Решение по дело №30/2021 на Районен съд - Тервел

Номер на акта: 260080
Дата: 28 октомври 2021 г. (в сила от 24 ноември 2021 г.)
Съдия: Ганчо Манев Драганов
Дело: 20213250100030
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 януари 2021 г.

Съдържание на акта

        

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№…….

От публичен регистър, том №……,стр……..

Гр.Тервел 28.10.2021 година

Решение от книга за открити заседания №……….от 28.10.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

               Тервелският районен съд, в публично съдебно заседание на седми септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАНЧО ДРАГАНОВ

         при секретаря Ж.Ж. с участието на  прокурора...................... сложи на разглеждане докладваното от  районния съдия Ганчо Драганов

гр.дело №30 по описа на съда  за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

      Производството е образувано по искова молба вх. №260226/29.01.2021г. от К.Д.Р. с ЕГН ********** *** срещу Е.Ю.А. с ЕГН ********** с посочен в исковата молба адрес с.Честименско, общ.Тервел, обл.Добрич, ул.Трета №51 и адрес за връчване на книжа с.Скобелево, общ.Павел баня, обл.Стара Загора, ул.Крайречна №6, с иск по чл.127, ал.2 от СК. Ищецът моли да се предоставят родителските права над детето Д.К.Д.на бащата К.Д.Р.. Да се определи местоживеенето на детето да е при бащата. Да се присъди издръжката на детето да се заплаща от ответницата Е.Ю.А., в размер определен по чл.142 СК. Да се определи режим на лично отношения на детето с майката. Прави се искане за постановяване на привременни мерки по отношение на детето, докато приключи делото.

В исковата молба ищеца твърди, че от 2011 г живеят с ответницата, но нямали сключен граждански брак, като от съвместното им съжителство имат родено едно Д.К.Д.с ЕГН-********** родено на *** г. Сочи че както ищеца така и ответницата са глухонеми. Твърди се, че ответницата можела да чете и да пише и активно използвала социалните мрежи с телефона си като в последната година спряла да пере и готви и оръщала основно внимание на писането в телефона си. 

Ищеца твърди още, че в началото на 2021 г., без каквото и предупреждение ответницата напуснала жилището в което живеели. Детето останало при ищеца. Последният се опитал да разбере къде е заминала ответницата, но не успял. Сочи че ответницата не се е свързвала по никакъв начин с него от тогава и не е идвала или правила опити да посети детето им.  Не претендира разноски.

     На основание чл.131 от ГПК с разпореждане, препис от исковата молба и от приложените към нея писмени доказателства са изпратени на ответницата, със указание, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да подаде писмен отговор.Разпореждането е получено лично от ответницата. 

           В законоустановения едномесечен срок не е  получен писмен отговор от ответницата ,не взема отношение по предявения иск, не оспорва твърденията изложени в исковата молба,както и представените писмени доказателства.

В открито съдебно заседание, ищеца редовно призован явява се лично и с адв.М.П. ***, редовно  упълномощена, като изразява становище, че поддържа така предявените обективно съединени искове, като действията в съдебното заседание му бяха обяснявани от тълковник.

Ответницата редовно призована, не се явява и не се представлява. Не взема отношение по спора.  

По делото са приети като писмени доказателства представени с исковата молба: заверени копия от удостоверение за раждане, копие от лична карта, експертно решение, извлечение от сметка, регистрационна карта, служебна бележка от Агенция по заетостта, удостоверение за декларирани данни, представени от ищцовата страна, както и изисканите служебно: 2бр.социални доклади; удостоверение за декларирани данни с изх.№фс-31-3879#1/09.08.2021г. на Община Тервел; справка за доходи с изх.№9717-1/06.08.2021г. на ТД на НАП Варна, офис Добрич; справка за липса на регистрирани МПС с изх.№851000-10920/09.08.2021г. на ОД на МВР-сектор„Пътна полиция“ гр.Добрич.

По делото бяха допуснати и разпитани водените от ищеца свидетелите М.Г.П.– без родствена връзка със страните квет на село Честименско и Ш.О.А.– вуйчо на ищеца. Съдът кредитира показанията на свидетелите, като в тях свидетелите потвърдиха изнесеното в исковата молба от ищеца, а именно за това как се е държала в последно време ответницата и това, че е заминала от домът си без да каже на никого и до сега е в неизвестност.

По делото съдът е постановил привременни мерки, а именно:

       СЧИТАНО от 01.09.2021година  ПОСТАНОВЯВА привременни мерки по гр. д. № 30/2021 г. по описа на ТлРС, като:

       ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Д.К.Д.с ЕГН-********** на бащата К.Д.Р. с ЕГН-**********, до приключване с влязло в сила решение на производството по гр. д. № 30/2021 г. по описа на ТлРС.

    ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Д.К.Д.с ЕГН-********** при бащата К.Д.Р. с ЕГН-********** на адрес ***.

       ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Е.Ю.А. с ЕГН-********** с постоянен и настоящ адрес ***, както следва: майката има право да вижда детето всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от  08,00 часа до 17,00 часа без преспиване, за времето до приключване на спора.

    ОСЪЖДА Е.Ю.А. с ЕГН-********** с постоянен и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето Д.К.Д.с ЕГН-**********, чрез неговия баща К.Д.Р. с ЕГН-********** с адрес ***, месечна издръжка в размер на 162,50 (сто шестдесет и два лева и 50ст.)лева, считано от 01.09.2021година, с падеж всяко десето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до приключване на настоящото гр. д. № 30/2021 г. по описа на ТлРС с влязъл в сила окончателен съдебен акт или настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката.

Съдът, след като обсъди направените доводи и събраните по делото писмени и устни доказателствата, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищеца и ответницата заживели на съпружески начала от 2011 година. От съвместното им съжителство се ражда едно дете Д.К.Д.с ЕГН-********** родено на *** г. с родители ищеца и ответницата, видно и от представеното удостоверение за раждане на детето.

Безспорен е и факта, че страните нямат сключен граждански брак и детето е родено по време на съвместното им съжителство. Установява се, че детето е със същото увреждане, а именно глухонямо.

От изисканото служебно от съда и представено от ТД на НАП гр.Добрич справка се установи, че ответницата няма подавани ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, както и регистрирани трудови договори, няма изплатени суми от фирми.

От свидетелските показания се установи че ищеца работи временно като строител но без да сключва трудови правоотношения с някого.

По делото са изискани и изготвени Социални доклади от Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Тервел, Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Казанлък.

От представените социални доклади се установява следното: Ответницата е напуснала дома и семейството си в началото на 2021 г., като през този период Е.А. *** само веднъж с намерение да отведе детето със себе си, но ищецът Р. не е позволил. От тогава до настоящия момент не е търсила контакт със сина си или неговия баща.

К.Р. е освидетелстван с ЕР на ТЕЛК № 1435 от 29.05.2001 г. със срок - пожизнен и водеща диагноза "Глухонемота". Определени са му 80% трайно намалена работоспособност без чужда помощ. Получава пенсия, поради заболяване в размер на 163.58 лв. месечно с еднократна добавка към нея в размер на 50.00 лв. Подпомага се от Дирекция "Социално подпомагане" - Тервел на основание чл. 70 от Закона за хората с увреждания с месечна финансова подкрепа в размер на 55.35 лв. Споделя, че упражнява не регламентирана трудова дейност в областта на строителството, като месечно получавал срещу труда си между 700.00 и 800.00 лв., но не винаги имало постоянно работа.

Майката на Д. - Е., също е освидетелствана с ЕР на ТЕЛК с № 674 от 26.03.2008 г. със срок - пожизнен и водеща диагноза " Нарушение в провеждането на звука и нсвросснзорна загуба на слуха. Сурдитас невритис нерви акустици билатсралис.“ С определени 80% трайно намалена работоспособност без чужда помощ, получава пенсия поради заболяване в размер на 225.00 лв, с еднократна добавка към нея в размер на 50.00 лв. Същата се подпомага от Дирекция "Социално подпомагане" - Тервел на основание чл. 70 от Закона за хората с увреждания с месечна финансова подкрепа в размер на 55.35 лв. и чл. 8д от Закона за семейните помощи за деца в размер на 450.00 лв. месечно, отпуснати за детето Д., което е с увреждане. По информация получена от бащата, майката от както е напуснала него и момчето не е предоставяла тези средства на сина си.

Потребностите на Д. от подслон, облекло, обувки, храна, внимание и грижа се осигуряват от бащата - К.Р., подпомаган в отглеждането на детето от своята майка - С.О.С..

Малолетния Д. е преосвидетелстван с ЕР на ТЕЛК № 3728 от 21.11.2017 г. със срок до 01.11.2020 г., но служебно удължен до 30.11.2021 г., поради въведените противоепидемични мерки във връзка с Ковид - 19. Детето е с водеща диагноза "Друга загуба на слуха" и общо заболяване " Глухонемота" с определени 80 % вид и степен на увреждане с чужда помощ. По информация на личния лекар д-р А. Вълов, момчето е нормално развито физически и психически.

Детето е във втори клас като посещава училище редовно без отсъствия, както в присъственото така и в дистанционното обучение. Описано е, че при него се наблюдава напредък, но положителни резултати постига единствено когато е под непрекъснат надзор от учител или родител. Не умее и не желае да работи самостоятелно. Посещавал е учебното заведение в прилежен външен вид с чисти дрехи и обувки. Не са му липсвали пособия и материали.

Детето има приятелски кръг от деца от същото населено място където е живял от раждането си до сега и комуникира с роднините на ищеца.

Жилището в което живее детето е собственост на майката на ищеца, представлява едноетажна къща в добро техническо състояние. Основната къща се състои от четири стаи, към къщата има пристройка, в която са кухнята и банята. Стаите са обзаведени с вещи за обичайно потребление. В жилището има течаща вода и електричество. Лицата и детето имат достъп до сателитна телевизия, мобилни телефони, интернет. На детето има осигурен личен лекар. Бащата е силно привързан към детето и те от своя страна се чувстват сигурни и спокойни в негово присъствие. Майката не е посещавала детето и не е изпращала средства за издръжката им.  

Ответницата - майката понастоящем живее А. живее на адрес: ***, в жилище собственост на съжителя й М.М.. Жилището представлява кирпичена едноетажна сграда, с три стаи, коридор, дворно пространство и външна тоалетна. Г-жа А. и съжителя й споделят общо домакинство със сестрата на г-н М. и нейния син. Едната стая се обитава от сестрата на г-н М.. Втората стая, която обитава г-жа А. и съжителя й, е снабдена с едно легло, маса, хладилник, печка на твърдо гориво, шкаф. Третата стая е обзаведена с легло, но е необитаема, тъй като няма монтирана дограма. Жилището няма вътрешен водоизточник, електрифицирано е, но към момента електричеството е прекъснато. Хигиенно-битовите условия са на ниско ниво.

Лицето с което съжителства М.М. е освидетелстван с ЕР на ТЕЛК, с диагноза със срок - пожизнен, с диагноза " Нарушение в провеждането на звука и невросензорна загуба на слуха". Получава пенсия поради заболяване в размер на 210 лв. и добавка в размер на 50 лв. През летния период работи на частно.

Ответницата А. е със завършен 8 клас в Срсднообразователно училище за деца с увреден слух "Св. Иван Рилски" град Търговище през 2008г. Няма доказателства да е работила или работи към момента. Родителите на г-жа А. са починали. Същата има роднини в град Русе, с които комуникира посредством социалните мрежи..

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По аргумент от разпоредбите на чл. 127  ал. 2 СК, когато родителите не живеят заедно и не са постигнали споразумение по чл.127,ал.1 от СК относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася по тези въпроси съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 СК.

Настоящото производство, което се развива по реда на чл. 127 ал. 2 СК, по своята правна същност има характеристиките на спорна съдебна администрация. При него имаме осъществяване на съдебна намеса в гражданско – правни отношения, в резултат на която, поставеното съдебно решение замества липсващото споразумение между родителите по чл. 127 ал. 1 СК. Съдебната намеса е регламентирана в обществен интерес с цел охраняване интересите на детето, поради което служебното начало има превес над диспозитивното начало. Съдът не е ограничен от искането на страните в производството, а е оправомощен от закона да уреди отношенията между спорещите служебно и по целесъобразност. При наличието на спор по смисъла на чл. 127 ал. 2 СК, съдът предоставя упражняването на родителските права и определя местоживеенето на детето при единия родител, независимо от това кой от тях е инициирал производството.

Ищеца е предявил искане упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Д.К.Д.с ЕГН-********** родено на *** г.

Основен принцип при определяне на мерките по чл.59 СК е интересът на детето – при кого от двамата родители ще получи по-добри грижи, внимание и спокойствие, при кого от двамата ще се развива по-добре физически и духовно. Това се извежда от разпоредбата на чл.59, ал.4 СК, съгласно която съдът предоставя упражняването на родителските права, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето, в които се включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на детето, формирането им като личности, придобиването на знания, трудови навици и др. При преценката на доказателствата и на обстоятелствата, имащи правно значение за определяне на мерките по чл.59, ал.4 СК, съдът намира, че интересите на малолетното дете Д.К.Д.с ЕГН-********** родено на *** г., налагат родителските права за неговото отглеждане и възпитание да бъдат предоставени за упражняване на бащата, който притежава родителския потенциал да полага необходимите грижи по отглеждането и възпитанието на малолетното дете и е в състояние да задоволи базовите му потребности, свързани с нужните грижи, време и внимание. Следва да се отчете и помощта, която ищеца получава от своята майка. Ответницата не претендира да и бъдат предоставени на нея родителските права, направила е изявление пред социалния работник, че желае да се грижи за него, но само веднъж е потърсила детето, и рядко поддържа контакти с него. От предоставените социални доклади се установява, че ищеца полага добри грижи за детето, осигурена е храна облекло и грижи. Детето е устонавило приятелски кръг и взаимоотношения с деца от населеното място където сега живее при неговия баща както и в училището където учи и изградените му познанства са от обкръжението и роднински кръг на бащата. Социално-битовите условия при бащата са много по добри от тези на майката към момента, а и доходите на бащата са по големи, подпомага се от своята майка в грижите за детето.

Предвид горните съображения, съдът намира, че интересите на малолетното Д. К.Д..налагат родителските права за неговото отглеждане и възпитание да бъдат предоставени за упражняване на бащата. С оглед на това, съдът следва да определи и местоживеене на малолетното дете при  бащата - К.Д.Р. ***.

Предвид уважаването на претенцията за предоставяне упражняването на родителските права на бащата и независимо, че майката сама е прекъснала връзката с детето, съдът намира, че следва да и бъде дадена възможност на ответницата да поддържа режим на лични отношения с малолетното си дете, за да не се прекъсват биологичната, емоционалната и социалната връзка и отношенията на доверие между родител и дете, тъй като контактите с майката са необходими за нормалното психическо и физическо развитие на детето.

Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.3 СК, определянето на режима на личните отношения между родителите и детето включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема детето, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. В тази връзка и като взе предвид възрастта на малолетното дете, отношението на майката към детето, битовите условия в които живее майката, съдът намира, че следва да бъде определен режим на лични отношения на майката с детето всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от  08,00 часа до 17,00 часа без преспиване по местоживеенето на детето с.Честименско или гр.Тервел, както и 10 дни през лятната ваканция на детето, когато бащата не е в законоустановен платен годишен отпуск, след което майката да върне детето на бащата. С така определения режим на лични отношения, съдът намира, че интересите на детето са защитени в пълен обем, като се държи сметка за тяхното емоционално състояние, физическо и психично здраве, както и за запазване и разширяване на връзката родител-дете.

Ищеца претендира заплащането на месечна издръжка за малолетното дете Д. К.Д., като не се сочи от коя дата се претендира издръжката. Претендира се размера на издръжката да бъде определен съгласно чл.142 ал.2 от СК, като вземе предвид, че минималната работна заплата за страната от 01.01.2021 г. е 650 лева. Като последица от предоставянето на родителските права за упражняване на единия родител, следва осъждането на другия родител да заплаща за детето месечна издръжка, поради което претенцията за заплащане на издръжка по чл.143, ал.1 СК е доказана в своето основание. При определяне размера на издръжката съдът съобрази разпоредбите на чл.142 и чл.143 СК, съгласно, които размерът на необходимата издръжка се определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи, като всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Съдът съобрази и разпоредбата на чл.59, ал.5 СК, съгласно, която размерът на издръжката трябва да осигури същите условия на живот на детето, които то е имало до сега, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжката родител.   

По делото са представени доказателства, че в момента ищеца е безработен, като работи епизодично като строител на граждански договори.  Не са представени доказателства за трудови доходи на ответницата, няма данни да е регистрирана като безработна в БТ, но има заболяване и е с 80 процента нетрудоспособност, които не и позволяват да намира лесно работа, но това не я освобождава от задължението да заплаща издръжка на детето.  В тази връзка, предвид липсата на доказателства за получавани от  ответницата трудови доходи към настоящия момент, преценката за възможностите и на двамата родители следва да бъде направена на база размера на минималната работна заплата за страната, която към момента е 650 лв. Относно размера на издръжката съдът съобрази обичайните потребности за храна, облекло и други подобни, съобразно възрастта на детето, финансовите възможности на двамата родители, които се намират в трудоспособна възраст, и макар и трудно предвид заболяването им, са в състояние да реализират доходи в размер на минималната работна заплата за страната. В тази връзка, съдът  намира, че претенцията на ищеца за определяне на месечна издръжка за детето Д.К.Д.в минималния размер предвиден за страната, съгласно чл.142, ал.2 от СК, която към настоящият момент е в размер от 162.50 лева, в който размер следва да бъде уважена издръжката, за детето, която майката следва да заплаща на всяко десето число от месеца, чрез бащата, ведно със законна лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване.  Предвид това, че по делото са определени привременни мерки, началният период на тази издръжка следва да бъде от влизането на решението в сила.

        Ищеца не претендира разноски по делото.  

Предвид изхода на делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на съда сумата в размер на 234 лева на основание чл.7 т.2 от Тарифата за държавните такси, събирана от съдилищата по ГПК, представляваща държавна такса в размер на 4 процента върху тригодишните платежи за издръжката и 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.   

Тъй като съдът е освободил ищеца от внасянето на държавна такса по настоящото производство, с оглед уважаването на иска и на основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответицата следва да бъде осъдена да плати в полза на съдебната власт по сметка на Районен съд – Тервел следващата се първоначална държавна такса от 25 лева и окончателна държавна такса 20 лева или общо сумата от 45 лева.

Водим от  гореизложеното ,съдът,

                 

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху детето  Д.К.Д.с ЕГН-********** на бащата К.Д.Р. с ЕГН-**********т***.   

ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Д.К.Д.с ЕГН-********** при бащата, К.Д.Р. с ЕГН-**********т***.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката Е.Ю.А. с ЕГН **********, с адрес ***, и детето Д.К.Д.с ЕГН-**********, всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от  08,00 часа до 17,00 часа без преспиване по местоживеенето на детето с.Честименско или гр.Тервел, както и 10 дни с преспиване при майката през лятната ваканция на детето, когато бащата не е в законоустановен платен годишен отпуск, след което майката да връща детето на бащата..  

          ОСЪЖДА Е.Ю.А. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете Д.К.Д.с ЕГН-**********, , чрез неговия баща и законен представител К.Д.Р. с ЕГН-**********т***, месечна издръжка на всяко десето число от месеца в размер на 162.50 лева, считано от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване.

ОСЪЖДА Е.Ю.А. с ЕГН **********, с адрес ***  да заплати по сметка на Районен съд гр.Тервел сумата в размер от 279 лева, представляваща държавна такса върху размера на присъдената издръжка, държавна такса за завеждане на делото и окончателна държавна такса, както и  сумата в размер на 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.

 

 Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Добрич в четиринадесетдневен срок от съобщението му до страните.

 

 

 

                                                       СЪДИЯ: