МОТИВИ по НОХД № 1931/10 г. на Окръжен
съд – Пловдив
Подсъдимият Д.Х.П. е обвинен
в извършване на престъпление по чл.277А ал.3 вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2
вр.ал.1 от НК, за това че на 23.02.2010г. в землището на с.Т., обл.П., м-т „***”,
в съучастие с Х.Д.П., като извършител, чрез използване на МПС – л.а.”***” с
рег.№ *** и техническо средство – 2бр.металотърсачи, без съответно разрешение,
е извършил теренни археологически разкопки на територията на недвижима културна
ценност.
Подсъдимият Х.Д.П. е обвинен
в извършване на престъпление по чл.277А ал.3 вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2
вр.ал.1 от НК, за това че на 23.02.2010г. в землището на с.Т., обл.П., м-т „***”,
в съучастие с Д.Х.П., като извършител, чрез използване на МПС – л.а.”***” с
рег.№ *** и техническо средство – 2бр.металотърсачи, без съответно разрешение,
е извършил теренни археологически разкопки на територията на недвижима културна
ценност.
Прокурорът
поддържа изцяло така повдигнатите обвинения срещу всеки от двамата подсъдими . Счита че следва да им се наложат наказания лишаване от свобода с приложението
на чл.66 ал.1 от НК.
И
двамата подсъдими не признават свое виновно поведение. Самостоятелно и чрез
защитника си молят да бъдат признати за невинни по повдигнатите им обвинения и
за постановяване на оправдателна
присъда.
Пловдивският
окръжен съд, след анализ на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намери и прие за установено следното:
Подсъдимият
Д.Х.П. е роден на ***г***, а понастоящем
живее в гр.П.. Той е българин, български гражданин и е разведен. Има висше
образование, трудовоангажиран е и не е осъждан.
Подсъдимият Х.Д.П. е роден
на ***г*** и понастоящем живее в същия град. Той е българин, български
гражданин и не е семеен. Има основно образование, трудовоангажиран е и не е
осъждан.
Двамата
подсъдими са родственици помежду си - баща и син.
Преди обяд на 23.02.2010г.
двамата подсъдими потеглили с автомобила си “***”, с рег.№ ***, от гр.П. към с.Т., обл.П.. Целта им била в
някои от землищата около селото да потърсят археологически обекти, знаейки
предварително че районите около селото са обитавани интензивно през античността
и надявайки се да открият движими такива вещи – резултат от човешка дейност от
минали епохи. В осъществяване на замисленото взели със себе си два металотърсача, както и две прави лопати,
полагайки ги в багажника на колата.
Наближавайки с.Т. навлезли с колата по черен път
навътре в нивите, минавайки покрай местността “***”. Спрели колата в местността
“***”, след което с помощта на металотърсачите започнали да сканират земния
пласт. На няколко пъти използвали и лопатите, разкопавайки горния земен слой.
Навлизането на двамата подсъдими в землището на селото
било забелязано от наторяващите нивите си в м-т “Кошовете” свидетели П., К. и Б.
към момента на преминаването на автомобила покрай тях.
По-късно прехвърлилите се на друга нива в м-т “***”
трима свидетели наблюдавали от разстояние около 150 – 200 метра действията на
подсъдимите в ползване на металотърсачите и разкопаването на земята с помощта
на лопатите. В един момент св.П., който работил като н-к група към РУП-с.Т. и в
този ден бил в отпуск, разпоредил по мобилния си телефон на свидетелите
полицейски служители Х. и С. да извършат проверка на лицата. Последните двама
поели със служебния автомобил в указаната им посока.
Междувременно двамата подсъдими се качили в колата си
и поели по обратния път. Били засечени от полицейския автомобил и отведени в
полицейското управление за изясняване на случая. Пред полицейския служител св.Х.
заявили, че били на разходка.
В управлението било извършено претърсване и изземване
в автомобила на подсъдимите с участието на поемни лица – свидетелите Е. и Т., в
който автомобил били открити двата металотърсача и двете лопати, използвани при
извършване на престъплението.
Бил извършен с участието на поемни лица свидетелите Д.
и Х. и оглед на местопроизшествие в местността “***”, в съставения протокол на
който оглед са били отразени изкопаните от подсъдимите дупки в земята.
Било извършено и претърсване и изземване в дома на
подс.Х.Д.П. ***, където са били открити 4 бр.старинни монети, 4бр.фигури на
животни и черно-бяла карта с надпис “Пловдивска околностъ №2”.
