Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 19.11.2018г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на пети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при участието на секретар Антония Луканова
като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 9038 по описа за 2018г., взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 01.02.2018г., гр.д.52809/17г., СРС, 78 с-в,
поправено по реда на чл.247, ал.1 ГПК с влязло в сила като необжалвано решение
от 04.06.2018г. по същото дело се осъжда „З.А.“ АД да заплати на „Д.З.“ АД на
основание чл.213, ал.1 КЗ/отм./ сумата 949.70 лв., ведно със законна лихва,
считано от 01.08.2017г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 200 лв. – лихва за
забава на главницата за периода 31.07.2014г. - 31.07.2017г. и сумата 278, 99 лв. – разноски, отхвърля исковете за
главница и лихва за разликата до пълните предявени размери съответно от 1 553.69
лв. и 474.37 лв., като осъжда ищеца да заплати на ответника сумата 95.28 лв. - разноски.
Срещу първоначалното решение от
01.02.2018г. в частта, с която са отхвърлени исковете постъпва въззивна жалба
от ищеца „Д.З.“ АД. Счита, че първоинстанционният съд произволно определя
обезщетението при тотална щета без да съобразява доказателствата и като
неправилно кредитира повторната САТЕ. Иска се отмяна на решението в тази част и
постановяване на друго, с което да се уважат исковете.
Въззиваемят – ответникът по
исковете „З.А.“ АД оспорва жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените оплаквания в жалбата, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо
и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.213, ал.1 КЗ/отм./
и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Безспорно е, че поради неспазване на правилата за
предимство, МПС предизвиква ПТП на 20.03.2013г. и причинява вреди на друго МПС.
В подкрепа са протокола за ПТП и първоначалната САТЕ, която установява причинната
връзка между механизма на пътния инцидент и имуществените вреди. Осъществен е
фактическият състав на чл.45, ал.1 ЗЗД за вина, противоправно поведение, вреда
и причинно-следствена връзка. Ищецът „Д.З.“
АД и собственикът на увредения автомобил са обвързани със застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Автокаско",
в каквато насока е застрахователната полица. След настъпване на
застрахователното събитие, ищецът изплаща застрахователно обезщетение от 15 940
лв. и се суброгира в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. В
исковата молба се съдържа признание за възстановяване на сумата 11 020 лв. в
полза на ищеца от ответника З. „А.“ АД, при когото делинквентът е застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност“. Затова и на основание чл.213, ал.1 КЗ/отм./
вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, ищецът може да претендира от ответника връщане на остатъка
от дължимото и платено застрахователно обезщетение.
Спорният въпрос и пред двете съдебни инстанции е
начинът за определяне на обезщетението.
Според двете приети САТЕ, стойността на средствата за
нови части, материали и труд, необходими за отстраняване на повредите превишава
с повече от 70 % действителната стойност на автомобила към момента на ПТП,
поради което щетата се определя като тотална. Заключенията за наличие на
тотална щета са в съответствие с чл.193, ал.4 КЗ/отм./, предвиждащ, че подобно
е увреждането, при което стойността на разходите за необходимия ремонт
надвишават 70 на сто от действителната му стойност, както и с Общите условия на
ищеца.
При определяне на обезщетението, следва да се
съобразят специалните правила, обвързващи собственика на увредения автомобил и ищеца,
като негов застраховател. Съобразно Общите условия на ищеца, при „тотална щета“
се изплаща обезщетение в размер на действителната стойност на МПС към датата на
настъпване на застрахователното събитие + ликвидационни разходи, намалено със
стойността на запазените части. Предвид изготвянето въз основа на тези параметри,
следва да се кредитира заключението на повторната САТЕ. След приспадане от действителната
стойност за 15 940 лв. + 14.70 лв. за ликвидационни разходи, на стойността за
запазените части от 3 985 лв., размерът на обезщетението възлиза на 11 969.70 лв. При
съобразяване на частичното плащане от ответника на сумата 11 020 лв., остава
дължима разлика от 949.70 лв. Размерът на мораторната лихва върху тази главница
през периода 31.07.2014г. - 31.07.2017г., съдът по реда на чл.162 ГПК определя
за сумата 200 лв. Над тези размени исковете следва да се отхвърлят като
неоснователни.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК следва да се потвърди в частта, с която са отхвърлени исковете.
Въззиваемият на основание чл.78, ал.8 ГПК (ред. изм.
обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г.) вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ има право на сумата 100лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 01.02.2018г.,
гр.д.52809/17г., СРС, 78 с-в, поправено по реда на чл.247, ал.1 ГПК с влязло в
сила като необжалвано решение от 04.06.2018г. по същото дело, в частта, с която
се отхвърлят предявените от „Д.З.“ АД срещу „З.А.“ АД иск с правно основание
чл.213, ал.1 КЗ/отм./ над размера от
949.70 лв. до пълния предявен размер от 1 553.69 лв. и иск с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД над размера от 200 лв. до пълния предявен размер от
474.37 лв. – лихва за забава на главницата за периода 31.07.2014г. - 31.07.2017г.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, *** да заплати на З. „А.“ АД, *** сумата 100лв.
– юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.