Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 76 19.03.2019г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІI състав, в публично съдебно заседание на
двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова
и
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно
дело № 15 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на „К.“ООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.“……“ № , вх.., ет…-,
ап…., представлявано от управителя Р.Б.С., подадена чрез пълномощника му адв.М.Е.Т.,
против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) № 5-ФК/ 04.01.2019г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. В жалбата
се твърди, че заповедта е незаконосъобразна поради постановяването й в
противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Изложени са доводи, че нарушението е извършено в първия
работен ден след Новогодишните празници и малко след отварянето на търговския
обект, и въпреки че поведението и действията на служителката са укорими и
нередни, с оглед ниската цена на стоката – 7,65лв., за която не е бил издаден
касов бон, деянието може да се квалифицира като явно незначително и маловажно,
по см. на чл.28 от ЗАНН. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед.
Ответникът по жалбата – Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. В
представено по делото писмено становище излага подробни доводи за законосъобразност
на оспорената заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
На 02.01.2019г.
служители на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол” в ЦУ
на НАП са извършили проверка на търговски обект – магазин за продажба на
сувенири и детски играчки, находящ се в гр.Варна, ул.“Козлодуй“ № 9,
стопанисван от „К.“ООД. В хода на проверката, в 11:28ч., е извършена контролна
покупка от единия от проверяващите на два броя сувенирни чаши, на обща стойност
7,65лв., като не е бил издаден фискален бон от фискалното устройство в обекта.
На проверяващия екип е бил изведен дневен отчет от ФУ в обекта, от който се
установявало, че обекта няма оборот за деня. Изведена е справка Клен за период
02.01.2019г 10:00ч. до 02.01.2019г. 11:51ч., от която било видно, че в обекта
не са издадени фискални касови бележки за този период. Констатациите от проверката са обективирани в
протокол за извършена проверка сер. АА № 0279777 от 02.01.2019г., съставен на
основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс.
Същите
фактически данни са посочени и в съставен акт за установяване на адм. нарушение
/ АУАН/ № F 464438 от 07.01.2019г. за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
Съгласно изричното изявление на пълномощника на ответника, направено в открито
съдебно заседание от 20.03.2019г., към този момент няма издадено НП въз основа
на съставения АУАН № F
464438/07.01.2019г.
На
04.01.2019 г. е постановена процесната Заповед за налагане на ПАМ
5-ФК/04.01.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която, поради установеното
нарушение на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 1, т 1, б. "а" от ЗДДС е разпоредено
прилагането на ПАМ – запечатване на търговския обект – магазин за продажба на
сувенири и детски играчки, находящ се в гр.Варна, ул.“..“ № ., стопанисван от
"К.“ООД с ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок от 7 дни. Със
заповедта също така е указано на дружеството да отстрани наличните в обекта и
прилежащите му складове стоки в срок до определената дата на запечатване.
Заповедта
е връчена на управителя на "К.“ ООД на 07.01.2019г., видно от приложената
на лист 12 от делото разписка за връчване, а жалбата срещу нея е подадена на
09.01.2019г., чрез административния орган.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз
основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане
по същество като подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово
установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност. е процесуално допустимо.
Разгледана по същество е частично
основателна, предвид следните съображения:
С оспорения индивидуален
административен акт е разпоредено прилагането на принудителна мярка по
запечатване на обект, нормативно предвидена в чл. 186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета на
чл.186 ЗДДС ПАМ по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите
или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна
възможност по делегиране на правомощието по налагане на подобна мярка. По
делото е представена и приета като доказателства Заповед № ЗЦУ –
ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание
чл.10, ал.1, т.1 от закона за Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и
4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, е определил началниците на отдели
"Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в
Главна дирекция "Фискален контрол" в Централното управление на
Националната агенция по приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС /л. 26 от делото/.
Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС е издадена от материално и
териториално компетентен административен орган – Началника на отдел „Оперативни
дейности“ – Варна в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са
релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материално правната предпоставка за прилагане
на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС. В
достатъчна степен на яснота в разпоредителната част на акта има информация за
вида на принудителната мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата
на правното задължение. В обстоятелствена част подробно, точно и ясно са
описани фактическите данни въз основа на които е упражнено публичното право на
налагане на административната мярка с отразяване на информация за дата, място
на извършено правонарушение, с данни за търговския обект и за неотчетената
посредством издадена фискална бележка търговска продажба. Отделни мотиви са
изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и
забраната за достъп до него.
С оглед на гореизложеното съдът
приема, че са изпълнени изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС и на чл. 59, ал.2,
т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт. Не се установяват
и допуснати в хода на административното производство нарушения на
административнопроизводствените правила от категорията на съществените.
По отношение на съответствието с
материалноправните разпоредби и целта на закона:
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един
месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ
по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а
наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от
лицето или от упълномощено от него лице. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено
задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По
силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира
и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод,
извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл.
25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба като фискалната касова
бележка се издава при извършване на плащането.
От цитираните разпоредби може да се
направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението
за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан,
административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на
търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него".
Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички
факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на
продължителността на срока органът действа при условията на оперативна
самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до
30 дни".
В настоящия случай и предвид
доказателствата по делото органите по приходите, чрез съставения по време на
проверката протокол, са установили нарушение на разпоредбитe на чл. 25, ал. 1
вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006г. вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Видно от данните по
делото, при извършената проверка на 02.01.2019 г. в търговския обект – магазин
за продажба на сувенири и детски играчки, находящ се в гр.Варна, ул.“..“ № ..,
е установено, че при извършена контролна покупка на два броя сувенирни чаши на
обща стойност 7,65лв. не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и
работещо в обекта ФУ DATECS
DP – 15KL с рег.№ на ФУ DT419874
и ИН на ФП 02704527. Констатираното нарушение е описано в Протокол за извършена
проверка серия АА, № 0279777 от
02.01.2019. Протоколът от проверката, съставен по установения ред и форма от
органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална
доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за
установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. А в случая и самият
жалбоподател не оспорва обективираната в протокола от извършената проверка
фактическа обстановка, в т.ч. и факта на неиздаване на фискална касова бележка
за извършената търговска продажба /видно от изложените в жалбата доводи/. Само
по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по
приходите да наложи ПАМ.
При тези факти са налице
предвидените в закона предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и приложението на чл. 187 от ЗДДС. Както бе посочено, след
като е констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговския
обект органът по приходите по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС
действа в условията на обвързана компетентност и няма възможност на преценка
дали да наложи предвидената в закона принудителна административна мярка или не
/в този смисъл са Решение № 10323 от
5.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8979/2015 г., Решение № 11983 от 9.10.2014 г.
на ВАС по адм. д. № 16784/2013 г., Решение № 5861 от 29.04.2014 г. на ВАС по
адм. д. № 2540/2014 г. и мн. други/. Ирелевантно е дали е издадено наказателно
постановление за установеното нарушение. Налагането на принудителните
административни мерки по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187 от ЗДДС не е обвързано с издаване
на наказателно постановление за нарушението и се прилага независимо от
ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството.
Административнонаказателното производство няма отношение към налагането на ПАМ,
доколкото същата се налага с мотивиран индивидуален административен акт, след
установено по съответния ред при проверка от органите по приходите
административно нарушение.
Единствената преценка, която
притежава административният орган е тази по отношение на срока на
принудителната административна мярка, каквато преценка е била направена в
случая. С процесната заповед е постановено
запечатване на търговския обект за срок от 7 дни, а максимално предвиденият в
закона срок е до 30 дни. В този смисъл органът е определил срок в по-нисък размер
от средно предвидения в закона, като е съобразил особеностите на констатираното
нарушение /неиздаване на фискална бележка за контролна покупка на обща стойност
7,65 лева и факта, че нарушението е първо/. Изрично в заповедта за
прилагане на ПАМ административният орган е изложил мотиви, с които обосновава
определеният 7-дневен срок. Правилно е отчетено местоположението на обекта – на
главна улица със значителен поток от хора, характера на дейността и голямата
търговска площ. Видно от изложените мотиви, мярката цели да постигне промяна в
начина на извършване дейността в конкретния търговски обект, като прекият
резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректният - недопускане вреда
за фиска. В случая се касае за законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на
принудителни административни мерки за предотвратяването и преустановяването на
административни нарушения. Уредената в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС
принудителна административна мярка "запечатване на обект" е насочена
към постигане именно на такава превантивна цел, доколкото към момента на
постановяването й дружеството не е преустановило дейността си в търговския
обект, т. е. съществува възможност за извършването и на друго нарушение,
свързано с неиздаване на документ за извършено плащане. В случая издадената
заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет от
правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения. Ето
защо съдът счита, че не е нарушен принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК при определяне срок на
административната мярка. Продължителността на същата следва да бъде разумно
съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на дружеството и
охрана на обществени отношения, касаещи данъчното облагане.
За пълнота на изложеното и във връзка
с наведените от жалбоподателя възражения следва да бъде добавено, че в случая
не може да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Съгласно чл. 23 от ЗАНН начинът за приложение и редът
за обжалване на принудителните административни мерки се уреждат в съответния
закон. Институтът за освобождаване от административнонаказателна отговорност по
чл. 28 от ЗАНН
е приложим единствено в производството по реда на чл. 59-63 ЗАНН. Настоящото производство по
обжалване на заповедта за налагане на ПАМ е по реда на АПК, с оглед на което
релевантни са основанията за оспорване, посочени в чл. 146 АПК. В чл. 186 от ЗДДС не е предвидена възможност
на органите по приходите след като установят извършено нарушение по чл. 186 от ЗДДС да не наложат принудителна
административна мярка, поради което твърденията за маловажен случай не могат да
се обсъждат от органа, налагащ принудителната административна мярка,
респективно от съда. ЗДДС и наредбата не въвеждат минимален размер на суми, над
които следва да се издава фискална касова бележка.
Предвид изложените съображения,
съдът намира, че с оспореният индивидуален административен акт правилно е
приложена ПАМ – запечатване на търговския обект на "К." ООД и забрана
на достъпа до него за срок от 7 дни.
Оспорената заповед обаче е
незаконосъобразна в частта, в която е указано на търговското дружество да
отстрани наличните в търговския обект и прилежащите му складове стоки, в срок
до определената дата на запечатване, тъй като не е съобразена нормата на чл. 187, ал. 2 от ЗДДС, според която когато
отстраняването е свързано със значителни затруднения за органите по приходите
и/или със значителни разходи за лицето, постановилият запечатването орган може
да разпореди стоките в обекта или обектите да бъдат оставени на отговорно
пазене от лицето. Съдът приема за основателно оплакването на жалбоподателя, че
евентуално изваждане на стоките от обекта е свързано с допълнителни разходи,
които търговецът трябва да направи за тяхното транспортиране и съхранение на
друго място. При това положение и при спазване изискването на чл. 6, ал.3 АПК за прилагане на
по-благоприятните за лицата мерки, ако по този начин се постига целта на
закона, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 187, ал. 2 от ЗДДС като стоките бъдат
оставени на отговорно пазене в обекта. В случая тази възможност е
законосъобразна, по-благоприятна е за жалбоподателя и с нея в еднаква степен се
постига целта на закона. С оглед изложеното обжалваната заповед следва да се
отмени в частта, в която е указано на "К." ООД да отстрани наличните
в търговския обект и прилежащите му складове стоки.
Предвид изхода на делото, следва да бъдат
уважени частично исканията на страните за присъждане на разноски по делото. С оглед частичната основателност на оспорването, на жалбоподателя
«Косморолис»ООД следва да се присъдят разноски в размер 175лв. - т.е. в половин
размер от направените от него разноски по делото общо 350лв /50лв. за държавна
такса и 300лв. заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна
защита и съдействие от 08.01.2019г/. Заплащането на посочената сума следва да
се възложи в тежест на Националната агенция за приходите – юридическото лице на
бюджетна издръжка, към което организационно и функционално принадлежи органът,
издал оспорения акт. Съответно в полза на ответника,
представляван от юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение също в половин размер – 75 лв. от общо 150лв., съгласно
приложения по делото списък на разноските, определени в съответствие с чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона
за правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „К.“ООД с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.Стара Загора, ул.“…“ № .., вх…, ет…, ап…, Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № 5-ФК/ 04.01.2019г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, в частта, в която е указано на
"К." ООД да отстрани наличните в търговския обект и прилежащите му
складове стоки.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „К.“ООД с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.Стара Загора, ул.“…“ № ., вх…, ет…, ап…, в останалата й част.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, ЕИК *********, гр.
София, бул. ".."№ .., да заплати на „К.“ООД с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.“….“ № .., вх…, ет…, ап…, сумата от
175 /сто седемдесет и пет/ лева, разноски по делото.
ОСЪЖДА „К.“ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Стара Загора, ул.“….“ № .., вх…, ет.., ап…., да заплати на
Националната агенция за приходите, ЕИК *********, гр. София, бул. "….."№
.., сумата от 75 /седемдесет и пет/ лева, разноски по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: