в срока по чл.415 от ГПК.
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и
заключението от 03.11.2020 г. на в. л. по ССЕ М.М., действително между ищеца и ответницата в гр. П. е бил сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ***г. в гр. П., с който ищецът е отпуснал на ответницата кредит в размер на 6 000 лева,
при условия за погасяване (включително и настъпването на предсрочна изискуемост
и реда за уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост),
посочени в Договора и Общите условия към него, като ищецът е изпратил до
ответницата на * г. покана за погасяване на задълженията й
– която покана е била връчена на * г. на лице, живущо на
посочения от самата ответница адрес (който – видно от служебно изготвената
справка по ГРАО е неин постоянен и настоящ адрес), поради което съдът намира за
неоснователни наведените от ответницата доводи за недължимост на сумите по
Заповедта поради неуведомяването й за настъпила предсрочна изискуемост.
От събраните по делото писмени доказателства и посоченото заключение на ССЕ
се установява, че действително ответницата е получила отпуснатият заем в размер
на 6 000 лева, като към настоящия момент тя дължи по Договора на ищеца сумата
5 781, 97 лева – главница, 5 012, 97 лева – договорна
(възнаградителна) лихва и 525, 20 лева – мораторна лихва, като до приключване
на устните състезания по делото ответницата не ангажирала доказателства, от
които да се установява, че е заплатила на ищеца сумите по Заповедта.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че по отношение на главницата
искът се явява доказан по основание и по размер, поради което следва да се
уважи изцяло, по отношение на възнаградителната лихва – доказан по основание и
до размера от 1 134, 76 лева (който размер е било разпоредено да заплати
ответницата на ищеца със Заповедта за изпълнение), до който размер следва да се
уважи, като за разликата над него до пълния предявен размер по отношение на
тази претенция искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да
се отхвърли, и по отношение на претенцията за мораторна лихва – доказан по
основание и до установения от ССЕ размер, до който размер следва да се уважи,
като за разликата над него до пълния предявен размер по отношение на тази
претенция искът също се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да
се отхвърли.
С оглед на изхода от спора ответницата следва да заплати на ищеца и
направените разноски за производството по настоящето и по частното гражданско
дело в размер общо на 1 431, 64 лева – платени ДТ (442, 04 лева - съобразно
уважените размери на претенциите) и депозити за възнаграждение на о. п. на ответницата и за ССЕ, а на основание чл.78, ал.8 от ГПК– и юрисконсултско
възнаграждение за двете дела в размер общо на 82, 87 лева.
Следва да бъде
издаден РКО на о. п. на ответницата – а. М.П., за внесения
от ищеца депозит за възнаграждението й в размер на 869, 60 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА А.О.Н., ЕГН **********, с последен известен постоянен и настоящ
адрес:*** , представлявана от
о. п. а. М.С.П.,***, ЧЕ ТЯ ДЪЛЖИ НА „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. – Париж, Франция, рег.
№ *********, ЧРЕЗ „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. – Клон България - гр.
София, ЕИК *********, представляван от З. у. Д. Т. Д., със седалище и адрес на управление: гр. София, ЖК “Младост 4”, Бизнес
парк София, сграда 14, сумата 5 781, 97 лева – главница, дължима по Договор за
потребителски заем № ***г.; сумата 1 134, 76 лева - възнаградителна лихва за периода ***г. – КАТО
по отношение на тази претенция за разликата от уважения до пълния предявен
размер от 5 012, 27 лева ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422 във връзка
с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН;
сумата 525, 20 лева - мораторна лихва за периода ***г. - КАТО по отношение на
тази претенция за разликата от уважения до пълния предявен размер от 525, 68
лева ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и
чл.124, ал.1 от ГПК като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на Заявлението в съда -
26.09.2019 г. до окончателното погасяване, които суми е било разпоредено
ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК № ***г., издадена по ч. гр. дело № ***г. по описа на ПРС - *гр. състав.
ОСЪЖДА А.О.Н., с посочените ЕГН, последен известен постоянен и настоящ адрес
И о. п., ДА ЗАПЛАТИ НА „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. – Париж, Франция, рег. №
*********, ЧРЕЗ „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. – Клон България - гр. София,
с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител,
направените разноски за производството по делото и по ч. гр. дело № ***г. по
описа на ПРС - *
гр. състав В РАЗМЕР НА 1 431, 64 лева, КАКТО И
юрисконсултско възнаграждение за настоящето и за частното гр. дело В РАЗМЕР НА 82,
87 лева.
ДА
СЕ ИЗДАДЕ НА о. п. на ответницата – а. М.С.П. РКО за внесения от ищеца
депозит за възнаграждението й за осъщественото особено представителство В
РАЗМЕР НА 869, 60 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – *
гр. състав ч. гр. дело № ***г., ЗАЕДНО със заверен препис
от настоящето съдебно решение СЛЕД влизането му в сила.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./ П. Павлов
Вярно с
оригинала.
М.К.