Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260269 11.02.2021 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ДЕЧЕВ
при секретаря Мария Милева
изслуша докладваното от съдията И. Дечев
гражданско дело № 14/2020г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на ”БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А., Париж“, рег. № *********,
регистрирано в търговски и фирмен регистър на Париж, със седалище и адрес гр.Париж,
бул.“Осман“ 1, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, жк.“Младост 4“, Бизнес
парк София, бл.14, представлявано от Д.Т.Д. против И.М.С., ЕГН ********** ***
за приемане за установено по отношение на ответника, че в качеството му на
кредитополучател по договор за потребителски заем от 13.03.2017г. дължи на
ищеца сумата от 11583.51 лева главница, сумата от 2329.20 лева обезщетение за
забава за периода от 20.10.2017г. до 11.10.2019г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане. При условие
на евентуалност се предявява осъдителен иск за посочените суми, както и
допълнително за сумата от 4008.89 лева договорна лихва, като с исковата молба
се обявява кредитът за предсрочно изискуем.
Ищецът
твърди, че с посочения договор за заем е отпуснал в полза на ответника сумата
от 12000 лева. Заемът е трябвало да се погаси на 60 месечни вноски, всяка по
323.59 лева, които съставляват изплащане на главницата, ведно с оскъпяването.
Длъжникът е преустановил плащанията на 20.09.2017г., като е платил само 5
вноски. На основание чл.5 от договора, вземането става напълно изискуемо, при
просрочването на две или повече месечни вноски. Остават неплатени 55 вноски към
20.10.2017г., когато е станал изискуем целият кредит. До ответника е пратена
покана за доброволно изпълнение, в която вземането е обявено за изискуемо.
Евентуално, ако се приеме, че не е обявена предсрочната изискуемост, се
предявява осъдителен иск, с основание обявяване на предсрочната изискуемост с
връчване на исковата молба. Заявява се още, че ищецът е универсален
правоприемник на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД. Моли се за уважаване на
исковете.
Искът е по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът
е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, чрез особения си представител, с който
оспорва иска. Заявява, че няма данни преди завеждане на заповедното дело ищецът
да е съобщил на ответника настъпването на предсрочната изискуемост на
задълженията по договора, каквато е постановката на ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС.
Ищецът като финансова институция по чл.3 ЗКИ не е освободен от задължението да
обяви на длъжника, че вземанията са станали предсрочно изискуеми. При
положение, че предсрочната изискуемост не е обявена преди подаване на
заявлението по чл.410 ГПК, вземането не е изискуемо на предявеното основание.
Прави се възражение, че договорът за заем е недействителен, тъй като не
отговаря на част от изискванията на чл.10 и чл.11 ЗПК. Липсва конкретизация как
е формиран ГПР, което води до неяснота относно включените в него компоненти и
така се нарушава изискването договорът да е сключен по ясен и разбираем начин.
В договора липсва информация относно правото на потребителя при погасяване на
главницата да получи извлечение под формата на погасителен план за извършените
и предстоящите плащания. Моли се за отхвърляне на исковете.
Предвид доказателствата и
закона, съдът намира следното:
Бил е сключен между “БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и И.М.С. договор за потребителски паричен кредит ***/13.03.2017г., по силата на
който кредиторът е предоставил на ответника кредит от 12000 лева, който е
трябвало да се заплати на 60 броя месечни вноски. Следвало е да се заплати и сума
за застрахователна премия от 2700 лева, която също се погасява на вноски заедно
с главницата. Месечната погасителна вноска е 323.59 лева и съставлява изплащане
на главницата, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по
подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалба на
кредитора. Общата стойност на плащанията възлиза на 19415.40 лева. Уговорено е,
че ГПР е 16.50%, а лихвата възлиза на 13.77%. Според погасителния план, падежът
на последната вноска е 20.03.2022г.
Установява се от
приложените към исковата молба доказателства, че междувременно “БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД е заличено като търговец, като негов правоприемник е “БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. Франция“, действащ на територията на страната чрез клона си “БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“. Доказателствата – извлечение от
основно вписване в търговския и фирмения регистър на Франция и нотификация за
презгранично сливане сочат именно на извод за такова правоприемство.
Видно от данните по делото, кредиторът е
изпълнил задълженията си по договора. В него се съдържа изрична клауза, че с
полагането на подписа си лицето, посочено като кредитополучател удостоверява,
че е получило посочената в група “Параметри и условия“ сума. Ето защо самият
договор съдържа признание за получаването на сумата. Отделно от това,
изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза е дала заключение, че е
налице платежно нареждане от 13.03.2017г., с което по сметка на ответника е
преведена сумата от 11580 лева.
Според експертизата, по договора ответникът е заплатил само 1618 лева, с
които са погасени вноските с падеж от 20.04.2017г. до 20.08.2017г. Останали са
неплатени суми, както следва: 11358.51 лева главница, 4008.89 лева договорна
лихва и 225 лева застраховки /при вариант, че е обявена предсрочна изискуемост
преди образуване на заповедното производство/.
Процесният договор за кредит
попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните
разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва
да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и
нарушението им влече нищожност на сключения договор. В случая БРС намира, че договорът отговаря на изискванията на закона, поради
което не е нищожен. Неоснователни са възраженията на ответника, че в договора
липсва конкретизация как е формулиран ГПР и е неясно кои са включените в него
компоненти. Според чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът следва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая е ясен размерът на ГПР. Що се отнася
до допусканията, взети предвид при изчисляването на ГПР, в договора е записано,
че началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора,
като се приема, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и
договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват точно задълженията
си по него. Това са част от допусканията, посочени в приложението към закона,
поради което БРС намира, че изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК са спазени.
Не се
споделят и възраженията, че не е спазен чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, който предвижда,
че договорът съдържа информация за правото на потребителя при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания;
погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да
бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за
кредит. В случая, в чл.7 от договора е записано, че
кредитополучателят може по всяко време да поиска и получи безвъзмездно
извлечение за състоянието на договора, под формата на погасителен план, с
отбелязване на извършените и предстоящите плащания. Следователно, законът е
спазен. Що се отнася до това, какво точно следва да съдържа този погасителен
план, който ще бъде издаден от кредитора при поискване, в закона неговото
съдържание е подробно посочено, като е ненужно това да се пресъздава в
договора. Достатъчно е да е посочено, че потребителят има правото да получи във
всеки един момент извлечение под формата на погасителен план, което в случая е
сторено. Налага се извод, че договорът не е нищожен.
БРС
съобразява, че като основание на установителния иск по чл.422 ГПК е посочено
настъпването на предсрочната изискуемост на дълга. Според чл.5 от договора, при
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер. В случая ответникът е престанал да погасява задълженията си,
считано от падежа на шестата погасителна вноска – 20.09.2017г. Това е първата
непогасена вноска. Втората непогасена вноска е на 20.10.2017г. и оттогава
според договора, би настъпила предсрочната изискуемост. Предсрочната
изискуемост обаче, за да породи ефект и да обвърже длъжника, следва да му се
съобщи от кредитора /т.18 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК/. В случая кредиторът наистина е отправил до ответника писмо, озаглавено “Последна
покана“, с което му е обявил предсрочната изискуемост на дълга. Това писмо
обаче не е било връчено на С. /няма данни за връчването/. Следователно длъжникът
не е бил уведомен за предсрочната изискуемост на кредита преди образуване на
заповедното дело. С други думи, предсрочната изискуемост, която е основание на
иска по чл.422 ГПК, не е настъпила при подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
БРС обаче намира, че само този факт не може да обуслови цялостното отхвърляне
на установителния иск. Това е така, доколкото в течение на делото е настъпила
нормалната изискуемост на част от вноските, с настъпване на падежите им. Тази
изискуемост на част от дълга следва да се вземе предвид от съда като
новонастъпил факт – чл.235, ал.3 ГПК. Към момента на постановяване на
настоящото решение, са настъпили падежите на вноските за периода от
20.08.2017г. до 20.01.2021г. Изчисленията на съда, на базата на таблицата на
вещото лице показват, че тези вноски са в общ размер от 7774.58 лева. Именно за
толкова е основателен искът по чл.422 ГПК. Следва решение, с което се приеме за
установено, че ответникът дължи на ищеца главница от 7774.58 лева, за периода
от 20.08.2017г. до 20.01.2021г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до изплащането, като се отхвърли иска за горницата до 11583.51
лева.
Искът по
чл.422 ГПК за сумата от 2329.20 лева мораторна лихва за периода от 20.10.2017г.
до 11.10.2019г. се явява частично основателен. Длъжникът е изпаднал в забава и
съгласно договора, дължи мораторно обезщетение, в размер на законната лихва. За
посочения период обаче са били падежирали вноски, в размер на общо 4322.18
лева, както установи съдът, сборувайки данните по таблицата на вещото лице. Изчислена
върху главницата от 4322.18 лева, за периода от 20.10.2017г. до 11.10.2019г.,
мораторната лихва се равнява на 866.83 лева, за колкото и следва да бъде
уважен искът, а в останалата си част трябва да бъде отхвърлен.
След като
главният иск по чл.422 ГПК е частично отхвърлен, следва да се разгледа
евентуалният осъдителен иск за сумите, на основание уведомяването на длъжника
за предсрочната изискуемост с връчване на исковата молба и приложенията към
нея. Сбъднало се е условието за разглеждане на този иск, тъй като беше
установено, че предсрочната изискуемост, предявена с иска по чл.422 ГПК не е
настъпила преди образуване на заповедното дело. Евентуалният
иск трябва да се разгледа за тези суми, за които главният иск е бил отхвърлен.
БРС
намира, че предсрочната изискуемост е била обявена на ответника, на особения му
представител, с връчване на исковата молба и приложеното към нея писмо,
озаглавено “Последна покана“. Фактът, че ответникът се представлява от особен
представител не е пречка за връчване на уведомлението за цесията. Особеният представител действа по делото от името на ответника.
Той може да противопоставя на ищеца всякакви възражения, отблъскващи иска –
както процесуални, така и материалноправни /например възражение за давност/.
След като особеният представител може да релевира всякакви възражения, логично
е, а и равенството на страните в процеса го изисква той да е адресат на
заявления от страна на ищеца, които са материалноправни по същността си и водят
до изменение на спорното право, като тези възражения могат да се вземат от съда
предвид по чл.235, ал.3 ГПК. Разбира се, особеният представител може да приема
само такива заявления на ищеца, които са свързани с предмета на делото, тъй
като той има представителна власт само за този спорен предмет. Да се приеме друго
значи изцяло да се попречи на ищеца да реализира правата си като кредитор и до
голяма степен да се обезсмисли фигурата на особения представител. Нарушава се и
равенството в процеса, след като ищецът няма да може да отправя заявления,
свързани със спорното право до представителя на ответната страна, докато
последната ще може чрез същия този представител да отправя всякакви възражения
и заявления. Ето защо БРС счита, че няма пречка обявлението за предсрочната изискуемост да
се връчи на особения представител. В случая е налице такова връчване, поради
което кредитът е станал предсрочно изискуем с
връчване на книжата на особения представител. Това се е случило на 17.09.2020г.
и оттогава дългът е преминал в състояние на предсрочна изискуемост.
Следователно, дължи се главницата от 11358.51 лева. Това е цялата
неплатена главница. Обаче главният иск е уважен за част от главницата, а именно за 7774.58 лева.
Остават още 3583.93 лева /11358.51-7774.58/, за периода от 20.02.2021г. до
20.03.2022г., за които трябва ответникът да бъде осъден да ги заплати на ищеца,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
Осъдителният иск за договорната лихва от 4008.89 лева е частично основателен.
Фактически този иск не е евентуален, тъй като лихвата не е била предмет на иска
по чл.422 ГПК, а се търси само като осъдителна претенция. С обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, отпада дължимостта на договорната лихва
занапред. Тази лихва се дължи до деня, когато е настъпила предсрочната
изискуемост /Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. №
3/2017 г., ОСГТК/. В случая, кредитът е станал
предсрочно изискуем на 17.09.2020г. и само до тази дата се дължи договорна
лихва. Съдът сумира дължимите вноски за лихвата по таблицата на вещото лице,
при което установи, че се дължи лихва в размер на 3446.97 лева, за периода до
17.09.2020г. /вноски с падежи от 20.09.2017г. до 20.08.2019г./. Следва решение,
с което ответникът се осъди да заплати на ищеца възнаградителна лихва от 3446.97
лева, а в останалата си част искът се отхвърли.
Осъдителният иск за мораторната лихва от 1462.37 лева /разликата между
уважения главен иск от 866.83 лева и цялата търсена сума от 2329.20 лева/ е неоснователен.
Този иск касае мораторна лихва върху предсрочно изискуемата главница, тъй като
това е основанието на осъдителната претенция. Периодът на иска е от
20.10.2017г. до 11.10.2019г. Както стана ясно обаче, предсрочната изискуемост
на главницата е настъпила на 17.09.2020г. и оттогава се дължи мораторна лихва
върху цялата главница от 11358.51 лева. Съдът е обвързан от периода, заявен от
ищеца. Доколкото този период е преди настъпване на предсрочната изискуемост,
следва извод, че не може да се начисли и присъди мораторна лихва. Искът като
неоснователен подлежи на отхвърляне.
На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в исковото
производство от 1362.84 лева и разноски в заповедното дело от 196.94 лева,
съразмерно на уважената част от иска.
По изложените съображения, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.М.С., ЕГН ********** ***, че дължи на ”БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., Париж“, рег. № *********, регистрирано в търговски и фирмен регистър на Париж, със
седалище и адрес гр.Париж, бул.“Осман“ 1, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
жк.“Младост 4“, Бизнес парк София, бл.14, представлявано от Д.Т.Д. сумата от 7774.58 лева /седем хиляди седемстотин
седемдесет и четири лева и петдесет и осем стотинки/ главница, дължима по договор за потребителски паричен кредит
***/13.03.2017г., сумата от 866.83 лева /осемстотин шестдесет и шест лева и осемдесет и три
стотинки/ мораторна лихва за периода от 20.10.2017г. до 11.10.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 29.10.2019г.
до окончателното изплащане, което вземане е предмет на заповед за изпълнение № 4193/01.11.2019г. на БРС по ч. гр. дело
№ 9213/2019г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата над 7774.58 лева до целия претендиран размер от 11583.51 лева главница
и иска за сумата над 866.83 лева до целия претендиран размер от 2329.20 лева
мораторна лихва.
ОСЪЖДА И.М.С., ЕГН ********** ***, да заплати на ”БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А., Париж“, рег. № *********, регистрирано в търговски и фирмен регистър на
Париж, със седалище и адрес гр.Париж, бул.“Осман“ 1, чрез “БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, жк.“Младост 4“, Бизнес парк София, бл.14, представлявано
от Д.Т.Д., сумата от 3583.93 лева /три хиляди петстотин осемдесет и три
лева и деветдесет и три стотинки/ предсрочно изискуема главница, дължима по договор за потребителски
паричен кредит ***/13.03.2017г., за периода от 20.02.2021г.
до 20.03.2022г., сумата от 3446.97 лева
/три хиляди четиристотин четиридесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки/
договорна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба – 02.01.2020г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 3446.97
лева до целия претендиран размер от 4008.89 лева договорна възнаградителна лихва
и иска за сумата от 1462.37 лева мораторна лихва за периода от 20.10.2017г. до
11.10.2019г.
ОСЪЖДА И.М.С., ЕГН ********** ***, да заплати на ”БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А., Париж“, рег. № *********,
регистрирано в търговски и фирмен регистър на Париж, със седалище и адрес гр.Париж,
бул.“Осман“ 1, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, жк.“Младост 4“, Бизнес
парк София, бл.14, представлявано от Д.Т.Д. сумата от 1362.84 лева /хиляда триста
шестдесет и два лева и осемдесет и четири стотинки/ разноски в исковото
производство и сумата от 196.94 лева /сто деветдесет и шест лева и деветдесет и четири стотинки/ разноски по
заповедното дело.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД