№ 536
гр. Русе, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на деветнадесети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Димана Стоянова
в присъствието на прокурора Г. М. М.
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Гражданско дело №
20234500100165 по описа за 2023 година
Делото е образувано по предявен от А. Ю. Ю., понастоящем в Затвора в гр. Белене
против Прокуратурата на Р България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.
първо ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 100 000,00 лева.
Ищецът А. Ю. Ю. твърди, че Окръжна прокуратура Русе въз основа на
незаконосъобразен обвинителен акт му повдигнала несправедливо обвинение в
престъпление по чл. 142, ал. 3, т. 4 НК, за което се предвиждало наказание от 10 до 20
години лишаване от свобода или доживотен затвор. Поради това с прокурорска
преписка бил изпратен в ОЗ Ловеч на специален режим по чл. 248, ал. 1, т. 1 ЗИНС.
Бил настанен в постоянно заключено помещение - пълна запечатка за 3 години въз
основа на Заповед № 1398/12.10.2017 г. по НОХД № 674/2017 г. на РОС. Заявява, че
след много обжалвания, в т. ч. пред ВКС, със Заповед № 11323/12.10.2020 г. била
отменена заповед № 1398/12.10.2017 г., като по НОХД № 674/2017 г. на РОС и бил
признат за невинен и оправдан за извършено престъпление по чл. 142, ал. 3, т. 4 НК.
Веднага му бил променен режима и бил изкаран от запечатката, тъй като вече бил на
7-15 год.
Твърди, че преживял стрес от незаконосъобразния обвинителен акт и престоя му
от 3 години при тежки и вредни за човек условия на специален режим. Получил
заболяване на очите - увреждане на зрението, първоначално от задължително носене
на очила от 1 диоптър нагоре, причинено от постоянно силно осветление в рамките на
24 часа, дори и през нощта, което му пречело да спи нощем. От липсата на кислород и
чист въздух в зоната с усилена сигурност получил синузит. Поради причинения стрес
му се появило мастно образувание като топка, с диаметър 10 см отгоре на главата, за
което му било проведено оперативно лечение - изрязване в болницата в Ловеч.
Ищецът твърди още, че получил страхова невроза на базата на причинения стрес от
това да не получи присъда „доживотен затвор“, както и от това, че навсякъде го
1
извеждали с белезници, колани, пранги, многобройна охрана, все едно бил терорист.
Имал постоянно главоболие, кошмари от това, че по цял ден мислел за едно също
нещо- да не загуби малкото си дете и съпругата си. Ищецът твърди още, че получил
интеркостална невралгия – схаващане на костната структура в областта на гръдния
кош, причиняваща недостиг на въздух от причинения му стрес. Били му изписани и
приемал по една шепа лекарства на ден. Получил още дискова херния от рязкото
ставане, което се дължало на постоянните кошмари, заради които скачал от леглото. В
продължение на три години живеел в постоянен страх за живота си и от загубата на
семейството си. Поради това претендира Прокуратурата на Р България да бъде осъдена
да му заплати обезщетение в размер на 100 000 лв. за претърпените от него
неимуществени вреди – физически и психически болки, причинени му от
некомпетентен и незаконосъобразен обвинителен акт.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Прокуратурата на Р България е депозирал
писмен отговор, в който се поддържа становище и са изложени обстоятелства за
неоснователност на иска като недоказан. Възразява, че не било посочено досъдебното
производство в хода, на което било повдигнато обвинение по чл. 142, ал. 3, т. 4 НК и
конкретен акт, по който ищеца бил оправдан по НОХД № 674/2017 г. на Окръжен съд
Русе. Не били представени доказателства за действително претърпените от ищеца
неимуществени вреди като пряк резултат от водено наказателно производство, по
което е оправдан. Заема позиция, че от изложеното в исковата молба можело да се
направи извод, че било образувано НОХД № 674/2017 г. на ОС Русе, по което
присъдата била отменена и делото върнато за разглеждане на друг състав на съда, като
било образувано НОХД № 18/2019 г. по описа на ОС Русе. По това дело ищецът бил
оправдан за престъпление по чл. 142, ал. 3, т. 4 НК, но само за квалификацията по т. 4,
като бил осъден за престъпление по чл. 142, ал. 2 НК. Възразява, че след като ищецът
бил осъден за същото престъпление, при отпадане на квалифициращ признак, не било
налице основание за ангажиране отговорността на прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ. Квалифициращите признаци допълвали основния състав и имали отношение
към размера на наложеното наказание. В този смисъл действията на прокуратурата
били законосъобразни. Позовава се на относима съдебна практика.
Възразява, че твърденията на ищеца че е претърпял неблагоприятне последици
вследствие незаконното обвинение- страхова невроза, страх да не бъде осъден на
доживотен затвор, постоянно главоболие, страх да не се раздели със съпругата и
детето си, невралгия и други здравословни проблеми възникнали според ищеца
вследствие изтърпяване на наказанието в Затвора в гр. Ловеч и Белене, са недоказани.
Спрямо ищеца била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като
задържането му не било прогласявано от съда за незаконосъобразно. Мярката за
неотклонение не била отменяна като незаконна в хода на наказателното производство,
поради което обезщетение за тази мярка не следвало да се определя самостоятелно.
Преценката за законосъобразността й следвало да се направи с оглед крайния акт на
съда- влязлата в сила осъдителна присъда за извършено престъпление по чл. 142 НК.
Мярката за неотклонение се вземала от съда, което според ответника налагало извод,
че ако в процесния период са търпени вреди, то те не били единствено и само в
резултат от актове и действия на прокуратурата. За недоказана ответникът намира и
причинната връзка между незаконосъобразните актове и действия и претърпените
вреди. На самостоятелно основание намира претендираното обезщетение за
прекомерно, завишено, несъответно на претендираните вреди, на икономическия
стандрат в Р България и на съдебната практика по аналогични случаи.
2
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че с Присъда
№ 23 от 23.05.2018 г. Русенският окръжен съд признал подсъдимите А. Ю. Ю., М. Ю.
Ю. и Г. И. Д. за виновни в това, че на 25.04.2017 г. в гр. Русе и в землищата на селата
Червена вода и Николово отвлекли С.А.Б., като деянието е извършено от две или по-
вече лица и по опасен за здравето на отвлечения начин, поради което и на основание
чл. 142, ал. 3, т. 4, пр. 2, вр. ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 НК, чл. 36 и чл. 54, ал. 1 НК осъдил
ищеца А. Ю. Ю. на наказание дванадесет години лишаване от свобода. На основание
чл. 58, ал. 1 НК така наложеното му наказание било намалено с една трета и му било
определено наказание осем години лишаване от свобода. Ищецът бил признат за
виновен и в това, че на на 25.04.2017 г. в гр. Русе и в землищата на селата Червена
вода и Николово, в съучастие с М. Ю. Ю. като извършител, причинил другиму – на
С.А.Б. средна телесна повреда, изразяваща се в счупвания на 9-11-то ребра в дясно,
довела до трайно затрудненяване на движенията на снагата за срок повече от 30 дни,
поради което и на основание чл. 129, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, чл. 36 и чл.
54, ал. 1 НК съдът го осъдил на наказание три години лишаване от свобода. На
основание чл. 58, ал. 1 НК така наложеното му наказание било намалено с една трета и
му било определено наказание две години лишаване от свобода. Със същата присъда
РОС признал ищеца за виновен и в това, че на на 25.04.2017 г. в гр. Русе и в
землищата на селата Червена вода и Николово, в съучастие с М. Ю. Ю. като
извършител се заканил с убийство на С.А.Б. и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3,
вр. чл. 20, ал. 2, чл. 36 и чл. 54, ал. 1 НК го осъдил на наказание три години лишаване
от свобода. На основание чл. 58, ал. 1 НК съдът намалил наложеното наказание с една
трета и му определил наказание лишаване от свобода за срок от две години. На
основание чл. 23, ал. 1 НК съдът групирал наложените на подс. А. Ю. три наказания,
като му наложил най-тежкото измежду тях наказание от осем години лишаване от
свобода, което да изтърпи при строг първоначален режим, като постановил срокът на
първоначалното му задържане, считано от 05.05.2017 г. да се приспадне при
изтърпяване на наказанието.
С Решение № 273 от 04.01.2019г. на ВТАС, постановено по ВНОХД №
333/2018г. присъдата е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на Окръжния съд от стадия на разпоредителното заседание. При новото
разглеждане на делото, с присъда от 08.07.2019 г. по НОХД № 18/19г. на Русенския
окръжен съд, ищецът в настоящото производство А. Ю. Ю., че на 25.04.2017г. в Русе, в
съизвършителство с М. Ю. Ю. и Г. И. Д. отвлякъл С.А.Б., като деянието е извършено
от две или повече лица, поради което и на основание чл.142, ал. 2, т. 2, вр. ал.1, и чл.54
от НК го осъдил на лишаване от свобода за осем години. Със същата присъда А. Ю. е
признат за виновен в това, че на 25.04.2017 г. в Русе и в землищата на селата Червена
вода и Николово, двете в Област - Русе, в съизвършителство с М. Ю. Ю., Г. И. Д. и
Д.Р.М., противозаконно лишил от свобода С.А.Б., като деянието е извършено по
опасен за здравето на отвлечения начин, поради което и на основание чл.142„а”, ал. 5
(изм.), пр.1, вр. ал.1 и чл.54 от НК и го осъдил на лишаване от свобода за осем години.
Ищецът в настоящото производство е признат с горепосочената присъда за виновен и
за това, че на 25.04.2017 г., в Русе и в землищата на селата Червена вода и Николово,
двете в Област - Русе, в съизвършителство с М. Ю. Ю., причинил на С.А.Б., средна
телесна повреда, изразяваща се в счупвания на 9-11 ребра вдясно, довела до трайно
3
затрудняване движенията на снагата, за срок повече от тридесет дни, поради което и на
основание чл.129, ал.2, пр.2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.2 и чл.54 от НК, за което е осъден
на осем години лишаване от свобода. На основание чл.23 ал.1 от НК, съдът групирал
тези наказания, като определил на подсъдимия А. Ю. Ю. общо наказание, лишаване от
свобода за срок от осем години, като на основание чл. 59, ал.1 НК постановил при
изпълнение на наказанието лишаване от свобода да бъде приспаднато времето след
05.05.2017 г., когато подсъдимият е бил задържан под стража. На основание чл. 57,
ал.1, т.2 б.„а” от ЗИНЗС определил наказанието лишаване от свобода да бъде
изтърпяно от подсъдимия А. Ю. при първоначален строг режим. С присъдата ищецът е
признат за невинен и оправдан по обвиненията по чл.142, ал. 3, т. 4, пр.2, вр. с ал.2, т.2,
вр. с ал.1 и по чл.144, ал.3, вр. чл.20, ал. 2 от НК. Присъдата е потвърдена с решение
№ 249 от 16.12.2019 г. по ВНОХД № 280/19г. на ВТАС. Въззивното решение е
отменено с решение № 92 от 14.09.2020 г. на ВКС по к. д. № 138/20 г. в частта, с която
първоинстанционната присъда е потвърдена в осъдителната й част, в частта й относно
приложението на чл. 23 от НК и в частта й относно веществените доказателства и
разноските и делото е върнато за ново разглеждане на същия съд, от друг съдебен
състав, от стадия на разпоредително заседание. При новото разглеждане на делото от
Апелативен съд-Велико Търново, с решение № 69 от 29.06.2021г. по ВНОХД №
313/20г. на ВТАС присъдата по НОХД № 18/19г. на Русенския окръжен съд е отменена
в частта, с която всеки от четиримата подсъдими, в т. ч. и ищецът, е признат за
виновен и осъден за извършено престъпление по чл.142“а“, ал.5/изм./, предл.1, вр. с
ал.1 от НК. Решението на въззивния съд е оставено в сила с решение № 60235 от
14.01.2022г. по н. д. № 839/21г. на ВКС.
Приложено по делото е писмо, изпратено до ищеца от МП, ГДИН, Затвор
Белене, с което същият е уведомен, че поради това, че е признат за невинен и оправдан
за извършено престъпление по чл. 142, ал. 3, т. 4 НК със Заповде № Л-1132/12.10.2020
г. е отменена Заповед № 1398/12.10.2017 г., с която на основание чл. 248, ал. 1, т. 1
ЗИНС е настанен в постоянно заключено помещение в „Разпределител“- І гр. за
извършено престъпление по чл. 142, ал. 3 НК, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода от 10 до 20 години или доживотен затвор. На 21.02.2022 г. след
получаване в Затвора Ловеч за изпълнение на Присъда № 20/08.07.2019 г. по НОХД №
18/2019 г. е поставен под строг режим, СЪС Заповед № Л-84/24.01.2022 г. е настанен в
ІІІ-та затворническа група.
По делото са приложени амбулаторни листове, установяващи заболявания на
ищец, както следва: хроничен етмоидален синуит /амб. лист от 20.03.2023 г./,
главоболие с придружаващо заболяване друг остър синуит /амб. лист от 08.12.2022 г./,
остър тубулоинтерстициален нефрит /амб. лист от 30.07.2019 г./, миопия /амб. Лист от
05.07.2018 г./, есенциална хипертония /амб. лист от 03.11.2020 г./, пресбиопия, други
мононевропатии на горен крайник вляво /амб. лист от 20.03.2018 г./, есенциална
хипертония /амб. лист от 21.11.2017 г./, смесено тревожно-депресивно разстройство
/амб. лист от 23.01.2017 г./. Приобщена към доказателствения материал е епикриза,
издадена от МБАЛ Ловеч, Хирургично отделение, установяваща, че ищецът е
постъпил в болницата на 15.05.2019 г. и изписан на 17.05.2019 г. с диагноза
доброкачествено новообразувание на мастната тъкат на кожата и подкожната тъкан на
главата. Извършена му е ексцизия на кожна лезия. Представена е епикриза № 222,
издадена от МБАЛ „Св. Анна“ София, от която се установява, че е пролежал в
болницата периода от 10.03.2016 г. до 14.03.2016 г., където е претърпял операция
поради увреждания на медупрешленните дискове в поясния и другите отдели на
4
гръбначния стълб с радикулопатия. Приложена е извършена в ДКЦ Плевен на
12.12.2022 г. на ищеца рьо графия на синуси. Представена е информация от
пациентското здравно досие на А. Ю..
За установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди са ангажирани
гласни доказателства- показанията на св. Б. Т. Л.. Свидетелят изнася данни, че в
затвора в гр. Белене бил приведен на 27.07.21 г., където излежавал присъда до
септември, 2023 г., когато бил приведен в затвора в гр. Варна. Познава А. Ю. Ю. още
от детството, тъй като живеели наблизо. После се срещали и в града. Свидетелства, че
в началото на февруари, 2022 г. А. Ю. Ю. бил приведен в затвора в гр. Белене, в ІІІ
група, в неговия отряд. Според свидетеля, преди да дойде в затвора в гр. Белене. А.
бил в перфектно физическо и психическо състояние, бил спортист. Когато се срещнали
в затвора в Белене той му обяснил, че преди това 5 години е бил настанен в затвора в
гр. Ловеч, в „запечатката“. „Запечатката“ представлявала помещение - килия с неголям
размер, с един малък прозорец, в която се стои по цял ден и там се настаняват
затворници, излежаващи доживотни присъди. Свидетелства още, че когато срещнал
А. в затвора в Белене, той вече бил една развалина, напълнял, оплаквал се от мигрена,
имал проблеми в ноздрите и ползвал помпа за астма. Ползвал апарат, с който си мерел
непрекъснато кръвното налягане, за да знае дали да приема или не хапчета. Споделил
му, че е опериран от дискова херния и заради това от медицинския център на затвора
позволили на съпругата му да закупи и донесе ортопедичен матрак на „Дормео“, на
който той да спи в затвора. Въпреки това продължил да се оплаква от болки в кръста.
Ползвал специален колан, мазило. Приемал лекарства.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вреди,
причинени на гражданите от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано, или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето, или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност, или деянието
е амнистирано.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника на заявеното основание, в
процеса следва да се установят елементите от фактическия състав на цитираната
правна норма, а именно: незаконно обвинение в извършване на престъпление,
претърпени от ищеца вреди и причинна връзка между незаконното обвинение и
вредите. В доказателствена тежест на ищеца е да установи горепосочените елементи
от фактическия състав на правната норма.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 11 от Тълкувателно решение №
3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС обезщетение за вреди се дължи
в случай на частично оправдаване при доказана причинна връзка между незаконното
обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди.
5
Престъпното деяние се характеризира с обективни и субективни за него
признаци, които формират основен престъпен състав на даден вид престъпление.
Квалифициращите признаци само допълват основния престъпен състав като
утежняващи обстоятелства, обосноваващи и по-тежко по вид и размер наказание.
Квалифициращите признаци не формират самостоятелен престъпен състав, а имат
отношение само към обема на наказателната отговорност.
От посочените по-горе съдебни актове се установи, че ищецът е признат за
виновен за извършено престъпление по чл. 142 НК като е оправдан само по отношение
на един квалифициращ признак- деянието да е извършено по особено мъчителен или
опасен за здравето на отвлечения начин, което не води до незаконно обвинение по
смисъла на чл. 2 ЗОДОВ. Действията на прокуратурата по повдигане на обвинение за
извършеното от ищеца престъпление- отвличане, не са незаконни, предвид наличието
на осъдителна присъда за престъплението. В този случай не е налице оправдаване за
самостоятелно деяние, различно от това, за което е постановена осъдителната присъда,
а само оправдаване по един от квалифициращите признаци на същото деяние, за което
е осъждането, т. е. не е налице хипотезата, визирана в т. 11 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК
на ВКС.
С оглед на това съпоставка между деянията, за които е постановена
оправдателна присъда и тези, за които е осъден ищецът не може да бъде извършена,
поради това, че се касае до едно деяние, за което ищецът е признат за виновен и е
осъден с влязла в сила присъда.
Предвид изложеното съдът счита предявеният иск за неоснователен и като такъв
следва да се отхвърли.
Разноски по делото се претендират само от ищеца, но с оглед изхода на спора
такива не му се следват.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. Ю. Ю., ЕГН ********** от гр. Русе против
Прокуратурата на Р България иск за заплащане на сумата в размер на 100 000 лв. -
обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение като
неоснователен.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
6