Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 13.02.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в публично
съдебно заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА,
ПЛАМЕН
ПЕНОВ,
секретар ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от
съдия Павлова в.гр. д. № 102 / 2018 г., за да се произнесе, съобрази:
Производство с правно основание
чл.258 и сл. от ГПК
С Решение № 5 от 11.01.2018 година,
постановено по гр.дело № 313/16 г, Л.ският районен съд е развалил на основание чл.189, ал.1
изр.1 от ЗЗД вр.чл.87 от ЗЗД
сключения между Г.К.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и държавата Договор №
55/09.06.2011 г. за продажба на имот - частна собственост, вписан в Служба по
вписванията Л. акт № 16, том 3, вх. per. № 1106/13.06.2011г., актуван с АДС
№2495/27.05.2010г., съставляващ имот №085021 в землището на с. Ъ., общ. Л., м.
„Населено място” с площ от 0,200 дка за сумата в размер на 547,00 лв. без ДДС,
при граници на имота : имот № 085010,000156,000163. Осъдил е държавата,
представлявана при условията на чл.31, ал. 2 от ГПК от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, с адрес: гр. София, 1202, ул. „*****"№
17-19 да заплати на Г.К.Г., на основание чл. 55, ал.1,
от ЗЗД и чл. 79 ал. 1 предл. 2 от ЗЗД, сумата 574 лева, в едно със
законната от датата на подаване на исковата молба - 10.08.2016г до окончателното
изплащане на сумата, представляваща платената цена по договора.Осъдил държавата
да заплати на Г.К.Г., на основание чл. 189, ал. 1, изр. второ от ЗЗД сума в
размер на 145.65 лева, представляваща платени данъци, такси и разноски във
връзка със сключване на договора, в едно със законната от датата на подаване на
исковата молба - 10.08.2016г до окончателното изплащане на сумата. Осъдил е
държавата да заплати на Г.К.Г., на
основание чл. 189, ал. 1, изр. второ от ЗЗД
сума в размер на 8000 лева представляваща направени необходими разноски,
изразяващи се в разчистване на имота, изравняване на терена, изграждане на
септична яма, изграждане на подпорна стена, направени съгласно одобрен
архитектурен проект, в едно със законната от датата на подаване на исковата
молба - 10.08.2016г до окончателното изплащане на сумата. Осъдил е държавата да
заплати на Г.К.Г., на основание чл. 189, ал. 1, изр. второ от ЗЗД, сума в размер на 79,77 лв. представляващи
заплатени местни данъци за имота за периода от пет години от 2012г. до 2016г.
вкл., в едно със законната от датата на подаване на исковата молба -
10.08.2016г до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля за разликата до
100лв. Осъдил е държавата, да заплати на Г.К.Г., на основание чл.59 от ЗЗД
сумата от 2993.21 лева, представляваща заплатени съдебно-деловодни разноски, от
които 300 лв. - възнаграждение за един адвокат по гр.д. № 4/2014 г. на PC Л.,
400 лв. - възнаграждение за един адвокат по в.гр.д. № 248/2015 г. на Окръжен
съд - Ловеч, 100 лв. - заплатен депозит за вещо лице пред PC Л., 800 лв. -
които е осъден да заплати на ищците по гр.д. № 4/2014 г. на PC Л., 300 лв. ,
които е осъден да заплати на ищците по в.гр.д. №248/2015 г. на ОС Ловеч, сумата
от 1093.21 лв. за разноски по изп. дело № 20158790401118 по описа на ЧСИ В.П.,
в едно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 10.08.2016г
. до окончателното изплащане на вземането. Присъдил е на ищеца и разноските за
производството пред районния съд общо в размер на 1476,20 лева.
Против решението е подадена въззивна жалба от
Държавата, чрез Областен управител на област Ловеч, с която решението е
обжалвано като неправилно и постановено при съществени процесуални нарушения и
неправилно прилагане на материалния закон. Въззивникът сочи, че в отговора на
исковата молба е изтъкнал съображения за наличие на предпоставките на чл.191,
ал.2 от ЗЗД, които съдът не е обсъдил. С цел защита интересите на държавата, е
депозирана искова молба пред Л.ския районен съд, по повод на която е образувано
гр.дело № 319/2017 година на РС Л., за признаване за установено, че С.В.С., Е.С.В.
и В.С.В.не са собственици на имот № 085021 в м.”Населено място” в землището на
с.Ъ., тъй като владението на наследодателя им е прекратено с декларация от
12.10.1988 г. от Г.В.Г.за построяване на павилион на ПК”Съзнание”- с.Ъ. и за
отмяна на нот.акт № 97,т.І, д.№ 268/1992 г. на РС Л., с който Е.Г.В. е признат
за собственик на този имот. Счита, че съдът неправилно е отхвърлил искането за
спиране на производството по делото, на основание чл.229, ал.1,т.4 ГПК.
На следващо място
изтъква, че решението на РС е необосновано и в частта, в която държавата е
осъдена да заплати на основание чл.181, ал.1, изр.второ от ЗЗД сумата от 8000
лева, представляваща необходими разноски за ищеца, поради това, че той не е
отстранен от имота. Самият размер и фактът че са сторени тези разноски не се
оспорват, но се акцентира, че те са направени за да може ищецът да ползва
изградената от него постройка.
Моли да бъде
отменено обжалваното решение и вместо него-постановено друго, с което да се
отхвърлят предявените искове като неоснователни и недоказани.
Моли да бъде спряно
производството по делото, на основание чл.229, ал.1,т.4 ГПК до влизане в сила
на решението по гр.дело № 319/2017 година на Лууковитския районен съд.
В срока по чл.263,
ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адвокат В.Н.- пълномощник
на Г.К.Г., в който са изложени съображения за нейната неоснователност. Посочва
се, че съдът е квалифицирал правилно предявените искове и при изготвяне на
доклада ответникът не е направил възражение в тази насока. Не споделя
твърдението за преюдициалност на спора по висящото пред РС Л. гр.дело №
319/2017 г. , а изтъква, че решението по гр.дело 4/2014 г. на същия съд, с
което ищецът е отстранен от процесния имот, е влязло в сила. Не споделя и
твърдението, че е налице хипотезата на чл.192, ал.1 от ЗЗД, а именно че ищецът Г.Г.
е знаел за правата на трети лица при покупката на имота, а счита, че то не
отговаря на обективната истина, предвид съществуването на писмени документи, че
имотът е записан в книгите като държавен и актуван като частна държавна
собственост. Оспорва и жалбата срещу решението в частта, в която е уважен искът
за заплащане на необходими разноски в размер на 8000 лева и счита, че е
правилно.
Моли да
бъде потвърдено решението на Л.ския районен съд
В
съдебно заседание за въззивника се явява служител с юридическо образование В.И.,
която поддържа въззивната жалба на изложените в нея съображения, като в срок
представя и подробна писмена защита в подкрепа на твърденията си, че ЛРС
неправилно е приел, че не са налице предпоставките по чл.191 ал.2 от ЗЗД, тъй
като Държавата не е била привлечена като страна по гр.д.№4/14 г. по описа на
РС-Л., а ищците са се легитимирали като собственици на недвижим имот с №085021
по КВС на с.Ъ. с нот.акт №122 т.първи д.№275/92 г. на РС-Л., счита, че
неправилно е изтълкувана волята на Г. Г. при подписване на декларацията от
12.10.1988 г., тъй като с нея той безвъзмездно отстъпва на кооперацията
владението върху имота за построяване на павилион на кооперацията, но не
отстъпва правото на строеж. Твърди, че мероприятието, за което Г. е отстъпил
владението върху имота е реализирано, павилионът е построен и се е ползвал от
РПК Витска долина, а след 1990 г. от ПК“Съзнание“ с.Ъ.. Оспорва нот.акт №97 от
10092 г., с който Е.Г.В. е признат за собственик на този имот въз основа на
наследство, давностно владение и договор за доброволна делба, тъй като към този
момент имотът не е владян от лицето, посочено в акта или неговия наследодател. Сочи, че по делото
са събрани доказателства, които удостоверяват предпоставките, предвидени в
чл.192 ал.1 от ЗЗД, а именно, че Г. е знаел за претенциите на трети лица върху
имота, тъй като е бил член на УС на кооперацията и е заверил договор за
доброволна делба между н-ците на Еремия Василев в качеството му на изпълняващ
длъжността кмет на с.Ъ.. Счита за неоснователно решението и в частта ,с която
съдът е осъдил държавата да заплати сумата 8000 лв на основание чл.189 ал.1
изр.2 от ЗЗД, тъй като Г. не е отстранен от имота. Не оспорват факта ,че той е
заплатил тези пари за разчистването и изравняването на терена и други разноски,
но те нямат характер на вреди за него, като твърдят, че Г. е собственик на
изградената в имота постройка и понастоящем има право да се ползва от имот, за
който са направени тези разноски. Предвид на това счита, че съгласно
разпоредбата на чл.11 ал.3 от ЗЧЗ решението се явялва неоснователно и в частта,
с която държавата е осъдена да заплати на Г. сумата 79,77 лв представляващи
метни данъци и такси на имота на основание чл.189 ал.1 изр.2 от ЗЗД. Моли съда
да постанови друго решение, след като отмени атакуваното, с което да отхвърли
предявените искове на основание чл.191 а.2 от ЗЗД като неоснователни и
недоказани.
Въззиваемият се представлява от адв.Н., която оспорва въззивната жалба,
поддържа отговора, като счита, че решението на ЛРС е правилно и следва да бъде
потвърдено. Представя подробна писмена защита в подкрепа на становището, че
предявените искове са основателни и доказани и не претендира разноски за
въззивното производство, тъй като такива не са сторени.
От събраните по делото
доказателства- приложените по гр.д.313/16 г. на РС-Л., гр.д.№215/20 г. п писа
на РС-Л., становищата на страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът
приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното
производство съдът се е произнесъл с определението си по чл.267 от ГПК,като
приема, че то е допустимо-въззивната жалба е подадена е в срок и от
легитимирано лице,отговаря на изискванията на чл.262, във вр.с чл.260 и чл.261
от ГПК и съдът я приема за редовна.
При проверката си по реда на
чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива пороци, водещи до нищожност, а и
не са налице и основания за недопустимост на първоинстанционното решение.
С оглед на това съдът следва да
извърши проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на
атакуваното решение.
От приложеното към делото гр.д.№834/93 г. на РС-Л. се установява, че с
влязло в сила съдебно решение от 30.12.1993 г. е отхвърлен като неоснователен и
недоказан предявения от Д.Е.С.от с.Ъ., Лов.област против потребителна
кооперация с.Ъ., Лов.обл, иск за собственост по отношение на следния недвижим
имот, дворно място/незастроено/ от 910 кв.м. представляващо парцел пл.№224 в
кв.24 по плана на с.Ъ., Ловешка област.
От нот.акт №79 т.четвърти рег.№2706 д.№277/2010 г. се установява, че на
23.07.2010 г. кооперация „Потребителна кооперация „Съзнание“ е продала на Г.К.Г.
следния свой собствен недвижим имот, находящ се в с.Ъ., а именно масивен
метален павилион със застроена площ
съгласно нот. акт от 70 кв.м. съгласно актуална скица с площ от 77 кв.м. заедно
с правото на строеж върху държавен имот, съставляващ поземлен имот №085021 по
плана за земеразделяне на землището на с.Ъ. об.Ловеч, който имот е с площ от
0,200 дка в м.Населено място за сумата от 2 800 лв.
Издадено е удостоверение изх.№Р-247/23.04.2010 г., с което Областен
управител-Ловеч е дал съгласие съгласно изискванията на чл.33 от ЗС да бъде
продаден на трето лице недвижим имот, представляващ метален павилион със
застроена площ от 77 кв.м. построен с ОПС върху държавно дворно място,
съставляващо ПИ №085021 по плана за земеразделяне на землището на с.Ъ..
Наредено е да се отпише от актовите книги за ДС и да се предаде на Г.Г.
процесният недвижим имот със заповед №374/17.06.2011 г.
Представено по делото е удостоверение за търпимост изх.№01-655/14.03.2011
г., от гл.архитект на Община-Л. съгласно което за обект масивен метален
павилион, трайно прикрепен към специално отлята за него бетонова основа находящ
се в ПИ с кад.№085021, землище на с.Ъ. об.Л. са налице условията за приложимост
на §16 ал.1 от ЗУТ предвид обстоятелството, че сградата е отразена в КВС на с.Ъ.,
общ.Л., изградената постройка е в съответствие с тогава действащите законови
разпоредби и допустима по сега действащите и съществуването й датира от преди
април 1987 г. предвид приложената нот-.заверена декларация. Издадена е и заповед
№306/19.05.2011 г. на Областен управител-Ловеч, съгласно която е наредено да се
извърши продажба за придобиване право на собственост и да бъде сключен договор
за нея с Г.К.Г. за гореописаният имот
ЧДС, след като купувачът извърши следните плащания по сметка на Областен
управител сумата 547 лв, 10,94 лв режийни разноски, 113,77 лв. -20% ДДС
съгласно ЗДДС, по сметка на Община0-бековит 10,94 лв-2% местен данък. По делото
от л.64 до 67 са приложени вносни бележки за внесените суми от страна на Г.Г.
на основание заповед №306/19.05.2011 г.
От представения по делото Договор № 55/09.06.2011 г. за продажба на
имот - частна собственост, вписан в Служба по вписванията Л. акт № 16, том 3,
вх. per. № 1106/13.06.2011г за покупко-продажба на недвижимия имот в с. Ъ. се
установява, че Г.К.Г. *** е закупил от Областен управител-Ловеч в качеството му
на продавач следният недвижим имот, ЧДС, актуван с АДС №2495/27.05.2010 г.
съставляващ имот с №085021 в землището на с.Ъ., общ.Л. м.“Населено място“ с
площ от 0,200 дка за сумата 547 лв. без ДДС, като изрично е отбелязано, че този
договор има силата на нот. Акт по смисъла на чл.18 от ЗС. Приложен по делото е
и акт №2495/27.05.2010 г-. за ЧДС на гореописаният недвижим имот, като в него е
отразено, че сградата павилион с ОПС, собственост на ПК“Съзнание“с .Ъ. съгласно
нот.акт №117 т.първи д.№168/97 г.
Представено по делото е решение № 14/16.03.2015 г., постановено по
гр.д. № 4/2014 г. по описа на Районен съд – Л., с което е признато за
установено по отношение на ищеца по настоящото дело Г.К.Г., че Д.Е.С.и С.В.С.
са собственици в режим на съпружеска имуществена общност по силата на договор
за издръжка гледане, сключен в нотариална форма с Нотариален акт № 122, том 1,
дело № 275/1992 г. на PC Л., на недвижим имот в землището на с. Ъ. с № 085021
по КВС с площ от 0.200 дка с начин на трайно ползване „индивидуално
застрояване", представляващ част от дворно място с площ 910 кв.м.,
представляващо имот с пл. № 224, кв. 24 по кадастралния и регулационния план на
с. Ъ., одобрен със Заповед № 1344/1975 г. с
ограничения: върху имота има изграден павилион със застроена площ от 77
кв.м. собственост на ответника Г.К.Г.. С решението ищеца по настоящото дело е
осъден да заплати на ищците по гр.д. № 4/2014 г. по описа на Районен съд - Л.
съдебно деловодни разноски в размер на 800 лв. Решението е потвърдено изцяло с Решение № 179/23.06.2015
г., постановено по в.гр.д. № 248 по описа за
Г.К.Г. е подал молба до Областен управител-Ловеч с вх.№Р-238/20.10.2015
г., с която е поискал да му бъде възстановена сумата, която е заплатил за
имота, на отпаднало основание, ведно със законната лихва от датата на
покупката-9.06.2011 г. до окончателното й изплащане.
Областен управител-Ловеч го
уведомява с писмо изх.№Р-238/27.11.2015 г., че за да бъде възстановена сумата е
необходимо договорът да бъде развален по съдебен ред преди това съгласно чл.87
ал.3 от ЗЗД.
С влязло в сила определение №260032/24.06.21 г. по гр.д.№215/20 г. по описа
на ЛРС е прекратено производството по делото поради липса на правен интерес от
иска, предявен от Областен управител-Ловеч срещу С.В.С. от с.Ъ., общ.Л., Е.С.В.от
гр.Плевен и В.С.В.от гр.Козлодуй отрицателен установителен иск за собственост с
правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, обективно съединен с иск с правно
основание чл.537 ал.2 от ГПК по отношение на имот №085021 в м.“Населено място“
в землището на с.Ъ., тъй като владението на наследодателя на техния праводател
е прекратено с декларация от 12.10.1988 г. от Г. Г. за построяване на павилион
на ПК“Съзнание“ с.Ъ., общ.Л..
По делото са допуснати до разпит свидетелите Ц.Ц.В., Х.Д.Х.и А.И.Б., от
чиито показания се установява, че след закупуване на процесния имот, ищеца Г. е
направил подобрения, септична яма заградил го и постройката в момента е къща, а
не павилион.
За правилно решаване на спора ЛРС е назначил е съдебно икономическа
експертиза, която е посочила размера на сумите, заплатени като продажна цена
/данъци, такси и др./ във връзка с придобиването на недвижим имот с №085021 в
землището на с. Ъ., общ. Л., който е 682,65
лв/продажна цена 547,лв , режийни -10,94лв , ДДС 113,77лв и 2% местен данък
в р-р на 10,94лв./. Посочен е и размера на заплатените суми за МДТ от ищеца на
община Л. са в размер на 79,77лв /за
2012г -16,45, за 2013г-18,50лв , за 2014г-13,31лв, за 2015г.-19,45лв, за 2016 г
12,06лв /. Вещото лице е изчислило и размера на административните разноски
извършени във връзка с преустройството съгласно одобрен проект и издадено въз основа на него разрешение за
строеж №10/07.03.2013 г, които са в размер на 3 418 лв. /проектиране по преустройство 1500 лв.,кв.№37 от
15.06.2012 г и 1809 лв. по кв.№53/04.10.2013г, такса строително разрешение
23,50 лв,такса за издаване на КНА 10 лв, такса откриване на строителна площадка
и строителна линия 10 лв, такса одобряване на проект 65,50 лв.
Допусната е и съдебно- техническата експертиза, изготвена компетентно
от вещо лице Е.Г., от която се установява, че СМР за насипа са 2,400 лв, за
оградата /подпорна стена/ са 3000 лв , за ограда профилна ламарина 600 лв ,
септична яма 2000 лв /или общо на стойност 8000лв , поради което ищецът е направил изменение на иска по чл.189 ал.1 ЗЗД от 1000лв представляваща направени необходими разноски на 8000 лв.
При така изложените факти
въззивният състав прави следните правни изводи:
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.189
АЛ.1 ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ.87 АЛ.3 ОТ ЗЗД.
С оглед събраните по делото
доказателства настоящата инстанция също счита, че този иск е основателен и
доказан. Безспорно се установи, че с влязло в сила решение № 14/16.03.2015 г., постановено по гр.д. №
4/2014 г. по описа на РС – Л., е признато за установено по отношение на Г.К.Г.,
че Д.Е.С.и С.В.С. са собственици в режим на съпружеска имуществена общност по
силата на договор за издръжка гледане, сключен в нотариална форма с Нотариален
акт № 122, том 1, дело № 275/1992 г. на PC Л., на недвижим имот в землището на
с. Ъ. с № 085021 по КВС с площ от 0.200 дка с начин на трайно ползване
„индивидуално застрояване", представляващ част от дворно място с площ 910
кв.м., представляващо имот с пл. № 224, кв. 24 по кадастралния и регулационния
план на с. Ъ., одобрен със Заповед № 1344/1975 г. с ограничения: върху имота има изграден павилион със застроена площ
от 77 кв.м. собственост на ответника Г.К.Г.. По този начин се установява, че процесният
недвижим имот, предмет на продажба с Договор № 55/09.06.2011 г. , вписан в Служба по вписванията Л. акт №
16, том 3, вх. per. № 1106/13.06.2011 г
не е бил собственост
на Държавата, а на трети лица, а именно Д.Е.С.и С.В.С.. Налице е правен интерес от предявяване на този иск, с
оглед постановките на ТР №1/2.07.21 г. по т.д.№1/19 г. на ОСГТК, че и при
реализирана и при евентуална евикция договорът за продажба може да бъде развален
по реда на чл.189 ал.1 във вр. с чл.87 л.3 от ЗЗД. Следователно и на основание чл.87 ал.2 от ЗЗД купувачът
може да развали договора за покупко-продажба на недвижимия имот и без да дава
срок за изпълнение, тъй като това изпълнение е невъзможно предвид факта, че
продавача Държавата не е собственик на имота. Неоснователно е възражението на
ответника за изтекла придобивна 10 годишна давност, предвид наличие на влязло в
сила решение, с което е признато право на собственост на третите лица по
отношение на този имот. Освен това от приложеният към гр.д.№4/14 г. по описа на
РС-Л. като писмено доказателство нот.акт №122 т.първи д.№275/92 г на РС-Л.,
безспорно се установява собствеността на тези лица по отношение на спорният
недвижим имот.
По тези съображения следва да
бъде развален на основание чл.189 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.87 ал.3 от ЗЗД сключения
договор №55/9.06.2011 г. за продажба на имот-частна собственост ,вписан в служба
на вписванията Л. акт №16 том3 вх.рег.№1106/13.06.2011 г. актуван с АДС №2495/27.05.2010г.,
съставляващ имот №085021 в землището на с. Ъ., общ. Л., м. „Населено място” с
площ от 0,200 дка за сумата в размер на 547,00 лв. без ДДС, при граници на
имота : имот № 085010,000156,000163.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.189
АЛ.1 ИЗР.2 ОТ ЗЗД ВЪВ ВР. С ЧЛ.55 АЛ.1 ОТ ЗЗД
След като искът за разваляне на
договора за продажба на недвижимия имот е основателен, основателен и доказан се
явява искът за връщане на платената цена и заплащане на разноските по договора,
както и необходимите и полезни разноски за вещта с правно основание чл.189 ал.1
пред.3 от ЗЗД във връзка с чл.55 ал.1 от ЗЗД, като следва да бъде осъдена
Държавата чрез Областен управител-Ловеч да върне на купувача сумата 547 лв,
представляваща платената продажна цена по договора, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-10.08.2016 г.
до окончателното й заплащане.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.189
АЛ.1 ИЗР.2 ОТ ЗЗД ЗА СУМАТА 145,65 ЛВ. ПЛАТЕНИ ДАНЪЦИ, ТАКСИ И РАЗНОСКИ ВЪВ
ВРЪЗКА СЪС СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРА
След като договорът за продажба е
развален, то на основание чл.189 ал.1 изр.2 от ЗЗД ответникът следва да заплати
на ищеца сумата 135,65 лв,
включващи: режийни -10,94лв , ДДС 113,77лв и 2% местен
данък в р-р на 10,94 лв. представляваща платени данъци, такси и разноски във
връзка със сключване на договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 10.08.2016 г до окончателното изплащане на сумата, която сума е установена от
заключението на вещо лице Радев и в този размер е основателна и доказана. Що се
отнася до пълния претендиран размер на сумата 145,65 лв, искът следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан, тъй като ищецът не е представил
писмени доказателства за внесените от него 10 лв. за вписване, които претендира
в исковата молба, а и тази сума не е отразена като заплатена и в заключението
на вещото лице, което е прието по делото и не е оспорено от страните.
ПО ОТНОШЕНИЕ ПРЕТЕНЦИЯТА ЗА
СУМАТА 8000 ЛВ. ПРЕДСТАВЛЯВАЩА НАПРАВЕНИ НЕОБХОДИМИ РАЗНОСКИ ЗА ИМОТА
Що се отнася до претенцията за
заплащане на сумата 8000 лв, представляваща
направени необходими разноски, изразяващи се в разчистване на имота,
изравняване на терена, изграждане на септична яма, изграждане на подпорна
стена, направени съгласно одобрен архитектурен проект, в едно със законната от
датата на подаване на исковата молба - 10.08.2016г до окончателното изплащане
на сумата,
настоящата инстанция приема, че тя е неоснователна. На първо място както от
заключението на вещото лице, така и от свидетелските показания се установява,
че тези подобрения изцяло касаят построеният в процесния имот павилион, който
вследствие на подобренията е придобил жилищен вид. Вещото лице изрично е
посочило, че одобреният архитектурен проект касае „Преустройство на метален
павилион в жилищна сграда“ в ПИ №085021 с.Ъ., Ловешка област и е съгласуван от
Община-Л.. На второ място, описаните от вещото лице подобрения в заключението
нямат характер на необходими и полезни разноски, тъй като са тяхно свързани с
преустройството на павилиона в жилищна сграда. Освен това със съдебното решение
по гр.д.№4/14 г. на ЛРС се признава правото на собственост на Г.Г. по отношение
на горепосоченият изграден
павилион със застроена площ от 77 кв.м, така, че направените от него подобрения, касаещи
павилиона не следва да се заплащат от Държавата, тъй като тя не е продала
павилиона, той не е бил нейна собственост и по отношение на него не е налице
евикция. В този смисъл предявеният от ищеца иск с правно основание чл.189 ал.1
изр.2 от ЗЗД против държавата за заплащане на сумата 8000 лв. представляваща направени необходими
разноски, изразяващи се в разчистване на имота, изравняване на терена,
изграждане на септична яма, изграждане на подпорна стена, направени съгласно одобрен
архитектурен проект, в едно със законната от датата на подаване на исковата
молба - 10.08.2016г до окончателното изплащане на сумата следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
ПО ОТНОШЕНИЕ ПРЕТЕНЦИЯТА ЗА
СУМАТА 79,77 ЛВ. ЗАПЛАТЕНИ ДАНЪЦИ ЗА ИМОТА
Неоснователна се явява и
претенцията за присъждане на основание чл.189 ал.1 изр.2 от ЗЗД на сумата от
79,77 лв. представляваща заплатени данъци за имота. Те са заплатени от Г.,
видно от заключението на вещото лице, но както вече се посочи по-горе той е
собственик на построен в имота павилион-сграда, така, че не е провел пълно и
главно доказване- не е представил писмени доказателства, от които да е видно, в
каква част заплатеният данък се отнася до неговата собственост-павилиона и
каква част се отнася до чуждият недвижим имот.Освен това той е имал право да се
полза и от земята, върху която е построен този павилион, така, че на основание
чл.11 ал.3 от ЗМДТ той е дължал заплащането на този данък. В този смисъл искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
ПО ОТНОШЕНИЕ ПРЕТЕНЦИЯТА ЗА
СУМАТА ОТ 2993,21 ЛВ. ЗАПЛАТЕНИ СЪДЕБНО-ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ ПО ГР.Д.№4/14 Г. НА
РС Л., В.ГР.Д.№248/15 Г. НА ОС-ЛОВЕЧ, И РАЗНОСКИТЕ ПО ИЗПЪЛ.Д. № 20158790401118 ПО ОПИСА НА ЧСИ В.П., В ЕДНО
СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА ОТ ДАТАТА НА ПОДАВАНЕ НА ИСКОВАТА МОЛБА 10.08.2016 Г. ДО ОКОНЧАТЕЛНОТО ИЗПЛАЩАНЕ НА ВЗЕМАНЕТО
Настоящата инстанция приема, че
тази претенция е основателна, тъй като съдебно отстраняване на купувача е
винаги налице, когато с влязло в сила съдебно решение правата на собственост
върху закупената вещ са признати на трето лице. В този смисъл ответникът следва
да бъде осъден на основание чл.191 ал.1 от ГПК да заплати разноските по това
съдебно отстраняване. Направените по гр.д.№4/14 г. по описа на РС-Л. представляват разноски, свързани с евикцията,
поради което и искът на Г.Г. за осъждане на Държавата да му заплати сумата
2993,21 лв. заплатени съдебно-деловодни разноски по гр.д.4/14 г. на РС Л.,
в.гр.д.№248/15 г. на ОС-Ловеч, и разноските по изпъл.д. № 20158790401118 по описа на ЧСИ В.П., в едно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба 10.08.2016 г.
до окончателното изплащане на вземането следва да бъде уважен като основателен и доказан.
Неснователни са възраженията на
ответника, чрез неговия проц.представител, че са налице условията на чл.192 от ЗЗД,
че купувачът е знаел по време на продажбата за правата на третите лица, тъй
като е заверил договор за доброволна делба на наследство на 10.07.1992 г. в
качеството му на кмет на с.Ъ.. В този договор липсва конкретизация на имота по тази начин, както той фигурира в
договор №55/9.06.2011 г. за продажба на имот-частна собственост ,вписан в
служба на вписванията Л. акт №16 том 3 вх.рег.№1106/13.06.2011 г. актуван с АДС №2495/27.05.2010 г., съставляващ имот №085021 в землището на
с. Ъ., общ. Л., м. „Населено място” с площ от 0,200 дка за сумата в размер на
547,00 лв. без ДДС, при граници на имота : имот № 085010,000156,000163. Не може да се приеме, че той
като член на ПК-Ъ. е знаел за правата на третите лица върху имот, тъй като той
е станал член на УС на кооперацията през 2009 г., а решението по гр.д.№834/93 г
с правно основание чл.109 от ЗС срещу кооперацията, предявен от Д.Е.С.е от
30.12.1993 г., т.е. много преди това. Освен това имотът е посочен като съвсем
различна квадратура, незастроен и с различни идентификационни номера досежно
пл.№ и парцел.
Неоснователно е и възражението за
приложение на разпоредбата на чл.191 ал.2 от ЗЗД от страна на Държавата, тъй
като не са налице и двете кумулативно дадени предпоставки по чл.191 ал.2 от ЗЗД.
Действително Държавата не е взела участие като страна по гр.д.№4/14 г. по описа
на РС-Л., но от друга страна не е
доказала, че е имало достатъчно основания за отхвърляне на иска.
При тези съображения решение №5/11.01.2018 г.
постановено по гр.д.№313/16 г. по описа на РС-Л. следва да бъде отменено като
неправилно в частта, с която е осъдена Държавата, представлявана при условията
на чл.31, ал. 2 от ГПК от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, с адрес: гр. София, 1202, ул. „*****"№ 17-19 да заплати
на Г.К.Г., на основание чл. 189, ал. 1, изр. второ от ЗЗД сума в размер над
135,65 лв. до претендираната 145.65 лева, представляваща платени данъци, такси
и разноски във връзка със сключване на договора, в едно със законната от датата
на подаване на исковата молба - 10.08.2016г до окончателното изплащане на
сумата, осъдена е Държавата сума в
размер на 8000 лева представляваща направени необходими разноски, изразяващи се
в разчистване на имота, изравняване на терена, изграждане на септична яма,
изграждане на подпорна стена, направени съгласно одобрен архитектурен проект, в
едно със законната от датата на подаване на исковата молба - 10.08.2016 г до
окончателното изплащане на сумата и е осъдена Държавата да заплати на Г.К.Г. и сума
в размер на 79,77 лв. представляващи заплатени местни данъци за имота за
периода от пет години от 2012г. до 2016г. вкл., в едно със законната от датата
на подаване на исковата молба - 10.08.2016г до окончателното изплащане на
сумата, както и в частта за разноските над сумата 464,56 лв., вместо което
следва да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани исковете, предявени от Г.К.Г. ЕГН ********** с адрес
*** против Държавата, представлявана при условията на чл.31, ал. 2 от ГПК от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с адрес: гр. София,
1202, ул. „*****"№ 17-19 да му заплати сумата 10 лв. такса за вписване по
сметка на Служба по вписванията на основание чл.189 ал.1 изр.2 от ЗЗД, на
основание чл. 189, ал. 1, изр. второ от ЗЗД
сума в размер на 8000 лева представляваща направени необходими разноски,
изразяващи се в разчистване на имота, изравняване на терена, изграждане на
септична яма, изграждане на подпорна стена, направени съгласно одобрен
архитектурен проект, в едно със законната от датата на подаване на исковата
молба - 10.08.2016 г до окончателното изплащане на сумата и на основание чл.
189, ал. 1, изр. второ от ЗЗД, сума в
размер на 79,77 лв. представляващи заплатени местни данъци за имота за периода
от пет години от 2012 г. до 2016 г. вкл., в едно със законната от датата на
подаване на исковата молба - 10.08.2016г до окончателното изплащане на сумата.
В останалата част решението като правилно следва да бъде потвърдено.
При този изход от процеса и на
осн.чл.78,ал.1 от ГПК по представен списък на разноските по чл.80 от ГПК
Държавата следва да заплати на Г.Г. разноски за първата инстанция в размер на
сумата 464,56 лв. съобразно уважената част на исковете, а в останалата част над
тази сума до 1 476,20 лв. решението следва да бъде отменено като
неправилно. Държавата не е претендирала присъждане на разноски по делото и за
двете инстанции и такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения и на
основание чл.271 от ГПК Ловешкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО решение №5/11.01.2018 г. постановено по
гр.д.№313/16 г. по описа на РС-Л. в частта, с която е осъдена Държавата,
представлявана при условията на чл.31, ал. 2 от ГПК от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, с адрес: гр. София, 1202, ул. „*****"№
17-19 да заплати на Г.К.Г., на основание чл. 189, ал. 1, изр. второ от ЗЗД сума
в размер над 135,65 лв до претендираната 145.65 лева, представляваща платени
данъци, такси и разноски във връзка със сключване на договора, в едно със
законната от датата на подаване на исковата молба - 10.08.2016г до
окончателното изплащане на сумата, осъдена е Държавата да заплати на Г.К.Г., на основание чл. 189, ал. 1, изр. второ от ЗЗД сума в размер на 8000 лева
представляваща направени необходими разноски, изразяващи се в разчистване на
имота, изравняване на терена, изграждане на септична яма, изграждане на
подпорна стена, направени съгласно одобрен архитектурен проект, в едно със
законната от датата на подаване на исковата молба - 10.08.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата и е осъдена Държавата да заплати на Г.К.Г.,
на основание чл. 189, ал. 1, изр. второ от ЗЗД,
сума в размер на 79,77 лв. представляващи заплатени местни данъци за
имота за периода от пет години от 2012г. до 2016г. вкл., в едно със законната
от датата на подаване на исковата молба - 10.08.2016г до окончателното
изплащане на сумата, както и в частта за разноските над сумата 464,56 лв., вместо което ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от Г.К.Г.
ЕГН ********** с адрес *** против Държавата, представлявана при условията на
чл.31, ал. 2 от ГПК от Министъра на регионалното развитие и благоустройството,
с адрес: гр. София, 1202, ул. „*****"№ 17-19 искове с правно основание чл.189
ал.1 изр.второ от ЗЗД да му
заплати сумата 10 лв. такса за вписване по сметка на Служба по вписванията, сума в размер на 8000 лева представляваща направени
необходими разноски, изразяващи се в разчистване на имота, изравняване на
терена, изграждане на септична яма, изграждане на подпорна стена, направени
съгласно одобрен архитектурен проект, в едно със законната от датата на
подаване на исковата молба - 10.08.2016 г и сума в размер на 79,77
лв. представляващи заплатени местни данъци за имота за периода от пет години от
2012 г. до 2016 г. вкл., в едно със законната от датата на подаване на
исковата молба - 10.08.2016г до окончателното изплащане на сумата, както и в частта за разноските
над сумата 464,56 лв. до сумата 1 476,20 лв.
ПОТВЪРЖДАВА като правилно съдебно решение №5/11.01.2018 г. постановено по
гр.д.№313/16 г. по описа на РС-Л. в останалата атакувана част.
Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна
жалба в едномесечен срок от съобщението му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.