Определение по дело №1043/2017 на Районен съд - Дупница

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

			2018
					Дупница

 

Номер                                      Година                                 Град

 

	IІ гр. отделение

 

Районен съд – Дупница                                                                                        състав

	01.02.		2018

 

на                                                                                     Година

 

закрито

Иван Димитров

В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

     1.

      2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

	Гражданско		1043		2017

 

                                дело №                            по описа за                             г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София. ул. „Димитър Хаджикоцев" 52-54, ЕИК *********, представлявано от Нора Иванова Петкова и Николай Георгиев Спасов, в качеството на изпълнителни директори, чрез пълномощник - юрисконсулт Т.К., срещу С.В.К., ЕГН **********, адрес ***, п.к. 8000, ж.к. „Зорница", бл. 47, вх. 6, ет. 5, ап. 20, с правно основание чл.422 от ГПК.

В съответствие с чл. 140, ал. 3 от ГПК, съдът следва да насрочи делото в открито съдебно заседание, за което да призове страните, на които да се връчи препис от настоящото определение.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК съдът съобщава на страните и проекта си за доклад по делото и ще ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

 Ищецът твърди, че се е намирал с ответника в договорни правоотношения, тъй като по силата на договор за потребителски кредит № ********** от 06.11.2012 г. е предоставил на С.В.К. кредитна карта с лимит в размер на 1700 лв. при условията на револвиращ кредит. При него потребителят разполага е фиксиран кредитен лимит, който може да използва на части или изцяло. Револвиращият кредит възстановява размера си в процеса на неговото погасяване, като погасената част от главницата отново става достъпна за използване. За използвания финансов ресурс се начислява договорна лихва от дата на теглене на парите до дата на погасяването им.

Кредитополучателят се е задължил да погасява в срок „минимална месечна вноска", която е променлива величина и се формира като сбор от дължимите лихви и такси за съответния месец плюс 5 % от усвоения кредит. При невнасяне в срок на месечна вноска, на основание чл.11, ал.1, изр.2 във връзка с чл.9, ал.5 от договора се начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва. Потребителят е длъжен да погаси цялото си задължение към кредитора при изплащането на последната изравнителна вноска съгласно погасителния план по чл.11.2 от договора.

Договореният между страните срок на кредита е от 1 година и е изтекъл на 06.11.2013 г., но ответникът не е изпълнил задълженията си в общ размер на 3528, 34 лв., от които: 1767, 70 лв. от отпуснатия кредитен лимит; 1760.64 лв. договорна лихва за периода от 15.07.2013 г. до 23.02.2017 г.

За защита на интересите си ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение. В законоустановения срок ответникът подал възражение срещу заповедта.

Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 3528, 34 лв., от която: 1767, 70 лв. – главница по договор за потребителски кредит № ********** от 06.11.2012 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на задължението; 1760, 64 лв. - договорна лихва за периода от 15.07.2013 г. до 23.02.2017 г. Претендират се и направените разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител. Оспорва се сключването на описания договор за кредит и получаването на сумата по него, размера на задължението за главница и за лихва. Направено е възражение за погасяване на вземането по давност.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявен е иск с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.9 и сл. от ЗПК.

3.   Права и обстоятелства, които се признават: не са налице.

4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:  Общоизвестни и служебно известни на съда факти от значение за решаване на делото, не са налице.

          5. Разпределение на доказателствената тежест: На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях при условията на чл. 153 ГПК.

Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищецът следва да докаже сключването на договора за кредит, предаването на сумата по него, както и поемането на задължение от ответника да върне посочената в договора сума; следва да установи размера на задълженията на ответника за главница и лихва.

По доказателствата:

Съдът следва да приеме като относими, допустими и необходими представените от ищеца писмени доказателства. Следва да бъде приложено ч.гр.д. № 1516/2016 г. по описа на ДРС. 

 Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

С оглед посоченото, съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОПУСКА като доказателства по делото представените с исковата молба документи.

Изисква за прилагане ч.гр.д. № 710/2017 г. по описа на ДРС.                               

НАСРОЧВА гр. д. № 1043/2017 г. по описа на ДРС в открито съдебно заседание за 23.02.2018 г. от 11, 10 часа, за която дата и час да се призоват страните.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Препис от отговора да се връчи на ищеца.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

 

        

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: