Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НО, ХIІ-ти
въззивен състав на
четиринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
МАРИНА ГЮРОВА
при участието на
секретаря Гергана Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Кехайова ВНЧХД № 1769 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба и
допълнение към нея от подс. Д.Н.Н.
депозирани чрез защитника му адв. Д.Б. срещу присъда
на СРС, НО, 103-ти състав по НЧХД № 11780 от 2016г., с която подсъдимият Д.Н.Н. е бил признат за виновен в извършването на престъпление
по чл. 148, ал. 1. т. 2, вр. с чл. 146, ал. 1 от НК,
като на основание чл. 78а от НК е бил освободен от наказателна отговорност и му
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева.
С обжалваната присъда подс. Н. е бил
признат за невиновен и оправдан по обвиненията за извършени престъпления по чл.
148, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2, вр.
с чл. 147, ал. 1 от НК и по чл. 144, ал. 1 от НК.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Д.Н.Н. е бил осъден да заплати на частния тъжител Г.В.Ж.
направените по делото разноски в размер на 12,00 (дванадесет) лева и сумата от
600 (шестстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение на повереника на частния тъжител адв.
С.Х. от САК.
С жалбата на подс. Н. чрез защитника му
– адв. Б. и допълнението към нея се прави искане за
отмяна на атакуваната присъда като неправилна и незаконосъобразна. Излагат се и
аргументи за необоснованост на изводите на съда относно извършването на
деянието и неговото авторство. С оглед липсата на доказателства за обективната
и субективната съставомерност на деянието, предлага
на въззивния съд на основание чл. 334, т. 2, вр. с чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК да постанови нова
присъда, с която изцяло да оправдае подс. Д.Н.Н., като отхвърли предявения граждански иск като
неоснователен, респ. да отмени присъдата в осъдителната част за разноските.
В жалбата не се сочи необходимост от събиране на доказателства.
В разпоредително заседание на 07.05.2019 г. въззивният
съдебен състав по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели,
изслушване на вещи лица и ангажирането на други доказателства.
В открито съдебно заседание пред настоящия съд, упълномощеният
защитник на подсъдимия – адв. Б., поддържа изцяло
жалбата и допълнението към нея по изложените съображения. Счита, че по делото
не се доказва по безспорен начин връзката на подзащитния
му с процесната статия. Не са налични доказателства,
от които да се установява, както авторството на въпросната статия, така и
тъждеството на цитираното в статията лице, с частния тъжител, тъй като липсвало
идентифициране чрез посочване на три имена, ЕГН, постоянен и настоящ адрес.
Простото съвпадение на имената на подсъдимия, с имената на лицето посочени под
статията като неин автор, както и обстоятелството, че същия заема ръководна
позиция в определена партия, която издава въпросния вестник, не е достатъчно,
за да се приеме за доказано авторството в лицето на подс.
Н.. То не се установява и чрез показанията
на разпитаните по делото свидетели. В заключение намира, че присъдата
следва да бъде отменена, а подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и
оправдан по предявеното му обвинение.
Процесуалният представител на частния тъжител Ж. - адвокат Х. моли
присъдата на първоинстанционният съд в осъдителната й
част да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Счита, че по делото са
събрани доказателства, от които безспорно се установява и доказва авторството
на инкриминираното деяние. В заключение повереникът
на частния тъжител излага своя анализ на доказателствената
съвкупност и стига до заключението, че деянието се доказва безспорно, както от
обективна, така и от субективна страна. Претендира се присъждане на разноски в
полза на доверителя му.
Частният тъжител Ж. поддържа казаното от повереника
си. Изяснява, че той е единственото лице, което е водило предаване на име
„Безкомпромисно“ по телевизия „СКАТ“, поради което е видно, че именно той е и
коментираното в статията на подсъдимия лице. Изтъква, че никога не е бил доносник
и никога не е работил за тайни служби. В заключение моли присъдата на първата
инстанция да бъде потвърдена.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери
изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира
за установено следното:
Настоящият съд,
с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка на правилността на
съдебния акт, извърши собствена преценка на доказателствата и стигна до същите
фактически констатации, до които е стигнал и районният съд. Събраните в хода на
проведеното съдебно следствие доказателства по несъмнен и категоричен начин
обосновават приетата за установена в мотивите на присъдата фактическа
обстановка. СГС
не намира причини за корекция на данните по фактическата обстановка, тъй като
при прочита на доказателствата си изгради същата представа за нея, която е
следната:
Подсъдимия Д.Н.Н. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с
висше образование, неосъждан, работи, живущ ***, ЕГН: **********.
Подсъдимият Д.Н.
е член на Централното ръководство на „БНРП“ (БНРП),
освен това публикува статии в и разпространява партийния вестник „Свободно
слово“, на който се явява „политически директор“.
Частният тъжител
Г.В.Ж. в продължение на пет години бил автор и водещ на телевизионното
предаване „Безкомпромисно“ излъчвано по телевизия „СКАТ“, в което давал трибуна
на противници на комунистическия режим на България, а
след като предаването било свалено от ефир, продължил със собствени усилия да
организира същото, да прави интервюта и да излъчва предавания в интернет
пространството.
На страница 4-та
в бр. 42 /1/ за периода 15.IV – 14.V. 2016г. на вестник
„Свободно слово“ била публикувана статия с автор подс.
Н. и същата била озаглавена „Доносник в действие“.
Статията започвала
с уточнението от автора Д.Н., че преди няколко години лицето Г. Ж. (ЧТ Ж.) имал
телевизионно предаване в „СКАТ“, озаглавено „Безкомпромисно“, чрез което се
стремял да покаже на зрителя, че единствено неговата личност е чиста и
неопетнена и че същият заклеймявал и интригантствал срещу различни хора, прекарали дълго време
по лагери и затвори, каквито били различни легионери и земеделци. Статията
продължавала с изявлението на подс. Д.Н., че се е
стигало до там, Г.Ж. да обвинява И.Г.и самият Н. в комунизъм, след което
наричайки Ж. с епитета „олигофренът“, авторът на статията продължавал с
изявлението, че същият бил „забравил“, че Г.на 15 години и 4 месеца е вкаран в
Софийския централен затвор, а самият Н. е внук на човек, осъден от т.нар.
Народен съд на доживотен затвор.
Статията
продължавала с твърдението на автора, че се обадил на Г.Ж. по телефона и му
казал някои „сладки приказки“, след което обаче бил извикан в III-то РПУ на МВР и предупреден да не притеснява Ж., а
и семейството му, заради негова жалба. Веднага след това в статията се посочвало,
че – „днес доносникът Ж., съди П.Н.за това, че на 01.02.2014г. го бил набил на
паметника на „Жертвите на комунизма“, като продължавал с твърдението, че този
син (ЧТ Г.Ж.) на женско същество, което когато било живо заявявало, че ако
живее в гр. Кърджали, винаги ще гласува за ДПС, а същата подписвала в
Музикалната дирекция кои певци имат право да пеят извън страната, не е бит от
г-н Нешков. Предвид това твърдение статията завършвала с изявлението, под формата
на призив – „но е крайно време да му се даде един добър урок“.
След публикуване
на статията във вестник „Свободно слово“ с нея се запознал частният тъжител Г.Ж..
Същата станала достояние и на неограничен кръг лица и Ж. се почувствал засегнат
от посоченото в нея, което споделил със свои приятели – свидетелите И.Л.и Г. И.,
на които показал статията, предвид факта, че никога не бил членувал в
Българската комунистическа партия, видно и от удостоверение с изх. №
6/24.09.2015г. издадено на Ж. *** на Българската социалистическа партия,
съгласно което ЧТ Ж. никога не е подавал молба за членство в Българската
социалистическа партия в районната организация на БСП – район „Средец“, нито е
налице достоверна информацията, че е членувал в Българската комунистическа
партия, като не е сътрудничил и на службите от МВР, ДС или РУМНО, съгласно
издаденото му удостоверение № КИ-К-15-2172/18.02.2015г. от председателя на
Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на
български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската
народна армия, според което, след извършена проверка от комисията към датата на
издаване на удостоверението, не са открити документи, удостоверяващи
принадлежността на Г.Ж. към органите на Държавна сигурност и разузнавателните
служби на Българската народна армия.
Правилно контролираният съд е приел,
че фактологията описана от него и възприета от
настоящата инстанция се подкрепя от събраните по делото доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите И.Л.(л.40 – 41 от СД), Г. И. (л.41 – 43 от СД); заверено копие
от бр. 42 /1/ от 15.IV – 14.V. 2016г. на вестник „Свободно слово“ (л.6 –
л.7 от СД);заверен
препис от удостоверение № КИ-К-15-2172/18.02.2015г. издадено на Г.Ж. от
председателя на Комисия за разкриване на документите и за обявяване на
принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните
служби на Българската народна армия (л.8 от СД), заверен препис от
удостоверение с изх. №6/24.09.2015г. издадено на Г.Ж. *** на Българската
социалистическа партия (л.9 от СД), заверен препис от удостоверение
№КИ-Ч-15-7982/09.07.2015г. до Г.Ж. от зам. Председателя на Комисия за
разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани
към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия
(л.10 от СД), удостоверения за актуално състояние на БНРП към 02.10.2017г.
(л.54 от СД) и към 29.01.2018г. (л. 58 от СД), справка за съдимост на подс. Д.Н. (л.64 от СД)и др.
Събраният доказателствен материал в своята съвкупност съдържа
доказателства, които са безпротиворечиви и се намират
във взаимна кореспонденция, последователност и вътрешно логична връзка.
Настоящата
съдебна инстанция изцяло подкрепя направения от първостепенния съд анализ на
доказателствата по делото, като не намира за нужно да го преповтаря за целите
на настоящите мотиви. Освен, че анализът на доказателствата е правилен и
логичен, въз основа на него е установена по един категоричен начин изложената
фактическа обстановка, която Софийски градски съд също така напълно споделя. В
този смисъл не се споделят доводите, изложени във въззивната
жалба, в която се прави искане първоинстанционната
присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова такава, с която подс. Н. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му
обвинение.
В отговор на възраженията, изложени
в жалбата и допълнението към нея, както и тези в съдебно заседание, настоящият
състав, се съгласява със съществения, за изхода на делото, извод на контролирания
съд, че от доказателствената съвкупност по делото се
установява по категоричен и несъмнен начин авторството на инкриминираното
деяние. В центъра на доказателствената тежест по
коментирания въпрос логично следва да бъде поставена инкриминираната статия от
вестник „Свободно слово“, бр. 42 /1/ от 15.IV – 14.V. 2016г.,
т.к. видно от приложеното копие, същата е подписана с имената на подс. Д.Н.. Същият вестник е издаван и разпространяван от Българска
национално - радикална партия, чийто „политически директор“ по данните изнесени
от показанията на разпитаните по делото свидетели, се явява подс.
Н.. Безспорно в подкрепа на същият извод се явяват представените удостоверения
за актуално състояние на БНРП, от които се установява, че подс.
Н. е част от централното ръководство на партията, издаваща и процесния вестник. Според въззивната инстанция няма основание да се приеме, че авторството
на статията, озаглавена „Доносник в действие“, поместена във вестник „Свободно
слово“ не е доказано, при ясно посочен в
статията автор - Д.Н.. Несъмнено е и обстоятелството, че
инкриминираните от частния тъжител Ж. изрази са насочени именно спрямо неговата
личност. Неубедителни се явяват доводите на защитата касателно
претенцията за идентифициране на автора на статията с три имена, ЕГН, постоянен
и настоящ адрес. Ноторно е, че журналистическата
практика не познава подобен подход, а подобно твърдение, освен че се явява
лишено от всякаква логика, според настоящия съдебен състав е и крайно
неприемливо, изхождайки и от установените правила за закрила на личните данни.
На следващо място, и настоящият съдебен състав кредитира
изцяло показанията на свидетелите И.Л.и Г. И., като ги приема за непротиворечиви, последователни и кореспондиращи, както
помежду си, така и с релевираното от частния тъжител
в тъжбата. Въззивният съд намира, че не се налага прецитиране показанията на свидетелите по делото и не се
налага преразказ на заявеното от първия съд в тази насока, доколкото същите
имат спомагателно значение за релевираните по делото
обстоятелства и възпроизвеждат в голямата си част данните съдържащи се в
писмените доказателства. Следва единствено да се посочи, че двамата свидетели са възприели процесната
статия, озаглавена „Доносник в действие“, след като им е била показана от
частния тъжител. И на двамата им е направило впечатление, че в публикацията ЧТ Ж.
бил наречен „доносник“ и „олигофрен“, без първото твърдение да е подкрепено със
съответен документ от Комисията по досиетата. В тях се съдържа също така и доказателствена информация за реакцията на частния тъжител,
след като прочел статията във вестника, а именно - бил много разстроен, дори ядосан, почувствал
обида, накърняване на неговия авторитет и достойнство. В показанията им не се
наблюдава предубеденост и те правилно са кредитирани от контролирания съд като
подкрепящи се от останалия събран по делото доказателствен
материал.
Съдържанието на написаната от подсъдимия Д.Н. статия „Доносник
в действие“ е безспорно установено от приложеното ксерокопие на вестник „Свободно
слово“, бр. 42 /1/ от 15.IV – 14.V. 2016г.
Приети са с доверие и писмените
доказателства, относими към установяване на данни
относно личността на частния тъжител, както и свързаните с изясняване авторството
и съдържанието на инкриминираната статия.
Констатациите
си за съдебното минало на подсъдимия Н. към датата на извършеното деяние, въззивният съд направи въз основа на приложената и приетата
по делото, като писмено доказателство, справка за съдимост.
Настоящата съдебна инстанция счита, че първоинстанционната
присъда, в частта й, която е предмет на настоящето разглеждане, е
законосъобразна, правилна и справедлива и следва да бъде потвърдена.
Въззивната съдебна инстанция
споделя направените от първоинстанционния съд правни изводи за осъществен състав
на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 146, ал. 1 от НК,
както от обективна, така и от субективна страна.
Престъплението по чл. 146, ал. 1 НК запретява под страх от наказателна отговорност казването
или извършването на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в
негово присъствие. От тук следва, че обидата е съзнателно, целенасочено
унижаване чувството на лично достойнство на пострадалия чрез думи и/или
действия, които по своето съдържание противоречат на изискванията за морално
благоприличие и добрите нрави /в такава насока е и р. № 20 от 14.07.1998 г. по
к.д. № 16/98 г. на КС на РБ/. От обективна страна авторът на обидата си служи
със словесна информация под формата на мнение, оценка, метафори или епитети,
които не съдържат проверими факти от обективната
реалност, а субективно личностно виждане. За да е съставомерна
обидата, освен това е необходимо обидните изрази да са възприемат пряко или опосредено от обидения /р. № 664 от 1972 г., I н.о./
Необходим елемент от обективна страна е и персоналната индивидуализация на
нейния адресат, доколкото предмет на посегателство на обидата и респективно
защитата от страна на НК е конкретната чест и достойнство на конкретна личност.
По делото безспорно
се установи, от обективна страна, че подс. Д.Н. е
автор на инкриминираната статия, вкл. на съдържащите се в нея изрази, като
същата е публикувана на стр. 4 – та във вестник
„Свободно слово“, бр. 42 /1/ от 15.IV – 14.V. 2016г. озаглавена „Доносник
в действие“. Правилно е прието от районния съд, че инкриминираните в
частната тъжба изрази и изявления са разпространени чрез публикуване на
статията в печатно произведение по смисъла на закона - вестник „Свободно слово“.
Въззивната инстанция намира за безспорно доказано по делото
и че с отразеното в статията „Доносник в действие“ от подсъдимия за частния
тъжител Ж., подсъдимия Н. е казал обидни думи за тъжителя, с което е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението - обида. От съдържанието на статията се
установява, че тя е насочена именно към частния тъжител, тъй като видно от
същото подсъдимият е посочил името на частния тъжител – Г. Ж., както и
обстоятелството, че същия е бил водещ на телевизионно предаване по телевизия
„СКАТ“, озаглавено „Безкомпромисно“. Последните обстоятелства, съда намира за
безспорно установени по делото от съдържанието на събраните гласни доказателствени средства (показанията на св. Л.и св. И.).
Нещо повече, изнесеното от свидетелите съвпада с фактологията
съдържаща се в процесната статия, касателно
определени лични отношения между подс. Н. и ЧТ Ж. (по
повод подадена жалба в полицията), както и между частния тъжител и П. Н., което
е още една индиция в подкрепа на извода, че в
статията „Доносник в действие“ подсъдимия е визирал именно ЧТ Г.Ж., а не друго
лице. Правилно
е прието от районния съд, че казаните от подс. Д.Н.
думи в посочената по-горе статия - "доносникът Ж." и
"олигофренът", са унизителни за честта и достойнството на частния
тъжител. В мотивите си районният съд е изложил подробни съображения защо тези
изрази в конкретния случай са от естество да накърнят честта и достойнството на
частния тъжител, с които настоящия състав се солидаризира изцяло.
Правилни са правните изводи на СРС и по отношения субективната
съставомерност на деянието, тъй като същото е извършено
при наличие на пряк умисъл. Подсъдимия е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, съзнавал е обсъдените по-горе негови обективни признаци,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
целял тяхното настъпване. Субективната страна на деянието се доказва по убедителен начин
от доказателствените материали, от които се
установява и неговата обективна страна.
Въззивната инстанция
изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд
относно липсата на съставомерност на деянията по чл.
148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК и по чл. 144, ал. 1 от НК. Въззивната инстанция не намира за нужно да преповтаря
анализа на първоинстанционния съд относно съставомерността на деянията, като изцяло споделя правния
извод на съда, като в този смисъл правилно подс. Н. е
бил оправдан по възведените му две обвинения.
При определяне на
наказанието правилно СРС е отчел, че са налице императивно предвидените
предпоставки за прилагане правния институт на освобождаване на дееца от
наказателна отговорност и налагането на административно наказание за извършено
от него престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, вр. чл.
146, ал. 1 от НК. Престъплението е умишлено и същото е наказуемо с "глоба"
от 3 000 до 10 000 лв. и обществено порицание; подсъдимия е пълнолетен;
неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК;
целите на наказанието могат да бъдат постигнати по този начин, като липсват и
причинени имуществени вреди. Въззивната инстанция
намира, че наложеното административно наказание глоба в минималния предвиден от
закона размер от 1000 лв. е справедливо и съответно на извършеното с оглед
обществената опасност на деянието и дееца. По този начин и с това
административно наказание, въззивният съд счита, че
ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.
Законосъобразно
контролираният съд е преценил, че направените в хода на делото разноски с оглед
изхода на делото следва да се присъдят в тежест на подсъдимия.
По изложените
съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда
от 22.06.2018г. по НЧХД № 11780/2016г., по описа на СРС, НО, 103-ти състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.