Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Добрич, 10.01.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публичното
заседание на единадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИР А.
При участието на секретаря: ***
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 2044/2016 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от ГПК. Видно от приложеното ч. гр.
дело № 1413/2015 г. Добричкият районен съд със заповед № 673 от 20.05.2016 г. е
разпоредил длъжникът *** с ЕГН *** *** да заплати на кредитора застрахователна
компания ***, сумата от 8 339,50 лв.
(осем хиляди триста тридесет и девет лева и петдесет ст.), представляваща
изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за
застраховка ***, застрахователна полица № ***, със срок на валидност от
01.01.2009 г. до 31.12.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата, начиная
от датата на подаване на заявлението в съда - 20.05.2016 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 166,80
лв. (сто шестдесет и шест лв. и осемдесет ст.) разноски по делото –
държавна такса и 747 лв. (седемстотин четиридесет и седем лева 00 ст.)
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК
длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК. Предвид това и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК с
разпореждане от 27.05.2016 г. Съдът е указал на заявителя, че може да предяви
искове относно вземанията си в едномесечен срок, *** довнесе пълния режим на
дължимата държавната такса /след приспадне на тази внесена по ч. гр. дело №
1413/2016 г./.
В изпълнение на посочените
указания *** е завело искова молба /предмет на настоящото гр. дело № 2044/2016
г./ срещу длъжника иск за установяване съществуване на вземането му относно
посочената по-горе сума.
Според изложените в исковата
молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание, чрез упълномощения
юрисконсулт, на *** г., около 18,00 часа, по
време на движение по пътя от *** към гр. ***, на около
Според ищеца в резултат на процесното *** е увреден
лек автомобил ***о е образувана ликвидационна преписка по щета *** г. пред ***,
в качеството му на застраховател на автомобила по застраховка „***” на МПС, със
застрахователна полица № *** и срок на действие от 01.11.2008 г. до *** г. По
силата на сключения договор за застраховка и в съответствие с установените ***о
вид и степен щети, *** е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 8 339,50
лева (осем хиляди триста тридесет и девет лева и петдесет стотинки).
Предвид
предявената от страна на *** претенция, за обезщетяване на имуществените вреди,
настьпили в резултат от процесното събитие, в *** е образувана ликвидационна преписка по
щета №***, по която на 11.07.2014 г. на *** е изплатена сумата от 99 696,75лв.,
в това число и сумата от 8339,50 лева (осем хиляди триста тридесет и девет лева
и петдесет стотинки), включваща стойността на изплатеното застрахователно
обезщетение по щета №***.
С оглед на така изплатеното обезщетение, на основание чл. 274, ал.1 от
Кодекса за застраховането (отм.), с изплащане на застрахователното обезщетение
по задължителна застраховка ***, *** претендира
правото си на регрес срещу виновния водач -***, за сумата от 8 339,50 лева
(осем хиляди триста тридесет и девет лева и петдесет стотинки), представляваща
изплатеното застрахователно обезщетение по №***.
Предвид извършеното плащане ищецът счита, че има право да встъпи в
правата на увредения към деликвента, в случая ответникът, който носи
отговорност за причинените вреди. В тази връзка настоява да му бъде присъдена
сума, представляваща размера на изплатеното обезщетение.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ***
е представил отговор на исковата молба, според който предявеният иск е
неоснователен и недоказан.
С посочения отговор ответникът е отправил искане за привличане ***о
трето лице – помагач на негова страна на В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК *** е
представил отговор на исковата молба, според който предявеният иск е неоснователен
и недоказан.
С посочения отговор ответникът е отправил
искане за привличане ***о трето лице – помагач на негова страна ***, представлявано от управителя ***, както и за съвместно разглеждане на предявения срещу
третото лице – помагач обратен иск за заплащане на сумата от 8 339,50 лв. (осем
хиляди триста тридесет и девет лева и петдесет стотинки).
Предвид наличието на правен интерес от привличането на „***” ******о
помагач на страната на ответника, тъй ***о твърденията на последния са, че на
23.02.2010 г. са възстановени претърпените от трето лице имуществени вреди от
процесното ***, респ. постановяването на благоприятно решение по отношение на
ответника е изключително важно за отношенията между ответника и третото лице,
следва „***” ***трябва да бъде конституирано ***о трето лице – помагач на
страната на ответника по предявените срещу него от *** искове за обезщетение за
претърпени в неимуществени вреди от настъпилото на *** г. ***.
С разпореждане от 07.12.2016 г. ДРС е приел за съвместно разглеждане и
общо произнасяне по делото предявения от *** срещу „***” ***, по реда на чл.
219, ал. 3 от ГПК, обратен иск за заплащане на сумата от 8 339,50 лв. (осем
хиляди триста тридесет и девет лева и петдесет ст.), представляваща изплатено
застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка ***,
застрахователна полица № ***, със срок на валидност от 01.01.2009 г. до
31.12.2009 г. Със същото разпореждане е конституирано, на основание чл. 219,
ал. 1 от ГПК, „***” ***, ***о трето лице – помагач на страната на ответника.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е представен отговор на насрещната
искова молба. „***” ***оспорва по
основание и размер предявения от *** срещу *** иск. Сочи се, че не е
представена валидна застраховка *** въз основа, на която е изплатено от ищеца
обезщетение. Оспорва претендирата от застрахователя сума ***о силно завишена и
неотговаряща на извършените по автомобила ремонтни дейности.
На следващо място ответникът по обратната искова претенция заявява
възражение за настъпила погасителна власт по отношение вземането на ищеца към
първоначалния ответник.
По отношение на предявения обратен иск „***” ***оспорва същия по
основание и размер, ***о се заявява възражение за изтекла погасителна
давност.
Добричкият районен съд, ***о прецени доказателствата по делото и
доводите на страните на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, че на *** год. в района между гр. *** и ***, ***
при управление на лек автомобил марка *** е нарушил правилата за движение по
пътищата, ***о по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди на
товарен автомобил марка ***, собственост на „***” ***– ***.
В тази връзка е било образувано досъдебно производство № 33/2009 г. по
описа на *** при ***, което е приключило с постановление за прекратяване на
наказателно производство. Според това постановление в хода на разследването е
била назначена химическа експертиза за установяване на алкохолна концентрация в
кръвта на водачите., ***о според получените резултати ответникът Р. е имал
съдържание на алкохол в кръвта 0,72 на хиляда.
Съобразно изложеното е прието, че от органите на досъдебното производство,
че причина за възникналото пътнотранспортно произшествие е виновното поведение
на водачът ***.
В рамките на същото производство е постъпило изявление от страна на ***, в
качеството му на представляващ „***” ***- собственик на увредения автомобил, че
не желае виновният деец да бъде наказван. С оглед това и на основание чл. 343,
ал. 2 от НК наказателното производство е прекратено.
Изслушаната и приета в
досъдебното производство авто-техническа експертиза е дала заключение, че
размерът на причинените имуществени вреди на автомобил
марка *** възлиза на 4 862,10 лв.
В подкрепа на твърденията си в
исковата молба ищецът е представил по делото заверен препис от протокол за *** №
*** г., съставен от младши автоконтрольор *** от ***.
От
представената по делото застрахователна полица № *** от *** г., валидна от ***
г. до *** г., се установява, между *** и „***”
***, (собственик на автомобил марка ***) е сключен договор за застраховка „***”.
По искане на
„***” ***е образувана ликвидационна
преписка по щета *** г. пред ***, в качеството му на застраховател на
автомобила по застраховка „***” на МПС. По силата на сключения договор за
застраховка и в съответствие с установените ***о вид и степен щети, *** е
изплатило застрахователно обезщетение в размер на 8 339,50 лева в полза на
собственика на увредения автомобил.
Не се спори
по делото, че към момента на описаното
*** е бил налице сключен Договор за застраховка *** към ***, застрахователна полица №***, съе срок на
валидност от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. по отношение на лек автомобил *** с
per. ***.
Установено е също така, че по заявената от страна на застрахователя на увреденото лице ***
претенция за обезщетяване на имуществените вреди, настъпили в резултат от
процесното събитие, в *** е образувана
ликвидационна преписка по щета №***. По таза преписка на 11.07.2014 г. е
изплатена сумата от 99 696,75лв., включваща и сумата от 8339,50 лева (осем
хиляди триста тридесет и девет лева и петдесет стотинки), представляваща
стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по щета № ***.
С оглед на така изплатеното обезщетение, на основание чл. 274, ал.1 от
Кодекса за застраховането (отм.), с изплащане на застрахователното обезщетение
по задължителна застраховка ***, ***
претендира правото си на регрес срещу виновния водач -***, за сумата от 8
339,50 лева (осем хиляди триста тридесет и девет лева и петдесет стотинки),
представляваща изплатеното застрахователно обезщетение по № ***.
С оглед установяван наличието на причинно-следствена връзка на причинените
на увредения лек автомобил вреди с описаното ***, съдът е назначил
съдебно-авто-техническа експертиза, каквото искане се съдържа в исковата молба.
Според заключението на в.л. *** стойността на вложените материали и части необходими за възстановяване на
щетите възлиза на 2 861,70 лв., а стойността на вложените за материали за
възстановяване на лаковото покритие е 325 лв. По отношение на стойността на вложения труд при
възстановителните работа в.л. е приело, че сумата е в размер на 1 689
лв. Съобразно горното *** е посочил ***о обща стойност на вложените части, материали и труд сумата от 4 875,70
лв.
Експертът е ***егоричен, че
нанесените щети по автомобил *** при
пътния инцидент от *** г. са в причинно следствена връзка с посочения
механизъм на настъпване на ***. Същите са напълно
реални, тъй ***о отговарят на механизма на произшествието.
Това заключение е оспорено от
ищеца ***о е назначено друго вещо лице – ***, който да даде заключение по
същите задачи. Според това в.л. размерът на щетите по автомобила, определен чрез разходите за тяхното
отстраняване, възлиза на 4 974,50 лв. Сочи се от вещото лице, че съществува причинно-следствена връзка между
описаното в протокола за *** произшествие и настьпилите щети, установени по
лекия автомобил ***.
С оглед извършеното от ищеца оспорване заключението на в.л. *** по делото е
допусната и назначена тричленна съдебно-автотехническа експертиза със същите
задачи. Назначените за в.л. ***. са приели, предвид факта, че процесният
автомобил към настоящия момент е отремонтиран, след разглеждане на снимковия
материал на уврежданията по автомобила, за установени сочените от
застрахователя увреждания, а именно: ***. Според експертите общата стойност на
уврежданията към деня на произшествието с оригинални резервни части възлиза на
сумата от 8 343,04 лв., което включва
следните позиции:
*****************************************************
Вещите лице
докладват, че уврежданията, който са установени по автомобила при
извършеният оглед от представител на застрахователя са в предната част на
автомобила в зоната на удара и е възможно да са причинени по степен и вид от настъпилото
*** и се намират в причинно - следствена връзка.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Възникналите
облигационни отношения между страните, черпят своето правно основание от
разпоредбите на от разпоредбите на чл. 274 от КЗ (отм.) във вр. с чл. 45 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. първо от КЗ (отм.) застрахователят
има право да получи платеното обезщетение от застрахования, когато последният
при настъпването на пътно-транспортното произшествие е управлявал моторното
превозно средство след употреба на алкохол, с концентрация на алкохола в кръвта
над допустимата по закон норма. Нормата на чл. 5, ал. 2, т. 3 от ЗДвП (в
редакцията й към датата на ***) предвижда задължение на водача да не управлява
пътно превозно средство след употреба на алкохола в кръвта над 0,5 промила. В
настоящия случай е безспорно установено, че фактическият състав на посочената
разпоредба е осъществен, тъй ***о *** е управлявал МПС с концентрация на
алкохол в кръвта в размер на 0,72 промила. Т.е. исковата претенция с посоченото
правно основание е регресно право на платилия застрахователно обезщетение
застраховател срещу причинителя на вредата, когато същите са причинени от лице,
управлявало МПС при нарушение правилата за движение по пътищата.
В обсъжданата хипотеза
установяването на *** е станало с цитирания по-горе протокол за ***. Същият е
съставен от длъжностно лице на министерство на вътрешните работи в кръга на
службата му и по установените форма и ред. По смисъла на разпоредбите на чл.
179, ал.1 от ГПК той е официален документ и съставлява доказателство за
изявленията пред органа на МВР и за извършените от него и пред него
действия. ***о официален свидетелстващ
документ той има както формална, така и материална доказателствена сила.
По делото във вид на официално заверен препис
от юрисконсулт /пълномощник на ответника/ са представени и приета ***о
доказателство застрахователна полица, валидна към за задължителна застраховка ***
и застрахователна полица по застраховка „***”, и двете валидни датата на
процесния пътен инцидент,
Застраховането срещу гражданска отговорност е
вид застраховане, при което застрахователят се задължава да плати в рамките на
определената в договора застрахователна сума обезщетението, което
застрахованият дължи на трето лице по силата на своята гражданска отговорност.
Задължението на застрахователя в рамките на застрахов***а за гражданска
отговорност е функционално обусловено от вторичното, охранително задължение на
застрахования да обезщети вредите на третото лице. И обратно, застрахователната
защита отпада тогава, когато
застрахованият е освободен от отговорност. Застрахователят дължи в рамките на
договорената сума стойността на обезщетението на вредите, които застрахованият
е заплатил или трябва да заплати на третото лице. Тъй ***о, законодателят е
предоставил на увреденото трето лице възможността да избира от кого да
претендира обезщетението – направо от деликвента или пряко от застрахователя,
застраховал гражданс***а му отговорност, в случай, че застрахователят плати,
той има правото по силата на регресната отговорност да претендира от
извършителя възстановяване на платеното в границите на застрахователната сума.
Установено е по делото, че ответникът е причинил
вреди, вследствие на неспазване на правилата за движение по пътищата – нарушил е правилата за движение по пътищата: чл. 5, ал.
2, т. 3, чл. 16, ал. 1, т.1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, ***о по непредпазливост е причинил
значителни имуществени вреди на товарен автомобил ***, собственост на „***” ***–
***, което деяние са квалифицира ***о престъпление по чл. 343, ал. 1 във вр. с
чл. 342, ал. 1 от НК.
Деликтната отговорност по смисъла
на чл. 45 от ЗЗД е задължението или правоотношението между деликвента
/отговорния субект/ и пострадалия, по силата на което деликвентът трябва да
поправи причинените от деликта вреди, последица от правонарушението. От гледна
точка на чл. 45 от ЗЗД деликтът е противоправно и виновно поведение /действие
или бездействие/, причиняващо вреди, поради което възниква задължението те да
бъдат поправени. Деликтната, в това число и договорната, отговорност имат така
наречената “репарационна цел”, т.е. имат за цел да поправят вредите, които са
причинени противоправно, т.е. деликвентът е длъжен да поправи вредите, които са
произлезли от неговото поведение. Фактът на управление на автомобила, който е
причинил процесните вреди, възстановени от ищцовото дружество чрез изплащане на
застрахователно обезщетение на третото лице, не се опроверга от ответника, в
чиято тежест беше да докаже това обстоятелство. Това обосновава пасивната
материално правно легитимация в лицето на ответника по предявения иск.
Вредата, изразяваща се във външна
промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека
/имущество, права и законни интереси, телесна цялост и неприкосновеност,
здраве, душевност и психично състояние/, подлежи на репариране само, ако е в
причина връзка с виновното и противоправно поведение на деликвента. Съобразно
общите правила за разпределение на доказателствената тежест в гражданския
процес /чл. 154, ал. 1 от ГПК/ всяка от страните следва да докаже онези факти и
обстоятелства, от които извлича изгодни за себе си правни последици. При искът
за обезщетение за непозволено увреждане в тежест на ищеца е да проведе пълното
и пряко доказване на всички обективни елементи от фактическия състав на
деликта. Когато ищецът установи обстоятелствата, на които основава своя иск,
т.е. установи причината връзка между поведението на причинителя на вредата и
настъпването на вредоносния резултат и поведението на последния, с това се
изчерпва и неговото задължение за доказване на иска.
С плащането
на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
удовлетворения кредитор срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Посочената
норма урежда регресното и суброгационното право на застрахователя. Тъй ***о в
конкретния случай, застрахователят е възстановил вредите на увредения до
размера на застрахователното обезщетение в границите на застрахователната сума
има право да иска от причинителят им, това което е платил. Регресното право на
застрахователя срещу деликвента е различно от регресните права, уредени в ЗЗД
при изпълнение на чуждо задължение. Застрахователят не изпълнява чуждо, а свое
задължение, произтичащо от застрахователния договор, тъй ***о със сключването
от ищцовото застрахователно дружество договор за задължителна застраховка ***,
то се е задължило да покрие в границата на определената в договора сума
отговорността на ответника за причинените от него имуществени вреди на третото
лице.
Застрахователят
има право на регрес срещу деликвента за заплатеното обезщетение в полза на
третото лице ***о обезщетение за причинените му от ответника вреди. За да
възникне регресното право на застрахователя по задължителна застраховка ***, е
необходимо да се установи кумулативното наличие на следните положителни
предпоставки: договор за застраховка ***; осъществен деликт от застрахованото
лице; виновно поведение от последното – управление на МПС след употреба на
алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда /чл. 274, ал. 1, т.
1 от Кодекса за застраховането /КЗ/.
В обсъжданата хипотеза събраните
по делото доказателства могат да бъдат опора на стабилен доказателствен извод
относно фактите, касаещи претърпените от третото лице имуществени вреди,
репарирани по силата на сключен с ищеца договор за имуществена застраховка, в
резултат на причинени от ответника имуществени вреди при управление на МПС. Установено
е също така по делото, че именно ответникът е причинил тези вреди. Деликвентът
съобразно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил на застрахования.
В случая тези вреди възлизат на
сумата от 8 339,50 лв., представляваща размера на изплатено в полза на
собственика на увредения от процесното *** автомобил „***” ***, застрахователно
обезщетение на основание сключен договор за застраховка ***. В случая
предявеният иск за установяване дължимостта на посочената сума е основателен,
поради което следва да се разгледа предявеното, в условията на евентуалност, в
отговора на исковата молба от ответника възражение за изтекла погасителна
давност.
Погасителната давност може да се
определи ***о бездействие на носителя на едно гражданско право да го упражни
или да поиска принудителното му изпълнение през определен от закона срок, което
води до погасяване на искането за принудително осъществяване. Или,
погасителната давност е юридически факт с погасителни последици. Съдържанието на
този юридически факт е определено квалифицирано поведение на гражданин или юридическо лице, носител на субективно
гражданско право, бездействие да упражни
това право или да поиска от съда или от съдебните изпълнители принудителното му
осъществяване. Такова бездействие, продължило до изтичането на определен период
от време, представлява осъществяване на фактическия състав, който поражда
действието на изтекла погасителна давност. Погасителната давност не заличава
самото съществуване на субективните граждански права, а погасява само искането
за тяхното принудително осъществяване. Затова искът поради изтичане на
давността за принудителното осъществяване на претенцията ще бъде неоснователен,
а не недопустим. В този смисъл погасителната давност е период от време,
определен по продължителност от закона, през течение на който, ако носителят на
едно субективно право не го упражнява, това право се погасява. Действието на
погасителната давност е такова, че вследствие на волеизявлението на длъжника се
погасява правото на иск или правото на принудително изпълнение и втори път
правото на иск не може да бъде упражнено.
По отношение на възражението на
ответника за погасяване по давност на вземането на ищеца, съдът намира същото
за основателно, тъй ***о се касае за регресно право, което се погасява с общата
петгодишна давност по смисъла на чл. 110 от ЗЗД. Относно спорния по делото
въпрос – кога започва да тече давностния срок за предявяване на регресния иск
на застрахователя – 05.01.2010 г. (на тази датата е изплатено обезщетението в
полза на собственика на увредения автомобил) или 11.07.2014 г. (на тази дата в
полза на *** е изплатена сумата от 99
696,75лв., в това число и сумата от 8339,50 лева, представляваща стойността на
изплатеното застрахователно обезщетение по щета № ***), настоящият състав
споделя съдебна
практика, съдържаща се в т. 14 на ППВС № 7/1977
г., Решение на ОСГК
на ВС № 117/3.ХII.1962 г. по гр. д. № 89/1962 г., както и в Решение №
178/21.Х. 2009 г. по т. д. № 192/2009 г. на ВКС, Решение № 449/18.III.2002
г. по гр. д. № 1785/2001 г. на ВКС, Решение №
178/21.Х.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. на ВКС, решение №
131/07.10.2011 г. по т. д. № 806/2010г. на I т.о., решение
№144/26.01.2010г. по т.д. № 532/2008г. на II т. о.
С посочените решения ВС и ВКС
приемат, че основанието за регресните искове възниква от фактически състав,
включващ изплащане на сумата на правоимащото лице по силата на застрахов***а и
даденото от закона право на регрес, поради което началният момент на
погасителната давност по чл. 110 от ЗЗД е датата на плащане на застрахователното обезщетение на
правоимащия и за този иск тече погасителна давност, различна от тази за
задължението по чл. 45
и 49 от ЗЗД,
което е изискуемо от момента на причиняване на вредите и от който момент
длъжникът изпада в забава. Задължението на застрахователя да плати на третото
лице и регресното му право срещу деликвента възникват по силата на закона – чл. 274 от КЗ
(отм.), а не от застрахователния договор.
Видно от приложеното към
настоящото дело ч. гр. дело № 1413/2016 г. заявлението, по което е образувано
това дело, е входирано в канцеларията на Добричкия районен съд на 17.05.2016
г., а плащането на застрахователното обезщетение в полза на увреденото лице е
извършено на 05.01.2010 г., която дата е меродавната, съобразно посочената
по-горе практика на ВС и ВКС, при разрешаване въпроса от кога започва да тече
петгодишният давностен срок за реализиране отговорността на деликвента пред
застрахователя. Приемането на тезата на ищеца, че началото на давностният срок
стартира от 11.07.2014 г. – датата, на която е приведена по смет***а на
застрахователя по договора по застраховка „***” сумата, включваща стойността на
вече изплатеното на увреденото лице застрахователно обезщетение, не съответства
на цитираната по-горе съдебна практика, а на следващо място е в противоречие с
общия принцип ответникът да не бъде лишен от възможността успешно да реализира
процесуалните си права по пътя на възражението за изтекла погасителна давност
по смисъла на чл. 110 и сл. от ЗЗД. ***, в качеството му на застраховател по
договор за застраховка *** е платил в полза на застрахователя по договора за
застраховка „***” значително по-късно от датата, на която е получено
застрахователното обезщетение от собственика на увредения автомобил, което би
довело до необосновано „удължаване” на давностния срок за реализиране на
регресното право на зстрахователното дружество (до такова „удължаване” би се
стигнало ако се възприеме позицията на ищеца, че датата, от която започва да
тече давностният срок е 11.07.2014 г.).
Установената фактическа обстановка дава
основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ответника възражения по чл. 414
от ГПК имат характера на правоизключващи такива, които могат успешно да се
противопоставят на вземането на кредитора, поради което исковата претенция е
неоснователна и недоказана. Изложените съображения мотивират настоящият състав
да приеме, че предявеният иск за признаване за установено в отношенията между
страните съществуването на вземането на ***
за сумата от 8 339,50 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение
на основание сключен договор за застраховка ***, застрахователна полица № ***, присъдена
със заповед № 673 от 20.05.2016 г. на Добричкият районен съд по ч. гр. дело №
1413/2015 г. срещу длъжника *** е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предявяването и уважаването на
обратния иск са обусловени от функционалните особености, които са типични за
него, т.е., че при доказаност и основателност ответниците се осъждат да
изпълнят при настъпването на условието, че ищците по него са от своя страна
изпълнели решението постановено по първоначалния иск. В тази насока е Р-е №
1470/1974 г. по гр. дело № 822/1974 г., І г.о.
Предвид изхода на спора по главния иск не подлежи
на разглеждане предявеният обратен иск от *** срещу „***” ***.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът
има право на сторените от него съдебно-деловодни разноски в размер на 745 лв.,
представляващи възнаграждението на упълномощения по делото адво***.
С оглед изложените съображения,
Добричкият районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от *** ***,
срещу *** с ЕГН *** *** иск за признаване за установено, на основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415 от с.з., по отношение на ответника, че дължи по
издадената от Добричкия районен съд заповед № 673 от 20.05.2016 г. по ч. гр.
дело № 1413/2015 г. сумата от 8 339,50
лв. (осем хиляди триста тридесет и девет лева и петдесет ст.),
представляваща изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен
договор за застраховка ***, застрахователна полица № ***, със срок на валидност
от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата,
начиная от датата на подаване на заявлението в съда - 20.05.2016 г. до
окончателното изплащане на вземането
ОСЪЖДА ***, да заплати на *** с
ЕГН *** *** сумата от 745 лв.
/седемстотин четиридесет и пет лева/, представляващи сторените по делото съдебни
разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ответника – „***” ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: