Р Е
Ш Е Н
И Е
№ от
29.5.2018 год., гр.Велинград
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, в публично заседание на петнадесети май през две
хиляди и осемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Димитър Чардаков
При секретаря Мария Димитрова и в присъствието на
прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №1701/2017г.
по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет
на разглеждане са кумулативно съединени искове с правно основание чл.128 КТ /след
частично прекратяване на акцесорните претенции за мораторно обезщетение до
подаването на исковата молба поради оттегляне на иска/.
Ищцата Р.М.Е. твърди да е била с
ответника "Булгарцвет-Велинград" ЕООД в срочни трудови
правоотношения за времето от 1.4.2013г. до 30.11.2013г. при брутно
месечно трудово възнаграждение от 300лв. и за времето от 1.5.2014г. до 31.1.2015г.
при брутно месечно трудово възнаграждение от 340лв. Твърди, че работодателят не е изплатил в пълен размер уговореното трудово възнаграждение по двата трудови договора, плащайки
по първия от тях общо 1984,31лв. вместо дължимите 2400лв., а по втория – общо 1863,32лв.
вместо дължимите 3060лв. Претендира остатъка в общ размер съответно 415,69лв.
по първия трудов договор и 1196,32лв. /погрешно
пресметнати в петитума на ИМ като 1565,10лв./ по
втория трудов договор, ведно със законната лихва от предявяване на исковете – 18.12.2017г., до плащането. Претендира разноски.
Ответникът "Булгарцвет-Велинград" ЕООД признава
дължимостта на трудовото
възнаграждение за месец декември 2014г. и месец януари 2015г. Прави възражение за погасяване
на останалите вземания по давност. Претендира разноски.
Съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
За основателността на предявените два иска /по един за всяко срочно трудово правоотношение/ е необходимо да се установи, че в процесните периоди страните
са били обвързани от трудов договор и възмездяването на положения труд не е
извършено в цялост без да е налице основание за това.
С
нарочно определение на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК съдът е обявил за
безспорни обстоятелствата, че за
процесните периоди страните са били в трудово правоотношение при заявения с
исковата молба размер на месечното брутно трудово възнаграждение, както и какво
действително е изплатено на ищцата. Горните обстоятелства се установяват и от
приложените към исковата молба три служебни бележки, издадени от ответника,
удостоверяващи реално полученото възнаграждение.
Спорът
между страните е дали претенцията за периода преди месец декември, 2014г. е
погасена по давност.
Съгласно чл.358,
ал.1, т.3 КТ вр. чл.111, б. „а“ ЗЗД, вземането за трудово възнаграждение се
погасява с тригодишен давностен срок. Срокът
започва да тече от момента на изискуемост на всяко отделно месечно вземане.
Разпоредбата на чл.358, ал.2, т.2 КТ е
категорична, че при парични вземания изискуемостта
се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши
плащане по надлежния ред. В случая претенцията е за неплатени трудови
възнаграждения, а те са изискуеми на първо
число от месеца, следващ този, за който се дължи трудовото възнаграждение,
освен ако не е уговорено нещо друго – чл.270, ал.2 КТ. Следователно в настоящия
случай погасени по давност са тези
месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила до 18.12.2014г. /три години
преди предявяване на иска на 18.12.2017 г., след което течението на давността е спряно/. Това са всички
вземания по срочния трудов договор от 1.4.2013г., както и вземанията по втория
срочен трудов договор за периода май 2014г. – ноември 2014г. вкл. Непогасено по давност е
вземането за трудово възнаграждение за месеците декември 2014г. и януари 2015г.,
чиято изискуемост е настъпила съответно на 1.1.2015г. и на 1.2.2015г. Видно от приложените служебни бележки,
неоспорени от страните, за месец декември 2014г. работодателят е изплатил 209,71лв.
при дължими 340лв. и е останал задължен за 130,29лв., а за месец януари 2015г.
е изплатил 298,22лв., оставайки да дължи още 41,78лв. Общото неизплатено възнаграждение
възлиза на 172,07лв., до който размер искът следва да се уважи и да се отхвърли
за разликата до 1196,32лв. и за периода май 2014г. – ноември 2014г. вкл. Изцяло
следва да се отхвърли иска за трудово възнаграждение по първия срочен трудов
договор в размер на 415,69лв. за периода април 2013г. – ноември 2013г.
По разноските:
Ищецът
е представил доказателства за направата на деловодни разноски в размер на
300лв. за адвокатско възнаграждение. От тях следва да получи съразмерно с
уважената част от исковете 32,02лв.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда сумата
от 50 лв. за държавна такса по частично уважения иск.
Ответникът
не е представил доказателства за направата на деловодни разноски и такива не
следва да се присъждат съразмерно с отхвърлителната част на решението.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "Булгарцвет-Велинград" ЕООД, ЕИК *********, да
заплати на Р.М.Е., ЕГН ********** на основание чл.128 КТ сумата от 172,07лв.,
представляваща дължимото брутно трудово възнаграждение за месец декември 2014г. и месец януари 2015г., ведно със законната лихва върху главницата от 18.12.2017 г. до плащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за трудово възнаграждение по срочен
трудов договор, сключен на 1.5.2014г., до предявения размер от 1196,32лв. и за
периода май 2014г. – ноември 2014г. вкл., както и иска за трудово възнаграждение по срочен трудов договор, сключен
на 1.4.2013г., в размер на 415,69лв. за
периода април 2013г. – ноември 2013г. вкл.
ОСЪЖДА "Булгарцвет-Велинград" ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Р.М.Е., ЕГН ********** на основание чл.78, ал.1 КТ сумата 32,02лв. разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената
част от иска.
ОСЪЖДА "Булгарцвет-Велинград" ЕООД, ЕИК ********* да заплати по сметка на РС – гр.Велинград на
основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 50 лв. – държавна такса по частично уважения иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Пазарджишкия окръжен съд в 2-седмичен срок, който на основание чл.315,
ал.2 КТ започва да тече от 29.5.2018г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: