№ 125
гр. Варна, 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Пламен Марчев Костадинов (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600386 по описа за 2021 година
Производството пред въззивния съд е за проверка на определение от
29.10.2021 г., постановено по ЧНД № 20213100201061/21 г. на Окръжен съд
Варна, с което на основание чл. 306 ал. 1 т. 1 от НПК съдът групирал
наказанията, наложени на осъдения В. К. М. по НОХД №№ 1266/19 и 747/20г.
по описа на ВОС, като наложил по-тежкото от тях – лишаване от свобода за
срок от четири години, изтърпяно при първоначален строг режим, което по
чл. 24 от НК увеличил с една година при първоначален строг режим, и по чл.
25 ал. 2 от НК приспаднал изтърпяната от всяко от наказанията част. Делото
във въззивния съд е образувано по жалба на осъденото лице, което възразява
срещу приложението на чл. 24 от НК. Осъденият твърди, че в хода на
проведеното заседание не е бил пълноценно представляван от служебния си
защитник.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание лично от осъдения и от
ангажирания във въззивното производство нов служебен защитник.
Жалбоподателят сочи, че е излежал по-голямата част от наказанието,
съжалява за извършеното и счита, че се е поправил. Съобщава, че има
1
семейство и две деца, че е работил в строителството и се е пазил да не
извършва престъпления. Защитникът на осъдения сочи, че групирането е само
за две единствени престъпления и моли след преценка на личността на дееца
и тежестта на извършеното да се отмени приложението на чл. 24 от НК.
Предходните наказания, наложени на осъдения, са били изтърпяни.
Защитникът намира, че целите по чл. 36 от НК биха могли да се постигнат и
само с наложеното общо наказание, алтернативно с увеличение в по-малък
размер, тъй като не се налага по-дълга изолация на осъдения от обществото.
Представителят на въззивната прокуратура счита, че разглежданото
определение е правилно и законосъобразно. Намира, че с оглед обремененото
съдебно минало, отсъствието на ефект от предходните наказания, броя и вида
на санкционираните деяния, приложението на чл. 24 от НК е обосновано.
Счита, че за семейното положение на осъдения не са налице доказателства,
но предвид данните за възрастта на децата и полаганите към тях грижи, не се
очертава необходимост от смекчаване положението на осъдения. Като
обосновано от изключително интензивната престъпна дейност, част от която
при условията на опасен рецидив, прокурорът поддържа предложението за
прилагане на чл. 24 от НК и счита, че увеличението на общото наказание не
води до явната му несправедливост.
В последната си дума осъденият моли приложението на чл. 24 от НК да
бъде отменено.
След запознаване с материалите по делото настоящият състав на
въззивната инстанция счете жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Производството пред първоинстанционния съд било проведено по реда
на чл.306 ал.2 във връзка с ал.1 т. 1, чл. 39 ал. 1 от НПК с оглед предложение
на Окръжна прокуратура Варна за групиране по чл. 25 във връзка с чл. 23 от
НК на наказанията, наложени му с присъдите по НОХД № 1266/2019 г. по
описа на ОС-Варна и по НОХД № 747/2020 г. по описа на Окръжен съд-
Варна, прилагане на чл. 24 от НК с увеличаване на определеното общо
наказание и приспадане по чл. 25 ал. 2 от НК на изтърпяната част от
наказанията.
От доказателствата по делото се установява, че:
2
С определение от 13.12.2019г. за одобряване на споразумение по НОХД
№ 1266/2019г. състав на ОС Варна осъденият бил признат за виновен в
извършено на 01.09.2019г. деяние по чл. 199 ал. 1 т. 4 вр. чл. 198 ал. 1 от НК и
с приложението на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК му било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от две години при първоначален строг режим.
Било зачетено предварително задържане на осъдения от 01.09.2019г. до
постановяване на определението. На 16.08.2021г. наказанието било
изтърпяно.
С Присъда № 45 от 18.08.2020г. по НОХД№ 747/2020 г. състав на
Окръжен съд Варна признал осъдения за виновен в извършено на 08.01.2019г.
деяние по чл. 199 ал. 1 т. 3 предл. 2 и т. 4 вр. чл. 198 ал. 1 от НК като му
наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест години, намалено на
основание чл. 58 а от НК с една трета до размер от четири години, при
първоначален строг режим. С Решение № 360036/25.03.2021г. по ВНОХД №
364/2020г. на Апелативен съд Варна и Решение № 60148/30.09.2021 г. на ВКС
присъдата била потвърдена.
Правилно първоинстанционният съд преценил подсъдността на
производството и връзката между деянията, извършени преди да има влязла в
сила присъда за всяко едно от тях. Обосновано е прилагането на чл.25 във
връзка с чл.23 от НК, като най-тежко се явява наказанието лишаване от
свобода, наложено по НОХД№ 747/2020 г. състав на Окръжен съд Варна.
Съответно на законовите изисквания е и приспадането по чл. 25 ал. 2 от НК
на изтърпяната част от всяко от групираните наказания.
Пред настоящия състав се оспорва увеличаването с една година на
основание чл. 24 от НК на общото най-тежко наказание на осъдения М.,
лаконично мотивирано в разглежданото определение с оглед очевидната
много висока обществена опасност на дееца, изводима от данните за
съдимостта му. За да прецени основателността на приложението му съдът
съобрази следното:
На първо място, за да се избегнат съмненията на жалбоподателя в
качеството на предоставената му правна помощ пред първоинстанционния
съд, съставът на въззивния организира встъпването на нов служебен
защитник. Видно от синхронизираните изявления в откритото съдебно
заседание, по настоящото производство не бяха обективирани противоречия в
3
линиите на лична и професионална защита на осъдения.
Особеният институт на увеличаване на определеното по чл. 25, чл. 23 от
НК наказание, е предвиден с цел постигане на подходяща индивидуализация
на наказателната репресия по отношение на дейци, разкриващи висока степен
на обществена опасност на личността. Наказанието, определено като общо
между групираните отделни наказания, може да бъде завишено с една втора,
като увеличеното не следва да надвишава сбора на отделните наказания и
максималния размер, предвиден за съответния вид наказание.
Осъденият М. е млад човек, на 33 години, не се противопоставят
доказателства срещу твърденията му, че е родител и преди извършване на
деянията е работел. Изтърпял е изцяло наказанието по НОХД № 1266/19г. на
ВОС, едно от групираните с разглежданото определение.
От друга страна, видно от свидетелството му за съдимост, от 2004г. до
настоящия момент е осъждан 19 пъти, в периода 2007-2017 е търпял
ефективни наказания лишаване от свобода, в различни размери и режими, от
2009г. действа в условията на опасен рецидив. Спрямо М. е бил приложен чл.
24 от НК по ЧНД № 140/2014г. на РС Пловдив. Обсъжданите в настоящото
производство осъждания са за тежки, интензивно извършени грабежи,
засягащи едновременно правото на собственост и на телесна
неприкосновеност на пострадалите, отличаващи се и надхвърлящи
престъпните последици на предходните деяния на осъдения, преобладаващо
кражби. Видно е, че в периода 08.01.-01.09.2019г. осъденият е осъществил
две отделни отнемания на вещи на ниска стойност, но придружени със сила,
особено значима при първото деяние, тъй като е довела до трайно
затруднение в движението на левия крак на пострадалия – за период не по-
малък от 4 месеца. По отношение на становището на защитата, че в
групирането попадат две единствени, а не множество престъпления, съдът
подчертава, че в резултат на взета мярка за неотклонение на 01.09.2019г.
осъденият е бил поставен в условия на задържане, преустановило и
възможностите му да извършва други престъпления.
Изразеното от жалбоподателя съжаление за извършеното, семейните
връзки и старание за постигане на трудови навици не са достатъчни гаранции
за балансиране на личния и обществения интерес, и осъществяване целите на
въздействието върху осъдения в степента, очаквана от обществото за трайно
4
проявяване на положителни промени. Увеличеното с една година при
условията на чл. 24 от НК общо най-тежко наказание от четири години
лишаване от свобода е определено в предвидените в закона параметри,
значително под максималния размер. Обществената опасност на дееца,
преценена не само с оглед на съдебното му минало, но и с оглед ескалацията в
престъпната дейност, видът и еднотипността на престъпленията, напълно
обосновава извод за правилното приложение на разпоредбата на чл. 24 от НК.
Само по този начин изолацията на осъдения от обществото ще бъде съответна
на високата степен на риска му от вреди и от рецидив. Периодът от общо пет
години лишаване от свобода би бил достатъчен за реалното осъзнаване от М.
на тежестта на извършените от него престъпления, за убедителното
утвърждаване на положителни модели на мислене и поведение, и за
обезпечаване на интересите на обществото, че след изтърпяване на
наказанието осъденият няма да допусне друга неправомерна проява.
Изложеното налага определението на първоинстанционния съд да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, въззивният
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Окръжен съд гр. Варна, по ЧНД №
20213100201061/21 г., постановено на 29.10.2021 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5