РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Враца, 09 .02.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 19.01.2021
г. /деветнадесети януари две хиляди
двадесет и първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря
Маргаритка Алипиева и с участието на прокурора Веселин Вътов, като
разгледа докладваното от съдия Коцева КАН
дело № 479 по описа на АдмС – Враца за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на РД „Автомобилна администрация“ – Враца, предявена чрез директора,
против Решение № 181/26.06.2020 г. постановено по АНД №376/2020 г. по описа на Районен съд – Монтана, с което е
отменено издаденото от касатора НП № 26-0000190/31.07.2019 г.
В касационната жалба
са изложени доводи, че оспореното решение
е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Твърди
се, че при правилно установена фактическа обстановка и доказаност на визираното
в НП административно нарушение, съдът неправилно е приел в мотивите си, че са
налице предпоставките за приложението на чл. 28 ЗАНН, в резултат на което
неправилно е отменил НП. Иска се отмяна на решението, като неправилно и
незаконосъобразно и при решаване на делото по същество, настоящата инстанция да
потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.
Ответникът – „Л.1.“
ЕООД, чрез депозирани писмени бележки с приложени към тях писмени доказателства,
намира касационната жалба за неоснователна, а оспореното решение счита за
правилно, обосновано и законосъобразно и моли за неговото потвърждаване от
настоящата инстанция.
Участващият по делото
прокурор от ОП-Враца дава заключение за основателност на касационната жалба и
моли да бъде уважена.
С Определение № 11816/23.09.2020 г. по адм.
дело № 9519/2020 г. на ВАС, делото е изпратено по подсъдност на АдмС – Враца на
основание чл. 133, ал. 6 АПК.
Административен съд Враца, в настоящия касационен състав, след преценка
на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че
касационната жалба е подадена в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационен
контрол е Решение №181/26.06.2020г. постановено по АНД № 376/2020 г. по описа
на Районен съд – Монтана, с което е отменено издаденото от Началник ОО „АА“ –
Враца НП № 26-0000190/31.07.2019 г., като със същото за нарушение на чл.7а,
ал.1, вр. с чл.7, ал.1 ЗАвПр. и на
основание чл. 96, ал.1, т.1, пр. последно от ЗАвПр. на „Л.1.“ ЕООД, с * И.А.Г.,
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000
/три хиляди/ лева.
При постановяване на
оспорения съдебен акт, въззивният съд е проявил процесуална активност, като е
събрал и обсъдил всички относими към спора писмени и гласни доказателства и въз
основа на тях правилно е установил фактическата обстановка, поради което не е
налице нарушение на процесуалните правила. Правилен и законосъобразен е изводът
на съда, че издателят на НП и съставителят на АУАН са притежавали съответната
материална и териториална компетентност, както и че същите съдържат изискуемите
по закон реквизити. Безспорно е установено извършеното от санкционираното
дружество нарушение на чл.7а, ал. 1 ,
вр. с чл. 7, ал. 1, изр. 2 от ЗАвПр, предвид обстоятелството, че макар и
притежаващо лиценз на Общността за превоз на пътници № 0567, валиден до
13.05.2027 г., като превозвач на 26.06.2019 г. е осъществил
превоз на пътници на територията на Р. България по маршрутно разписание № 12201
за линията гр. Ч. – гр. С., с автобус марка С. С 315 ХДХ с рег. № *******,
който към тази дата не е бил включен в лиценза на фирмата. Констатирано е още,
че причините да се допусне процесното нарушение е внезапна техническа повреда
на автобус С. с рег. № ********, с който е следвало да се изпълни линията на
същата дата, за което обстоятелство са представени съответните доказателства – Удостоверение
за вида на извършения ремонт от сервиз „С.Б. ЕООД“ и копие на фактура от
27.06.2019 г.
Като е установил, че
нарушението е извършено еднократно и от него не са последвали никакви вредни
последици, а напротив изпълнен е поетият ангажимент за превоз на пътниците,
като е спазено маршрутното разписание, предприети са действия по включване на
процесния автобус в лиценза на фирмата, нарушението е с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения по ЗАвПр.,
при което имуществената санкция не
съответства на тежестта на нарушението, въззивния съд е приел, че са налице
предпоставките по чл. 28 ЗАНН за маловажност на случая и е отменил НП.
Решението е правилно.
Настоящият касационен съдебен състав изцяло споделя изводите на въззивния съд
за отмяна на НП, които са обосновани
и правилни и се подкрепят от
доказателствата по делото.
Принципно вярно е, че обществените отношения, които регулира ЗАвПр. са от особена
обществена важност, но това не може да игнорира задължението на
административнонаказващият орган за индивидуална преценка на всеки отделен
случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Необходимо е да се изследват и начина на
извършване на деянието, мотивите и
подбудите при извършването му, степента на засягане на охраняваните от закона
обществени отношения, не на последно място и отзвука който деянието има в
обществото.
Именно в тази насока са и същността и целите на
административно-наказателното производство, които в противен случай губят
предназначението си, а именно да преустановяват нарушенията на ЗАвПр.
Отразеното безспорно има отношение към приложението на чл. 28, б.
"а" от ЗАНН и доколкото такава преценка не е извършена от
административнонаказващия орган, то при осъществения съдебен контрол за
законосъобразност на НП правилно въззивният съд е приел нарушението за
маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН
във връзка с чл.93, т.9 НК
и издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно, поради
нарушение на материалния закон.
Предвид изложеното на основание чл.221, ал.2,
изр.2 АПК от касационната
инстанция изцяло се споделят мотивите в решението на РС - Монтана, поради което
същите не следва отново да бъдат преповтаряни.
При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за
отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо,
обосновано и правилно решение, в съответствие с приложимия материален закон,
преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да
игнорира или анализира превратно което и да е от тях, което настоящата
касационна инстанция възприема напълно.
По изложените съображения, касационната инстанция намира, че оспореното
решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
От страните в настоящото производство не са претендирани разноски, поради
което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2,
предл. първо АПК, във връзка с чл. 63, ал.
1, изр. 2 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
181/26.06.2020 г. постановено по АНД №
376/2020 г. по описа на
Районен съд – Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.