№ 13447
гр. С., 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря Л. ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110117168 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена от „Т. С.“ ЕАД
искова молба срещу Д. Г. Я. и Р. О. Г., с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с
което да се осъдят ответниците да заплатят на ищцовото дружество сумите
както следва: 2134,19 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 26.03.2024 г. до окончателно
изплащане на сумата, 212,43 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. –
27.02.2024 г.; 52,45 лева, стойността на извършена услуга дялово
разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва
от датата на подаване на исковата молба 26.03.2024 г. до окончателно
изплащане на сумата и 10,48 лв. – мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. – 27.02.2024 г., в условията на
разделна отговорност при квоти, както следва:
Д. Г. Я. – ½ или сумата от 1067,09 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.03.2024 г. до
окончателно изплащане на сумата, 106,22 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2022 г. – 27.02.2024 г.; 26,22 лева, стойността на извършена услуга
дялово разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба 26.03.2024 г. до окончателно
изплащане на сумата и 5,24 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 16.07.2021 г. – 27.02.2024 г.;
Р. О. Г. – ½ или сумата от 1067,09 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.03.2024 г. до
окончателно изплащане на сумата, 106,22 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2022 г. – 27.02.2024 г.; 26,22 лева, стойността на извършена услуга
дялово разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна
1
лихва от датата на подаване на исковата молба 26.03.2024 г. до окончателно
изплащане на сумата и 5,24 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 16.07.2021 г. – 27.02.2024 г.
Ищецът твърди, че ответниците като собственици на апартамент,
находящ се в гр. С., ж.к. „Р.-К.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, имат качеството
потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1
ЗЕ. Сочи, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че
съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда
етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било
извършвано от „Т. с.“ ЕООД. Поддържа, че е доставил за процесния период
топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Формулирано е искане да се
постанови решение, с което да се осъдят ответниците да заплатят на ищеца
претендираните суми. Претендира разноски.
С уточняваща молба /л.62/ и в изпълнение указанията на съда, ищецът е
посочил, че ответникът Р. О. Г. е наследник на Л. Ц. Ц., починала на
08.05.2022 г., като е конкретизирал и размера на претенциите си срещу всеки.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Д. Г. Я., с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Ответникът релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Оспорва наличието на качеството потребител, респ. и наличието на
облигационни отношения. Не оспорва размера на доставената ТЕ, поради
което прави искане да не се допускат експертизи. Оспорва изпадането в
забава. Счита, че цената на услугата дялово разпределение е дължима на трето
лице, а не на ищеца. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Р. О. Г., с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Ответникът оспорва наличието на облигационни отношения. Твърди, че се е
отказал от наследството на Л. Ц. Ц., за което подал заявление за отказ от
наследството на 10.05.2022 г. Твърди, че посоченият факт е известен на ищеца,
както и че срещу него за втори път е образувано дело, въпреки наличието на
отказ от наследство. В допълнение излага, че никога не е живял в имота.
Счита, че е налице злоупотреба с процесуални права от страна на ищеца.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно и пасивно
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаването на предявените по чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване
следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването,
изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т. е. наличието
на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответниците като
потребители за продажба на топлинна енергия през процесния период, в т. ч.,
2
че ответниците са съсобственици на процесния недвижим имот при
посочените квоти; използването от ответниците на претендираното
количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и
изискуемостта на вземането.
Съдът е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: 1/ че през процесния период ищецът е доставил до
процесния имот ТЕ на претендираната с исковата молба стойност; 2/ че в
имота е извършена услуга дялово разпределение на претендираната с исковата
молба стойност; 3/ че претенциите за мораторна лихва са изчислени
математически правилно.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл.
153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Следователно качеството потребител се свързва с принадлежност на вещното
право на собственост или с ползването на имота.
От представените по делото доказателства се установява, че процесният
имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се
намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
По делото е представен договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на НДИ, от който се установява, че на 06.04.1990 г. Ц. Л. Ц. е
придобил собствеността върху ап. № **, находящ се в гр. С., жк „Р.“, бл. **, вх.
*, ет. *.
Представено е и саморъчно завещание на Ц. Л. Ц. от 10.11.2003 г., с
което Ц. завещава горепосочения апартамент на дъщеря си Л. Ц. Ц..
Представено е удостоверение за наследници от 11.05.2011 г., издадено от
СО, от което се установява, че след смъртта си на 15.07.2009 г. Ц. Л. Ц.
оставил за наследници по закон – М. Ц. Р. /дъщеря/, М. Ц. С. /дъщеря/ и Л. Ц.
Ц. /дъщеря/.
Представено е съдебно удостоверение от 22.11.2013 г., издадено от СРС,
от което се установява, че М. Ц. С. се е отказала от наследството на Ц. Л. Ц..
Представено е заявление-декларация от Л. Ц. Ц. от 20.05.2011 г. с което
Л. Ц. Ц. е поискала да бъде открита при „Т. С.“ ЕАД партида на нейно име за
следния топлоснабден имот: ап. **, находящ се в гр. С., жк „Р.“, бл. **, вх. *,
ет. *.
