ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 224
гр. Перник, 29.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500171 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.
258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена : от адвокат К.М., ***,
пълномощник на ищеца К. ЛЮБ. СТ. по гр.д.№ 3216/2019 г. срещу: Решение №
261173/24.11.2021 г. по описа на Пернишкия районен съд.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва в цялост и в следния смисъл:
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че решението е неправилно, тъй
като е необосновано и е постановено при допуснати нарушения на материалния закон и
процесуални нарушения. Съображенията изложени в жалбата са следните:
Сочи се, че производство пред ПРС е било образувано по искова молба от К. ЛЮБ. СТ.
срещу Д. ЛЮБ. СТ., с която са предявени следните искове:
-да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е
собственик на 1/6 идеална част от следния недвижим имот: жилище с площ от 91 кв.м.,
състоящо се от кухня, три стаи, тераса и обслужващи помещения, разположено на
целия първи етаж от двуетажна сграда, находяща се в ***, заедно с принадлежащите
към него 1/2 идеална част от общите части на сградата и от мазето, както и 1/2 идеална
част от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо *** по плана на
с.Рударци, с площ от 663 кв.м., при граници: улица. ***, ***, ***и ***.
-в условията на алтернативност е предявен иск, ако се установи, че построената в
*** по плана на с.Рударци, с площ от 663 кв.м., при граници: улица. ***, ***, *** и ***
сграда е еднофамилна (отделните етажи не са самостоятелни жилищни обекти) да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 1/12
идеална част от следния недвижим имот: двуетажна еднофамилна сграда, находяща се
в ***, заедно с дворното място, в което е построена сградата, съставляващо *** по
1
плана на с.Рударци. с площ от 663 кв.м., при граници: улица, ***, ***, *** и ***.
Съдът се сочи, че е приел, че е сезиран с два обективно и субективно съединени иска с
правно основание чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 2, предл. 1 и 5 от ЗЗД. предявени в
условията на евентуалност, както и иск по чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС в
условията на алтернативност спрямо първите два.
В исковата молба е било изложено, че след смъртта на Любомир С. Бонев (баща на
страните) на 30.07.2005 г., същият е оставил като законни наследници съпругата си З. П. Б.
и синовете си - страните по делото. Любомир Бонев е притежавал по наследство дворно
място в *** с площ около 650 кв.м.. в което е построил през годините двуетажна жилищна
сграда. Първият етаж с площ от 91 кв.м. е построен през 1963 г. и в него са живяли
родителите на страните - бащата Л. Б. до смъртта си през 2005 г., а майката З. Б. и до
момента на подаване на исковата молба. Вторият етаж е построен през 1974 г., като при
изграждането му бащата на страните е обявил пред цялата фамилия плановете си. а именно
жилището на първия етаж да си остане в собственост на родителите на страните, а вторият
етаж да бъде за сина му Д.. Във времето тези негови намерения били често споделяни и
обсъждани пред широк семеен и приятелски кръг. През 1975 г. бащата на страните се
консултирал с адвокат във връзка с изискванията на ЗСГ, който го посъветвал незабавно да
осъществи някаква сделка, защото в противен случай го грози конфискация, тъй като
притежавал няколко недвижими имота. По тази причина в експресен порядък се
осъществило прехвърляне на къщата и дворното място на името на ответника Д.С. с
нотариален акт **** на нотариуса при Пернишки районен съд. Това прехвърляне на
..едноетажна сграда” не отговаряло на действителното положение, защото в дворното място
към момента на прехвърлянето вече бил изграден и втория етаж на къщата и тя била
двуетажна. Не отговаряло на действителното положение и оформлението на нотариалния
акт като продажба. Действителната воля на бащата Любомир е била да дари на сина си
Димитър втория етаж от къщата, а първия да запази за себе си и съпругата си З.. Никога не е
имало воля за прехвърляне на цялата къща. нито за продажба на втория етаж и никога не е
имало предаване на парични суми между баща и син. След фиктивното прехвърляне на
имота, родителите на страните продължили да живеят в жилището на първия етаж от
къщата, като го смятали за свое. Освен това ползвали изцяло за свои нужди сутерена и
таванското помещение. Бащата взимал всички решения, свързани с първия етаж.
включително за ремонти и подобрения, демонстрирал пред всички собственически
намерения и отношение към първия етаж и двора. Димитър владеел само втория етаж и
нямал никакви претенции към първия етаж и към двора.
При тези обстоятелства родителите на страните са придобили по давност жилището на
първия етаж. заедно с 1/2 идеална част от мазето, общите части на сградата и дворното
място, върху което е построена сградата. Тяхното давностно владение било
необезпокоявано, непрекъснато и явно в продължение на повече от 10 години, считано от
1975 г. То продължило за Любомир до смъртта му през 2005 г. Димитър от своя страна
признавал собствеността на родителите си върху първия етаж и приемал себе си за
2
собственик само на втория етаж.
След смъртта на баща си, ищецът К.С., с убеждението, че е наследник в имота,
продължил да ползва първия етаж от къщата, съвместно с майка му. в качеството му на
съсобственик по наследство. От смъртта на баща му до момента на завеждане на исковата
молба Кирил своил този имот явно и несмущавано, без каквито и да било възражения от
страна на брат му и семейството му, което обитавало втория етаж на къщата. Ето защо
ищецът освен на наследствено правоприемство се позовава и на изтекла в негова полза
придобивна давност за съответната на наследствения му дял идеална част от имота.
Малко преди образуването на делото ищецът научил, че брат му - ответникът Д.С., се е
снабдил с нотариален акт за целия имот - дворното място и двуетажната жилищна сграда.
При тези обстоятелства за ищеца е възникнал правният интерес от предявяване на
настоящите искове.
Съдът според въззивника правилно е констатирал, че в законоустановения срок
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като приложеният писмен отговор е
просрочен и следва да се цени единствено като становище по иска. Ето защо всички
становища, възражения и оспорвания, направени от ответника, са преклудирани и не следва
да се взимат предвид от съда при постановяване на решението.
С Определение от 27.08.2020 г. съдът е разпределил доказателствената тежест за
подлежащите на доказване факти, като е указал на ищеца, че в негова доказателствена
тежест е да докаже следните обстоятелства:
-по исковата претенция с правно основание чл. 124 от ГПК във вр.чл.26. ал. 2, предл. 1 от
ЗЗД ищецът следва да докаже, че извършената с Нотариален *** г. на нотариус при Районен
съд - Перник сделка е такава с невъзможен предмет;
-по исковата претеция с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. чл. 26, ал. 2. предл. 5 от
ЗЗД ищецът следва да докаже, че сделката, обективирана в Нотариален акт № 7 от
28.03.1975 г. на нотариус при Районен съд - Перник е привидна, тъй като действителната
воля на страните сключили договора не е такава, каквато е отразена в него;
-по исковата претенция с правно основание чл. 124 от ГПК във вр.с чл. 79, ал. 1 от ЗС в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че наследодателят му към момента на смъртта
си е бил собственик на процесния имот, както и предвид претенцията за придобиване по
давност следва да докаже, че неговият наследодател приживе и той самия след неговата
смърт, са владели имота като свой непрекъснато в продължение на повече от 10 години,
което владение е било манифестирано, явно и необезпокоявано.
В хода на делото, посредством събраните по делото доказателства (писмени, гласни
доказателства и СТЕ), ищецът се сочи, че успял да докаже по несъмнен и категоричен начин
всяко едно от обстоятелствата, за доказването на които носел доказателствена тежест.
Ответникът от своя страна не успял да докаже своите възражения и да обори твърденията на
ищеца, като още веднъж моля да имате предвид, че всички изразени становища от ответника
и направени възражения и оспорвания, са преклудирани, защото са извън срока по чл. 131
3
ГПК.
Първоинстанционният съд неправилно според въззивника е отхвърлил всички предявени
искове като неоснователни и недоказани, като при постановяване на решението си е
допуснал нарушения на материалния и процесуалния закон. Освен това решението на съда е
необосновано според изложеното в жалбата, тъй като -по делото се твърди да са били
събрани множество доказателства, от които се установибо по несъмнен начин, че към
момента на сключването на процесната сделка, вече е бил изграден и завършен втория етаж
на жилищната сграда и същата е била двуетажна жилищна сграда. Тъй като в нотариалния
акт като предмет на сделката е записана ..жилищна сграда на един етаж”, а такава не е
съществувала в дворното място, то и сделката е била с невъзможен предмет.
Първоинстанционният съд се сочи, че е направил един напълно погрешен извод, че
„След като от всички събрани по делото доказателства безспорно се установява, че към
момента на изповядване на сделката сградата фактически е била построена на един етаж,
като е бил сложен „временен покрив" то договорът има предмет, независимо че към
момента на сключването му е бича с „временен ” покрив, а втория етаж е бич в процес на
изграждане ” (стр. 9, ред 1-6 отдолу-нагоре от решението). Посоченото от съда
обстоятелство не само не е установено от доказателствата по делото, а напротив, установено
е, че към момента на сделката сградата е била със завършен втори етаж и покрив.
Обстоятелството, че към датата на процесната сделка 28.03.1975 г. в дворното място е
съществувала двуетажна, а не едноетажна жилищна сграда, се твърди да се е установило от
показанията на разпитаните свидетели в с.з. на 01.10.2020 г.
Свидетелката Д. Б. Д. си спомня,ля че къщата била окончателно завършена на два етажа,
когато Д. отишъл войник, като не беше сигурна дали е било през 1974 г. или през 1975 г.,
споменавайки и двете години като вероятни. Свидетелят П. Л. си спомнял, че вторият етаж
на къщата е построен през 1974 г., тогава къщата е довършена докрай. Свързва годината със
Световното първенство по футбол 1974 г., което е проведено юни-юли. Строежът на втория
етаж продължил месеци, но до края на годината къщата била завършена с покрив.
Свидетелят заяви, че когато Димитър влязъл в казармата, къщата била покрита. От
показанията на тези свидетели се установявало, че къщата е била завършена на два етажа и
покрив до края на 1974 г„ респ. към датата на процесната сделка 28.03.1975 г. къщата вече е
била двуетажна.
Първоинстанционният съд се сочи, че е посочил в решението си. че кредитира
показанията на свидетелите, тъй като същите са непротиворечиви, отразяват преки
впечатления и липсват данни да са заинтересовани от изхода на делото. В същото време,
съдът е приел за безспорно установено обстоятелството, че къщата е била недовършена, с
..временен” покрив към момента на изповядване на процесната сделка, въпреки че
свидетелите Динка Димитрова и Петър Левтеров установяват нещо напълно различно. Като
не е анализирал и обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства, съдът е
допуснат процесуално нарушение, водещо до необоснованост на съдебното решение.
4
Описано е също, че твърдението на ответника, че вторият етаж на къщата бил построен
през 1980 г. освен, че е несвоевременно въведено извън срока по чл. 131 ГПК, останало и
недоказано и категорично оборено от посочените по-горе свидетели.
Що се отнася до показанията на свидетелите на ответника, същите се сочи, че били
противоречиви, нелогични, а част от тях и необективни, поради което не следва да бъдат
кредитирани. Още повече, за разлика от показанията на свидетелите на ищеца, показанията
на свидетелите на ответника не са подкрепени с други доказателства, напротив,
противоречат на много от тях. Показанията на свидетелката З. П. Б. следвало да бъдат
преценени от съда по смисъла на чл. 172 от ГПК. Свидетелката Б. заявила, че къщата била
на един етаж, когато я прехвърлили, но след това добави многозначителното ,Аз помня, но
документите доказват това, което е”. След това свидетелката заяви по отношение на ищеца
„...ние му построихме и къща. Направен е анализ на тези показания и се моли съдът да не ги
кредитира като недостоверни.
Отделно се твърди, че сделката, обективирана в Нотариален акт № 7 от 28.03.1975 г. на
нотариус при Районен съд - Перник, в която е описана „жилищна сграда на един етаж”,
каквато не е съществувала в дворното място към онзи момент, е с невъзможен предмет,
поради което е нищожна на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 124 от ГПК във вр.чл.26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД, също
са застъпени доводи в жалбата.
Първоинстанционният съд е приел в решението си, че по делото не са събрани
доказателства, от които да се направи извод, че действителната воля на страните е различна
от външно изразената по атакуваната сделка, поради което искът за прогласяване на
нищожността на договора по чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД е неоснователен. Този извод на
съда се твърди,че е необоснован и не кореспондира с доказателствения материал.
По делото бяха събрани редица доказателства, от които се установявало категорично, че
процесната сделка е привидна, тъй като действителната воля на страните сключили договора
не е такава, каквато е отразена в него.
Обстоятелствата, че страните по сделката не са имали воля да извършат покупко-
продажба на къщата, че сделката е била фиктивна и е целяла друг правен резултат, както и,
че изобщо не е имало никакво плащане по сделката, се установяват от показанията на
разпитаните свидетели в с.з. на 01.10.2020 г. В този смисъл в жалбата отново е направен
анализ на доказателствената съвкупност, като е изведен извод, че от изложеното било
видно, че сделката, обективирана в Нотариален акт № 7 от 28.03.1975 г. на нотариус
при Районен съд - Перник, е привидна и като такава е нищожна на основание чл. 26, ал. 2,
предл. 5 от ЗЗД.
По исковата претенция с правно основание чл. 124 от ГПК във вр.с чл. 79, ал. 1 от ЗС,
се твърди, че без да направи никакъв анализ на събраните многобройни доказателства и без
да обоснове по никакъв начин своя правен извод, първоинстанционният съд е приел, че от
събраните по делото доказателства, макар да се установява, че наследодателят на ищеца Л.
5
С. е упражнявал фактическа власт върху процесния имот, не се установява, че същият е
владял с намерението да стане собственик на първия етаж от процесния имот, който е
продал на ответника. Този правен извод на съда е определен като неправилен и
необоснован, а съдът е допуснал и процесуално нарушение, като не е извършил преценка на
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, пренебрегнал е част от
доказателствения материал и в крайна сметка е извършил непълно, едностранно и извадково
обсъждане на събрани по делото доказателства с цел да се обоснове определен фактически и
правен извод. Допуснатото от съда процесуално нарушение в този случай има като резултат
и необоснованост на съдебния акт. доколкото направените при такова ценене на събраните
доказателства изводи не са в съответствие с всички събрани по делото доказателства, които
ако бяха преценени в тяхната цялост и съвкупност биха довели до други фактически и
правни изводи. Посочено е, че от събраните по делото доказателства ясно се установявало,
че от всичко изложено е видно, че сделката, обективирана в Нотариален ***на нотариус при
Районен съд - Перник, е нищожна на две основания - поради невъзможен предмет и поради
привидност. Същата не е породила правни последици. Дворното място и първия етаж от
къщата са останали в собственост на родителите на страните.
Дори да не било нищожна сделката от 1975 г. и да била породила последици, след нея Л.
Б. и З. Б. се сочи, че са са осъществили явно, непрекъснато и необезпокоявано давностно
владение върху първия етаж от къщата и дворното място, продължили чак до смъртта на Л.
Б. през 2005 г. Те са манифестирали своето намерение за своене пред всички, включително
пред ответника, който не е оспорвал владението им, не го е отблъсквал и ги е признавал за
собственици. След смъртта на Л. Б. ищецът е продължил давностното владение върху
първия етаж и дворното място, като е присъединил към своето владение това на своя
наследодател.
От горното било видно, че ищецът е собственик по наследство и давностно владение на
1/6 идеална част от следния недвижим имот: жилище с площ от 91 кв.м., състоящо се от
кухня, три стаи. тераса и обслужващи помещения, разположено на целия първи етаж от
двуетажна сграда, находяща се в ***, заедно с принадлежащите към него 1/2 идеална част от
общите части на сградата и от мазето, както и 1/2 идеална част от дворното място, в което е
построена сградата.
С оглед изложеуното се моли въззвиният съд да отмени изцяло Решение №
261173/24.11.2021 г. по гр.д.№ 3216/2019 г. по описа на Районен съд - Перник, IV-ти
граждански състав и постановите друго, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че ищецът е собственик на 1/6 идеална част от следния недвижим имот: жилище
с площ от 91 кв.м., състоящо се от кухня, три стаи, тераса и обслужващи помещения,
разположено на целия първи етаж от двуетажна сграда, находяща се в ***, заедно с
принадлежащите към него 1/2 идеална част от общите части на сградата и от мазето, както и
1/2 идеална част от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо *** по
плана на с.Рударци, с площ от 663 кв.м., при граници: улица, ***, ***, **** и ***.
При условията на алтернативност, в случай, че приеме, че построената в *** по плана на
6
с.Рударци, с площ от 663 кв.м., при граници: улица, ***, ****, **** и *** сграда е
еднофамилна (отделните етажи не са самостоятелни жилищни обекти) моля да признаете за
установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 1/12 идеална част от
следния недвижим имот: двуетажна еднофамилна сграда, находяща се в ***, заедно с
дворното място, в което е построена сградата, съставляващо ** по плана на с.Рударци, с
площ от 663 кв.м., при граници: улица, ***, ***, *** и ***.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна е подала отговор на въззивната жалба. Със същия моли да бъде потвърдено
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно и бъдат отхвърлени
доводите на жалбоподателя, като неоснователни. Направен е от въззиваемата страна също
прочит на събраната по делото доказателствена съвкупност и е изведен извод, че от същата
се установявало безспорно, че оплакванията в жалбата са неоснователни и че исковете
правилно са били отхвърлени. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията
за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Във въззивната жалба и отговора, страните не са се позовали и не са направили
обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения,
изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена
тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд
не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата
инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи
служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС/.
С въззивната жалба и отговора, страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и
представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл.266, ал. 2
ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд
събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно
тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на
чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Предвид изложеното и на осн. чл.267 от ГПК Пернишкият Окръжен Съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 31.05.2022 г. от
10.30 ч., за която дата и час да се призоват страните.
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.
УКАЗВА на жалбоподателя, че може в едноседмичен срок от получаване на препис
от настоящото определение или най – късно в насроченото съдебно заседание: да представи
актуално пълномощно по делото, от настоящият Директор на Топлофикационното
дружество.
ПРИЗОВАВАНЕТО с оглед процесуално икономия да се извърши и по телефон
или електронен адрес, с УКАЗАНИЕ към страните, че явяването им в съдебно заседание не
7
е задължително, а становище по хода на делото и съществото на спора могат да изразят с
писмена молба, с препис за насрещната страна и прилагането на списък по чл. 80 от ГПК
За удостоверяване на призоваването да се състави протокол, а при невъзможност за
призоваване по телефон или електронен адрес, същото да бъде извършено по общия ред.
Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се
смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор
на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване,
ведно с обективирания в него доклад по делото, а на въззивника и препис от подадения
отговор на въззивната жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8