О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е № 32
гр. Разград, 12.12.2023г.
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в закрито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА
КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИН МАРИНОВ
ЮЛИЯНА ЦОНЕВА
при секретаря …..изслуша докладваното
от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА частно касационно дело № 98 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава ХІІІ от АПК във вр. с чл. 63в и чл. 84 ЗАНН.
Образувано е по частна жалба на директора на Национално ТОЛ управление към Агенция
"Пътна инфраструктура" гр. София, подадена чрез юрисконсулт Д. К.-И., срещу протоколно Определение от 11.10.2023 г., постановено по АНД № 449/2023
г. по описа на Районен съд – Разград, с което производството по делото е спряно
на основание чл. 25, ал. 1, т. 4 НПК.
В жалбата се твърди, че определението е неправилно, като постановено при
нарушение на процесуалния закон и при липса на законоустановено основание за
спиране на производството. Развиват се доводи, че в хипотезата на чл. 25, ал.
1, т. 4 НПК производството се спира единствено, когато съдът, пред който делото
е висящо, е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС). Нормата
е ясна и конкретна, поради което не следва да се тълкува разширително. Наред с
това се сочи, че производството пред районния съд се развива по правилата на
НПК, приложим във вр. чл. 84 ЗАНН, където
липсва правна норма, която да дава възможност за спиране на
производството при отправено преюдициално запитване по друго дело и от друг
съд. Липсва и разпоредба, която да е аналогична на чл. 633 ГПК, а тя е
неприложима. С оглед на това се иска от съда да отмени оспореното определение и
да върне делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Ответникът по частната жалба е депозирал писмен отговор, в който заявява, че тя е неоснователна и
недоказана и моли съда да потвърди атакуваното определение. Претендира
присъждане на разноски.
Разградският административен съд след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства и извърши
служебна проверка на обжалваното определение на основание чл. 218, ал. 2 във
вр. чл. 236 АПК прие за установено следното:
Частната жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу
съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е
неоснователна по следните фактически и правни изводи:
Производството по АНД № 449/2023 г. е образувано по жалба на Ц. С. от с. Щ., обл. Р. против Наказателно
постановление № BG02052022/4000/Р8-491 от 31.10.2022 г., с което на основание
чл. 179, ал. 3а ЗДвП му е наложена глоба в размер на 1800 лв. за това, че на
посочените там дата и място е управлявал пътно превозно средство от категорията
по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения и не са заплатени
дължимите пътни такси.
В хода на производството въззивният съд е констатирал, че пред СЕС е
образувано дело С-61/2023 г. по описа на същия съд, като поставените
преюдициални въпроси касаят прилагането на закона, в частност нормите, по които
е санкциониран жалбоподателят. Поради това и на основание чл. 25, ал. 1, т. 4 НПК във вр. чл. 84 ЗАНН Разградският районен съд е спрял производството по
делото до приключване на производството по дело С-61/23 г. на СЕС.
Настоящият съдебен състав намира оспореното определение за валидно,
допустимо и правилно.
Поставеният пред СЕС преюдициален въпрос е дали нормата на чл. 9а от
Директива 1999/62/ЕО [1] на Европейския парламент и на Съвета от 17.6.1999 г.
относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този
член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на
националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национална
правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда
налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на
правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на
размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от
характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за
освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар.
„компенсаторна такса". Безспорно отговорът на този въпрос е от съществено
значение за правилното разрешаване и на спора по АНД №449/ 2023 г. по описа на
Районен съд- Разград, поради което той правилно и обосновано е спрял
производството на основание чл. 25, ал. 1, т. 4 НПК във вр. чл. 84 ЗАНН.
Цитираната норма не следва да се тълкува стеснително, а да се прилага не
само в случаите, в които съдът отправя преюдициално запитване до СЕС и спира
производството по конкретното дело, а и в случаите, в които вече има отправено преюдициално
запитване от друг национален съд на същата или друга държава членка по
аналогични или сходни правни спорове. Това тълкуване кореспондира пряко и със
задълженията по чл. 4, § 3 ДЕС, и с принципите на равностойност и ефективност,
които поставят предели на процесуалната автономия на държавите членки и
задължават националните правоприлагащи органи да възприемат такова тълкуване на
приложимата национална норма, че тя да осигури ефективното прилагане на правото
на ЕС и неговото предимство, което е установено и с разпоредбата на чл. 5, ал.
4 от Конституцията на Република България.
По така изложените съображения съдът намира обжалваното определение за
правилно, поради което следва да се остави в сила.
Независимо от изхода по делото, искането на ответната страна за присъждане
на разноски в настоящото производство се явява неоснователно. Съгласно чл. 63д,
ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс.
Нормата на чл. 143 АПК определя правилата за присъждане на разноските,
направени в производството пред съда, като във всички предвидени хипотези разноски
се дължат при приключване на делото с решение по същество на спора или с определение,
с което производството се прекратява. Производството в случая е образувано по
частна жалба срещу определение за спиране на съдебното производство по
обжалване на наказателно постановление. То има акцесорен характер и с неговото
разрешаване не се приключва делото, поради което разноските и за това
производство следва да се присъдят при приключване на делото, в зависимост от
резултата по обжалване на наказателното постановление.
Мотивиран така Разградският административен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА протоколно Определение от 11.10.2023 г., постановено по АНД № 449/2023 г.
по описа на Районен съд – Разград.
ОТХВЪРЛЯ искането на Ц. С. С. от с. Щ., обл. Р. за присъждане на разноски в
размер на 600 лв.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/