Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…………. Гр.София, 25.10.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, IV” в” състав, в открито съдебно заседание,
проведено на седемнадесети
май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл. Съдия Велизар Костадинов
при
участието на секретаря Стефани Калоферова, като разгледа докладваното от съдия
Зл.Чолева гр.д.№ 10668 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Т.С.” АД срещу решение №150839 от 20.06.2017г.,
постановено по гр.дело № 45132/2016 г., по описа на СРС, ГО, 28 състав, с което
са отхвърлени предявените по реда на чл.422,ал.1 от ГПК, вр. с чл.415,ал.1 от ГПК обективно съединени установителни искове от "Т.С." ЕАД срещу М.Г.В., с предмет- признаване за установено,
че М.Г.В. дължи на „Т.С.“ ЕАД както следва: 1/ на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД - сумата от 63,93лв.- главница, претендирана
като неиздължена цена на доставена топлинна енергия и услугата дялово
разпределение за периода 01.12.2012г.- 30.04.2013г., /при допусната очевидна
фактическа грешка относно началния момент на исковия период- неправилно посочен
като 22.1.2012г./ за недвижим имот, находящ се в гр.София, бул.“******, ап.1,
ПП 3 Б с аб.№ 432313, ведно със законната лихва от 22.01.2016г.- до окончателното
изплащане и 2/ на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – сумата от 17,38лв.- мораторни лихви за периода 31.01.2013г.- 19.01.2016г.,
/при допусната очевидна фактическа грешка относно началния момент на периода неправилно посочен като
22.01.2012г./, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.дело № 3403/ 2016г. по описа на СРС, 28 състав. Решението се обжалва и
в частта за разноските.
Решението се обжалва от ищеца.
Въззивникът, „Т.С.” ЕАД поддържа, че неправилно
с обжалваното решение е кредитирано единствено заключението на СТЕ, като не е
взето предвид и не е обсъдено заключението на ССЕ. Твърди, че решението е
постановено в нарушение на клаузата на чл.31,ал.2 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, съгласно която месечно дължимата сума от
купувача на топлинна енергия /ТЕ/ се формира въз основа на определена за него
прогнозна месечна консумация и действащата за периода цена на ТЕ, като след края на отоплителния сезон се
изготвя изравнителна сметка на база реален отчет на уредите за
индивидуално разпределение. Поддържа, че
при наличие на сума за възстановяване по издадената изравнителна сметка, с нея
се погасяват неплатените от купувача задължения. Твърди, че от вещото лице, изготвило СТЕ, не
е направена справка по какъв начин сумите от изравнителните сметки са отразени
в неговия /на ищеца/ информационен масив, в резултат на което от експерта е
посочена сума, която не съответства на реално дължимата. Посочва, че от
заключението на ССЕ се установява какви са сумите по изравнителните сметки и
какви задължения на ответницата са погасени с тях, като по този начин се
установява реално дължимата от
ответницата сума за процесния период от време. Поддържа, че изискуемостта на
сумите по изравнителните сметки е настъпила именно в рамките на исковия период,
поради което те се дължат от ответницата.
Твърди, че след като от ответницата има неизплатени задължения за минали
периоди, те следва да бъдат погасени със сумите, подлежащи на възстановяване на
ответницата по изравнителните сметки, съгласно чл.32,ал.3 от Общите условия
/ОУ/. С изложените доводи въззивникът –
ищец мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо него-
постановяването на друго, с което предявените искове да бъдат уважени като
доказани и основателни. Претендира присъждане на направените по делото
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. При условията на
евентуалност поддържа възражение по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от въззиваемата страна.
Въззиваемата
страна, М.Г.В., оспорва жалбата като неоснователна и заявява искане за
потвърждаване на атакуваното решение по доводи, подробно развити в депозирания
по делото писмен отговор. Заявява искане за присъждане на разноските, направени
във въззивното производство.
Третото
лице-помагач на ищеца –„Т.с.“ ЕООД- не заявява становище по въззивна жалба.
Софийският градски съд, като взе
предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по
делото доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:
При извършената от съда проверка по реда на чл.269,
предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е
валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния
спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен,
съгласно нормата на чл.269, предл.2 от ГПК.
Настоящият
съдебен състав приема, че от
първоинстанционния съд е установена правилната фактическата обстановка, с оглед
събраните по делото доказателства и въз основа на нея са изведени
законосъобразни правни изводи, към които препраща, на основание чл.272 от ГПК.
В допълнение мотивите на първата инстанция и във връзка с доводите, заявени с
въззивната жалба, настоящият съдебен състав приема следното:
Пред настоящата инстанция страните не спорят, че между
тях съществува договорно правоотношение, в рамките на което ищецът е поел
задължението за доставка на ТЕ за имота на ответницата, срещу насрещното
задължение на последната – да заплаща цената на доставената за имота й ТЕ.
От събраните по делото доказателства- неоспореното
заключение на СТЕ, обаче, се установява, че през исковия период от време за
целия вх.Б на сградата, находяща се на бул.“******, в който се намира и
процесният имот, не е доставяна ТЕ за отопление. Изрично вещото лице уточнява,
че през процесния период от време абонатната станция на вх.Б не е имала работни
дни за отопление и през нея не е преминавала ТЕ за отопление. От същото
заключение се установява, че при извършения отчет на индивидуалния водомер за
топла вода в имота на ответницата разликата между „старото“ и „ново“ показание
е „0“, т.е.- не е доставяна и ТЕ за БГВ.Като последица от това- не се дължи и
ТЕ за сградна инсталация, тъй като задължение за заплащане на такава би имало
само в хипотезата, при която е доставяна реално ТЕ за отопление и /или БГВ.
Т.е., по делото е безспорно доказана липсата на доставка на ТЕ за имота на
ответницата през исковия период от време. На следващо място, от неоспореното
заключение на СТЕ се установява, че по изравнителната сметка, издадена от ФДР
само за исковия период , ответницата няма дължима сума, напротив, има сума за
получаване в размер на 44,26лв. Неоснователно се явява възражението на
ответника, че тази сума следва да бъде отнесена към задължения на ответницата
за предходен /преди исковия/ период от време, тъй като доказателства за реално
съществуващи и изискуеми такива по делото не са ангажирани, а отделно от това –
не е установено наличието и на останалите предпоставки по чл.103 и чл.104 от ЗЗД.
С оглед гореизложените мотиви, настоящият съдебен
състав приема, че исковата претенция за главницата се явява неоснователна и
като такава- правилно е отхвърлена с обжалваното решение. Като последица от
доказаната неоснователност на претенцията за главницата- неоснователна се явява
и обусловената от нея претенция за акцесорното вземане за мораторни лихви,
поради което правилно тя също е отхвърлена с атакуваното решение.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с
тези на първата, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно, а въззивната жалба срещу него- оставена без
уважение, като неоснователна.
При горния изход на делото и на
основание чл.78,ал.3 от ГПК, в тежест на въззивника-ищец са направените от
въззиваемата страна-ответник разноски пред настоящата инстанция в размер на
700,00лв.- заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно
заявеното от въззивника-ищец възражение по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, заплатено от въззиваемата страна. Съдът съобрази, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, както и че единственото извършено процесуално
действие от пълномощника на въззиваемата-ответница се изчерпва с подаването на
писмен отговор на жалбата, поради което приема, че адвокатското възнаграждение
следва да бъде намалено до минимума по чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № 1/ 2004г.- от
300,00лв.
Воден от горните мотиви Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №150839 от 20.06.2017г., постановено по гр.дело № 45132/2016
г., по описа на СРС, ГО, 28 състав, с което са отхвърлени предявените по реда
на чл.422,ал.1 от ГПК, вр. с чл.415,ал.1 от ГПК обективно съединени
установителни искове от "Т.С."
ЕАД срещу М.Г.В., с предмет-
признаване за установено, че М.Г.В. дължи на „Т.С.“ ЕАД както следва: 1/ на
основание чл.79,ал.1 от ЗЗД - сумата от
63,93лв.- главница, претендирана като неиздължена цена на доставена топлинна
енергия и услугата дялово разпределение за периода 01.12.2012г.- 30.04.2013г.,
/при допусната очевидна фактическа грешка относно началния момент на исковия
период- неправилно посочен като 22.1.2012г./ за недвижим имот, находящ се в
гр.София, бул.“******, ап.1, ПП 3 Б с аб.№ 432313, ведно със законната лихва от
22.01.2016г.- до окончателното изплащане и
2/ на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – сумата от 17,38лв.- мораторни лихви за
периода 31.01.2013г.- 19.01.2016г., /при допусната очевидна фактическа грешка
относно началния момент на периода-
неправилно посочен като 22.01.2012г./, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 3403/ 2016г. по описа на СРС, 28
състав, както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД да заплати на М.Г.В. сумата от 300,00лв.- разноски по делото за
въззивното производство, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване , на основание чл.280,ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/