Представено е удостоверение за наследници на Л. Ц. Ц., починала на
08.05.2022 г., от което се установява, че след смъртта си Л. Ц. Ц. оставила за
наследник по закон Р. О. Г. /син/.
Представено е съдебно удостоверение от 12.05.2022 г., издадено от СРС,
от което се установява, че Р. О. Г. се е отказал от наследството Л. Ц. Ц..
Представен е нотариален акт за замяна на недвижим имот за движима
вещ № ***, том II, рег. № *****, дело № ***/2017 г., видно от който на
21.12.2017 г. М. Ц. Р. прехвърля на Д. Г. Я. своята ½ ид.ч. от описания в
исковата молба недвижим имот.
3
Представена е искова молба на Д. Г. Я. против Л. Ц. Ц. от 14.07.2020 г., с
която е предявен иск за делба на описания в исковата молба апартамент, и по
която искова молба е образувано гр.д. № *****2020 г. по описа на СРС. В
исковата молба Д. Г. Я. признава, че е собственик на ½ ид.ч. от ап. **, находящ
се в гр. С., жк „Р.“, бл. **, вх. *, ет. *.
Представен е препис от протоколно определение от 03.10.2024 г., с което
на основание чл. 232 ГПК е прекратено производството по гр.д. № *****2020
г. по описа на СРС.
От така събраните доказателства съдът достига до следните правни
изводи:
Първо, за периода от 20.05.2011 г. до 08.05.2022 г. единствен потребител
на ТЕ за описания в исковата молба имот е Л. Ц. Ц., т.е. част от исковия
период, а именно за периода от 01.05.2021 г. до 08.05.2022 г. между ищцовото
дружество и Л. Ц. Ц. е съществувало валидно облигационно правоотношение
с предмет доставка на ТЕ до топлоснабден имот представляващ
АПАРТАМЕНТ № **, находящ се в гр. С., ж.к., Р.-К., бл. **, вх. *, ет. *, аб. №
******.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Според Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), носители на
задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди
към топлопреносното предприятие могат да бъдат и трети лица, ползващи
имота по силата на договорно правоотношение, когато между тези трети лица
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й
на топлопреносното предприятие.
При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен
субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при
спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената
на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Писмената
форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
От представените и приети по делото писмени доказателства – молба-
декларация от Л. Ц. Ц., с която лицето е направило искане за откриване на
партида на нейно име, се установява, че качеството на потребител на топлинна
енергия за част от исковия период по смисъла на ЗЕ за топлоснабдения имот
има лицето, подало молбата или неговите наследници, ако са приели
наследството на починалата, част от което са и пасивите, предмет на спора –
евентуално възникналите в нейна тежест задължения за заплащане на ТЕ в
полза на ищеца.
От доказателствата по делото не се установява ответника Д. Г. Я. да е
наследник на Л. Ц. Ц.. Другият ответник - Р. О. Г., е наследник на Л. Ц. Ц., но
е извършил отказ от наследството й, поради което не е наследил нито
задълженията на наследодателя, нито собствеността върху ид.ч. от
4
топлоснабдения имот.
За остатъка от процесния период, а именно 09.05.2022 г. – 30.04.2023 г.
правоотношение е възникнало между топлофикационното дружество и
собственика на топлоснабдения имот.
От доказателствата по делото може да се направи извод, че през тази
част от исковия период ответникът Д. Г. Я. се е легитимирала като собственик
на ½ ид. ч. от топлоснабдения имот, поради което отговаря за потребената
топлинна енергия за исковия период съобразно квотата си в съсобствеността.
При това положение, въз основа на доказателствата по делото следва да
се приеме, че Д. Г. Я. е била потребител на топлинна енергия по договорно
правоотношение с ищеца за част от исковия период (09.05.2022 г. – 30.04.2023
г.). В този смисъл доказано е основанието (източниците) на вземанията,
предмет на предявените искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на
договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от
закона. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани
твърдения, нито има данни, че Д. Г. Я. е упражнила правото си на възражение
срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното,
настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и Д. Г. Я., в качеството й
на съсобственик на ½ ид.ч. от процесния имот, са били налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в
него права и задължения за част от исковия период (09.05.2022 г. – 30.04.2023
г.).
Между страните е безспорно, че стойността на доставената до имота
топлинна енергия съответства на претендирания от ищеца размер.
Като съобрази данните по обща фактура от 31.07.2023 г. по реда на чл.
162 ГПК настоящият състав достига до извод, че за периода 09.05.2022 г. –
30.04.2023 г. в топлоснабдения имот е доставена ТЕ на стойност 1233,84 лева,
от която сума ответникът Д. Г. Я. дължи ½ част, т.е. 616,92 лева.
От ответницата своевременно е направено възражение за изтекла
погасителна давност, по отношение на което съдът намира следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната
енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е
уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер (така ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичане на
тригодишен давностен срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в чл. 114, ал. 2 ЗЗД е
5
предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Разпоредбата на чл. 116, б. "б" ЗЗД предвижда, че давностният срок
се прекъсва с предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия
за продажба на топлинна енергия от "Т. С." ЕАД от 2016 г., купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 -
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тъй като настоящият иск е предявен на 26.03.2024 г., то в случая от тази
дата давността е прекъсната.
Най-старото процесно вземане е за м. 05.2023 г. Това вземане е станало
изискуемо на 15.07.2023 г., като до датата на предявяване на иска не е изтекъл
тригодишния давностен срок, поради което възражението на ответницата се
явява неоснователно.
По иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.,
приложими в случая, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 обаче
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т.
е. ако не са заплатени в 45 - дневен срок след издаване на обща фактура за
отчетния период, определена на база изравнителните сметки. Според чл. 32,
ал. 2 след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми
въз основа на реалния отчет на доставеното количество ТЕ клиентите дължат
обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в посочения в чл. 33, ал. 2
срок. Следователно, задълженията на ответника за заплащане на стойността
на доставената енергия са възникнали като срочни, поради което поставянето
на потребителя в забава не е обусловено от отправяне на покана от кредитора
или от публикуване на общата фактура на интернет - страницата на
дружеството. В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане
стойността на ТЕ е изрично определен - с изтичане на 45 - дневен срок след
изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон.
Съобразявайки момента на изпадане в забава за заплащане на
задължението по изравнителната сметка от 31.07.2023 г., настоящият състав
приема, че мораторната лихва за периода 15.09.2023 г. – 27.02.2024 върху
главницата от 616,92 лева за топлинна енергия възлиза на сумата от 37,94 лв.,
поради което претенцията следва да се уважи до този размер, а за разликата
над 37,94 лева до 106,22 лева, както и за периода 15.09.2022 г. – 14.09.2023 г. –
да се отхвърли.
По претенцията за услугата за дялово разпределение на топлинна
енергия за периода:
6
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение н а топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал. 2 на същите клаузи -
клиентите заплащат на продавача - "Т. С." ЕАД стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение (извършвана от избран от
клиентите търговец), като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга за дялово
разпределение, съобразно което предявеният иск за установяване
дължимостта на тази сума в полза на "Т. С." ЕАД и при наличните
доказателства, представени от третото лице - помагач, че през процесния
период действително е извършвана услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия, е установен по основание. Следователно Д. Г. Я. дължи ½
част от задължения за част от исковия период (09.05.2022 г. – 30.04.2023 г.). По
реда на чл. 162 ГПК съдът изчисли, че за периода 09.05.2022 г. – 30.04.2023 г.
Д. Г. Я. дължи възнаграждение за услугата дялово разпределение в размер на
9,83 лева, до който размер и за който период претинцията следва да се уважи.
Като законна последица върху главницата следва да се присъди и
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
По иска за мораторна лихва върху главницата за услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана - арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По
делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
заплащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция в тази част е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
ответникът Д. Г. Я. дължи на ищеца разноски в размер на 85,51 лв.
От своя страна ищецът дължи на ответника Р. О. Г. разноски в размер на
7
700 лева, а на ответника Д. Г. Я. – 227,25 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Г. Я., ЕГН **********, да заплати на "Т. С." ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, следните суми: сумата от 616,92 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к.
„Р. - К.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, аб. № ******, за периода 09.05.2022 г. –
30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 26.03.2024 г. до окончателно
изплащане на сумата, 37,94 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. –
27.02.2024 г.; 9,83 лв., стойността на извършена услуга дялово разпределение
за периода 09.05.2022 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от
26.03.2024 г. до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска
за главница за стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
разликата над 616,92 лв. до предявения размер от 1067,09 лв. и за периода
01.05.2021 г. – 08.05.2022 г.; иска за мораторна лахва върху тази главница за
разликата над 37,94 лв. до предявения размер от 106,22 лв. и за периода
15.09.2022 г. – 14.09.2023 г.; иска за стойност на услуга дялово разпределение
за разликата над 9,83 лв. до предявения размер от 26,22 лв. и за периода
01.05.2021 г. – 08.05.2022 г.; както и иска за мораторна лихва върху
задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение изцяло за
сумата от 5,24 лв. за периода 16.07.2021 г. – 27.02.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Т. С." ЕАД, ЕИК *********, против Р. О.
Г., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за следните суми: 1067,09 лв. – стойността на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ
се в гр. С., ж.к. „Р. - К.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, аб. № ******, за периода
м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 26.03.2024 г. до окончателно изплащане на сумата, 106,22
лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 27.02.2024 г.; 26,22 лева,
стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.05.2021 г.
– м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба 26.03.2024 г. до окончателно изплащане на сумата и 5,24 лв. –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
16.07.2021 г. – 27.02.2024 г.
ОСЪЖДА Д. Г. Я., ЕГН **********, да заплати на "Т. С." ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 85,51 лв. – разноски по
настоящото производство.
ОСЪЖДА "Т. С." ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Д. Г. Я., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 227,25 лв. – разноски по
настоящото производство.
ОСЪЖДА "Т. С." ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Р. О. Г., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 700 лв. – разноски по
8
настоящото производство.
Решението е постановено при участието на „Т. с.“ ЕООД, ЕИК
*********, като трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9