Видно от заключението на вещото лице К. по съдебно
археологическата експертиза се установява, че по земната повърхност по
местоизвършване на общественоопасното деяние е констатирано наличие на културен
пласт от античната епоха с концентрация на голямо количество антична керамика –
строителна и битова. Това било сигурно указание за наличие на археологически
обект, но до този момент официално археологическо проучване на това място не е
било извършвано. При проверката на място вещото лице е открила при копаните от
подсъдимите дупки предмети от късната антична епоха като косвено доказателство
за наличието на археологически ценности. Землището на с.Т. е било обетавано
през античността и е наситено с археологически паметници, светилища, надгробни
могили. Подсъдимите са нямали разрешение за теренни археологически разкопки,
което се върши единствено от лицензиран археолог с разрешение от Националния
археологически институт при БАН и М-во на културата. Разкопките се извършват по
специална методика, а разкопаното от подсъдимите вещото лице определя по-скоро
като иманярски дупки. Към момента на деянието местността не е била регистрирана
като археологическа културна ценност в Исторически музей – П.. Притежаването на
металотърсач трябва да бъде регистрирано към М-во на културата, а използването
му трябва да стане с разрешението на това министерство.
От заключението на вещото лице Д. по съдебно
археологическата експертиза се установява, че откритите в дома на подсъдимия Х.П.
вещи нямат научна и художествена стойност. По смисъла на Закона за културното
наследство единствено монетата от бронз 13/14 мм, 0,98гр. Представлява културна
ценност, но приносът и има само статистически характер. Останалите предмети
нямат характер на културни ценности, а ксерокопието на топографската карта би
могло да се направи от научни и литературни публикации.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите К., П., К., Х., С., Б., Е., Т., Т., Д. и Х., отчасти
от обясненията на двамата подсъдими, четени на основание чл.279 ал.1 т.4 пр.1
от НПК, от заключенията на вещите лица, както и от приетите по делото писмени
доказателства: от досъдебното производство – протоколи за оглед на местопроизшествие
/л.9, 17/, фотоалбуми /л.11, 19, 33/, протокол за претърсване и изземване
/л.31/, справки съдимост /л.44, 51/, характеристични справки /л.45, 49/,
справка КАТ /л.69/, приемо-предавателен протокол /л.70/, уд-е за раждане,
епикризи, мед.уд-е, решение ТЕЛК /л.74-80/; от тези, събрани от друг състав на
съда по наказателното дело в съдебното производство: ксерокопия от мл.карти на
подсъдимите /л.25, 26/, етичен кодекс БНФМ /л.27/, риболовен билет /л.28/,
справка от НИНКН /л.47/, справки от Агенция по ГКК /л.49, 78, 82/, справки от
БАН – Назионален археологически институт с музей /л.51, 74/, извадка от КВС на
с.Т. /л.85/, регистър на земеделските земи /л.86 – 96/.
В хода на делото и двамата подсъдими не признават свое
виновно поведение. В съдебната фаза на процеса представят версията, че целта им
за навлизане в нивите на с.Т.е била търсене на червеи. Несериозно звучат така
поднесените от тях обяснения, които се опровергават категорично от събрания по
делото доказателствен материал. Освен от доказателствата по делото истинската
цел на подсъдимите се извлича и от техните действия, самото им поведение. Така
на първо място е необходимо да се посочат показанията на свидетелите очевидци
на случилото се, а именно П., Б. и К., които са категорични за това, че
подсъдимите са ползвали металдетекторите, посочвайки дори зигзагообразните
движения, които са извършвали с тях, сканирайки почвата. А всеизвестно е, че
металотърсачите се ползват в търсене на метални предмети, реагирайки на това, а
не и при наличието на червеи в земята. На второ място следва да се посочи сътворяването от страна
на подсъдимите на версията с червеите на по-късен етап – едва при разглеждане
на делото от предишния съдебен състав, като в досъдебното производство са се
възползвали от правото си да не дават обяснения, но непосредствено след
извършване на общественоопасното деяние, при отвеждането им за проверка от
полицейските служители, са споделили пред св.Х. съвсем друга версия – че са се
разхождали. На следващо място е необходимо да се отбележи, че при проверката не
са били открити нито рибарски пособия, нито пък червеи. А са открити именно
техническите средства, в потвърждение на думите на свидетелите очевидци. На
следващо място е необходимо да се посочи и заинтересоваността на двамата
подсъдими към старинните и по-скоро антични предмети, а и познанията им за възможни
местности за търсене на такива, който извод се прави от намерените в дома им
вещи, включително и картата, в която с червен флумастер са отбелязали
иземлището на с.Труд, както и от членството им в клуб по металдетектинг. Самото
им членуване в този клуб не им е давало право да търсят археологически обекти,
като са нямали съответно разрешение от министъра на културата за това. Явно
участието им в този клуб /федерация/ се е свеждало до това да се открие
възможност за легално притежание на металдетектори, а и за омаловажаване
престъпните им действия в случаи като настоящия.
Действително се установи по делото, че местността на
извършване на разкопките от подсъдимите, която се явява и място на извършване
на престъплението, не е включена официално в съответните регистри в Националния
институт за недвижимо и културно наследство, което обаче не изключва
възможността в тази местност да е разположена археологическа недвижима културна
ценност, която въпреки липсата на регистрация
се намира под закрилата на закона съобразно с чл.146 ал.3 от Закона за
културното наследство. Но тук същественото е, дори да се приеме, че подсъдимите
са знаели за липсата на официална регистрация на местността, че двамата
осъществяват основния състав на чл.277А ал.1 от НК. Не е необходимо в случая да
са извършвали разкопки върху недвижима културна ценност, каквото е заложено
като самостоятелно изискване в пр.2 на чл.277А ал.2 от НК. Квалифицирания
състав по ал.3 от този текст на закона идва от ползването на техническите
средства, който при положение, че подсъдимите са ползвали само металотърсачите,
без да разкопават земята, би се свързал единствено във връзка с ал.1 на чл.277А
от НК. При това положение двамата подсъдими е необходимо да бъдат признати за
невинни да са търсили архитектурни обекти на територията на недвижима културна
ценност и да бъдат оправдани в тази част от обвинението.
С оглед на по-горе посочената фактическа обстановка
съдът намери, че двамата подсъдими са осъществили от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.277А ал.3 вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2
вр.ал.1 от НК, понеже на 23.02.2010г. в землището на с.Т., П. област, като
извършители, чрез използване на МПС л.а. “***” с рег.№ ***и технически средства
– два металотърсача, без съответно разрешение са извършили теренни
археологически разкопки в търсене на археологически обект в местността ***”.
На възражението и доводите на защитата на подсъдимите,
че последните не са увредили археологически обект, сравнявайки действията им и
възможността от увреждане с действията на трактористите, които обработват
нивите си в тази местност, следва да се отговори, че въпросът за повреждане
изобщо не е необходимо да се поставя за обсъждане, поради липсата на обвинение
в тази връзка. Тук е необходимо да се посочи умисълът, който при двамата
подсъдими категорично е такъв в търсене на археологически обекти, докато при
трактористите или собственици на обработваемите площи не е такъв. И двамата
подсъдими са действали с пряк умисъл, съзнавайки общественоопасния характер на
деянието, предвиждайки настъпването на общественоопасните последици, като са
целели това им настъпване.
При така посочената по-горе правна квалификация,
съобразявайки се с целите на специалната и генерална превенции и основанията по
чл.54 от НК, съдът намери, че наказанията които следва да понесат подсъдимите е
необходимо да се наложат при смекчаващи отговорността обстоятелства. Като
такива се преценят чистото им съдебно минало, трудова ангажираност и добри
характеристични данни. Най-справедливо в случая е да им бъдат определени
наказания лишаване от свобода в размер в минимума за съответното престъпление
от по 1 година за всеки от тях, както глоба от по 5 000 лева.
С оглед постигане целите на наказанието и най-вече за
поправянето на подсъдимите не е необходимо наложените наказания лишаване от
свобода да бъдат изтърпявани ефективно. На основание чл.66 ал.1 от НК съдът
отложи изтърпяването им с изпитателен срок от по 3 години, считан от влизане на
присъдата в сила.
Взе се отношение по веществените доказателства по
делото, като относно намерените у подсъдимите монети, апликации на формата на
животни, топографската карта и автомобила “***” се постанови връщането им, а по
отношение на двата металотърсача и двете лопати съдът постанови да бъдат отнети
в полза на Държавата, като вещи послужили в извършване на престъпното деяние.
Автомобилът на подсъдимите съдът намери, че не е необходимо да бъде отнет, тъй
като същия е ползван единствено за придвижване до местопрестъплението, което би
могло да бъде сторено и без неговото ползване, но не е послужил пряко и
непосредствено в осъществяване престъпния състав на това деяние.
Подсъдимите бяха осъдени и да заплатят по сметка на
ВСС направените по делото разноски в размер от 240 лева.
Причина за извършване на престъплението е незачитане
на установения в страната правов ред.
С оглед на гореизложеното съдът постанови присъдата
си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: