Р Е Ш Е Н И Е
№ 270
гр. Ботевград, 01.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГР. БОТЕВГРАД, IV-ти състав, в публично заседание на осемнадесети септември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Катерина
Ненова
при участието на секретаря Маринела Йончовска като
разгледа гр. д. № 2113 по описа на
РС – гр. Ботевград за 2018г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК.
С исковата молба от „П. К. Б.“ ЕООД срещу Ж.Л.Б. са
предявени обективно кумулативно съединени искове, съответно с правно основание
чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД – за признаване за установено по отношение на срещу Ж.Л.Б., че
същият дължи на „П. К. Б.“ ЕООД следните суми: 1.) 3364,43 лв. – главница по
Договор за потребителски кредит № ********** от *.*.20** г. за целия период на
договора; 2.) 1905,43 лв. – възнаградителна лихва върху така посочената
главница за периода от 15.08.2017 г. до 15.10.2019г.; 3.) 2336,74 лв. –
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, за периода от
15.08.2017 г. до 15.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 05.04.2018 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №
****/*.*.20** г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 669/2018 г.
по описа на РС – Ботевград.
В исковата молба се сочи, че на 13.05.2016 г. е
сключен Договор за потребителски кредит № ********** между страните по делото.
Ответникът подписал договора за заем, като приел общите условия към същия. На
13.05.2016 г. ищцовото дружество превело сума в размер на 803,25 лв. по банкова
сметка ***, а 3196,75 лв. послужили за рефинансиране на друго по – старо
задължение на ответника към дружеството. Заемът следвало да се погаси за 36
месеца на равни погасителни вноски от по 281,77 лв. с падеж 15-то число от
месеца. Въпреки преструктурирането на кредита с три поредни анекса, погасени
били само 9 бр. пълни месечни вноски и една частична. Поради изтичане повече от
30 дни от датата на падежа на съответната вноска, ищецът счел договора за
автоматично прекратен, считано от 24.10.2017 г. До длъжника било изпратено
уведомително писмо на 25.10.2017 г. По същество искането към съда е да признае
за установено, че ответникът дължи на ищеца горепосочените суми. Претендират се
и разноски в заповедното и исковото производство.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в
законоустановения срок не е депозирал отговор.
В съдебно заседание отв. Ж.Л.Б. се явява лично и заявява, че не оспорва исковете, а ги признава като
допустими и основателни – и по основание, и по размер.
Пълномощникът
на ищеца, в молба с вх. № 6375/17.09.2019 г. моли съда да уважи исковете, като
на основание чл.237, ал.1 ГПК постанови решение, основаващо се на признанието
от страна на ответника.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното:
На 13.05.2016 г. е сключен Договор
за потребителски кредит № ********** между страните по делото. Ответникът
подписал договора за заем, като приел общите условия към същия. На 13.05.2016
г. ищцовото дружество превело сума в размер на 803,25 лв. по банкова сметка ***,
а 3196,75 лв. послужили за рефинансиране на друго по – старо задължение на
ответника към дружеството. Заемът следвало да се погаси за 36 месеца на равни
погасителни вноски от по 281,77 лв. с падеж 15-то число от месеца. Въпреки
преструктурирането на кредита с три поредни анекса, погасени били само 9 бр.
пълни месечни вноски и една частична. Поради изтичане повече от 30 дни от
датата на падежа на съответната вноска, ищецът счел договора за автоматично прекратен,
считано от 24.10.2017 г. До длъжника било изпратено уведомително писмо на
25.10.2017 г.
Ответникът лично и
изрично направи признание на исковете в откритото съдебно заседание.
Ищецът, чрез процесуалния си представител,
направи искане съдът да постанови решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК – при
признание на иска.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда
възможността ищецът да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване
на решение при признание на иска. В този случай е достатъчно съдът да укаже в
мотивите си, че актът му се основава на направеното признание на иска, без да
се излагат аргументи по същество на спора.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице
предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. В съдебно
заседание ответникът направи изрично изявление за признание на исковете. Спазени
са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи
на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страните могат
да се разпореждат. С оглед направеното признание, съдът намира предявените искове
за основателни и доказани, поради което и следва да бъдат уважени.
По разноските:
Съгласно чл. 78 ал. 2 ГПК, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. Настоящата хипотеза обаче не се твърди да е
такава. Ответникът, макар впоследствие да е признал исковете, не е погасявал
редовно процесния кредит. Именно това негово бездействие е станало повод за
завеждане на настоящото дело с цел прекъсване на погасителната давност по отношение
вземанията на ищеца. Поради изложеното ответникът дължи разноските, сторени в
исковото производство, а именно 450,95 лв. (четиристотин и петдесет лева и деветдесет
и пет стотинки), от които 150,95 лв. – държавна такса и 300 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Ответникът следва да понесе и разноските,
сторени от ищеца в заповедното производство, а именно 203,31 лв. (двеста и три
лева и тридесет и една стотинки), от които 153,31 лв. – държавна такса и 50 лв.
– юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД, че Ж.Л.Б. ЕГН: **********,*** дължи на „П. К. Б.“ ЕООД ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № *, бл. *, вх. *, следните
суми: 1.) 3364,43 лв. (три хиляди триста
шестдесет и четири лева и четиридесет и три стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № ********** от *.*.20** г. за целия период на договора; 2.) 1905,43 лв. (хиляда деветстотин и пет лева
и четиридесет и три стотинки), представляваща възнаградителна лихва върху така посочената главница за периода от
15.08.2017 г. до 15.10.2019г.; 3.) 2336,74
лв. (две хиляди триста тридесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки),
представляваща възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги, за периода от 15.08.2017 г. до 15.10.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.04.2018 г. (датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на сумата,
за които суми е издадена Заповед № ****/*.*.20** г. за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 669/2018 г. по описа на РС – Ботевград.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 1 ГПК Ж.Л.Б. ЕГН: **********,***
да заплати на „П. К. Б.“ ЕООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Б.“ № *, бл. *, вх. *, сумата от общо 450,95 лв. (четиристотин и петдесет лева и деветдесет
и пет стотинки), представляваща разноски в исковото производство, от които 150,95 лв. –
държавна такса и 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 203,31 лв. (двеста и три лева и тридесет и
една стотинки), представляваща разноски в заповедното производство, от
които 153,31 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: