О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295 25.05.2021г. град
Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на
двадесет и пети май две хиляди двадесет и първа година
в
закрито съдебно заседание в следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
като разгледа докладваното
от съдия Алексова-Стоилова
административно
дело №66 по описа за 2021г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдебният акт е постановен на основание
чл.202, т.2 във вр. с чл.54, ал.5 от АПК.
Юрисконсулт Г. С. като пълномощник на „ТЕЦ – БОБОВ ДОЛ“ ЕАД, ЕИК
******** със седалище и адрес на управление *** обжалва Решение
№СО-1-С/09.02.2021г. на директора на РИОСВ – София за спиране на
административното производство по реда на чл.54, ал.1, т.5 от АПК. Твърди
материална незаконосъобразност на акта
поради липса на преюдициалност на административното производство с
производството по оспорване на писмо изх.№26-00-991(3)/08.05.2018г.
на РИОСВ – Перник, по което е образувано адм.д.№23/2020г. на КАС. Отделно от
това, счита за ирелевантно и производството по издаденото Решение
№ПЕ-58ПР/2016г. Твърди, че процедурите по двата акта са част от процедурата по
издаване на КР по чл.117 и сл. от ЗООС, от който акт произтича правото на
оператора да ползва биомасата като гориво и който поглъща предходните актове.
Моли за отмяна на Решението и задължаване на органа да продължи административната
процедура.
В придружително писмо
изх.№2249/16.03.2021г. заместващият ответния директор на РИОСВ – София оспорва
жалбата като неоснователна.
В становище изх.№1354/07.05.2021г.
изпълнителният директор на ИАОС чрез пълномощника главен юрисконсулт М. А. Д.сочи,
че съгласно негово писмо изх.№ППКР-2374/05.10.2020г. е дължимо провеждане на
процедурата за планираната промяна в работата на инсталацията по реда на Глава
шеста, Раздел трети от ЗООС.
Останалите участващи в административното производство страни
– кмета на община Бобов дол и кмета на с.Големо село, община Бобов дол не
изразяват становища по оспорването /вж. л.19/.
Кюстендилският административен съд, след запознаване с
жалбата и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установена следната фактическата обстановка по спора:
С Решение №ПЕ-5-ПР/18.02.2016г. на
директора на РИОСВ – Перник на основание чл.93, ал.1, т.1 във вр. с ал.3 от
ЗООС, чл.7, ал.1 и чл.8, ал.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на
ОВОС, чл.31, ал.4 и ал.6 от ЗБР, чл.40, ал.4 във вр. с ал.3 от Наредбата за
условията и реда за извършване на оценка
на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с
предмета и целите на опазване на защитените зони и представената документация
от „ТЕЦ - Бобов дол“ЕАД като възложител по Приложение №2 към чл.6 от Наредбата
за ОВОС и по чл.10, ал.1 и 2 от тази Наредба е решено да не се извършва ОВОС на
инвестиционно предложение /ИП/ за „Разширяване на производствената дейност,
включваща дейност по оползотворяване /R1 –
изгаряне/ на неопасни отпадъци съвместно с основното гориво /въглища/ поради
липсата на вероятност да окаже значително въздействие върху природни
местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в
защитени зони. ИП касае извършване на дейности по оползотворяване /R1 - изгаряне, R12
– предварително третиране и R13 –
съхраняване/ на неопасни отпадъци съвместно с основното гориво /въглища/, като
се предвижда отпадъците да се изгарят в съществуващата горивна инсталация за
производство на ел.енергия, включваща ЕК1, ЕК2 и ЕК3 без промяна на капацитета.
ИП попада в обхвата на Приложение №2 към ЗООС – т.11 „Други инвестиционни
предложения“, б.“б“ – „инсталации и депа за обезвреждане на отпадъци
/невключени в Приложение №1/ и на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗООС подлежи на
преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС. Като условие за изпълнение
на Решението органът е указал реализирането на ИП да се осъществи след издаване
и влизане в сила на ново Комплексно разрешително /КР/ по чл.117, ал.1 и ал.2 от
ЗООС. Няма данни за оспорване на Решението.
С писмо изх.№26-00-991(39)/08.05.2018г. директорът на РИОСВ – Перник се е произнесъл
по представено от дружеството допълнение към ИП, за което е издадено Решение
№ПЕ-5-ПР/2016г. Допълнението касае промяна на обстоятелствата, при които е
издадено Решението чрез добавяне на биомаса по см. на §1, т.1 от ДР на ЗУО при
извършване на дейностите по третирате на неопасни отпадъци съвместно с
основното гориво /въглища/ за производство на енергия без промяна и
реконструкция на съществуващата горивна инсталация. ИП предвижда подаване на
биомасата директно по утвърдената транспорта схема на въглеподаване в горивната
инсталация без реконструкция на съоръженията, в които ще се извършва изгарянето
на отпадъците. Органът е приел, че исканата промяна не може да счита като
разширение или изменение, което ще доведе до значително отрицателно въздействие
върху околната среда по см. на чл.93, ал.1, т.3 от ЗООС в степен, оправдаваща
провеждането на нова процедура по ОВОС, поради което е разпоредил писмото да се
счита като неразделна част към Решение №ПЕ-5-ПР/2016г. при спазване на
условията в писмото и Решението от 2016г. Писмото е оспорено по жалба на
Сдружение „За земята – достъп до правосъдие“ – гр.София и Н. Д. Т. от
гр.Дупница, като с решение №2/06.01.2021г. на КАС по адм.д.№23/2020г. съдът е
отменил писмото и е върнал преписката за ново произнасяне. Съгласно справка
№66/23.03.2021г. от деловодството на съда, решението е оспорено с касационна
жалба от дружеството и с писмо изх.№160/01.03.2021г. делото е изпратено по
компетентност на ВАС. Към настоящият
момент липсва произнасяне на ВАС по жалбата.
Посоченото ИП по Решението от 2016г.
и писмото от 2018г. на органа е включено в издаденото на дружеството КР №45-Н4/2019г.
по Решение №45-ИО-АО/09.04.2019г. на изпълнителния директор на ИАОС, което е с
допуснато предварително изпълнение с Решение на органа от 18.04.2019г. КР касае
експлоатацията на Горивна инсталация за производство на ел.енергия – т.1.1 и
т.5.2, б.“а“ от Приложение №4 към ЗООС и Инсталация за производство на водород
– т.4.2, б.“а“ от Приложение №4 към ЗООС. Видно от КР, в Горивната инсталация
за производство на ел.енергия включените горива са въглища и биомаса /вж.
Таблица 8.3.1.2 на л.39-гръб/.
Във връзка с планирани промени в
работата на инсталацията по условията в КР от 2019г., през м.08. и м.09.2020г.
дружеството е представило на ИАОС информация в обхвата и съдържанието на
Приложение №5 към Наредбата за условията и реда за издаване на КР, като
заявената промяна се изразява в реализиране на допълнителен технологичен способ
/транспорт/ за подаване на горивото биомаса към ЕК посредством монтиране на
обдухваща система за директно вдухване в горивната камера чрез вихрови горелки,
разположени непосредствено до инсталациите за шредиране на биомаса. Целта на
информацията е оценка от органа за необходимостта от промяна на условията в КР.
С писмо изх.№ППКР-2374/05.10.2020г. изпълнителният директор на ИАОС е уведомил
дружеството, че промяната в работата на инсталацията не е свързана със
значително отрицателно въздействие върху здравето на хората или върху околната
среда и не е необходима промяна на условията или поставяне на нови условия в
КР. Указал е, че информацията по чл.123в, т.1 от ЗООС се подава в ИАОС след
приключването на процедурата по Глава шеста от ЗООС, когато такава се изисква, като компетентен орган за това е
директора на РИОСВ – София, който следва да се уведоми за планираната промяна.
С уведомление вх.№15066/26.10.2020г.
до директора на РИОСВ – София дружеството е стартирало процедурата по чл.4,
ал.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС за ИП:
„Оптимизиране на технологичния процес на ЕК1, ЕК2 и ЕК3 на Горивна инсталация
за производство на електрическа енергия, за която е издадено КР №45-Н4/2019г.“.
Касае се за реализиране на допълнителен транспортен способ за директно вдухване
в горивната камера на ЕК1, ЕК2 и ЕК3, чрез вихрови горелки, разположена
непосредствено до инсталациите за шредиране на гориво биомаса.
С оспореното Решение
№СО-1-С/09.02.2021г. директорът на РИОСВ – София на основание чл.54, ал.1, т.5
от АПК е спрял административното производство по реда на глава шеста от ЗООС за
посоченото ИП в уведомлението от 26.10.2020г. до приключване на съдебното производство
срещу писмо их.№26-00-991(39)/08.05.2018г.
на РИОСВ – Перник. Органът е посочил, че съгласно подаденото от дружеството
уведомление, намеренията са свързани с реализиране на допълнителен транспортен
достъп за подаване на гориво биомаса към енергийните котли чрез монтиране на
обдухваща система за директно вдухване в горивната камера на ЕК1, ЕК2 и ЕК3,
чрез посочените по-горе вихрови горелки. Предвид намеренията на дружеството за
допълнение на ИП по Решение №ПЕ-5-ПР/2016г., което допълнение е свързано с
добавяне към разширената дейност по оползотворяване на неопасни отпадъци на
биомасата по писмото от 08.05.2018г. на РИОСВ – Перник, неговата съдебна отмяна
и висящността на спора пред ВАС, органът е приел, че няма влязъл в сила краен
административен акт по реда на глава шеста от ЗООС, а намеренията на
възложителя по уведомлението се отнасят за допълнителен способ за подаване
именно на биомаса към енергийните котли.
Процесното Решение е връчено на адресата на 12.02.2021г., а
жалбата по делото е подадена на 25.02.2021г.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от посочените писмени
доказателствени средства.
С
оглед така установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за
допустима. Подадена е в срока по чл.197 във вр. с чл.202 от АПК от представител
на легитимиран от закона правен субект пред компетентния за разглеждането й
административен съд.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Оспореното Решение е издадено в
рамките на процедура по изследване необходимостта от извършване на ОВОС по
чл.93, ал.1 от ЗООС, завършваща с акт на директора на съответната РИОСВ по
чл.93, ал.3 от ЗООС. Този директор е директора на РИОСВ – София, в
териториалната структура на която инспекция се извършва производствената дейност
на жалбоподателя. Дължимото Решение на органа при приключване на процедурата е
с правен характер на индивидуален административен акт по см. на чл.93, ал.10 от
ЗООС, което определя за приложими към казуса общите правила на АПК, включително
възможността за спиране на административното производство по реда на чл.54,
ал.1, т.5 от АПК.
Предпоставките за спиране на
административното производство са две: 1/висящо друго административно или
съдебно производство и 2/преюдициална връзка между двете производства, като
издаването на Решението по чл.93, ал.3 от ЗООС по подаденото от жалбоподателя
уведомление от 26.10.2020г. не може да стане преди приключване на обуславящото
производство. Като такова обуславящо производство органът е приел съдебното
оспорване на писмото на директора на РИОСВ – Перник от 08.05.2018г. Не е необходимо
прилагане от органа към преписката на удостоверение за висящото съдебно
производство, т.к. страните по двете производства са едни и същи и е постигната
целта на закона заявителят да бъде уведомен за обуславящото производство.
Между страните няма спор относно
висящността на съдебното производство по разрешаване на спора за
законосъобразност на предходното писмо на органа от 08.05.2018г. Спорът е
относно връзката на преюдициалност между това производство и производството по
уведомлението от 26.10.2020г.
Съдът намира за правилен извода на
органа за обусловеност на висящото административно производство със съдебното
такова. С оспореното пред съда писмо на органа от 08.05.2018г. е допълнено
Решение №ПЕ-5-ПР/2016г., поради което висящото съдебно производство касае
законосъобразността на преценката на органа да не се извършва ОВОС на ИП за
„Разширяване на производствената дейност, включваща дейност по оползотворяване
/R1 – изгаряне/ на неопасни отпадъци съвместно с основното
гориво /въглища/“ в съществуващата горивна инсталация за производство на
електрическа енергия, включваща ЕК1, ЕК2 и ЕК3 без да се променя капацитета и
утвърдената технология, в частта относно добавената към ИП дейност по
оползотворяване на биомаса. Същевременно, уведомлението от 26.10.2020г., с
което е образувано процесното административно производство, касае ИП
„Оптимизиране на технологичния процес на ЕК1, ЕК2 и ЕК2 на горивна инсталация
за електрическа енергия по издаденото КР от 2019г.“, което оптимизиране е
свързано с реализиране на допълнителен транспортен способ за подаване на гориво
биомаса. Следователно, висящото съдебно производство по писмото от 2018г. и
образуваното административно производство по уведомлението от 26.10.2020г. се
отнасят за свързани ИП по оползотворяване на едно и също гориво – биомаса, като
ИП от 2018г. касае допустимостта на този вид гориво в производствената дейност на
дружеството, а ИП от 2020г. - промяната в технология за неговото подаване към
енергийните котли. Това ще рече, че преценката на необходимостта от извършване
на ОВОС на ИП от 2020г. предполага разрешаване с влязъл в сила съдебен акт на
спора по ИП от 2018г.
Неоснователно жалбоподателят твърди,
че издаденото КР от 2019г., което съвместява двете ИП от 2016г. и 2018г. и
допуска използването на биомаса в производствената дейност на дружеството,
изключва посочената по-горе връзка на преюдициалност. Актовете по чл.93, ал.3
от ЗООС и КР са различни административни актове, издавани от самостоятелни
органи със специфични правни последици по дефинициите на §1, т.30 и т.39 от ДР
на ЗООС. Решението по ОВОС определя допустимостта на конкретно ИП, а КР дава
разрешение за експлоатация на определена инсталация или част от нея. При
съдебна отмяна на акта по чл.93, ал.3 от ЗООС, обективиран в писмото от 2018г.,
органът ще дължи нова преценка и издаване на нов акт относно необходимостта от
извършване на ОВОС на ИП за използване на горивото биомаса, което ще наложи
действия на оператора по информиране на ИАОС по чл.123в, т.1 от ЗООС във вр. с
чл.16, ал.1 от Наредбата за условията и реда за издаване на КР, който орган ще
следва да прецени дали е дължимо провеждане на процедурите по чл.117, ал.2 или
по чл.126, ал.1 от ЗООС за промяна или актуализиране на издаденото КР.
Актуализацията или промяната на КР се извършва след приключване на процедурата
по Глава шеста от ЗООС.
Мотивиран от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на „ТЕЦ – БОБОВ ДОЛ“ ЕАД /с посочени
данни/ срещу Решение №СО-1-С/09.02.2021г. на директора на РИОСВ – София за
спиране на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК на административното производство
по реда на глава шеста от ЗООС за ИП за „Оптимизиране на технологичния процес
на ЕК1, ЕК2 и ЕК3 на горивна инсталация за производство на електрическа
енергия, за която е издадено КР №45-Н4/2009г.“ на дружеството до приключване на
съдебното производство срещу писмо с изх.№26-00-991(39)/08.05.2018г.
на РИОСВ - Перник.
Определението подлежи на обжалване с частни жалби пред ВАС в
7-мо дневен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му от страните,
участващи в административното производство.
Определението да се съобщи на страните
в административното производство и директора на РИОСВ – София.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: