Решение по дело №8798/2017 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 608                                        13.04.2018 година                              град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Бургаският районен съд,                                            ІІІ-ти граждански състав

На двадесет и девети март                                две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в състав

 

                                                                          Председател: Ивелина Мавродиева

 

при секретаря Ж.С.   

като разгледа докладваното от съдията Мавродиева

гражданско дело № 8798 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е образувано по искова молба на Б.М.Х. с ЕГН **********, адрес: ***,  „КАЧАМАК“ ООД с ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: гр. С., район К., бул. „Б.“ № ...., ет. ....., представлявано от И.Т.П., с която се претендира признаване на уволнението, извършено със заповед от 05.09.2017 г. за незаконно и постановяване на неговата отмяна, както и осъждането за заплащането на обезщетение за времето през което е останала без работа поради уволнението за срок от шест месеца в периода от 03.10.2017 г. до 03.14.2018 г. размер на по 460 лв. за всеки от месеците или общо сумата от 2 760 лв., както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в периода от 26.09.2015 г. до 02.10.2017 г. или общо за 40 дни сумата от 920 лв. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

          Ищцата твърди, че е работила към ответното дружество, в ресторант „Качамак“ в гр. Б., който вече не функционирал, съгласно трудов договор на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от 26.11.2014 г., като излязла в отпуск по майчинство на 26.09.2015 г. На 03.10.2017 г. по куриерска фирма получила сочената заповед за прекратяването на трудовото й правоотношение, в която като основание за това било посочено по взаимно съгласие. В тази връзка заявява, че не е подавала молба за прекратяване на правоотношението по взаимно съгласие, нито е изразявала такова. Поради това и предявява исковете, като сочи, че има право и на платен годишен отпуск в периода,  в който е била в майчинство. Твърди също така, че след прекратяване на процесното трудово правоотношение не започвала друга работа.

          Правното основание на предявените обективно кумулативно съединени искове е чл. 344, ал.1, т. 1, чл. 344, ал. 1, т. 3 и чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/.

          Ответното дружество, редовно уведомено, не е депозирало отговор на исковата молба, не изпраща представител в производството пред съда и не е направило искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

          Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. 

          В процесния случай са налице тези предпоставки.

          Освен това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът постановява настоящото решение, което се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Вероятната основателност на исковете се установява от представените по делото писмени доказателства от ищцовата страна. Съществувалото между страните трудово правоотношение и прекратяването му на соченото от ищеца основание за това е видно от справката за трудовите договори на ищцата, издадена от НАП, както и заповедта за прекратяването му, постановена от работодателя. В заповедта от 05.09.2017 г. е посочено, че трудовото правоотношение с ищцата, изпълняваща длъжността салонен представител  в Б.К., се прекратява по взаимно съгласие, считано от 03.10.2017 г. Същевременно обаче, законът предвижда, че страната, към която е отправено предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, е длъжна да вземе отношение и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. В противен случай се счита, че предложението не е прието. По делото данни за отправяне на предложение съответно и приемането не са представени. Въобще липсват доказателства, от които може да се направи извода, че е налице взаимно съгласие между страните за прекратяване на съществувалото трудовото правоотношение, поради което и само на това основание иска за признаване на уволнението за незаконно и постановяване на отмяната му следва като основателен да бъде уважен. Установява се също така, че в шестмесечния срок след уволнението работникът не е започвал нова работа т.е. е останал без работа поради което и му се дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ възлизащо на 2 760 лв., при все че размера на уговорено между страните брутно трудово възнаграждение възлиза на 460 лв., видно от отбелязването на работодателя в трудовата книжка на ищцата. Последната има право да получи и търсено обезщетение за неизползвания от нея платен годишен отпуск по време на съществувалото между страните трудово правоотношение.

Доказателства за плащане на горните суми в полза на ищцата от страна на ответника не са представени, поради което и съдът намира, че горепосочените  доказателства обосновават вероятната основателност на предявените искове,

поради което и постановява настоящото неприсъствено решение.

          При това положение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК основателна се явява ищцата за заплащането на направените по делото разноски и следва да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 510 лв.

Посочената от Б.М.Х. банкова сметка ***: *** „Банка ДСК“ ЕАД.

Следва също така на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, да се осъди ответното дружество да заплати държавна такса за настоящото производство в размер на 210. 40 лв. по обективно кумулативно съединените искове – предмет на делото.

          Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

Признава за незаконно и отменя уволнението, извършено със заповед от 05.09.2017 г. на управителя И.Т.П. на „КАЧАМАК“ ООД с ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: гр. С., район К., бул. „Б.“ № ....., ет. ....., с която на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 03.10.2017 г., е прекратено по взаимно съгласие трудовото правоотношение с Б.М.Х. с ЕГН **********, адрес: ***.

Осъжда „КАЧАМАК“ ООД с ЕИК ......................., със седалище и адрес на управление: гр. С., район К., бул. „Б.“ № ...., ет. ...., представлявано от И.Т.П., да заплати на Б.М.Х. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 2 760 лв. /две хиляди седемстотин и шестдесет лева/, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, в периода от 03.10.2017 г. до 03.04.2018 г., както и сумата от 920 лв. /деветстотин и двадесет лева/, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със сумата от 510 лв. /петстотин и десет лева/ за направените по делото разноски.

Осъжда „КАЧАМАК“ ООД с ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. С., район К., бул. „Б.“ № ....., ет. ...., представлявано от И.Т.П., да заплати държавна такса по сметка на Бургаския районен съд в размер на 210.40 лв. /двеста и десет лева и 40 ст./.

          Препис от решението да се връчи на страните.

          Решението не подлежи на обжалване, но може да бъде атакувано пред Бургаския окръжен съд в едномесечен срок от връчването му по реда на чл. 240 от ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

 

Вярно с оригинала

Ж. С.