О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 1025 06.06.2019 година
град
Бургас
Бургаски Окръжен съд
Трети
състав
На шести юни година 2019
В закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Калина Пенева
2. Кремена Лазарова
Съдебни
заседатели:
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова
частно гражданско дело номер 756 по описа за 2019 година, съобрази следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, вр. с чл.248 ГПК.
Производството е
образувано по частна жалба вх.№ 2783/13.05.2019г. на АРС от Ж.Х.Ц., ЕГН: **********
с пост.адрес: гр.А., ул.“И. П.“ № **, в качеството й
на майка и законна представителка на малолетната Х.Т.И., чрез адв.С.Каров, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Пиротска“ № 26, офис 2, против
определение № 375/30.04.2019г. по гр.д.№ 3/2019г. АРС, с което съдът е
отхвърлил молбата за изменение на постановеното решение № 67/22.03.2019г. по
гр.д.№ 3/2019г. по описа на АРС в частта по разноските. Твърди, че не е
правилно, моли да бъде отменено и постановен нов акт, с който молбата бъде
уважена. Излага аргументи. Не сочи доказателства.
Ответникът по
жалбата – Т.Н.И., ЕГН: **********, с пост.адрес: гр.А., ул.“О.“ № **, оспорва частната жалба. Твърди, че не е
основателна и моли да бъде отхвърлена, като бъде потвърдено постановеното от
районния съд определение. Въвежда доводи в подкрепа на твърдението си.
Жалбата е
депозирана в срока по чл.275 ГПК от легитимирано лице и е допустима.
Бургаският
Окръжен Съд, след като подробно се запозна с преписката по делото и постановеното
решение, съобрази закона и прие следното:
Производството
пред АРС е образувано по искова молба от частната жалбоподателка, в качеството
й на майка и законна представителка на малолетната Х., р.на **.**.20**г., против Т.И., с иск за изменение
на определената от съда издръжка по реда на чл. 150, ал.1 СК. Позовала се е на
влезлия в сила нормативен акт, с който е изменен размерът на минималната за
страната работна заплата и на връзката между нея и законово определения
минимален размер на дължимата издръжка от родител в полза на малолетното му
дете. Искът е уважен.
Съгласно разпоредбата на чл.81 ГПК във
всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася
и по искането за разноски.
Според разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК: „Заплатените от ищеца такси, разноски
по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска“, а съгласно чл.78,
ал.2 ГПК: „Ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца“.
Видно от преписката по делото, ответникът
Т.И. не е оспорил исковата молба. Заявил е, че е съгласен да заплаща
претендирания размер издръжка за детето и е молил разноските по делото да не
бъдат поставени в негова тежест.
С обжалваното определение АРС, след като
е поставил разноските по делото в тежест на ищцата, е отхвърлил молбата й за
изменение на решението в частта по разноските, съобразно резултата от делото.
Настоящият състав, след като обсъди
гореизложеното и съобрази трайната съдебна практика, приема следното: Безспорно
е, че ответникът е признал иска и това е станало преди първото съдебно
заседание. Страните също не спорят, че дължимата издръжка в случая се изплаща
чрез ежемесечни удръжки от доходите на бащата, посредством принудителните
действия на ДСИ.
Наистина, с влизане в сила на новия
размер на минималната за страната работна заплата, бащата дължи по-висок размер
издръжка на малолетното си дете, доколкото е осъден да заплаща такава,
съответстваща на минималната, допустима от закона издръжка и той не го оспорва.
В същото време липсват данни от завеждане на исковата молба, станала повод за
образуване на гр.д.№ 3/2019г. АРС, до постановяване на съдебното решение по
същото дело, доброволно да е започнал да заплаща за детето си суми над
определените по предходното съдебно решение. Това сочи на заключение за
извънпроцесуално поведение, изключващо приложение на разпоредбата на чл.78,
ал.2 ГПК. Освен това, както вече стана ясно, бащата изплаща издръжката
посредством принудителни действия на ДСИ, а съдебният изпълнител няма
правомощия да удържа от дохода му суми по-високи от изрично посочените по
изпълнителния титул. За да се осъществи това, е необходимо провеждане на
съдебно производство и сезиране на съда. В аналогични хипотези трайно
установената съдебна практика възприема разрешение в противоположния смисъл на
атакуваното определение на АРС - Определение № 111 от 14.03.2016 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 815/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев
С оглед изложеното жалбата се явява основателна
и следва да бъде уважена.
Мотивиран от това БОС
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №
375/30.04.2019г. по гр.д.№ 3/2019г. АРС и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Т.Н.И., ЕГН: **********, с пост.адрес: гр.А., ул.“О.“ № ** да
заплати на Ж.Х.Ц., ЕГН: ********** с пост.адрес: гр.А., ул.“И. П.“ № **, в качеството й на майка и
законна представителка на малолетната Х.Т.И., р.на **.**.20**г., направените по
гр.д.№ 3/2019г. АРС разноски в размер на 300лв.
Определението подлежи
на обжалване в 1-седмичен срок от връчване на препис от него на страните пред
ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: