№ 1495
гр. Пловдив, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20225330202689 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д.С.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
адв. З.Г. против Електронен фиш серия Г № 0038056 за налагане на глоба за
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 638, ал. 4 вр.
с ал. 1, т. 1 вр. с чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането КЗ) на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
250 (двеста и петдесет) лева за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
В жалбата се навеждат подробни доводи за незаконосъобразност на
атакувания електронен фиш (ЕФ). Моли се за неговата отмяна. В условията
на евентуалност се поддържа да е налице хипотеза на маловажен случай на
административно нарушение. Претендират се разноски. В съдебно заседание,
редовно призован, жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. З.Г.,
която поддържа жалбата.
Въззиваемата страна с писмено становище от *** Г.Б., приложено на
лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при
издаването му да са спазени изискванията на КЗ и на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Поддържа да е направено надлежно описание на нарушението, както и да е
приложена правилната правна квалификация. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
1
установено следното:
Жалбата е подадена от Д.С.М., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на
04.04.2022 г., установено от разписка за връчване на препис от ЕФ, а жалбата
е подадена чрез ОД на МВР – Пловдив на 18.04.2022 г. съгласно приложената
по преписката товарителница, поради което срокът за обжалване е спазен, а
жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна,
поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по
следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 30.08.2021 г. в 10:03 часа в гр. Пловдив, на бул. „Санкт Петербург“
срещу № 1 с автоматизирано техническо средство – мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с №581,
било заснето движението на лек автомобил „Нисан Алмера Тино“ с рег. №
*** в посока от запад към изток. Собственик на този автомобил бил
жалбоподателят Д.С.М.. Превозното средство било регистрирано на
територията на Република България с рег. № *** и към 30.08.2021 г. не било
спряно от движение. Към момента на заснемане на движението му от
мобилната система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 581 за процесния
автомобил „Нисан Алмера Тино“ с рег. № *** нямало действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
За това деяние против жалбоподателя М. в качеството му на собственик
на автомобила бил издаден обжалваният Електронен фиш серия Г № 0038056,
с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 250
лева.
Договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за процесния автомобил с рег. № *** жалбоподателят М.
сключил на същия ден – 30.08.2021 г., но началото на застрахователното
покритие по този договор било от 12:00 часа на 30.08.2021 г.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните и проверени по делото писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се
установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип
и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835.
От Протокол № 2-33-21 от проверка на мобилна система за видеоконтрол
TFR1-M се изяснява, че процесното техническо средство с идент. № 581 е
преминало последваща метрологична проверка на дата 11.03.2021 г. със
заключение, че съответства на одобрения тип.
2
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-25229/31.08.2021 г. се установява, че на дата
30.08.2021 г. мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 581 е заснела
статични изображения с номера от 32963 до 32989, с начален час на работа
08:10 ч. и краен час на работа 13:00 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул.
„Санкт Петербург“ срещу № 1.
От Справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от базата
данни на Гаранционен фонд се изяснява, че за МПС с рег. № *** не е била
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към 10:03 часа на 30.08.2021 г. Установява се още, че
началото на застрахователното покритие е от 12:00 часа на същата дата.
От изготвеното статично изображение във вид на снимков материал от
клип № 32975 от радар TFR1-M № 581 се изяснява, че е заснето движението
на лек автомобил с рег. № ***, а заснемането е извършено на 30.08.2021 г. в
10:03 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на жалбоподателя Д.С.М..
От полица № BG/08/121002548318 за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите (лист 15 от делото) се
изяснява, че жалбоподателят Д.С.М. като застраховащ е сключил договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС „Нисан“ с рег. № *** на дата
30.08.2021 г., като периодът на застрахователното покритие е от 12:00 часа на
30.08.2021 г. до 23:59 часа на 29.08.2022.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че на
30.08.2021 г. в 10:03 часа в гр. Пловдив, на бул.„Санкт Петербург“ срещу № 1
в посока запад-изток е бил управляван процесният лек автомобил „Нисан
Алмера Тино“ с рег. № ***, собственост на жалбоподателя М., но без
последният да е изпълнил задължението си да сключи задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за притежаваното
моторно превозно средство, тъй като началото на застрахователното покритие
по сключения на същата дата застрахователен договор е от 12:00 часа, който
момент попада след извършването на деянието.
Въпреки това съдът намира, че в хода на производството по ангажиране
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е допуснато
съществено процесуално нарушение, което не може да се санира едва във
въззивното производство, влече незаконосъобразност на обжалвания
електронен фиш и обуславя неговата отмяна. Този съществен порок на
процедурните правила представлява липсата на надлежно описание на
нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ електронният
фиш, който се съставя, когато с автоматизирано техническо средство или
система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
3
застраховка „Гражданска отговорност“, се издава при условията и по реда на
ЗДвП. От съответното препращане изрично е изключено единствено
правилото по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Следователно и в случаи като процесния
са съответно приложими изискванията относно съдържанието на електронния
фиш, включително за описание на нарушението. При служебно дължимата
проверка за законосъобразност на съдържанието на обжалвания ЕФ съдът
намира, че при описанието на нарушението са посочени дата, мястото на
извършването му, индивидуализиран е деецът и е описано качеството, въз
основа на което е прието, че жалбоподателят следва да понесе
административнонаказателната отговорност за извършеното деяние. Липсва
обаче описание на самото изпълнително деяние, т.е. на конкретното
поведение (действие или бездействие) от обективната действителност, чрез
което е осъществено нарушението. В обстоятелствената част на ЕФ е
посочено, че: „е установено нарушение на Кодекса за застраховането “, без
обаче да са описани в пълнота признаците от обективната страна на състава
на това нарушение. По-конкретно никъде в ЕФ не се съдържа твърдение, че
за процесния лек автомобил е нямало сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към момента на заснемането му от техническото средство.
Липсват още твърдения автомобилът да е регистриран на територията на
Република България и да не е спрян от движение.
Крайно общото и абстрактно твърдение за установено нарушение на КЗ
не изпълнява критерия за надлежно описание на нарушението. В тази връзка
следва да се обърне внимание, че в Кодекса за застраховането са предвидени
множество състави на различни административни нарушения.
Жалбоподателят не следва да бъде поставян в положение да предполага за
какво свое поведение е санкциониран, нито може да му се вменява в тежест
сам да извежда и формулира признаците от състава на нарушението въз
основа на доказателствата по преписката или от правната квалификация.
В случая процесуалното нарушение не произтича от доказателствен
дефицит, а от изначална липса на твърдения за съставомерни обстоятелства
при описанието на нарушението. Именно поради това недостатъкът при
словесното описание не може да бъде саниран от събраните по делото
доказателства. Предметът на доказване в процеса се определя от
фактическите изводи в обстоятелствената част на електронния фиш.
Следователно дори и в хода на въззивното съдебно следствие да се установи
за пръв път, че процесният лек автомобил е управляван без за него да е имало
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, то това биха били нови
факти, по каквото фактическо обвинение досега жалбоподателят не се е
защитавал в процеса. Съдът упражнява контрол за законосъобразност и
обоснованост на електронния фиш съобразно съдържанието, с което е
издаден. Съдебното решение не служи за попълване на празноти при
описанието на признаците от състава на нарушението, тъй като те следва да
4
са предявявани на дееца още с връчването на екземпляр от електронния фиш,
а не за пръв път с решението на съда. При така направеното непълно описание
на вмененото във вина на жалбоподателя деяние той е поставен в изначална
неяснота по обвинение за кое от всички възможни административни
нарушения, предвидени в КЗ, трябва да се защитава.
Относима съдебна практика представляват Решение № 1001 от
14.05.2021 г. по к.а.н.д. № 729/2021 г. на Административен съд – Пловдив и
Решение № 2027 от 12.11.2020 г. по к.а.н.д. № 2220/2020 г. на
Административен съд – Пловдив, в които е прието обжалваните електронни
фишове да са незаконосъобразни и да подлежат на отмяна поради нарушено
право на защита при липсата на описание на всички признаци от състава на
нарушението, както и се поддържа трайно приетото разрешение в съдебната
практика, че непълнотите в описанието на признаците от състава на
нарушението не могат да бъдат санирани от събраните доказателства.
Допълнителна неяснота във волята на наказващия орган възниква от
наличните в описанието на нарушението твърдения за обстоятелства, които са
неотносими към вмененото нарушение по КЗ, а са присъщи за нарушенията
за скорост по ЗДвП. Така в обстоятелствената част на ЕФ се посочва, че е
отчетен толеранс от 3 км/ч от измерената скорост, а ограничението на
скоростта в процесния участък от пътя да е било 50 км/ч. Въпреки това не
може да се приеме, че волята на наказващия орган е била да бъде
санкционирано деяние, представляващо управление на МПС с превишена
скорост. В електронния фиш не присъстват в пълнота фактите, необходими за
описанието и на такъв вид административно нарушение. Никъде не е
посочено с каква скорост се е движил автомобилът, каква е стойността на
измерената скорост, за да се направи извод дали е имало превишаване на
разрешената скорост. Съставянето на електронния фиш в серия Г, правната
квалификация на деянието като нарушение по КЗ, както и твърдението, че с
автоматизираното техническо средство е установено нарушение по същия
нормативен акт, затвърждават извода, че с обжалвания акт по чл. 58д, т. 4 от
ЗАНН не е санкционирано деяние, наказуемо по ЗДвП. Непълнотата и
вътрешното противоречие при описанието на деянието представляват
съществено и неотстранимо процесуално нарушение, което неоправдано
ограничава правото на защита на жалбоподателя. Същественото нарушаване
на процесуалните правила досежно реквизитите на съдържанието на
електронния фиш влече порока незаконосъобразност.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в жалбата се
навеждат и множество други възражения, всяко от които е неоснователно и не
обуславя основание за отмяна. Неоснователността на тази част от
възраженията обаче не променя крайния извод за отмяна на атакувания акт
предвид констатираното съществено процесуално нарушение.
По гореизложените съображения съдът приема, че обжалваният
електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв трябва да бъде отменен.
5
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния съд страните имат право на разноски в процеса. С оглед изхода на
делото и основателността на жалбата такива се дължат единствено на
жалбоподателя. Последният е направил искане за овъзмездяване на сторените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Доказано е
извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер,
като в договора за правна защита и съдействие, приложен на лист 13 от
делото, е удостоверено, че адвокатското възнаграждение е платено изцяло в
брой.
По делото е направено възражение по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно. Това е така, тъй като възнаграждението
е уговорено в най-ниския размер съгласно чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, към която препраща разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона
за адвокатурата, а именно 300 лева. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с определен интерес възнагражденията са при интерес до 1000 лева – 300
лева. Следователно претендираните от жалбоподателя разноски са уговорени
в минимален размер и съдът не следва да ги намаля под този най-нисък
предел. По тези съображения възражението за прекомерност е неоснователно,
а искането на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде
уважено в пълния си заявен размер от 300 лева.
За заплащане на разноските следва да бъде осъдена ответната страна в
процеса – ОД на МВР Пловдив.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 3, т. 2 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия Г № 0038056 за налагане на глоба за
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР – ПЛОВДИВ, с който на Д.С.М., ЕГН:
**********, с адрес: *** на основание чл. 638, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1 вр. с чл.
461, т. 1 от КЗ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
250 (двеста и петдесет) лева за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ да заплати на Д.С.М., ЕГН:
**********, с адрес: *** сумата от 300 (триста) лева, представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
6
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7