ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 61
гр. Пловдив, 10.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300503328 по описа за 2022 година
Производство чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 248 ал. 3 от ГПК, образувано по
частна жалба на адвокат Е. И. срещу Определение № 870 от 20.09.2022 г.,
пост. по гр.д. № 1399/2021 г. на Районен Съд – Карлово, с което е оставена без
уважение молбата на адвокат И. за допълване на постановеното по делото
Решение № 173/8.6.2022 г. в частта за разноските чрез осъждането на
ответника по спора „ Кредит Тайм „ ЕООД да й заплати на основание чл. 38
ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от ЗА възнаграждение за оказаната от адвоката безплатна
правна помощ на ищцата по спора Б. Д. И..
Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалвания съдебен
акт, искането е за неговата отмяна и постановяване от въззивния съд на
определение за уважаване молбата по чл. 248 от ГПК.
Ответникът по частната жалба „ Кредит Тайм „ ЕООД е депозирал
отговор за нейната неоснователност.
Съдът установи следното:
Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по
чл. 276 от ГПК. Като така е допустима и ще се разгледа по същество.
С постановеното по първоинстанционното дело и влязло в сила
Решение № 173/8.6.2022 г. е уважен изцяло иска, предявен от Б. Д. И. срещу „
Кредит Тайм „ ЕООД за прогласяване нищожността на клаузи от сключен
между страните договор за потребителски кредит, предвиждащи заплащане
от потребителя И. на такса експресно разглеждане в размер на 1 747, 32 лв. и
на такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на
1
1 747,20 лева.
Съответно на така постановения резултат по спора и на основание чл.
78 ал. 1 от ГПК на ищцата И. са присъдени направените от нея деловодни
разноски, съставляващи заплатена ДТ и възнаграждение за ССчЕ. Но на
процесуалния й предствител по делото адвокат Е. И. - която е престирала
безплатна адвокатска защита на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, не е
присъдено претендираното от нея на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА
възнаграждение, като в тази насока в мотивната част на решението са
изложени доводи за своевременно направено и доказано от ответника
възражение да не е налице в случая основанието на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА.
Молбата на адвокат И. за присъждане на такова възнаграждение е
отказана и с определението – предмет на настоящата въззивна проверка, със
същите мотиви, като съдът се е позовал на съдебна практика - Определение №
163/13.06.2016 г. по ч.гр.д. № 2266/2016 г. на ВКС, Първо г.о..
Поддържаният от адвоката в частната й жалба довод за неправилност
на обжалваното определение е да е недопустимо съдът да извършва проверка,
респ. да събира доказателства, дали страната, на която е оказана безплатната
правна помощ е материално затруднено лице, тъй като се касае за вътрешни
отношения между адвоката и клиента, като във всички случаи, когато с оглед
изхода на спора страната е осъдена за разноски, тя дължи възнаграждение по
чл. 38 ал. 2 от ЗА на адвоката, оказал безплатна правна помощ на другата
страна.
Частната жалба е основателна.
Мотивите на районния съд за отказа са в съответствие със съдебната
практика по цитираното Определение № 163/13.06.2016 г. по ч.гр.д. №
2266/2016 г. на ВКС, Първо г.о.. Тази практика обаче не е задължителна, а
доводите за отказа не се споделят от настоящия съд.
Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.
38 ал. 2 от ЗА са да е оказана на страната безплатна адвокатска помощ и
съдействие на някое от основанията по чл. 38 ал. 1 ЗА и противната страна да
е осъдена за разноските в производството – съобразно правилата на ГПК.
Наличието на основанията по чл. 38 ал. 1 от ЗА не може да бъде обсъждано от
съда, дори и при депозирано от другата страна възражение и ангажирани по
него доказателства. Преценката да престира безплатна помощ по чл. 38 ал. 1
т. 1 от ЗА е само и единствено на адвоката, тъй като разпоредбата не
предвижда изискване клиентът да доказва пред него наличието на визираните
за нея основания - в случая че е материално затруднено лице, нито адвокатът
има правомощия да проверява дали това е така. Същевременно разпоредбата
на чл. 38 ал. 2 от ЗА предвижда, че адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение във всички случаи, когато съобразно правилата на чл. 78 от
ГПК насрещната страна е осъдена за разноските по делото. В този смисъл и
Определение № 43/10.02.2022 г. на ВКС по гр.д. № 2611/2021 г., IV г.о..
2
В хипотеза на чл. 38 ал. 2 от ЗА възнаграждението на адвоката не може
да е под минимума, установен с Наредба № 1/2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждение. В случая претендираното от частната
жалподателка адвокат Е. И. възнаграждение от 352 лв. не надвишава този
минимум.
Предвид изложеното молбата по чл. 248 от ГПК е основателна и се
уважава изцяло, след отмяна първоинстанционното определение, с която е
оставена без уважение.
И съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя Определение № 870 от 20.09.2022 г., пост. по гр.д. № 1399/2021
г. на Районен Съд – Карлово, вместо което Постановява:
Допълва Решение № 173 от 08.06.2022 г., пост. по гр.д. № 1399/2021 г.
на Районен Съд – Карлово в частта за розноските, като Осъжда „ Кредит
Тайм „ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адвокат Е. Г. И., личен номер
********** , АК Пловдив възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т.
2 от ЗА в размер на 352 / триста петдесет и два / лева.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3