Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 14.03.2019г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на осемнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав: 

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 2429 по описа за 2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предмет на производството са предявени от В.Т.И. от гр.О. против ЗАД „А.“ гр.София обективно съединени осъдителни искове за сумата 30 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ПТП неимуществени вреди, и сумата 1420лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП на основание чл.432, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва от 07.12.2016г. до изплащането.

Твърденията са за настъпил на 26.07.2016г. на път ІІІ-704 км.22+500 посока с.Менгишево-гр.О. пътен инцидент между управлявания от ищеца мотоциклет „Симсон“ и л.а.Опел с ДК № *******, управляван от Б.Х., чиято отговорност била застрахована при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“. Произшествието настъпило по вина на водача на автомобила, като последица от което ищецът получил травматично увреждане „счупване на голяма пищялна кост на дясна подбедрица в горна трета с лека дислокация“, наложило оперативна интервенция за наместване на счупването, за което платил сумата от 1420лв., представляваща разходи за закупуване на имплант. Твърди да е претърпял и  неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, за които претендира от ответника обезщетение в размер на 30 000лв.

Ответникът оспорва произшествието да е настъпило по начина описан в исковата молба. Твърди изключителна вина за реализирането му да има ищецът, съответно навежда на съпричиняване. Твърди още, че правото на ищеца да претендира обезщетение от застрахователя е погасено поради извършено от прекия причинител плащане на обезщетение от 2000лв., покриващо причинените имуществени и неимуществени вреди. Оспорва исковете по размер с изложени доводи.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Не е предмет на спор сключена и действаща към деня на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ покриваща отговорността на Б.Х., като водач на л.а.Опел с ДК № *******, страна по която е ответникът З. „А.“ АД.

Не се спори и от относно настъпилото на 26.07.2016г. на път ІІІ-704 км.22+500 посока с.Менгишево-гр.О. пътно-транспортно произшествие между л.а.Опел с ДК № *******, управляван от Б.Х., и управлявания от ищеца мотоциклет „Симсон“. Като последица от произшествието ищецът получил травматично увреждане изразяващо се в „счупване на голяма пищялна кост на дясна подбедрица в горна трета с лека дислокация“, във връзка с което му била направена операция-открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула /епикриза на стр.21/. При операцията бил поставен имплант, за който ищецът направил разходи за закупуване от 1420лв. /фактура от 27.07.2016г., стр.23/.

Като доказателство по делото е прието постановление от 24.03.2017г., издадено от прокурор при РП-О., с което започналото против водача на лекия автомобил Б.Х. ДП № 253/2016г. по описа на РУ-О. за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ вр. чл.342, ал.1 НК е прекратено на основание чл.343, ал.2 НПК поради изразена в тази посока воля на пострадалия В.И. и представени доказателства за платени от Х.на И. 2000лв., като обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди. Във връзка с последното е представена разписка /стр.46/, подписана от двамата, в която ищецът в настоящото производство удостоверил получаването на сумата от 2000лв. и заявил, че представлява обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди по  процесното ПТП. В същата заявил, че по този начин се уреждат отношенията му с причинителя на вредите и няма да има повече претенции. Ищецът не оспорва получаването на сумата и основанието за нейното плащане.

С ТР № 1/30.01.2017г. по тълк.д.№ 1/2016г., ОСГТК на ВКС е прието, че пострадалият няма право да получи обезщетение от делинквента над изплатеното от застрахователя обезщетение по задължителната застраховка по риска "Гражданска отговорност" на автомобилистите въз основа на постигнато споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда. В мотивите са развити правни съображения, че притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо застрахователя по прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ е уредено в съотношение на алтернативност с деликтното му право по чл. 45 ЗЗД срещу носителя на гражданската отговорност. Прякото и деликтното право на пострадалия възникват едновременно с общи елементи в пораждащия ги фактически състав, съществуват успоредно като конкуриращи се права и се погасяват в един и същи момент, но след окончателното удовлетворяване на увреденото лице. Въпрос на преценка на носителя на тези права е от кого да потърси репариране на претърпените вреди. Когато застрахователят удовлетвори пострадалия, последният няма основание да търси повторно обезщетение и от причинителя на вредата, защото задължението за обезщетяване на вредите от осъществения застрахователен риск е еднакво по своето съдържание и за застрахования делинквент, и за неговия застраховател. Въпреки че отговорността на застрахователя и тази на делинквента произтичат от различни правоотношения, същите са функционално свързани, тъй като непозволеното увреждане е елемент от фактическия състав на застрахователното събитие. При сключено извънсъдебно споразумение между пострадалия и застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, с което са постигнали съгласие за изплащане на обезщетение за вредите от застрахователното събитие, изрично заявявайки, че платената сума ги покрива изцяло, увреденото лице няма основание да търси репариране на същите вреди отново по съдебен ред както от застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, така и от делинквента по чл. 45 ЗЗД. Валидно сключеното споразумение е израз на волята на страните за уреждане на възникналото правоотношение относно обезщетението за претърпени вреди от непозволеното увреждане. Функционалната връзка на деликта с основанието за плащане на застрахователното обезщетение обуславя извода, че с изплащането от застрахователя на обезщетението, предмет на сключеното споразумение, се погасява както прякото право на увредения срещу застрахователя, така и деликтното му право срещу причинителя на вредата. За погасяване на материалното право на пострадалия да получи допълнително обезщетение от делинквента е без значение обстоятелството, че последният не е участвал в споразумението и че спогодбата има действие само между страните, които са я сключили. Меродавно в случая е, че увреденото лице като страна по спогодбата е обвързано от даденото от него извънсъдебно съгласие да бъде обезщетено напълно с изплащането на уговорения в споразумението размер на обезщетението. С получаването на уговореното обезщетение е изпълнена социалната функция и предназначението на предоставеното на пострадалия с чл.432, ал.1 КЗ пряко право на иск срещу застрахователя на делинквента. Същевременно невъзможността да се търси допълнително обезщетение от делинквента за същите вреди ограничава сключването на споразумения между увреденото лице и застрахователя при занижен размер на обезщетението, освобождаващо последния от отговорността му по застрахователния договор за обезщетяване на претърпените вреди в пълен размер /до лимита на застрахователната сума/. При удовлетворяване на увреденото лице с изплащане от страна на застрахователя на уговореното в споразумението обезщетение в пълен размер претенцията на пострадалия против делинквента по чл.45 ЗЗД се явява неоснователна, но не и недопустима, тъй като основателността на иска не е процесуална предпоставка за надлежното му упражняване. Увреденото лице може да получи обезщетение само за вредите, които са останали неудовлетворени, а това са вредите, които не са били предмет на споразумението - други по вид и/или новонастъпили вреди, както и когато споразумението е ограничено от лимита на застрахователната сума по сключената застраховка. В тези случаи, както и когато споразумението е недействително, отговорността на делинквента може да бъде ангажирана за разликата между полученото обезщетение до размера на действително претърпените вреди.

Това разрешение според съда намира приложение и в настоящия случай, независимо от обстоятелството, че плащането на обезщетението е осъществено не от застрахователя, а от делинквента. Представената по делото разписка не само удостоверява факта на получената от ищеца сума /частен документ по чл.180 ГПК/, но по съдържание и предвид подписването й не само от ищеца, но и от прекия причинител, има характеристиката на договор /спогодба/ по смисъла на чл.365 ЗЗД. С този договор е обективирано съгласието между тях за плащане на обезщетение за претърпените от ищеца от пътното произшествие имуществени и неимуществени вреди, както и изричното изявление на последния, че сумата от 2000лв. ги покрива напълно.  По общото правило на чл.21, ал.1 ЗЗД договорът има действие само между сключилите го страни, а по отношение трети лица-в предвидените в закон случаи. Съгласно чл.434, ал.1 КЗ спогодбата между увреденото лице и застрахования, както и признаването на задължението от застрахования имат действие за застрахователя, ако той ги одобри. С позоваването в отговора на исковата молба на посочената разписка и представянето й като доказателство по делото съдът приема ответникът да е одобрил съдържащото се в нея споразумение, поради което и в приложение на чл.434, ал.1 КЗ то има действие спрямо него и го обвързва по същия начин, по който обвързва ищеца и делинквента. Ищецът не твърди плащането на обезщетението да е ограничено само до определени по вид вреди-имуществени или неимуществени, или платеният размер да е за част от тях, поради което и с оглед изявената изрично воля следва да се приеме, че покрива същите в пълен размер. Това обуславя извод за неоснователност на предявените искове, подлежащи на отхвърляне.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски по делото от 100лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение по чл.25, ал.1 от наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на В.Т.И., ЕГН **********, с адрес ***, и съдебен адрес ***, против ЗАД „А.“, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, за сумата 30 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП настъпило на 26.07.2016г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а.Опел с ДК № *******, и за сумата 1420лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди изразяващи се в разходи за закупуване на имплант, ведно със законната лихва от 07.12.2016г. до изплащането.

ОСЪЖДА В.Т.И., ЕГН **********, от гр.О., да заплати на ЗАД „А.“, ЕИК********, гр.София, разноски по делото на основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК от 100лв.

 

Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ: