№ 107579
гр. ., 08.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Я.М.Ф.
като разгледа докладваното от Я.М.Ф. Частно гражданско дело №
20221110123437 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 88311/04.05.2022 г. на „ .“ ЕООД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление в гр. ., р-н „.“, бул. „.“ № ., бизнес сграда „.“, ., уточнено с
молба от 15.07.2022 г., за издаване на заповед за изпълнение срещу А. Г. К. , ЕГН
**********, настоящ адрес в гр. ., ., ул. „.“ . за сумата в размер на 260,58 лева,
представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № ./14.10.2020 г.,
ведно със законна лихва за забава от подаване на заявлението на 04.05.2022 г. до
окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 3,06 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 14.10.2020 г. до 04.05.2022 г., както и сумите в размер
на 49,56 лева, представляваща неустойка по чл. 26, ал. 2 от договора, сумата в размер на
33,04 лева, представляваща такса за „Експресно разглеждане“ и сумата в размер на 60 лева
за такси и разноски за извънсъдебно събиране на вземането.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на
заповед в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е
в противоречие със закона или с добрите нрави, или когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това.
Съдът намира, че следва да бъде издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на в размер на 260,58 лева, представляваща
непогасена главница по Договор за потребителски кредит № ./14.10.2020 г., ведно със
законна лихва за забава от подаване на заявлението на 04.05.2022 г. до окончателно
изплащане на вземането и за сумата в размер на 3,06 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 14.10.2020 г. до 04.05.2022 г.
По отношение на останалите вземания по подаденото заявление, съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за
изпълнение в срока по ал. 1, освен когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави, а съгласно т. 3 – при констатация за наличие на неравноправна клауза или
обоснована вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича претендирано
вземане. Тази проверка при заявлението по чл. 410 ГПК обхваща само изложените
твърдения за обстоятелства, от които произтичат вземанията. Ако съдът констатира, че тази
1
клауза е във вреда на длъжника, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва
да направи извод за нейната евентуална неравноправност. Процесният договор за паричен
заем е сключен през 2020 г., като породените от него отношения се регулират от
специалните правила на ЗПК.
Уговорената за заплащане в чл. 26, ал. 2 от договора за паричен заем неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение (две физически лица –
солидарни длъжници) е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Уговорената
неустойка излиза извън допустимите законови рамки, тъй като .рът по вече отпуснат заем
получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се
престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема,
което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На
практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин
на .получателя се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е
отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост
на длъжника се увеличава. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата
противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна - т. 3 на
Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС.
В допълнение с посочената клауза се заобикаля и законът, тъй като императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в
размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за
неизпълнение на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче пряко
не произтичат вреди.
От приложените към заявлението съгласно изискванията на чл. 410, ал. 3 ГПК
договор за кредит и общи условия към него, се установява, че съгласно чл. 11, ал. 1
.получателят има право да поиска допълнително услуга от .ра, изразяваща се в експресно
разглеждане на искането му за кредит, като при ползването на тази услуга искането за
отпускане на кредит се разглежда до 20 минути от изпращането на коректно попълнена
апликационна форма.
В ЗПК е предвидено, че .рът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Възможно е
уговарянето само на клаузи за такси свързани с допълнителни услуги по договора – чл. 10а,
ал. 1 ЗПК, какъвто характер процесната услуга „Експресно разглеждане“ очевидно няма. В
частта по приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, същата
попада в забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото е свързана с усвояването на сумата от
потребителя, респективно е свързана с основното задължение на заявителя по договора, да
предостави заемната сума. Касае се за възнаграждение по договора, а не за допълнителна
услуга, което възнаграждение следва да бъде включено в годишния процент на разходите
/ГПР/ – чл. 19, ал. 1 ЗПК. Уговарянето му като отделно възнаграждение /услуга/ има за
единствена цел заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в
размера на ГПР, а съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта по претенцията за сумата 60 лева,
за която заявителят поддържа, че представлява дължими от А. Г. К. такси и разходи за
извънсъдебно събиране на задължения. Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на
потребителя .рът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
2
забавата, като ал. 2 предвижда, че ако потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Претендираните
разходи и такси за събиране на вземания по същността си представляват установено
предварително по размер обезщетение за забава, доколкото е предвидено като условие за
възникването им единствено забавено изпълнение на задължението за заплащане на
погасителните вноски по договора или настъпване на предсрочна изискуемост на кредита,
без да са обвързани реално с насрещни престации от страна на заемателя. Заплащането на
посочените разходи и такси е договорено да възникне като задължение при забавено
изпълнение, наред със задължението за заплащане на обезщетение за забава. По този начин
се достига до нарушаване на забраната на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, което от своя страна
обосновава извод за нищожност на клаузите, с които са предвидени задълженията за разходи
и такси за събиране на просрочените вземания, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.
В допълнение следва да се посочи, че начисляването на посочените суми са в
противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като не се установява да е изпълнено
изискването видът, размерът и действието, за което се събират такси да са ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит. Освен това въпреки, че една от сумите е
наречена разноски, то същата е обвързана с неизпълнение на задължение по договора, което
по същество противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК.
По претендираните от заявителя разноски, съдът намира следното:
В подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение е направено искане в
тежест на длъжника да бъдат възложени направените от заявителя съдебни разноски в
размер на 325 лева, от които сумата в размер на 25 лева внесена държавна такса за
разглеждане на искането и сумата в размер на 300 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуалния представител на страната. Съгласно трайната съдебна
практика на присъждане подлежат само реално сторените от страната разноски. Доколкото
към заявлението не са представени доказателства за действително сторени разноски в
размер на 300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, искането за
присъждане на разноски в тази част следва да се остави бз уважение.
Съдът, като съобрази частта от заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
която следва да бъде отхвърлена, по съразмерност намира, че в тежест на длъжника следва
да бъде възложена сумата в размер на 16,22 лева, представляваща сторени от заявителя
съдебни разноски за държавна такса в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по искане на вх. №
88311/04.05.2022 г. на „ .“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., р-н „.“,
бул. „.“ № ., бизнес сграда „.“, . срещу А. Г. К., ЕГН **********, настоящ адрес в гр. ., ., ул.
„.“ ., за сумата в размер на 260,58 лева, представляваща непогасена главница по Договор за
потребителски кредит № ./14.10.2020 г., ведно със законна лихва за забава от подаване на
заявлението на 04.05.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на
3,06 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 14.10.2020 г. до 04.05.2022
г., както и за сумата в размер на 16,22 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
настоящото производство за заплатена държавна такса за разглеждане на искането.
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
вх. № 88311/04.05.2022 г. на „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., р-
н „.“, бул. „.“ № ., бизнес сграда „.“, . срещу А. Г. К., ЕГН **********, настоящ адрес в гр. .,
., ул. „.“ . за сумата в размер на 49,56 лева, представляваща неустойка по чл. 26, ал. 2 от
3
договора, сумата в размер на 33,04 лева, представляваща такса за „Експресно разглеждане“
и сумата в размер на 60 лева за такси и разноски за извънсъдебно събиране на вземането.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от
връчване на препис от настоящия съдебен акт с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4