РЕШЕНИЕ
№ 851
гр. Бургас, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20212120108940 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „ВиК“ ЕАД, ЕИК .....................,
седалище и адрес на управление в .........................., представлявано от Изпълнителния
директор инж.Г.Т., подадена чрез пълномощник, против И. В. З., ЕГН **********, адрес в
.........................................., с искане за постановяване на решение за приемане за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 889,23 лева, дължима по издадени
фактури в периода 25.01.2019 г. – 25.08.2021 г. с отчетен период по фактури 19.12.2018 г. –
19.08.2021 г. и сумата от 67,47 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане
върху главниците, дължимо за периода 24.02.2019 г. – 30.09.2021 г., както и законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане, за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №2686/05.10.2021 г. по ч.гр.д.№6948/2021 г. по описа на РС-Бургас.
Твърди се в исковата молба, че ответникът е клиент на ищцовото дружество по силата на
валидно възникнало и съществуващо правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги,
поради което и има качеството на потребител в отношенията си с експлоатационното
дружество относно водоснабден имот, находящ се в ............................. Твърди се още, че на
името на ответника има открита и заведена при ищеца партида с абонатен №.....................,
както и че по издадени в периода 25.01.2019-25.08.2021 г. фактури е налице неизпълнено
задължение за плащане на главница в общ размер на 889,23 лева, което произтича от
потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период
19.12.2019 г. – 19.08.2021 г. Главницата се претендира ведно с лихва за забава в общ размер
1
на 67,47 лева от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция. Твърди
се, че за процесните суми ищцовото дружество се е снабдило със Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК издадена по ч.гр.д.№6948/2021 г. по описа на РС-Бургас и същите се
претендират ведно с законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноските от исковото
и заповедно производство.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, представя молба, вх.
№9039/15.03.2022 г., в която е обективирано искане по чл.238 и сл. от ГПК, а именно за
постановяване на неприсъствено решение.
В съдебно заседание ищецът не се представлява.
В срока по чл.131 от ГПК ответната страна, редовно уведомена, не се е възползвала от
правото си да депозира писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ответникът, редовно уведомен, не се явява и представлява.
Така предявения установителен иск е с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено следното от фактическа страна:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Съгласно чл.239, ал.1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание, и искът вероятно е основателен с оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
В случая от данните по делото е видно, че е налице първата предпоставка по чл.239, ал.1,
т.1 от ГПК, тъй като с акта на съда по чл.131 от ГПК и с призовката за съдебно заседание, на
ответника са указани последствията от неспазването на сроковете за размяна на книжата и
от неявяването му в съдебно заседание. Ответникът е редовно уведомен и не е представил в
законовия едномесечен срок писмен отговор по чл.131 от ГПК, не е ангажирал
доказателства и не се представлява в първото по делото съдебно заседание, за което същият
е редовно уведомен, като не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие
при изрично указани им последици от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание.
Наред с горното е налице е и втората предпоставка на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК – вероятна
основателност на иска.
С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените с нея писмени
2
доказателства, неоспорени от насрещната страна, съдът намира, че искът е вероятно
основателен. В този смисъл БРС счита, че са налице условията за постановяване на
неприсъствено решение за уважаване на предявения иск за сумата от 889,23 лева,
представляваща сборна главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги в периода
19.12.2019 г. – 19.08.2021 г. и сумата от 67,47 лева, представляваща обезщетение за забава
върху сборната главница, дължимо за периода 24.02.2019 г. – 30.09.2021 г., както и
законната лихва върху главницата от 889,23 лева, считано от подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК на 04.10.2021 г. до окончателното й изплащане, за които суми има издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №2686/05.10.2021 г. по
ч.гр.д.№6948/2021 г. по описа на РС-Бургас.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице
предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК за уважаване на предявените искове и постановяване
на неприсъствено решение, без съдебният акт да се мотивира по същество, съгласно чл.239,
ал.2 от ГПК, още повече че няма данни сумите да са погасени от ответната страна.
Основателността на предявените искове налага уважаване молбата на ищеца с правно
основание чл.78, ал.1 от ГПК за присъждане на направените в настоящото производство
деловодни разноски в размер на 125,00 лева, от които 75,00 лева – платена държавна такса и
50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Съдът съобразява и тълкувателната практика на ВКС, че дължи осъдителен диспозитив и
за разноските по заповедното производство, които са в общ размер от 75,00 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че ответникът И. В. З., ЕГН
**********, адрес в .................................., дължи на ищеца „ВиК“ ЕАД, ЕИК ...................,
седалище и адрес на управление в ................................, представлявано от Изпълнителния
директор инж.Г.Т., сумата от 889,23 лева, дължима по издадени фактури в периода
25.01.2019 г. – 25.08.2021 г. с отчетен период по фактури 19.12.2018 г. – 19.08.2021 г. и
сумата от 67,47 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците,
дължимо за периода 24.02.2019 г. – 30.09.2021 г., както и законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане, за които суми
има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№2686/05.10.2021 г. по ч.гр.д.№6948/2021 г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА ответникът И. В. З., ЕГН **********, адрес в ................................, да заплати
на ищеца „ВиК“ ЕАД, ЕИК .........................., седалище и адрес на управление в
..................................., представлявано от Изпълнителния директор инж.Г.Т., сумата от 125,00
лева, представляваща направените в исковото производство разноски и сумата от 75,00 лева
(седемдесет и пет лева), представляваща направените в заповедното производство разноски.
На основание чл.239, ал.4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на
обжалване.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3
4