Решение по дело №7966/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 545
Дата: 9 април 2020 г.
Съдия: Николай Диянов Голчев
Дело: 20195330207966
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 декември 2019 г.

Съдържание на акта

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № 545

 

гр. Пловдив, 09.04.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари, две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ

                                                                                        

          при участието на секретаря Тихомира Калчева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7966/ 2019г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод на жалба, подадена от И.А.Р., ЕГН **********, против Наказателно постановление № АО- 07- 08- 68#1 от 18.11.2019г., издадено от А. С. К. - **** на Община Кричим, с което на И.А.Р., ЕГН **********, за нарушаване състава на чл. 232, ал. 5, т. 1 ЗУТ, на основание чл. 232, ал. 5, т. 1 ЗУТ, е наложена глоба в размер на 2 000 лв. / две хиляди лева/.

С жалбата се оспорва законосъобразността на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения, опорочаващи административнонаказателното производство и водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Поддържа се, че АУАН е съставен след изтичане установения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН тримесечен давностен срок, отброяван от откриване на нарушителя. Изтъква се, че Заповедта на ****а на Община Кричим за премахване на процесния масивен навес е влязла в законна сила на 10.05.2019г. В посочената заповед изрично е разписан и срокът, в който следва да бъде изпълнена- един месец след влизането й в законна сила. Предвид това, то се поддържа, че жалбоподателят е следвало да премахне масивния навес до 10.06.2019г. След като този срок е изтекъл и строежът не е премахнат, то той е изпаднал в просрочие за изпълнение на задължението си и следва от тази дата да се отброява тримесечният срок за съставяне на АУАН за така извършеното нарушение. Според жалбоподателя този срок е изтекъл на 10.09.2019г. След като АУАН е съставен на 30.10.2019г., то не е спазен разписаният в чл. 34, ал. 1 ЗАНН тримесечен давностен срок. Поддържа се и че поканата за доброволно изпълнение не е изпратена от същия орган, който е издал влязлата в законна сила заповед за премахване на строеж. Сочи се, че при съставянето на АУАН е допуснато нарушение на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, доколкото са вписани други свидетели, а не тези, присъствали при установяване на нарушението. Възразява се, че посочената като нарушена правна норма- чл. 232, ал. 5, т. 1 ЗУТ, не съдържа в себе си правило за поведение, а е единствено санкционна норма. Изтъква се, че при съставянето на АУАН и НП са допуснати нарушения на чл. 42, т. 4, съответно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото нарушението е описано съвсем бланкетно, без да се посочи какви технически способи и при какви условия следва да бъде премахнат масивният навес. Поддържа се, че самото премахване на стоежа е на практика невъзможно, без да се засегне конструктивната цялост на жилищната сграда, съществуваща в съседство. Излага се становище в насока маловажност на процесния случай. Моли се, атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.  

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, изпраща процесуален представител в лицето на адв. А.. Поддържа се така депозираната жалба. Излага се допълнително становище по същество на спора.

В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована,  изпраща процесуален представител в лицето на адв. С.. Оспорва се подадената жалба. Моли се, атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като законосъобразно. Излага се становище по същество на спора.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, счита следното:

            Жалбата е подадена в законово установения седемдневен срок, считано от получаване на препис от атакуваното наказателно постановление ( препис от същото е получен на 27.11.2019г. а жалбата е входирана на 03.12.2019г.), произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

         Относно приложението на процесуалните правила:

Съдът,  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че процесният АУАН е съставен след изтичане на установения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН тримесечен давностен срок, отброяван от откриване на нарушителя. Този извод се налага от прочита на приетите като писмени доказателства по делото Заповед № РД- 02- 09- 352 от 21.09.2017г., изд. от зам.- ****а на Община Кричим, Решение № 1599/ 10.07.2018г., пост. по адм. дело № 2824/ 2017г., по описа на Административен съд- Пловдив IX- ти с-в и Решение № 7005 от 10.05.2019г. по адм. д. № 12469/ 2018г., по описа на ВАС, II- ро отд.  Горепосочената Заповед е влязла в законна сила на дата 10.05.2019г. ( когато е постановено решението на ВАС, с което е оставено в сила решението на Административен съд- Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Р. срещу заповедта за премахване на незаконния строеж). В  т. 3 от диспозитивната част на самата влязла в сила заповед, изрично е посочен и срокът, в който жалбоподателят Р. е следвало да премахне незаконния строеж- един месец след влизане в законна сила на заповедта. Отброяван от 10.05.2019г., предоставеният едномесечен срок е изтекъл на 10.06.2019г. Тоест, считано от 11.06.2019г. жалбоподателят е в просрочие досежно задължението си да премахне незаконния строеж и е консумирал състава на чл. 232, ал. 5, т. 1 ЗУТ. Още към тази дата административният орган е имал ясно познание кой е нарушителят, какво конкретно нарушение е реализирал и предвид това, от нея следва да се отброява и тримесечният давностен срок за съставяне на АУАН. Същият е изтекъл на 11.09.2019г., а АУАН е изготвен на 30.10.2019г.- повече от един месец по- късно след изтичане на давностния срок.

Действително, ****ът на Община Кричим, след влизане в законна сила на заповедта, е изпратил до жалбоподателя Р. покана за доброволно изпълнение изх. № ОА- 07- 01- 470#9 от 27.05.2019г., с която е дал нов срок за доброволно изпълнение, без да се съобрази с посоченото в заповедта. Впоследствие, ****ът на Община Кричим е отсрочил два пъти изпълнението на заповедта на основание чл. 278, ал. 1 АПК, като при всеки от двата пъти е предоставил нов тридесетдневен срок ( Документ с изх. № ОА- 07- 01- 470#14 от 01.07.2019г. и Документ с изх. № АО- 07- 01- 470# 16 от 05.08.2019г.). Предвид това, явно е, че администрацията на Община Кричим счита, че тримесечният срок за съставяне на АУАН следва да се отброява след изтичане на срока, даден с Документ с изх. № АО- 07- 01- 470# 16 от 05.08.2019г.

Настоящият съдебен състав счита, че това разбиране е невярно по следните съображения: обсъждането на въпроса, касаещ спазването на разписания в чл. 34, ал. 1 ЗАНН тримесечен давностен срок, налага необходимостта да се посочи, че действията на административния орган по изпълнение на влязлата в законна сила на 10.05.2019г. Заповед № РД- 02- 09- 352 от 21.09.2017г. са незаконосъобразни. Съобразно изричната норма на чл. 278, ал. 2, изр. „първо“ АПК, „отсрочване се разрешава за 14-дневен срок след датата на изпълнение, първоначално определена в изпълнителното основание“. В конкретния случай, изпълнителното основание е Заповед № РД- 02- 09- 352 от 21.09.2017г., като в т. 3 от същата е посочен конкретен срок за изпълнение- едномесечен от влизането й в сила. Както вече бе посочено, срокът за доброволно изпълнение на разписаното в заповедта е бил до дата 10.06.2019г. Предвид това, ****ът на Община Кричим не е следвало изобщо да уважава подадената на 26.06.2019г. молба от И.Р. за отсрочване на изпълнението и да му определя нов, тридесетдневен срок. Освен, че молбата за отсрочване е подадена извън първоначално определения в самата заповед срок за изпълнение ( и това не е съобразено от ****а на Община Кричим), то незаконосъобразно ****ът е определил и самия срок, с който се отсрочва изпълнението. Чл. 278, ал. 2, изр. „първо“ АПК е категоричен, че отсрочване се допуска за четиринадесетдневен срок след датата на изпълнение, определена в изпълнителното основание. Допълнително, след изтичане срока на първоначалното отсрочване, ****ът на Община Кричим, отново незаконосъобразно, е предоставил повторно отсрочване за тридесет дни. Доколкото тази поредица от действия е незаконосъобразна, то неправилно предоставените срокове ( отсрочвания) от страна на административния орган, не следва да бъдат тълкувани в ущърб на жалбоподателя и да дават основание за ангажиране на административнонаказателната му отговорност. Доколкото изначално не е съществувало основание ****ът на Община Кричим да отсрочва изпълнението на заповедта за премахване на строежа с повече от два месеца, то и тримесечният срок за съставяне на АУАН следва да се отброява съобразно посоченото по- горе ( доброволно изпълнение е могло да бъде реализирано до 10.06.2019г. включително, като от 11.06.2019г., Р. е в просрочие досежно задължението си да премахне незаконния масивен навес).

На следващо място, то съдът счита за нужно да акцентира върху факта, че при съставяне на АУАН не е спазено и изискването, разписано в чл. 40, ал. 3 ЗАНН. Съобразно цитираната норма, при липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В конкретния случай, в атакуваното НП е прието, че нарушението е извършено на 07.09.2019г. и е установено на 25.09.2019г. от служители на Община Кричим. Действително, съобразно отразеното в приложения към административнонаказателната преписка Констативен протокол от 25.09.2019г., на същата дата адресът на жалбоподателя Р. е посетен от ***. Б. , ***. Д.  и В.В. ( който впоследствие съставя и АУАН), които установяват, че масивният навес, подлежащ на премахване все още е на мястото си. При това положение, доколкото са налице свидетели, присъствали при установяване на нарушението, то АУАН е следвало да се състави в присъствието на Б.  и Д. , а не в присъствието на лицата Я.  и С. .

За яснота и пълнота на изложението, съдът счита за нужно да посочи и че самият АУАН не е съставен на датата, посочена в адресираната до жалбоподателя покана. В същата е разписано, че той следва да се яви за съставяне на АУАН в тридневен срок от получаване на поканата. Същата е получена от сина на жалбоподателя на дата 24.10.2019г. ( за което съдът изиска и нарочна справка- л. 33 от съд. пр.). Отброяван съобразно нормата на чл. 183, ал. 2 НПК, датата, на която е следвало да се състави АУАН е 28.10.2019г. ( доколкото 27.10.2019г. е неприсъствен ден- неделя). В случая, АУАН не е изготвен на 28.10.2019г., а на 30.10.2019г., без за тази дата да е изпратена нова покана. Според настоящия съдебен състав, след като административният орган е преценил, че не следва да състави АУАН на датата, посочена в поканата ( без оглед на това дали жалбоподателят се е явил или не), то е било необходимо за последващата дата, на която е преценено да се състави акта, да бъде изпратена нова покана. След като това не е сторено, то е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото на защита на жалбоподателя и то още в съвсем ранен етап от административнонаказателното производство. Предвид това, макар и да се изяснява, че жалбоподателят не е премахнал в срок масивния навес, по повод на който е издадена Заповед № РД- 02- 09- 352 от 21.09.2017г. на зам.- ****а на Община Кричим, то допуснатите в хода на административнонаказателното производство нарушения са твърде драстични и водят до необходимост от цялостна отмяна на атакуваното НП.

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства, развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс / АПК/. От своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за разноски в хипотезата, при която оспорваният акт е отменен. Процесният случай е именно такъв, предвид което и съобразно изхода по делото, Община Кричим, следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателят И.А.Р. сума в размер от 420 лв., представляваща сторени от последния разноски за процесуално представителство ( за същите е представен и оправдателен документ- л. 15- 16 от съд. пр.).

         

          Съобразно гореизложеното, атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено в своята цялост.

 

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № АО- 07- 08- 68#1 от 18.11.2019г., издадено от А. С. К. - **** на Община Кричим, с което на И.А.Р., ЕГН **********, за нарушаване състава на чл. 232, ал. 5, т. 1 ЗУТ, на основание чл. 232, ал. 5, т. 1 ЗУТ, е наложена глоба в размер на 2 000 лв. / две хиляди лева/.

 

ОСЪЖДА Община Кричим да заплати на И.А.Р., ЕГН **********, сума в размер от 420 / четиристотин и двадесет / лева, представляваща сторени от последния разноски за процесуално представителство в рамките на настоящия процес.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII- та АПК и на касационните основания, разписани в НПК.                                                 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                            /п/

Вярно с оригинала!

ВК