№ 284
гр. Плевен, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско
дело № 20214400500387 по описа за 2021 година
С решение № 260184/05.03.2021 г. по гр.д.№ 4764/2020 г. по описа на
ПлРС е осъдено „***“ЕООД със седалище гр.Плевен да заплати на Б. Б. М.
сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 24.06.2020 г., ведно
със законната лихва, считано от 24.06.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, като за разликата до 10 000 лв. е отхвърлен предявеният иск като
неоснователен.Осъдено е „***“ЕООД със седалище гр.Плевен да заплати на
Б. Б. М. сумата от 151.62 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди - пропуснати ползи от трудова злополука, настъпила на
24.06.2020 г., представляващи разликата между месечното трудово
възнаграждение, което е щяло да бъде получено от ищеца по трудов договор
№ 89/23.03.2020 г. и реално полученото обезщетение за временна
неработоспособност за периода от 24.06.2020 г. до 23.08.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от 24.06.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, като за разликата до 418.74 лв.е отхвърлен предявеният иск като
неоснователен.Осъдено е „***“ЕООД със седалище гр.Плевен да заплати на
1
Б. Б. М. сумата от 396.88 лв., представляваща деловодни разноски съобразно
уважената част от исковете.Осъдено е „***“ЕООД със седалище гр.Плевен да
заплати по сметка на Плевенския районен съд сумата от 210 лв.,
представляваща държавна такса върху уважената част от исковете, и сумата
от 512 лв., представляваща направени разноски за вещи лица.
Депозирана е въззивна жалба от „***“ЕООД със седалище гр.Плевен, чрез
пълномощник, срещу решение № 260184/05.03.2021 г. по гр.д.№ 4764/2021 г.
по описа на ПлРС, в частта му, в е осъдено „***“ЕООД със седалище
гр.Плевен да заплати на Б. Б. М. сумата в размер на 4 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от трудова злополука,
настъпила на 24.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 24.06.2020
г. до окончателното изплащане на сумата; сумата в размер на 151.62 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени вреди -пропуснати ползи от
трудовата злополука, представляваща разликата между месечното трудово
възнаграждение и реално полученото обезщетение за временна
неработоспособност за периода 24.06.2020 г. - 23.08.2020 г., направените по
делото разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК в размер на 396.88 лв., 210 лв.
държавна такса и 512 лв. разноски за вещи лица.Излагат се доводи, че
съдебното решение в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно,
също е неправилно поради нарушение на материалния закон, немотивирано и
необосновано, с оглед събраните по делото доказателства.Прави се искане да
се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се
отхвърли като неоснователен предявеният от ищеца иск с правно основание
чл.200, ал.1 КТ във вр. с чл.86 ЗЗД, а ако се приеме, че предявеният иск е
основателен, да се намали определеното от първоинстанционния съд
обезщетение в размер на 4 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от
трудова злополука, като се присъдят и направените разноски пред двете
инстанции.
За въззиваемата страна Б. Б. М., чрез пълномощник, се изразява
становище, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение се
явява правилно и законосъобразно и се прави искане да се отхвърли
депозираната въззивна жалба срещу решение № 260184/05.03.2021 г. по гр.д.
№ 4764/2021 г., с което са частично уважени предявените от него искове и да
остави в сила решението на първоинстанционния съд, като се присъдят
2
разноските, направени пред настоящата инстанция.
Въззивната жалба е процесуално допустима, депозирана срещу
решението срещу част от постановеното решение, а по същество –
неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.Според ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по
тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, при проверка на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
На основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите,
изложени от първоинстанционния съд.
Относно изложеното във въззивната жалба съдът намира за установено
следното.
Въззивникът сочи, че обезщетението по справедливост следва да се
определя във всеки конкретен случай съобразно фактите и обстоятелствата по
делото, а определеното от съда обезщетение в размер на 4 000 лв. следва да се
определи съобразно всички факти и обстоятелства по делото, като счита, че в
конкретния случай така определеното не съответства на изискванията на
справедливостта.Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост, което не е абстрактно
понятие.Във всеки случай, за да отговаря на критерия за справедливост,
определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни
по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от
3
него увреждания, по най-пълен начин да обезщетява претърпените болки и
страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент ( решение №
33/04.04.2012 г. на ВКС по т.д.№ 172/2011 г., ІІ т.о., решение № 198/3.10.2014
г. на ВКС по гр.д.№ 2307/2014 г., ІІІ г.о., решение № 95 на ВКС по гр.д.№
5805/2013 г., ІІІ г.о., решение № 389/04.08.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 40/2013
г., ІV г.о.).
От заключението на ВЛ д-р К., неоспорено от страните, което съдът
възприема като обективно и компетентно, се установява, че въззиваемият е
получил нараняване на крайната (третата )фаланга на втори пръст на лявата
ръка с ампутация на меки тъкани и костта от върха на пръста.Проведено му е
домашно-амбулаторно лечение с почистване и шев на раната, последващи
превръзки и прием на обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти
(дексофен, репарил).Ползвал е отпуск за временна неработоспособност 60
дни, а оздравителният процес е приключил.Последиците на полученото
нараняване са деформация на крайната фаланга на втори пръст на лявата ръка,
ограничение на обема на сгъване в крайната междуфалангеална става и
нарушена тактилна (на допир) сетивност на върха на пръста.Последиците от
увреждането са незначителни, без практическо значение за социалното
функциониране и трудоспособността на пострадалия.Състоянието на
травмирания пръст не налага допълнително лечение, а той може да изпълнява
трудови задължения, свързани с физически труд, включително като общ
работник.
От показанията на свидетеля К.Х., син на въззиваемия, се установява, че
работи при въззивника, като е станал инцидент с пръста му.Известно време,
даже все още не може да го мърда - като държи чаша не може да я държи
както трябва, не е могъл да се къпе.
Показанията на свидетеля следва да се кредитират като обективни, тъй
като той има непосредствени впечатления от състоянието на въззиваемия след
инцидента и протеклия оздравителен процес.
Във въззивната жалба се сочи също така, че за определяне на размера на
претърпените вреди съдът не е отчел, че той е търпял болки и страдания в
един кратък период от време - 60 дни, а от друга страна това не представлява
осакатяване и не пречи на хватателните движения на ръката в цялост, които
4
се компенсират от другите пръсти.
В ППВС № 4/1968 г. е посочено, че понятието „справедливост” по
смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението.Такива обективни
факти при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване на състоянието на здравето, причинените
страдания, осакатявания, загрозявания и др.
За да постанови своето решение първоинстанционният съд е направил
съвкупен анализ на всички доказателства по делото, като е съобразил, какви
са били нанесените на въззиваемия травматични увреждания вследствие на
настъпилата трудова злополука, продължителността на болничния престой и
последвалия период на възстановяване.Пострадалото лице изисква да бъде
обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен
случай.Присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 000
лв. е съобразено с принципа на справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД.
Във въззивната жалба се сочи, че неправилно първоинстанционният съд е
приел, че няма основания за освобождаване на работодателя от отговорност,
респективно основания, водещи до намаляване на тази отговорност.Съдът е
приел, че по делото няма нито едно доказателство, което да води до извода,
че въззиваемият е предвиждал настъпването на увреждането на лявата му
ръка и е искал или допускал настъпването на такова увреждане.Приел е също
така, че е неоснователно и алтернативно въведеното възражение, че е налице
хипотезата на чл.201, ал.1 КТ и отговорността следва да бъде намалена.От
събраните по делото доказателства се установява обратното.Позовава се на
показанията на свидетелите Б.В., Ц.К. и П..Сочи, че въпреки направения
инструктаж въззиваемият е извършвал работа с необезопасен режещ
инструмент, като е пренебрегнал основните технологични правила при
безопасна работа с ъглошлайфа.Намаляване на отговорността на
работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба
небрежност - липса на елементарно старания и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност ( решение №
5
125/04.05.2016 г. на ВКС по гр.д.№ 4417/2015 г., ІV г.о.).Счита, че в
нарушение на основните правила за безопасни условия на труд и въпреки
професионалния си опит пострадалият е предприел действия за използване на
ъглошлайфа без предпазител, като съпричиняването е на 90%.
В отговора на въззивната жалба се сочи, че в разпореждането на НОИ №
5104-14-31/03.07.2020 г. и протокола за злополуката е констатирано, че
въззиваемият с действията си не е нарушил и пренебрегнал правилата за
безопасност на труда, както и че инцидента не е вследствие на проявена от
него груба небрежност.
Въззивният съд счита, че независимо от наличието на влязъл в сила
административен акт, гражданският съд, разглеждащ иска по чл.200 КТ е
длъжен да разгледа своевременно заявените възражения на ответната страна
за изключване на отговорността по чл.201, ал.1 КТ, респ. за намаляването й,
когато е налице груба небрежност (решение № 111/23.07.2020 г. на ВКС по
гр.д.№ 2694/2019 г., ІV г.о.).
Ето защо правилно първоинстанционният съд е разгледал направеното
възражение от работодателя за съпричиняване на вредоносния резултат.
Неоснователно във въззивната жалба се сочи, че събраните по делото
писмени и гласни доказателства обуславят груба небрежност от страна на
въззиваемия, като използва ел.ъглошлайфа в нарушение на технологичните
правила и на правилата за безопасност.
От показанията на свидетеля Б.В., племенник на въззиваемия, се
установява, че е трябвало да реже плоскости с флекс, който е бил без
предпазител.
От показанията на свидетелката Ц.К. се установява, че в края на юни, 24-
ти, след като е проведен инструктажа във фирмата, на въззиваемия е било
възложено да направи рафтове в склада.Инструктажът е направен за работа с
ъглошлайф, той се е подписал в инструктажната книга.
От показанията на свидетеля В. П. се установява, че е дал инструмента на
въззиваемия.Ъглошлайфът, който му е дал, е бил технически изправен, в
гаранция, имало е предпазен капак.Когато е отишъл да окаже първа помощ на
6
пострадалия, ъглошлайфа е нямал капак.Бил е в кутията, в която стои.Може и
да не го е свалил той, а друг, който е работил с него.
Според чл.201, ал.1 КТ работодателят не отговаря за вреди от трудова
злополука, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането.
Правилно първоинстанционният съд е приел възражението на
работодателя за освобождаването му от отговорност при условията на чл.201,
ал.1 КТ за неоснователно, тъй като увреждането не е причинено от
въззиваемия умишлено - не е искал или допускал настъпването му, отчитайки
събраните по делото доказателства относно механизма на настъпване на
злополуката.
Правилно първоинстанционният съд, отчитайки механизма на
настъпване на злополуката, е приел, че извършените от въззиваемия действия
не се характеризират като груба небрежност - неполагане на дължимата
грижа, която и най-небрежният би положил в подобна ситуация, поради което
не са налице условията на чл.201, ал.2 КТ.
Работодателят, въвел възражение за съпричиняване от страна на
работника, следва да докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради
проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, т.е. при
условията на пълно и главно доказване работодателят следва да установи не
само, че работникът е допуснал нарушение на правилата нарушение на
правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на
елементарно старания и пренебрегване на основни технологични правила и
правила за безопасност.
Правилно първоинстанционният съд въз основа на анализ на показанията
на свидетелите В. и П. е приел, че при настъпване на трудовата злополука
предпазният капак на ъглошлайфа не е бил поставен.Не може да се установи
точната причина за това.Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че
при тези обстоятелства няма как да се приеме, че е била налице липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични
правила и правила за безопасност при изпълнение на трудовите задължения
на въззиваемия, което би могло да се характеризира като груба
небрежност.При липса на доказателства за точния механизъм на настъпване
7
на злополуката и за действията на работника, довели до увреждането,
възражението за съпричиняване поради проявена от работника груба
небрежност е недоказано ( определение № 213/24.03.2021 г. на ВКС по гр.д.№
20/2021 г., ІV г.о.).
Присъденото обезщетение за претърпени имуществени вреди -
пропуснати ползи в размер на 151.62 лв. е присъдено от първоинстанционния
съд съобразно събраните по делото доказателства и при липса на
съпричиняване на вредоносния резултат.
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че не са налице основания
за отмяна на решението в обжалваната му част и следва да бъде потвърдено в
същата.В зависимост от изхода на спора са и присъдените от
първоинстанционния съд разноски.
При този изход на процеса следва да бъде осъден въззивникът да заплати
на въззиваемия разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 996
лв., съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260184/05.03.2021 г.по гр.д.№ 4764/2020 г.
по описа на Плевенски районен съд в обжалваната му част, в която е осъдено
“***“ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
ж.к.“***“ *** бл.3, ет.4, ап.13, да заплати на Б. Б. М. от гр.Плевен, ЕГН
**********, сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 24.06.2020 г., ведно
със законната лихва, считано от 24.06.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата; в обжалваната му част, в която е осъдено “***“ЕООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ж.к.“***“ *** бл.3, ет.4, ап.13, да
заплати на Б. Б. М. от гр.Плевен, ЕГН **********, сумата от 151.62 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - пропуснати
ползи от трудова злополука, настъпила на 24.06.2020 г., представляващи
разликата между месечното трудово възнаграждение, което е щяло да бъде
получено от ищеца по трудов договор № 89/23.03.2020 год., и реално
8
полученото обезщетение за временна неработоспособност за периода от
24.06.2020 г. до 23.08.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
24.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата; в обжалваната му част, в
която е осъдено “***“ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, ж.к.“***“ *** бл.3, ет.4, ап.13, да заплати на Б. Б. М. от гр.Плевен,
ЕГН **********, сумата от 396.88 лв., представляваща деловодни разноски
съобразно уважената част от исковете; в обжалваната му част, в която е
осъдено “***“ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
ж.к.“***“ *** бл.3, ет.4, ап.13, да заплати по сметка на Плевенския районен
съд сумата от 210 лв., представляваща държавна такса върху уважената част
от исковете, и сумата от 512 лв., представляваща направени разноски за вещи
лица.
Осъжда въззивника “***“ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ж.к.“***“ *** бл.3, ет.4, ап.13, да заплати на
въззиваемия Б. Б. М. от гр.Плевен, ЕГН **********, разноски по делото за
настоящата инстанция в размер на 996 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните чрез връчване
на препис от същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9