№ 22644
гр. София, 05.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110111820 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими и
необходими и приемането им е допустимо.
Следва да бъде допусната ССчЕ по поставените в исковата молба и в
отговора на исковата молба задачи.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 06.12.2022г. от 09:30 часа , за която дата и час да
се уведомят страните с препис от настоящото определение, а ищецът и с
препис от отговора на исковата молба от ответника.
ПРИЕМА писмените доказателства, представени с исковата молба и с
отговора на исковата молба.
ДОПУСКА изслушването на ССчЕ по задачи на ищеца, посочени в
исковата молба и на ответника, посочени в отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 200 лв., от
които 150 лв., вносими от ищеца и 50 лв., вносими от ответника в
едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Л.Б..
Вещото лице да се уведоми за поставената му задача след представен по
1
делото документ за внесен депозит.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА . Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-
взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 99, ал. 1, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на
сумата от 1 767,08 лв., представляваща главница по договор за потребителски
кредит № PLUS-*************, сключен на 06.03.2018г. между длъжника и
„ФИРМА“ клон България, вземането по който е прехвърлено на заявителя с
рамков договор за цесия от 19.08.2019г., Приложение 1 към него от
05.03.2021г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410
ГПК – 27.10.2021г. до изплащане на вземането и на сумата от 88,56 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 06.01.2021г. до 26.10.2021г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №61461/2021г. по
описа на СРС, 77-ми състав.
Ищецът ФИРМА твърди, че на 06.03.2018г. бил сключен договор за
паричен заем между„ФИРМА“ клон България и ответника, по силата на който
на ответника бил отпуснат заем в размер от 6000 лв. срещу насрещното
задължение ответника да върне заетата сума заедно с надбавка, покриваща
разноските по подготовка и обслужване на кредита и добавка,
представляваща печалба на кредитора. Общата дължима от ответника сума по
договора за кредит била в размер на 11 469,60 лв. и следвало да се заплати
на 48 равни месечни вноски – по 238,95 лв. всяка. Поддържа, че доколкото
ответникът не изпълнявал в срок задължението си за плащане на
погасителните вноски, кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем,
като изявлението на ищеца в този смисъл достигнало до ответника на
07.10.2021г. Твърди, че ответникът не е погасил задълженията си по
процесния договор за кредит. Ищецът поддържа, че с подписването на
Приложение № 1 от 05.03.2021 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г. е придобил процесните вземания
срещу ответника, за което същият бил надлежно уведомен с писмо от
2
07.10.2021г. Претендира разноски.
Ответникът Д. Б. Б. в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не
оспорва, че между него и „ФИРМА“ клон България е сключен договор за
потребителски кредит № PLUS-************* от 06.03.2018г., както и че
първоначалният кредитор му е предоставил сумата по кредита. Оспорва да
дължи на ищеца претендираните суми, тъй като не бил редовно уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост, а също така и за прехвърлянето на
вземането от първоначалния кредитор на настоящия ищец. Излага доводи, че
с два броя плащания, извършени на 09.03.2021г., е платил на първоначалния
кредитор всички дължими суми по договора за кредит. Моли съда да
отхвърли предявените искове.
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99, ал. 1, чл.240, ал.
1 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че между цедента „ФИРМА“ клон
България и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за
заем, по което заемодателят е предоставил на ответника посочената сума, а
последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с надбавка,
покриваща разноските по подготовка и обслужване на кредита и добавка,
представляваща печалба на кредитора; както и че вземанията са прехвърлени
на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което
длъжникът е бил надлежно уведомен.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже възникването на главното парично задължение, настъпването на
неговата изискуемост, както и размера на обезщетението за забава в размер на
законната лихва.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Като безспорно на основание чл. 153 ГПК не подлежи на доказване
обстоятелството, че между „ФИРМА“ клон България и ответника е бил
сключен договор за потребителски кредит № PLUS-************* от
06.03.2018г. с посоченото от ищеца съдържание, както и че сумата от 6000 лв.
3
реално е предадена на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4