Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4546 21.12.2018 г.
Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XI-ти гр. състав в открито
съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АСПАРУХОВА
ГЕОРГИЕВА - ТОЧЕВСКА
при участието на секретаря Величка Грабчева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 11640
по описа на ПРС за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т.
2, вр. с чл. 245, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда, чл. 222, ал. 1 от Кодекса на
труда и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата М.Н.М., с ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:***, чрез п. адв. К.С.
е предявила срещу Държавно предприятие „Транспортно строителство и
възстановяване”, Поделение Пловдив, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Нестор Абаджиев” № 32, БУЛСТАТ: 1308471160016, представлявано от ***
Г. Ш. обективно съединени искове за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 567, 49 лева
– неплатено ТВ за м. април 2018г., сумата 21, 96 лева – законна лихва за
периода 10.05.2018г. – 25.09.2018г., 463, 62 лева – ТВ за м. май 2018г., 13,94
лева законна лихва за периода 10.05.2018г. - 25.09.2018г., 567, 49 лева – ТВ за
м. юни 2018г., 12, 32 лева, зак. лихва от 10.07.2018г. до 25.09.2018г.,
обезщетение на осн. чл. 222, ал. 1 КТ в размер на едно БТВ поради прекр. ТПО на
осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – 789, 88 лева, зак. лихва от 25.07.2018г. до
25.09.2018г., в р-р на 10, 11 лева, законна лихва и разноски.
Ищецът твърди да е работил по ТПО с ответника, на длъжност „***”, ТПО било
прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, със заповед от 25.06.2018г., след
изтичане срока на предизвестието. Ищцата твърди да е полагала труд в периода
април-юни 2018г. вкл., но да не й е заплатено дължимото тр. възнаграждение в
горепосочените размери, поради което й се дължала и лихва. При прекратяване на
соченото основание имала право на обезщетение за оставането си без работа за
един месец в размер на едно БТВ - 789, 88 лева, което също не й било платено,
поради което й се дължала лихва от изтичане на едномесечния период до завеждане
на ИМ.
Ето защо моли да се осъди ответника да му заплати така посочените суми,
претендира законна лихва и разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от ответното дружество. С отговора се
признава съществуването на ТПО между страните, и прекратяването на соченото
основание, но исковете частично се оспорват. Твърди се исковата претенция да е
основателна само за сумата 1713, 87 лева, като ТВ за април и май било платено.
Оспорва се претенцията за лихви върху изплатените суми, както и началната дата
на мораторната лихва – за непогасените вземания. Претендира разноски.
В съдебно заседание от 11.12.2018г. по молба на ищеца е допуснато изменение
на исковете, след което същите са предявени в следните размери: сумата от 567,
49 лева – неплатено ТВ за м. април 2018г., сумата 18, 60 лева – законна лихва
за периода 01.06.2018г. – 26.09.2018г., 463, 62 лева – ТВ за м. май 2018г.,
11,33 лева законна лихва за периода 01.07.2018г. - 26.09.2018г., 441, 29 лева –
ТВ за м. юни 2018г., 6, 99 лева, зак. лихва от 01.08.2018г. до 26.09.2018г.,
обезщетение на осн. чл. 222, ал. 1 КТ в размер на едно БТВ поради прекр. ТПО на
осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – 595, 54 лева, зак. лихва от 01.08.2018г. до 26.09.2018г.,
в р-р на 9, 43 лева, законна лихва и разноски, съобразно заключението на в.
лице. Ищецът в с.з. поддържа исковете в изменените им размери и моли да се
уважат, тъй като частичното плащане за месеците май и юни е било извършено след
завеждане на исковата молба. По тези съображения претендира разноските в пълен
размер.
В съдебно заседание ответникът, чрез адв. Е.К. взема становище за постановяване
на решение съобразно заключението на вещото лице, като моли да се намалят
претендираните от ищеца разноски за адв. възнаграждение поради прекомерност.
По това искане с писмена защита ищецът взема становище, че разноските не са
прекомерни, с оглед броя и цената на исковете, като в случай, че би било
изчислявано за всеки иск поотделно, то дължимата минимална сума надхвърля
уговореното по делото възнаграждение. Ето защо счита това възражение за
неоснователно.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
За да се уважи искът по чл. 128, т.
2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатеното трудово
възнаграждение е необходимо ищецът да установи, че през процесния период е
работил при ответника, изпълнявал е
трудовите си задължения, както и размера на дължимото трудово възнаграждение за
този период. В тежест на ответната страна е да установи, че е заплатила същото,
респ. че не се дължи на друго основание.
За да се
уважи искът за заплащане на мораторна лихва върху него следва да се установи основателността
на главните искове, кога е падежът на всяко от вземанията за тр.
възнаграждение, и размера на лихвата за процесния период.
За да се уважи искът по чл.
222, ал. 1 от КТ следва да се установи, че ТПО е прекратено на посоченото от ищеца основание, както и датата, на която
ТПО е прекратено, че ищецът е останал без работа за период от 1 месец след
уволнението, и размерът на последното брутно тр. възнаграждение на ищеца за
пълен работен месец преди уволнението – база за изчисляване на обезщетенията.
За да се
уважи искът за заплащане на мораторна лихва върху обезщетението по чл. 222, ал.
1 от КТ следва да се установи основателността на главните искове, че ответникът
е изпаднал в забава за плащане на обезщетението и на коя дата, и размера на
лихвата за процесния период.
От
приложените към исковата молба писмени доказателства и представеното от
ответника такива се установява, че ищцата е работила по ТПО с ответника въз
основа на ТД от 03.10.2011г., на длъжност „***”, на пълно работно време, с ОМВ
към възникване на ТПО – 600 лева и ДТВ за ТСПО 10, 8 % - 64, 80 лева. На
25.06.2018г. й е връчено предизвестие за прекр. на ТПО на осн. чл. 328, ал. 1,
т. 2 от КТ поради съкращаване на щата. Със Заповед № *** от същата дата ТПО й е
прекратено, без срокът на предизвестието да бъде спазен, считано от
28.06.2018г. Със заповедта е разпоредено да й се платят обезщетения по чл. 220,
ал. 1 КТ за неспазения срок от 28 дни и обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в
размер на БТВ за 1 месец в случай, че ищцата остане без работа в период от 1
месец след прекр. на ТПО.
Ответникът
е представил извлечения от фишове и ведомости, неподписани, и справка за
извършено плащане от 25.10.2018г. Представен е КТД, действащ в предприятието на
работодателя, в чл. 52, ал. 3 от който обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ е
определено в размер на едно БТВ за ищцата като заета в отдел „***”. В чл. 43 от
КТД е предвидено ТВ да се заплаща до 30-то число на месеца, следващ този, в
който трудът е положен.
По делото
е изслушано заключение по допуснатата ССЕ на в. л. З.М., което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено. Видно от същото, на ищцата са били
начислени процесните ТВ и обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ, както следва:
Нетно ТВ
за м. 04.2018г. – 567, 49 лева, платимо до 30.05.2018г., лихва върху него за
периода 01.06.2018г. – 26.09.2018г. – 18, 60 лева. Същото е платено изцяло на 17.10.2018г.,
след завеждане на исковата молба.
Нетно ТВ
за м. 05.2018г. – 463, 62 лева, платимо до 30.06.2018г., лихва върху него за
периода 01.07.2018г. – 26.09.2018г. – 11,33 лева. Същото е платено изцяло на
25.10.2018г., след завеждане на исковата молба.
Нетно ТВ
за м. 06.2018г. – 441, 29 лева, платимо до 30.07.2018г., лихва върху него за
периода 01.08.2018г. – 26.09.2018г. – 6, 99 лева. Същото е дължимо изцяло.
За м.
07.2018г. начислено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ – 595, 54 лева нетна
сума за получаване, неизплатена. Лихвата върху него в случай, че е дължима, за
периода 01.08.2018г. – 26.09.2018г. възлиза на 9, 43 лева.
Съдът кредитира заключението
като обективно и компетентно изготвено. Същото не е оспорено от страните.
В първото с.з. по делото ищецът
представя заверен препис от тр. си книжка в уверение на това, че през м.
07.2018г. не е започвал работа по ТПО. Това обстоятелство не се оспорва от
работодателя.
Предвид дотук изложеното съдът намира, че искът по чл.
128, т. 2 от КТ е основателен за сумата от 441, 29 лева – нетно ТВ за м. 06.2018г. за сумите 567, 49 лева - нетно ТВ
за м. 04.2018г., и 463, 62 лева - нетно ТВ за м. 05.2018г., исковете ще се
отхвърлят като погасени поради плащане след завеждане на исковата молба.
По отношение на претенцията за
законна лихва:
Предвид обстоятелството, че
исковата молба има х-р на покана, такава се дължи, както следва – върху сумата
567, 49 лева - нетно ТВ за м. 04.2018г. от завеждане на ИМ – 27.09.2018г. до
деня, предхождащ плащането – 16.10.2018г., върху сумата 463, 62 лева - нетно ТВ
за м. 05.2018г., от завеждане на ИМ – 27.09.2018г. до деня, предхождащ
плащането – 24.10.2018г., и върху сумата 441, 29 лева, нетно ТВ за м. 06.2018г.
– от завеждане на ИМ – 27.09.2018г. до окончателното й плащане.
Касателно мораторната лихва
върху трите горепосочени главници, същата от падежа на вземанията до деня,
предхождащ завеждане на ИМ, се дължи изцяло. Вземането за ТВ е лихвоносно, в КТД е уговорено плащането ад се извършва до
30-то число на месеца, следващ полагане на труда, и оттам насетне лихва се
дължи и без покана, поради което претенцията за присъждане на мораторна лихва
от първо число на втория месец, следващ полагане на труда, до завеждане на
иска, е основателна. Същата е в посочените от в. лице размери – 18, 60 лева - лихва върху сумата 567, 49
лева, нетно ТВ за м. 04.2018г., за периода 01.06.2018г. – 26.09.2018г., 11,33
лева - лихва върху сумата 463, 62 лева, нетно ТВ за м. 05.2018г., за периода
01.07.2018г. – 26.09.2018г. и 6, 99 лева - лихва върху сумата 441, 29 лева,
нетно ТВ за м. 06.2018г. за периода 01.08.2018г. – 26.09.2018г. Предвид
изменението на иска съобразно заключението, претенцията ще се уважи изцяло.
По иска с правна квалификация
чл. 222, ал. 1 от КТ съдът намира, че същият е изцяло доказан и основание, и по
размер. Установи се ТПО да е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ,
поради съкращаване на щата и ищецът да е останал без работа за период от 1
месец след уволнението, както и процесното обезщетение да му е начислено в
брутен р-р от 725, 40 лева, нетна сума
за получаване – 595, 54 лева, като тази сума е начислена от работодателя във
ведомостта за м. юли 2018г., но не е изплатена.
По претенцията за присъждане на
лихва върху него: Съгл. чл. 228, ал. 3 от КТ същото следва да бъде изплатено в
срок до последно число от месеца, следващ този, в който ТПО е прекратено, т. е.
31.07.2018г. и от 01.08.2018г. работодателят е в забава и дължи лихва върху
него. Ето защо претенцията за заплащане на мораторна лихва в размер на 9, 43
лева за периода 01.08.2018г. – 26.09.2018г. е основателна и следва да се уважи.
Следва да се присъди и законната лихва върху тази сума от завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане.
С оглед
изхода на спора ищецът има право на направените разноски изцяло, за които
представя списък. Същите възлизат на 720 лева – платено адв. възнаграждение,
видно от договорите за правна защита и съдействие на л. 10 и списъка на л. 11,
като следва да се възложат в тежест на ответната страна. Същата е възразила за
прекомерност на възнаграждението, в която връзка ищецът е депозирал становище,
с което моли да се отчете разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата за МРАВ,
предвиждаща, че за всеки отделен иск се дължи отделно възнаграждение.
По така
направеното възражение, съдът намира следното: Предмет на спора са три отделни
оценяеми обективно съединени иска – иск за ТВ с цена 1472, 40 лева, за който
минималното възнаграждение съгл. чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата
за МРАВ е 333, 07 лева, иск по чл. 222, ал. 1 от КТ с цена 595, 54 лева, за
който минималното възнаграждение е 300 лева и иск по чл. 86 от ЗЗД за мораторна
лихва с цена 46, 37 лева, за който минималното възнаграждение е 300 лева, общо –
933, 07 лева. Съгл. трайната практика на съдилищата по приложението на чл. 2,
ал. 5 от Наредбата във връзка с чл. 7, ал. 2 от същата, при множество оценяеми
искове цената на същите не се събира, а възнаграждението за всеки от тях се
изчислява поотделно в случай, че същите имат различен предмет на доказване,
като по този начин се изчислява и държавната такса върху тях. В случая трите
горепосочени иска имат различен предмет на доказване, поради което минималният
хонорар по същите възлиза на 933, 07 лева. Ищецът претендира сумата от 720
лева, която е под горепосочения минимум, поради което възнаграждението не
подлежи на намаляване.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените и
основателните към момента на завеждане на ИМ искове, като същата на основание чл.
1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза
на 158, 90 лева (сто петдесет и осем лева и деветдесет стотинки), от които 58,
90 лева ДТ по иска по чл. 128, т. 2 от КТ,
50 лева ДТ по иска по чл. 222, ал. 1 от КТ и 50 лева ДТ по иска по чл.
245, ал. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за мораторна лихва върху главниците. В негова
тежест ще се възложат и разноските за ССЕ от бюджета на съда в р-р на 70 лева (седемдесет
лева).
Следва на осн. чл. 242, ал. 1 от КТ
да се допусне предварително изпълнение на решението в частта относно
присъдените възнаграждения и обезщетения, както и мораторната лихва върху тях, тъй
като същите представляват дължими трудови възнаграждения и обезщетения по ТПО.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване”, Поделение
Пловдив, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Нестор Абаджиев”
№ 32, БУЛСТАТ: 1308471160016, представлявано от *** Г. Ш. да заплати на М.Н.М.,
с ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:***, чрез п. адв. К.С. следните суми:
сумата от 441, 29 лева
(четиристотин четиридесет и един лева и двадесет и девет стотинки) – неплатено
нетно трудово възнаграждение за м. 06.2018г., сумата от 18, 60 лева
(осемнадесет лева и шестдесет стотинки) - мораторна лихва върху сумата
567, 49 лева, нетно ТВ за м. 04.2018г., за периода 01.06.2018г. – 26.09.2018г.,
сумата от 11, 33 лева (единадесет лева и тридесет и три стотинки) - мораторна
лихва върху сумата 463, 62 лева, нетно ТВ за м. 05.2018г., за периода
01.07.2018г. – 26.09.2018г., сумата от 6, 99 лева (шест лева и
деветдесет и девет стотинки) - мораторна лихва върху сумата 441, 29
лева, нетно ТВ за м. 06.2018г. за периода 01.08.2018г. – 26.09.2018г., както и
законната лихва върху следните суми: върху сумата 567, 49 лева - нетно ТВ за м.
04.2018г. законната лихва от завеждане на ИМ – 27.09.2018г. до деня,
предхождащ плащането – 16.10.2018г., върху сумата 463, 62 лева - нетно ТВ
за м. 05.2018г., законната лихва от завеждане на ИМ – 27.09.2018г. до
деня, предхождащ плащането – 24.10.2018г., и върху сумата 441, 29 лева, нетно
ТВ за м. 06.2018г. – законната лихва от завеждане на ИМ –
27.09.2018г. до окончателното й плащане; да й заплати сумата от 595, 54
лева (петстотин деветдесет и пет лева и петдесет и четири стотинки) –
неплатено нетно обезщетение на осн. чл. 222, ал. 1 от КТ, дължимо поради
това, че ищецът е останал за период от един месец без работа след
прекратяване на ТПО на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ поради съкращаване на
щата, сумата от 9, 43 лева
(девет лева и четиридесет и три стотинки) - мораторна лихва върху тази главница за периода 01.08.2018г. –
26.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 595, 54 лева – неплатено нетно обезщетение на осн. чл.
222, ал. 1 от КТ, от завеждане на ИМ – 27.09.2018г. до окончателното й
плащане, както и сумата от 720 лева (седемстотин и двадесет лева) –
разноски за адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане
на сумата 567, 49 лева - нетно трудово
възнаграждение за м. 04.2018г., като погасен поради плащане след завеждане на
исковата молба, на 17.10.2018г., и иска за заплащане на сумата 463, 62 лева - нетно трудово
възнаграждение за м. 05.2018г., като погасен поради плащане след завеждане на
исковата молба, на 25.10.2018г.
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Транспортно строителство и
възстановяване”, Поделение Пловдив, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Нестор Абаджиев” № 32, БУЛСТАТ: 1308471160016, представлявано от ***
Г. Ш. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка
на ПРС сумата от 158, 90 лева (сто
петдесет и осем лева и деветдесет стотинки), - дължима държавна такса върху уважените искове, както и сумата от 70 лева (седемдесет лева) – разноски за
основна и допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза от бюджета на съда.
ДОПУСКА на осн. чл. 242, ал. 1 от КТ предварително изпълнение на
решението в частта за присъдените трудови възнаграждения, обезщетения и лихви,
без разноските.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата, на
която е обявено, че ще бъде постановено – 27.12.2018 г., на основание
чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!ВГ
.