Решение по дело №401/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от М. И. Х., [ЕГН] от гр. Варна, чрез адв. П. М. против Решение № 32/13.01.2025 г., постановено по АНД № 20243110204693 по описа за 2023 г. по на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 24-0819-002982/23.10.2024 г. на Началник група в ОД на МВР – Варна, Сектор Пътна полиция, с което за нарушение на чл. 103 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП на М. И. Х. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца.

Жалбоподателят твърди, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, по съображения изложени в жалбата. Счита, че съдът безкритично е възприел тезата на АНО без да извърши преценка дали тя кореспондира с логиката и фактическите обстоятелствата. Сочи, че първоинстанционния съд неправилно е кредитирал доказателства, които в административнонаказателното производство не са ангажирани. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното решение, както и НП, в условията на евентуалност да се редуцира наложеното наказание в предвидения по закон минимум.

Ответната страна не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирани по делото писмени бележки, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и моли за оставянето му в сила.

След като обсъди законосъобразността на решението по наведените касационни оплаквания в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 АПК, Административен съд – Варна приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на ВРС, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване. Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимно лице, в законния срок, поради което е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63в ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, като в чл. 348, ал. 1 НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл. 218 АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. Оттук, по аргумент на противното, следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първостепенния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.

На 09.09.2024 г., Х. управлявал лек автомобил „Тойота Рав4“ с рег. № [рег. номер], собственост на Л. М., като бил сам в превозното средство. Около 21:25 ч. на същата дата, той се движел в гр. Варна, по [улица]посока изхода на гр. Варна.

В същото време св. М. П. и св. К. П., двамата полицейски служители в ОД на МВР-Варна, Сектор ПП-Варна изпълнявали служебните си задължения. Те били назначени като екип /автопатрул/ – автоконтрольори в рамките на специализирана полицейска операция по линия на алкохол, наркотици и неправоспособни лица. Служителите на реда били облечени с униформени облекла. Двамата се придвижвали с лек автомобил с обозначителни полицейски знаци, като в района на бензиностанция „Еко“ предприели проверка на водачите от пътния поток. За целта органите на реда спрели служебния автомобил в дясно на пътното платно, малко след бензиностанцията. Двамата излезли от автомобила. Св. П. излязъл на пътното платно и когато забелязал движещият се срещу него, в дясна пътна лента, лек автомобил „Тойота Рав4“ с рег. № [рег. номер], управляван от Х. му подал сигнал с опъната ръка, с която държал стоп палка, осветявайки я с фенерче и посочил на водача къде да спре. Х. обаче, вместо да спре на указаното му място, той преминал в лявата лента и ускорил движението на автомобила си посока бензиностанция „Шел“. Органите на реда го последвали със служебния си автомобил, подавайки светлинен сигнал, при което Х. отново не спрял, а влязъл в бензиностанция „Шел“, където бил застигнат и спрян от органите на реда. След установяване на самоличността му, органите на реда го попитали защо не е спрял на подадения сигнал, а той отговорил, че се притеснявал да не го тестват за наркотици.

При тези констатации, св. П. съставил срещу Х. АУАН Серия GA № 1429723/09.09.2024 г., като описал допуснатото според него нарушение на чл.103 от ЗДвП. Св. П. запознал въззивника със съдържанието на АУАН, като последният го подписал без възражения. Възражения постъпили в срока по чл. 44 ЗАНН, като в тях било посочено, че при съставянето на АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения, без да посочва какви са те според него.

По така постъпилите възражения АНО сформирал нарочна комисия, която излязла със становище, че АУАН е правомерен и законосъобразен.

Впоследствие срещу Х. било издадено и атакуваното НП, което изцяло възпроиело фактическите и правните констатации на актосъставителя. НП било връчено на жалбоподателя лично на 20.11.2024г.

В хода на съдебното следствие са разпитан актосътавителят П. и неговият колега П. - очевидци на деянието.

Въззивната инстанция е приела, че АУАН е издаден от компетентен служител, а НП е издадено от компетентен орган. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34 ЗАНН. Посочени са законовите разпоредби, които са нарушени. Спазено е от страна на административнонаказващия орган изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно, точно и ясно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, цитиран е и АУАН, въз основа на който се издава НП. ВРС е отхвърлил като неоснователни оплакванията в жалбата и е възприел изцяло описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка. Съдът е изложил мотиви, че показанията на двамата свидетели П. и П. са последователни, непротиворечиви и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка, поради което изцяло ги е кредитирал. Доказателства да не е подаван надлежен ред сигнал със стоп палка или нарушителя да не е видял органите на реда не са ангажирани в административнонаказателното производство и в съдебното производство. Районният съд е приел, че индивидуализацията на административното наказание следва да се съобрази, че нарушението на ЗДвП няма инцидентен характер, доколкото видно от приложената по делото справка за нарушител/водач, жалбоподателят е наказван множество пъти с влезли в сила НП и фишове за допуснати различни нарушения на разпоредбите на ЗДвП. При индивидуализация на наказанието следва да бъде съобразено и обстоятелството, че по безспорен и категоричен начин в хода на АНП е установено, че въззивникът не само не е изпълнил задължението си по чл.103 ЗДвП, а впоследствие се е опитал да избяга от органите на реда с оглед осуетяване на проверката и избягване на административната отговорност, което е наложило преследването му из града в рамките на около един километър.

Настоящият тричленен състав възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях. Районният съд е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, като подробно и задълбочено е обсъдил в мотивите си всички събрани в хода на производството доказателства поотделно и в съвкупност, в тяхната хронология и логическа последователност, въз основа на което е достигнал до верни фактически и правни изводи.

Въззивният съд е извел извод за безспорна установеност на извършителя на административното нарушение. Лишено от основание е оплакването, че съдът безкритично е възприел единствено тезата на АНО, а описаният механизъм на извършване на нарушението не отговаря на елементарната житейска логика. Въз основа на правилна преценка в съвкупност на доказателствата РС установил от обективна страна, че Х. е възприел подадения му сигнал за спиране със стоп-палка, но не е спрял. Събраните гласни доказателства са обсъдени поотделно и в съвкупност от решаващия състав на ВРС, като е мотивирано подробно защо и кои от тях съдът кредитира. При тези безспорно установени факти и обстоятелства от показанията на всички разпитани по делото свидетели, РС правилно заключил, че М. И. Х. е водач на МПС, който не е изпълнил задължението което му вменява чл. 103 ЗДвП и е осъществил от обективна и субективна страна деянието възведено в административно нарушение в чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП. Поради това неоснователни са поддържаните и в касационната инстанция от процесуалния представителна касатора оплаквания за неправилно установена фактическа обстановка. Съгласно чл. 103 ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Т. е. водачът на пътно превозно средство при подаден сигнал за спиране няма право на преценка, а дължи незабавно да предприемане на плавно спиране на управляваното от него МПС в най-дясната част на платното за движение или на мястото, което му сочи полицая. Водач, който в отговор на подадения му сигнал със стоп-палка не предприеме незабавно такова плавно спиране в най-дясната част на платното за движение или на мястото, посочено му от полицая, а продължи движението на автомобила, осъществява от обективна и субективна страна състава на деянието, възведено в чл. 103 ЗДвП като административно нарушение – т. е. осъществява отказ да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, за което следва да му бъде наложена административна санкция по чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП.

Неоснователно е и искането на касатора в условията на евентуалност да му бъде редуцирано наложеното наказание в предвидения минимум. Не са изложени съображения, които да мотивират редуциране на наложеното наказание. Липсва и основание за налагането им в минималния възможен размер, доколкото от представените характеристични данни /справка за нарушител-водач/ се установява издадени и влезли в сила 28 бр. наказателни постановления и 47 бр. фишове, за различни нарушения на ЗДвП, поради което така индивидуализираните две санкции съответстват на обществената опасност на дееца и налагането им кореспондира на целите на наказанието, съгласно чл. 12 ЗАНН, както правилно изтъкнал и решаващият състав на БРС.

В обобщение на изложеното в случая не е налице неправилно приложение на материалния закон от РС. Касационната жалба следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна, а Решението на ВРС – да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, своевременно направеното искането в писменото становище на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл. 143, ал. 4 АПК, приложим на основание чл. 63д, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗАНН касаторът М. И. Х. следва да заплати на ответната страна ОД на МВР-Варна сумата от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, което е минималния размер по чл. 27а НЗПП във вр. с чл. 37 ЗПП и съответства на фактическата и правна сложност на спора.

По изложените съображения и на основание чл. 63в ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Варна, VII тричленен състав

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 32/13.01.2025 г. на ВРС, постановено по АНД № 20243110204693 по описа за 2024 г. на ВРС.

ОСЪЖДА М. И. Х., [ЕГН] да заплати на ОД на МВР - Варна сумата в размер на 80 лв. /осемдесет/ разноски по делото.

Решението е окончателно.