Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 545
гр.
Пловдив, 09.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на осемнадесети февруари, две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при
участието на секретаря Тихомира Калчева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 7966/ 2019г., по описа на РС- Пловдив,
IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на жалба,
подадена от И.А.Р., ЕГН **********, против Наказателно постановление № АО- 07-
08- 68#1 от 18.11.2019г., издадено от А.
С. К. - **** на Община Кричим, с което на И.А.Р., ЕГН **********, за нарушаване
състава на чл. 232, ал. 5, т. 1 ЗУТ, на основание чл. 232, ал. 5, т. 1 ЗУТ, е
наложена глоба в размер на 2 000 лв. / две хиляди лева/.
С жалбата се оспорва законосъобразността
на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения,
опорочаващи административнонаказателното производство и водещи до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя. Поддържа се, че АУАН е съставен след
изтичане установения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН тримесечен давностен срок, отброяван
от откриване на нарушителя. Изтъква се, че Заповедта на ****а на Община Кричим
за премахване на процесния масивен навес е влязла в законна сила на 10.05.2019г.
В посочената заповед изрично е разписан и срокът, в който следва да бъде
изпълнена- един месец след влизането й в законна сила. Предвид това, то се
поддържа, че жалбоподателят е следвало да премахне масивния навес до
10.06.2019г. След като този срок е изтекъл и строежът не е премахнат, то той е
изпаднал в просрочие за изпълнение на задължението си и следва от тази дата да
се отброява тримесечният срок за съставяне на АУАН за така извършеното нарушение.
Според жалбоподателя този срок е изтекъл на 10.09.2019г. След като АУАН е
съставен на 30.10.2019г., то не е спазен разписаният в чл. 34, ал. 1 ЗАНН
тримесечен давностен срок. Поддържа се и че поканата за доброволно изпълнение
не е изпратена от същия орган, който е издал влязлата в законна сила заповед за
премахване на строеж. Сочи се, че при съставянето на АУАН е допуснато нарушение
на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, доколкото са вписани други свидетели, а не тези,
присъствали при установяване на нарушението. Възразява се, че посочената като
нарушена правна норма- чл. 232, ал. 5, т. 1 ЗУТ, не съдържа в себе си правило
за поведение, а е единствено санкционна норма. Изтъква се, че при съставянето
на АУАН и НП са допуснати нарушения на чл. 42, т. 4, съответно чл. 57, ал. 1,
т. 5 ЗАНН, доколкото нарушението е описано съвсем бланкетно, без да се посочи
какви технически способи и при какви условия следва да бъде премахнат масивният
навес. Поддържа се, че самото премахване на стоежа е на практика невъзможно,
без да се засегне конструктивната цялост на жилищната сграда, съществуваща в
съседство. Излага се становище в насока маловажност на процесния случай. Моли
се, атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, изпраща процесуален представител в лицето на адв. А..
Поддържа се така депозираната жалба. Излага се допълнително становище по
същество на спора.
В съдебно заседание, въззиваемата
страна, редовно призована, изпраща процесуален
представител в лицето на адв. С.. Оспорва се подадената жалба. Моли се,
атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като законосъобразно.
Излага се становище по същество на спора.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното
постановление, счита следното:
Жалбата
е подадена в законово установения седемдневен срок, считано от получаване на
препис от атакуваното наказателно постановление ( препис от същото е получен на
27.11.2019г. а жалбата е входирана на 03.12.2019г.), произтича от процесуално
легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Относно приложението на процесуалните
правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че процесният АУАН е съставен след изтичане на установения в чл. 34,
ал. 1 ЗАНН тримесечен давностен срок, отброяван от откриване на нарушителя.
Този извод се налага от прочита на приетите като писмени доказателства по
делото Заповед № РД- 02- 09- 352 от 21.09.2017г., изд. от зам.- ****а на Община
Кричим, Решение № 1599/ 10.07.2018г., пост. по адм. дело № 2824/ 2017г., по
описа на Административен съд- Пловдив IX- ти с-в и Решение № 7005 от 10.05.2019г. по адм. д. №
12469/ 2018г., по описа на ВАС, II- ро отд. Горепосочената Заповед е
влязла в законна сила на дата 10.05.2019г. ( когато е постановено решението на
ВАС, с което е оставено в сила решението на Административен съд- Пловдив, с
което е отхвърлена жалбата на Р. срещу заповедта за премахване на незаконния
строеж). В т. 3 от диспозитивната част
на самата влязла в сила заповед, изрично е посочен и срокът, в който
жалбоподателят Р. е следвало да премахне незаконния строеж- един месец след
влизане в законна сила на заповедта. Отброяван от 10.05.2019г., предоставеният
едномесечен срок е изтекъл на 10.06.2019г. Тоест, считано от 11.06.2019г.
жалбоподателят е в просрочие досежно задължението си да премахне незаконния
строеж и е консумирал състава на чл. 232, ал. 5, т. 1 ЗУТ. Още към тази дата
административният орган е имал ясно познание кой е нарушителят, какво конкретно
нарушение е реализирал и предвид това, от нея следва да се отброява и
тримесечният давностен срок за съставяне на АУАН. Същият е изтекъл на
11.09.2019г., а АУАН е изготвен на 30.10.2019г.- повече от един месец по- късно
след изтичане на давностния срок.
Действително, ****ът на Община Кричим,
след влизане в законна сила на заповедта, е изпратил до жалбоподателя Р. покана
за доброволно изпълнение изх. № ОА- 07- 01- 470#9 от 27.05.2019г., с която е дал
нов срок за доброволно изпълнение, без да се съобрази с посоченото в заповедта.
Впоследствие, ****ът на Община Кричим е отсрочил два пъти изпълнението на
заповедта на основание чл. 278, ал. 1 АПК, като при всеки от двата пъти е
предоставил нов тридесетдневен срок ( Документ с изх. № ОА- 07- 01- 470#14 от 01.07.2019г. и Документ с изх. № АО- 07- 01- 470# 16 от
05.08.2019г.). Предвид
това, явно е, че администрацията на Община Кричим счита, че тримесечният срок
за съставяне на АУАН следва да се отброява след изтичане на срока, даден с Документ
с изх. № АО- 07- 01- 470# 16 от 05.08.2019г.
Настоящият съдебен състав счита,
че това разбиране е невярно по следните съображения: обсъждането на въпроса,
касаещ спазването на разписания в чл. 34, ал. 1 ЗАНН тримесечен давностен срок,
налага необходимостта да се посочи, че действията на административния орган по
изпълнение на влязлата в законна сила на 10.05.2019г. Заповед № РД- 02- 09- 352
от 21.09.2017г. са незаконосъобразни. Съобразно изричната норма на чл. 278, ал.
2, изр. „първо“ АПК, „отсрочване се разрешава за 14-дневен срок след датата на изпълнение, първоначално
определена в изпълнителното основание“. В конкретния случай, изпълнителното
основание е Заповед № РД- 02- 09- 352 от 21.09.2017г., като в т. 3 от същата е
посочен конкретен срок за изпълнение- едномесечен от влизането й в сила. Както
вече бе посочено, срокът за доброволно изпълнение на разписаното в заповедта е
бил до дата 10.06.2019г. Предвид това, ****ът на Община Кричим не е следвало
изобщо да уважава подадената на 26.06.2019г. молба от И.Р. за отсрочване на
изпълнението и да му определя нов, тридесетдневен срок. Освен, че молбата за
отсрочване е подадена извън първоначално определения в самата заповед срок за
изпълнение ( и това не е съобразено от ****а на Община Кричим), то незаконосъобразно
****ът е определил и самия срок, с който се отсрочва изпълнението. Чл. 278, ал.
2, изр. „първо“ АПК е категоричен, че отсрочване се допуска за
четиринадесетдневен срок след датата на изпълнение, определена в изпълнителното
основание. Допълнително, след изтичане срока на първоначалното отсрочване, ****ът
на Община Кричим, отново незаконосъобразно, е предоставил повторно отсрочване
за тридесет дни. Доколкото тази поредица от действия е незаконосъобразна, то
неправилно предоставените срокове ( отсрочвания) от страна на административния
орган, не следва да бъдат тълкувани в ущърб на жалбоподателя и да дават
основание за ангажиране на административнонаказателната му отговорност.
Доколкото изначално не е съществувало основание ****ът на Община Кричим да
отсрочва изпълнението на заповедта за премахване на строежа с повече от два
месеца, то и тримесечният срок за съставяне на АУАН следва да се отброява съобразно
посоченото по- горе ( доброволно изпълнение е могло да бъде реализирано до
10.06.2019г. включително, като от 11.06.2019г., Р. е в просрочие досежно задължението
си да премахне незаконния масивен навес).
На следващо място, то съдът счита
за нужно да акцентира върху факта, че при съставяне на АУАН не е спазено и изискването,
разписано в чл. 40, ал. 3 ЗАНН. Съобразно цитираната норма, при липса на свидетели,
присъствували при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в
присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В
конкретния случай, в атакуваното НП е прието, че нарушението е извършено на 07.09.2019г.
и е установено на 25.09.2019г. от служители на Община Кричим. Действително,
съобразно отразеното в приложения към административнонаказателната преписка
Констативен протокол от 25.09.2019г., на същата дата адресът на жалбоподателя Р.
е посетен от ***. Б. , ***. Д. и В.В. (
който впоследствие съставя и АУАН), които установяват, че масивният навес,
подлежащ на премахване все още е на мястото си. При това положение, доколкото
са налице свидетели, присъствали при установяване на нарушението, то АУАН е
следвало да се състави в присъствието на Б. и Д. , а не в присъствието на лицата Я. и С. .
За яснота и пълнота на
изложението, съдът счита за нужно да посочи и че самият АУАН не е съставен на
датата, посочена в адресираната до жалбоподателя покана. В същата е разписано,
че той следва да се яви за съставяне на АУАН в тридневен срок от получаване на
поканата. Същата е получена от сина на жалбоподателя на дата 24.10.2019г. ( за
което съдът изиска и нарочна справка- л. 33 от съд. пр.). Отброяван съобразно нормата
на чл. 183, ал. 2 НПК, датата, на която е следвало да се състави АУАН е
28.10.2019г. ( доколкото 27.10.2019г. е неприсъствен ден- неделя). В случая,
АУАН не е изготвен на 28.10.2019г., а на 30.10.2019г., без за тази дата да е
изпратена нова покана. Според настоящия съдебен състав, след като
административният орган е преценил, че не следва да състави АУАН на датата,
посочена в поканата ( без оглед на това дали жалбоподателят се е явил или не),
то е било необходимо за последващата дата, на която е преценено да се състави
акта, да бъде изпратена нова покана. След като това не е сторено, то е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото на
защита на жалбоподателя и то още в съвсем ранен етап от
административнонаказателното производство. Предвид това, макар и да се
изяснява, че жалбоподателят не е премахнал в срок масивния навес, по повод на
който е издадена Заповед № РД- 02- 09- 352 от 21.09.2017г. на зам.- ****а на
Община Кричим, то допуснатите в хода на административнонаказателното
производство нарушения са твърде драстични и водят до необходимост от цялостна
отмяна на атакуваното НП.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства, развиващи се по реда на посочения закон,
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс / АПК/. От своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК
разпределя отговорността за разноски в хипотезата, при която оспорваният акт е
отменен. Процесният случай е именно такъв, предвид което и съобразно изхода по
делото, Община Кричим, следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателят И.А.Р.
сума в размер от 420 лв., представляваща сторени от последния разноски за
процесуално представителство ( за същите е представен и оправдателен документ-
л. 15- 16 от съд. пр.).
Съобразно гореизложеното, атакуваното
наказателно постановление, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено в
своята цялост.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № АО- 07- 08- 68#1 от 18.11.2019г., издадено от А. С. К. - ****
на Община Кричим, с което на И.А.Р., ЕГН **********, за нарушаване състава на чл.
232, ал. 5, т. 1 ЗУТ, на основание чл. 232, ал. 5, т. 1 ЗУТ, е наложена глоба в
размер на 2 000 лв. / две хиляди лева/.
ОСЪЖДА Община
Кричим да заплати на И.А.Р., ЕГН **********, сума в размер от 420 /
четиристотин и двадесет / лева, представляваща сторени от последния разноски за
процесуално представителство в рамките на настоящия процес.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд- Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението
до страните за постановяването му, по реда на гл. XII- та АПК и на касационните
основания, разписани в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!
ВК