Определение по дело №1721/2019 на Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1714

гр.Пловдив, 28.08.2019г.

                                                                          

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански състав в закрито заседание в следния състав :

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова

                                         ЧЛЕНОВЕ: Иван Анастасов

                                                    Зорница Тухчева-Вангелова                                                                                         

като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА ч.гр.д. №1721/2019 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:

Производство по чл.274, ал.1 ГПК.

Постъпила е жалба от 30.04.2019 г. по описа на ПОС от „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК ********* чрез юр.Г.К., против  определение от 18.04.2019 г. по гр.д.№5461/2019 г. на ПРС, 3 гр.с., в частта, с която е прекратено производството по гражданско дело №  5461/2019 г. по предявения евентуален осъдителен иск по т.2 от петитума на ИМ, а именно да бъде осъден Д.Е.У. да заплати главница в размер на 329,40 лв. по Договор за стоков кредит от 27.01.2015 г. поради настъпил падеж ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ до изпращане на вземането и сумата от 214,59 лв.- лихва за периода от 15.02.2015 г. до 12.03.2019 г.

           Счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно и моли да се отмени обж.акт. Цитира съд.практика – О.№451/08.11.2016 г. по т.д.№2049/2016 г. на ВКС, 1 ТО, р.№91/17.08.2011 г. по т.д.№404/2010 г. на ВКС, 2 ТО. Претендира за разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лв. на осн.чл.78,ал.8 ГПК съгл.чл.25а, ал.2 от Нар. за заплащане на правната помощ.

Постъпил е отговор от ответника по ЧЖ Д.Е.У. чрез адв.Д. Б., с който счита ЧЖ за неоснователна – цит. р.№135/26.9.2018 г. по т.д.№230/17 г. на ВКС, според което предмет на двата иска – установителния и осъдителения е вземането за непогасената част от кредита, заявено като предсрочно изискуемо в успешно проведено заповедно производство; уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено в хода на исковото производство с връчване на препис от ИМ има за последица наспъпване на изискуемостта от този момент, но не промяня основанието, на което е въвзникнало вземането и е издадена заповедта за незабавно изпълнение. Разликата между главния и евентуалния иск е само във вида на търсената защита. Въвеждането на друго основане, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, не е предпоставка за съединяване на осъдителен иск при условията на еветуалност с предявения по реда на на чл.422 УИ. Претендира за разноски по ЧЖ – адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА.

Постъпила е и частна жалба от 20.06.2019 г. по описа на ПОС от „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК ********* чрез юр.Г.К., против  определение от 13.06.2019 г. по гр.д.№5461/2019 г. на ПРС, 3 гр.с., с което е допълнено определение от 18.04.2019 г. по гр.д.№5461/2019 г. на ПРС, 3 гр.с и е осъдено „ОТП Факторинг България” ЕАД да заплати  на пълномощника на ответника  300 лв. за адвокатско възнаграждение.

            ПОС като разгледа изложените доводи, намира следното:

Първата ЧЖ е подадена на 30.04.2019 г., а определението на съда е получено на 19.04.2019 г., т.е. жалбата е в законоустановения 1-седмичен срок за обжалване на определенията, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна:

Районният  съд  е  бил  сезиран  с  предявен от ищеца „ОТП Факторинг България” ЕАД искове по чл.422 ГПК вр. с чл.415 ГПК с петитум  за установяване дължимостта на  сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 921/17.02.2016 г. по ч.гр.д. № 1843/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив и при условията на евентуалност осъдителни искове за главница в размер на 329,40 лв. по Договор за стоков кредит от 27.01.2015 г. поради настъпил падеж и сумата от 214,59 лв.- лихва за периода от 15.02.2015 г. до 12.03.2019 г.

Определението на ПРС в частта, в която е прекратено производството по УИ  и е обезсилена заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК – не е обжалвано и е влязло в сила. Обжалва се определението на ПРС в частта, в която се прекратява производството по делото и по предявения евентуален осъдителен иск. След като ПРС е обезсилил издадената заповед за изпълнение, следва да се разгледа предявеният евентуален осъдителен иск, който е допустим тъй като само случай на обезсилване на заповедта за кредитора съществува правен интерес да предприеме защита на вземането си чрез предявяване на осъдителен иск по общия ред.

Мотивите на ПРС за да постанови този резултат по отношение на предявения евентуален осъдителен иска са, че  в ТР № 8/2017 от 02 април 2019 г. по т.д. № 8/2017 г. по описа на ОСГТК се приемало, че предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, от което не следвало изменение на основанието, от което произтича вземането; Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Предвид така приетото и задължителния характер на цитираното тълкувателно решение предявените при условията на евентуалност осъдителни искове, които били с различно основание от предявените главни искове,  се явявали недопустими и производството в тази част следвало да се прекрати.

По направените доводи ПОС намира, че цитираната съдебна практика/ТР№8/2.4.2019 г. по т.д.№8/2017 г., ОСГТК и р.135/26.9.2018 г. / е неотносима към фактологията по делото доколкото случая не касае предсрочна изискумемост на вземането  - от заявлението от 16.02.2016 г. и в издадената заповед за изпълнение по чл.417 от 17.02.2016 г. по заповедното производство по приложеното ч.гр.д.1843/16 г. на ПРС,9 гр.с. е заявено, че кредита е станал изискуем на 28.01.2016 г. поради настъпил КРАЕН ПАДЕЖ, същата е и претенцията по чл.422 ГПК - за неплатени вноски по кредит след настъпил краен падеж. Съгласно т.10б от ТР №4/18.6.2014 г. по т.д.№№4/2013 г., ОСГТК – при частно правоприемство при прехвърляне на вземане чрез договор за цесия, след издаване на ЗИ и преди завеждане на иск по чл.422 ГПК/чл.415 ГПК, легитимиран да участвува в производството по УИ е цедентът съгл.чл.226 ГПК и цесионерът ако е спазил срока по чл.415/1/ ГПК, а в т.11б на същото ТР №4/18.6.2014 г. на ОСГТК на ВКС, е казано, че въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност, от което следва извода, че са налице предпоставките за разглеждането на предявения евентуален осъдителен иск в производството по чл.422 ГПК.

Горното налага извода, че жалбата е основателна - определението на ПРС, с което е прекратено производството по делото по предявения евентуален осъдителен иск, е неправилно и незаконосъобразно.

Втората ЧЖ е подадена на 20.06.2019 г., а определението на съда е получено на 14.06.2019 г., т.е. жалбата е в законоустановения 1-седмичен срок за обжалване на определенията, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна:

Тъй като РС е прекратил производството по делото при условията на закрито заседание преди уведомяване на ответника за предявените искове /и преди да е насрочено делото за първото съдебно заседание/ - производството се е развивало едностранно – без участието на противната страна и същият в този смисъл разноски в полза на ответника не следва да се присъждат, тъй като не са направени.

Горното налага извода, че ЧЖ е основателна – определението на ПРС следва да се отмени и делото следва да се върне на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

С оглед уважаване на ЧЖ ответникът следва да заплати разноските на ч.жалбоподетел в размер на 100 лв.- юрисконсулско възнаграждение.

По изложените съображения, Пловдивският окръжен съд –  14 възз. гр.с.

 

              О П  Р Е Д  Е Л И   :

 

ОТМЕНЯ определение от 18.04.2019 г. по гр.д.№5461/2019 г. на ПРС, 3 гр.с., в частта, с която е прекратено производството по гражданско дело №  5461/2019 г. по предявения евентуален осъдителен иск по т.2 от петитума на ИМ, а именно да бъде осъден Д.Е.У. да заплати главница в размер на 329,40 лв. по Договор за стоков кредит от 27.01.2015 г. поради настъпил падеж ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ до изпращане на вземането и сумата от 214,59 лв.- лихва за периода от 15.02.2015 г. до 12.03.2019 г.

ВРЪЩА делото на ПРС, 3 гр.с. по гр.д.№5461/2019 г. за продължаване на процесуалните действия съобразно горните указания.

 ОТМЕНЯ определение от 13.06.2019 г. по гр.д.№5461/2019 г. на ПРС, 3 гр.с., с което е допълнено определение от 18.04.2019 г. по гр.д.№5461/2019 г. на ПРС, 3 гр.с и е осъдено „ОТП Факторинг България” ЕАД да заплати  на пълномощника на ответника  300 лв. за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Д.Е.У. да заплати на „ОТП Факторинг България” ЕАД с ЕИК ********* сумата 100 лв.- юрисконсулско възнаграждение по ЧЖ.

         Определението  е  окончателно.

 

Председател  :                                    Членове :