№ 33
гр. Русе,
26.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен
съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание, на двадесет и осми
януари, през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петър Балков
ЧЛЕНОВЕ : Юлиян Стаменов
Ралица Герасимова
с участието на секретар Г.И., в присъствието на прокурор
Стилиян Грозев, след като разгледа докладваното от съдията Стаменов в.н.о.х.
дело № 16/2016 г. на РОС, за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по гл. XXI
от НПК.
Русенската районна
прокуратура е протестирала присъдата от 29.10.2015 г. по н.о.х.д. № 992/2015 г.
на РРС, с която подсъдимият И.Н.Д. е признат за невинен и оправдан по
обвинението в престъпление по чл. 201 вр. чл. 26 ал. 1 от НК за това, че през
периода от 15-и април до 8-и август 2012 г., в гр. Русе, като длъжностно лице –
шофьор на товарен камион /международни превози/ в търговско дружество „У. К.“
ООД-Русе, в уславията на продължавано престъпление - на 7 пъти – присвоил чуждо имущество – пари
на стойност 2818,12 лв., собственост на търговско дружество „У. К.“ ООД-Русе,
представлявано от П. М. Я., връчени в това му качество за да ги пази и
управлява. Конкретизирано е оплакване, че приетите за установени от РРС
фактически положения не се подкрепят от доказателствата по делото. Изложени са
подробни съображения, свеждащи се до следното: макар и в процесната фирма
обективно действително да липсват счетоводна отчетност, приемопредавателни протоколи и първични
счетоводни документи, то такава система на работа била типична за фирми с
капацитета на процесната и присвоителни действия не били констатирани до
началото на инкриминирания период; фактът, че при някои от курсовете
подсъдимият извършвал покупки и в полза на св. Я. не се оспорвал от никого, но
тези покупки били изключени от предмета
на обвинението; неправилно съдът приел за недоказано, че средствата в дебитната
карта на подсъдимия не му били поверени „да ги пази и управлява“ – на първо
място обвинението било само за пазене, но не и за управление на тези средства а
на второ - служебната дебитна карта на името на подсъдимия е трябвало основно и
преимуществено да се използува за заплащане на разходите по транспорта;
подсъдимият, съобразно трудовия му договор и длъжностната му характеристика по
делото и фактите по предоставянето на процесните парични средства можел да бъде
годен субект на престъплението по чл. 201 от НК; квалификацията по чл. 201 от НК не изисква разпореждане с присвоените средства в свой интерес;
доказателствата по делото доказвали механизма на осъществяването на
престъплението и неговия предмет чрез размера на присвоените от него парични
средства при отделните деяния в хода на продължаваната престъпна дейност. Иска
се отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава.
В съдебно заседание
протестът се поддържа от прокурора.
Защитниците на
подсъдимия считат, че протестът е неоснователен. Подсъдимият не е се явил във
въззивното съдебно заседание и не е взел становище по протеста.
След като прецени и
обсъди материалите по делото и доводите на страните и независимо от последните
служебно провери изцяло правилността на първоинстанционната присъда, окръжният
съд прие следното:
Протестът е процесуално
допустим като подаден от оправомощена и надлежно легитимирана страна в процеса
при спазване на законоустановените формални и процедурни изисквания.
По съществото си протестът
е неоснователен.
От фактическа страна
първоинстанционният съд е приел следното:
Подсъдимия И.Н.Д. е
роден на ***г***, със средно образование, разведен, работи, неосъждан.
В инкриминирания период
по силата на трудов договор № 17/18.02.2011г. той работел като шофьор на
товарен автомобил – международни превози при тьрг. дружество „У. К.” ООД- гр.
Русе, чиято основна дейност е „транспорт на стоки”, осъществявана предимно
между Република България и други страни от Европейския съюз, собственик и управител
в което бил свид. П. Я.. За реализиране на транспортната дейност, търговското
дружество притежавало два броя товарни автомобила, които се управлявали от
двама водачи, назначени на трудов договор. Съобразно чл. II- т.1 длъжностната
му характеристика подсъдимият отговаря
за правилната експлоатация на автомобила и опазването на товарите”. С оглед
осъществяване на транспортната дейност в дружеството, се издавала заповед за
командировка и пътен лист, както и документи, придружаващи конкретния товар, след
което водача следвало да отпътува.
Подсъдимият, разполагал
с поименна дебитна карта, с която заплащал със служебно преведени му от св. Я.
фирмени суми пари за пътни такси, винетки, зареждане на гориво, както и други
разходи по транспорта.
В предприятието
през 2012г. на аналогична длъжност работел и св. П., който обаче за разлика от
подсъдимия не притежавал поименна
дебитна карта с която да разплаща пътните разходи по транспорта.
Всички парични разходи в
последствие и след приключване на съответния курс се описвали собственоръчно от
подс. Д. в писмен отчет и св. Я. ги „признавал” или „непризнавал” за фирмен
разход, като предоставял данните от тези субективно изготвени финансови отчети
на счетоводителката на фирмата - св. Р., която извършвала отчетно-счетоводната
дейност на фирмата.
Наред с другите
осъществени курсове на тази длъжност при дружеството за инкриминирания
период по делото е установено, че подсъдимият извършил превозите, като направил
разходи по посочения начин и останал незаверен за сумите както следва:
През време
на осъществяване на
транспорта по заповед за командировка №
11/12.04.2012г. - „превоз на
товари” до Р Чехия за времето от 15.04.2012г.
до 22.04.2012г., с платени в
брой /в различни валути/ разходи за паркинг, винетки, такса мост, на обща
стойност 128.23 лева, а посредством дебитната карта разходи за транспорт - гориво,
винетки и пътни такси, на обща стойност 3370.28 лева, изтеглени на 18.04.2012г.
сума в размер на 39.93 лева /равностойността на 500 ч.крони/ и на 20.04.2012г.
сума в размер на 397.44 лева /равностойността на 5000 ч.крони/, или общата
стойност на изтеглените пари в брой на сума в размер на 437,37 лева. И отчетени
направени разходи на стойност 128.23 лева, при което дружеството не му признало
разходи в размер на 309.14 лева.
През време на
осъществяване на „превоз на товари” до Кралство Дания за времето от 02.05.2012
г. до 17.05.2012г. по заповед за командировка № 13/02.05.2012г. платил в брой
/в лева и евро/ разходи за винетка, такса мост и гориво, на обща стойност
187.54 лева, посредством дебитната карта разходи за транспорт-гориво, винетки и
пътни такси, на обща стойност 5021,65лева. През периода на
командировката, подсъдимия изтеглил сума на обща стойност 1688,46 лева, както
следва-на 04.05.2012г.-293,78лева /равностойността на 150евро/ и 979,25лева
/равностойността на 500евро/, на 08.05.2012г.-97,92лева /равностойността на
50евро/, на 11.05.2012г-117,51лв. /равностойността на 60евро/ и
на 17.05.2012г.-200 лева.
Като отчел направени разходи на стойност 187.54 лева, подсъдимият
останала незаверен за размер на 227,89 лева.
През време
на осъществяване на „превоз на товари” до Словакия за времето
от 21.05.2012г. до 25.05.2012г. по заповед за командировка № 15/21.05.2012 г.,
платил в брой /в лева и евро/ разходи за такса мост, на обща стойност 70.20
лева, а посредством дебитната карта разходи за транспорт - гориво, винетки и
пътни такси, на обща стойност 935.95 лева. След приключване на транспортния
курс и завръщане на подсъдимия в Р България, на 26.05.2012г. той изтеглил сума
в размер на 100 лева. Като отчел направени разходи на стойност 70.20 лева,
подсъдимият останал счетоводно незаверен със сумата 29,80 лева.
През време на
осъществяване на „превоз на товари” до Кралство Швеция за времето от
08.06.2012 г. до 17.06.2012 г., със
заповед за командировка № 16/08.06.2012г., подсъдимия платил в брой /в
лева и евро/ разходи за -терминал и такса мост, на обща стойност 76,20 лева, а
посредством дебитната
карта разходи за транспорт - гориво, винетки и пътни такси, на обща
стойност
3961,04лева. През периода
на командировката, подсъдимия изтеглил
на
06.06.2012г. сума в размер на 20.00 лева, на 09.06.2012г. сума в размер
на 38,82
лева /равностойността на 500 ч.крони/, на 11.06.2012г. сума в размер на
430,87
лева /равностойността на 220 евро/ и на 17.06.2012г. сума в размер на 100
лева.,
или общата стойност на изтеглените пари в брой възлиза на сума в размер
на
589.69 лева. Дружеството му признало направени разходи
на стойност 76,20
лева, и отказало заверяване за сумата 513.49 лева.
През време на
осъществяване „превоз на товари” до
Република Италия за
времето от 25.06.2012г. до 06.07.2012 г. със Заповед за командировка №
17/25.06.2012 г., подсъдимият платил в брой /в лева и евро/ разходи за паркинг,
винетка, такса мост и аутобан, на обща стойност 208,38 лева, а заплатил
посредством дебитната карта разходи за транспорт - гориво, винетки, пътни такси
и аутобан, на обща стойност 1296,17лева.
През периода на
командировката, подсъдимият
изтеглил сума в общ размер 2215,18 лева, както следва: на 24.06.2012г.-100
лева, на 27.06.2012г.- сума в размер на 156,68 лева /равностойността на 80
евро/, на 29.06.2012г. - сума в размер на 391,70 лева /равностойността на 200
евро и на 30.06.2012г. - сума в размер на 587.55 лева /равностойността на 300
евро/ и сума в размер на 391.70 лева /равностойността на 200 евро/.
По изричното
разпореждане на свид. Я., на 29.06.2012г. подсъдимия изтеглил и разходвал
съобразно указанието му сума в размер на 587.55 лева /равностойността на 300
евро/.
Като отчел
направени разходи на стойност 208,38 лева, от общия размер на изтеглената сума
2215,18 лева /включително сумата от 587,55лв./, останала незаверен счетоводно
за сумата 1419.25 лева.
През време на
осъществяване „превоз на товари” до
Кралство Швеция, за времето от 10.07.2012 г. до 25.07.2012 г., със заповед за
командировка № 19/09.07.2012г.,
подсъдимия платил в брой /в различни валути/ разходи за паркинг, такса мост и
ремонт на гуми/джанти, на обща стойност 427.58 лева, а посредством дебитната карта заплатил разходи
за транспорт - гориво, винетки и пътни такси,
на обща стойност
3241.94 лева. През периода на
командировката, подсъдимия
изтеглил на 19.07.2012г. сума
в размер на
156.68 лева
/равностойността на 80
евро/, на 20.07.2012г. сума в
размер на 46.63 лева /равностойността на 600 ч.крони/, на
23.07.2012г. сума в размер на 185.49 лева /равностойността на 2400 ч.крони/ и
отново на 23.07.2012г.- сума в размер на 154.58 лева
/равностойността на 2000
ч.крони/, или общата
стойност на изтеглените пари от
банковата сметка възлиза на сума в размер на 543.38 лева. Като отчел направени
разходи само на стойност 427.58 лева, подсъдимият останал счетоводно незаверен
за сумата 115.80 лева.
През време на
осъществяване на „превоз на товари” до
Кралство Швеция за времето от 28.07.2012г. до 08.08.2012г. със аповед за командировка № 20/28.07.2012г.,
подсъдимия платил в брой /в различни валути/ разходи за паркинг, винетки, такса
мост, на обща стойност 95.62 лева, а посредством дебитната карта заплатил
разходи за транспорт - гориво, винетки и пътни такси, на обща стойност 2114,61
лева. През периода на командировката, подсъдимия изтеглил на 03.08.2012г. сума
в размер на 48.37 лева /равностойността на 100 полски злоти/, на 08.08.2012г. -
суми в размер на 50 лева и 100 лева, и на 10.08.2012г.- сума в размер на 100
лева, или общата стойност на изтеглените пари в брой възлиза на сума в размер
на 298.37 лева. Като отчел направени разходи на стойност 95.62 лева, подсъдимия
останал счетоводно незаверен със сумата 202.75 лева.
При следващия
извършен от подсъдимият транспортен курс до Германия - съгласно аповед за
командировка № 21/11.08.2012г., той заплатил разходи по транспорта в общ размер
3208.59 лева, от които 40.52 лева представлявали негови лични средства,
респективно- работодателя следвало да му ги възстанови.
През периода
27.08.2012г.- 07.12.2012г., при осъществените транспортни курсове по Заповеди
за командировка № 22/26.08.2012г., № 24/09.09.2012г., № 25/21.09.2012г., №
28/20.10.2012г., № 31/17.11.2012г. и № 32/28.11.2012г., подсъдимият имал право
да изтегли сума за трудово възнаграждение /след направените удръжки/ в размер,
както следва - за периода м.август-м.октомври 2012г.- 249.24лв., за м.ноември
2012г .- 229.25лв. и за м.декември 2012г.- 158.49 лева.
За част от тези
командировки - по командировъчни заповеди № 24/09.09.2012г. и №
28/20.10.2012г., подсъдимият също не бил представил разходооправдателни
документи за част от посочените в неговия отчет разходи по транспорта,
съответно- за сумите 169.14 лева и 202.66 лева, но тези задължения били
прихванати от сумите, дължими му по трудовото правоотношение.
По делото е
безспорно установено, че
в дружеството била въведена практиката със същата дадена му от
предприятието дебитна карта подсъдимият да заплаща и лични разходи. В
показанията си св.Я. и св. Р. изнасят,
че официалните трудови възнаграждения, включени в съответни ведомости, всеки от
шофьорите изтеглял през следващия месец на този за който се дължало съответното
трудово възнаграждение, а според свидетелските показания на св.И. П. и
обясненията на подсъдимия, тези възнаграждения по подписаните от тях трудови
договори са били фиктивни, никога тяхното трудово възнаграждение не се е
формирало въз основа на тях, тъй като съгласно устна уговорка между шофьорите и
св. Я., последният им заплащал за всеки извършен курс от името на фирмата
работодател „У. К.” ООД- гр. Русе парична сума от 0.11 лв. /единадесет
стотинки/ на километър пробег с товарното МПС след приключване на съответния
курс, като след формиране на това парично възнаграждение на шофьорите
работодателя /св.Я./ удържал съответни суми за „глоби” по ЗДвП и други лични
разходи на шофьорите направени в съответния курс. Трудовото възнаграждение
между тях подсъдимия, както и св. П.и работодателя им „У. К.” ООД- гр. Русе се
формирало не съгласно посочения в трудовия договор размер от 414 лв., а по
лична уговорка със св. Я. - по 0,11 лв. на км. /11 ст. на км./ извършен
транспорт на товар за съответния курс, като по този начин изминатите километри
на курса от съответния шофьор/работник са били отправната точка за определяне
размера на възнаграждението. Заплащането е ставало след приключване на курса,
след изготвен от всеки от двамата шофьори писмен отчет, който е предаван на
работодателя в лицето на св. Я., който след като го е преглеждал лично и
коментирал със работника /шофьора/, го е предавал заедно с
разходно-оправдателните документи за извършени по време на превоза разходи в
счетоводството на дружеството /респ. на счетоводителката в дружеството -
св.Р./.
По време на
извършваните транспортни курсове се случвало, както се посочи, с тези фирмени
пари от дебитната карта подсъдимият да закупува и вещи за лична употреба на св.
Я. или негови близки.
По делото липсват
писмени или гласни доказателства приемо-предаването на отчетите и
разходо-оправдателните документи - от подс.Д. на св.Я., а в последствие от св.
Я. в счетоводството на фирмата /респ. на св.Р./, да са се съставяли каквито и
да е приемо-предавателни протоколи, липсват доказателства и къде се е
отразявало колко на брой разходо-оправдателни документи подс.Д. предава на Я. и
съответно дали този брой ръчно написани отчети съответства на предадените от
св.Я. в счетоводството на дружеството. При това св. Р. е поддържала в
показанията си, че не е била уведомявана за уговорката за заплащане на
подсъдимия по 11 ст. на км от св. Я. и е извършвала счетоводната дейност въз
основа на предадените й от последния собственоръчно написани от двамата шофьори
/работници отчети, с приложени първични счетоводни отчети, като сумите по
отчетите и писмените разходо-оправдателни документи са сравнявани от нея с
банковите извлечения от служебната дебитна карта ползвана от подс.Д. /респ.
св.П./, след което били зачитани или не от нея за паричен разход от фирмата
работодател или за личен такъв на физическото лице - работник. Във връзка с
официалните трудови възнаграждения по трудови договори, ако били налице
„отчетени” и „непризнати” по междинните отчети разходи, св. Р. уведомявала
св.Я., /респ. ако св.Я. „не признавал” за направен разход на фирмата дадено
теглене по банков път от страна на подс.Д. и уведомявал затова св.Р./, след
което и при настъпване на датата на изплащане на трудовото възнаграждение на
работника от работодателя съгласно условията на трудовия договор, св. Р.
правила месечен баланс на това дали работникът дължи сума пари на работодателя
и по този начин с времето било възможно да се натрупа дължима сума пари от
работника към работодателя - „У. К.” ООД- гр. Русе, във връзка с „непризнатите”
разходи.
Св. Я., управител
на дружеството в показанията си в с.з., заявява, че е имало случаи, в които по
негово разпореждане шофьорите са теглили суми от служебната сметка, за да
покриват било служебни, било някакви други възложени от него разходи /например
за закупуване на личен за св.Я. автомобил, съчми за ловно оръжие за вегов
приятел, била и др./, за които впоследствие не са представяни
разходооправдателни документи, но св.Я. им ги „признавал” като такива в края на
съответния курс.
По делото от „У.
К.”ЕООД е представена Заповед № 1 от 03.01.2011г., подписана от св.Я., с която
е разпоредено шофьорите, когато се намират извън пределите на страната, да
теглят суми от служебните банкови карти, които са им предоставени, за дължимите
им трудови възнаграждения, като е разпоредено тази заповед да се сведе до
знанието на вички шофьори във фирмата /вкл. и подс.Д./. По делото е безспорно
установено, че през периода от мес. април до мес. август 2012г., през
по-голямата част от време подс.Д. е пребивавал служебно извън територията на Р
България. Дори да се приеме, че същият е теглил някакви суми за лично ползване,
за които впоследствие не е представил разходо-оправдателен документ на св.Я.,
въз основа на тази заповед следва и може да се изведе извод, че тегленето на
тези средства и, изразходването им евентуално за лични нужди /глоби по ЗДП,
храна и др./, впоследствие след завръщането му и след изготвянето на личния
отчет, разликите между личните и служебните разходи на подс.Д. ще бъдат
прихванати и финансовите взаимоотношения между работник и работодател ще бъдат
изправени по този начин след приключване на курса, тъй като такава е била на
практика организацията на разплащане в дружеството-работодател.
Обосновано
първоинстанционният съд е приел, че по делото не сама че не е доказано по
несъмнен и категоричен начин, а всъщност въобще липсват доказателства, че
подсъдимият се е разпоредил с инкриминираните по обвинителният акт парични
средства в свой интерес и за лични нужди в нарушение на уговорката му с
работодателя и установената система на разходване и отчетност на поверените му
средства. Всъщност, както също правилно е преценил РРС, обвинението не е
очертало с нужната презицност и конкретика механизма на процесното изпълнително
деяние. На практика в случая е налице единствено „липса” на парична сума по
банковата сметка захранвана от според управителя на „У. К.”ЕООД - св. Я., която
същият приписва като присвоена от подс.Д. за съответен период от време
/транспортен курс/.
Обосновано първоинстанционният
съд е приел, че съдебно счетоводната експертиза по делото, изготвена въз основа
на така воденото воденото от св. Р. вътрешно счетоводство на
фирмата-работодател - „У. К.” ООД- гр. Русе, при кредитиране на показанията на
св. Р. и св.Я., неглижирайки тези на св.П. и обясненията на подс. Д., също не
доказва от фактическа страна обвинението
в частите ме по отделните периоди и отделни суми, формиращи цялата парична сума
в диспозитива на обвинителният акт. Правилно РРС е съобпразил, че показания на
св.Я. и Р. поначало не могат да заместят липсващите надлежните първични
счетоводни документи, още по-малко те са достатъчни за доказване на вменената
присвоителна дейност на подсъдимия при положение, че се противоречат на други
неоспорени гласни доказателства по делото като показанията на св. П.. В съдебно заседание мещото лице –
счетоводител е разяснила, че ”….. Документите, на които се базират заключенията
ми, са всички материали по делото, основно съм ползвала собственоръчните отчети
на шофьорите, както и авансовите отчети, изготвени от счетоводството на фирмата
и банковите извлечения от банковата сметка на фирмата. Отчетността на фирмата
като регистри не съм гледала. Само изисквах във връзка с делото няколко
документа от фирмата. Първичните счетоводни документи, описани в отчетите, не
съм ги виждала….”, което е показателно, за начина на изготвяне на съдебната
експертиза от в.л., въз основа на която и изключително копирайки свидетелските
показания на св.Р. /л.91-94 от том 2 ДП/, на практика е повдигнато обвинението
по периоди срещу подс.Д..
На 13.12.2012г.,
след като претърпял злополука извършвайки транспортна дейност с МПС,
собственост на „У. К.” ООД- гр. Русе
злополука, подсъдимият завел
гражданско дело по реда на чл. 200 от КТ против дружеството за претърпени
неимуществени вреди . Същевременно подал и сигнал до Д”ИТ”, с оглед на която,
АНО извършили документална проверка на „У. К.” ООД- гр. Русе, която завършила с
протокол за извършена проверка от 10.01.2013г., с който било предписано
горепосочената фирма да изплати трудовото възнаграждение на подс. Д. от мес.
август до мес. ноември 2012г., който индивидуален административен акт
/предписанието по протокола/ бил обжалван.
След възникване на
тези имуществени спорове на 22.01.2013г.
св. Я. подал жалба до прокуратурата, че по време на изпълняване служебните си
задължения подс.Д. е присвоил и изразходвал за лични нужди служебни парични
суми. Преди края на 2012г. трудовото правоотношение между „У. К.” ООД- гр. Русе
и подсъдимия било прекратено.
Гореизложената
фактическа обстановка е правилно установена въз основа на събраните при
спазване на процесуалния закон гласни, писмени и от експертен порядък
доказателства по делото, а именно: се установява от обясненията на подсъдимия,
вкл. прочетени по реда на бл.279 от НПК, отчасти от свидетелските показания на
П. Я. / и прочетени по реда на чл.279 от НПК/, от показанията на св.св.Н. Р. и
И. П., както и от писмените доказателства и доказателствени средства- Заповеди
за командировка, писмени отчети, справки за изплатени възнаграждения /от ДП/,
съдебно- счетоводни експертизи, Заповед за изплащане на трудови възнаграждения
/л.53 от делото/, Решение по в.гр.д. №586/2014г., на РОС, уведомително писмо,
изх.№0062-0573/22.01.2013г., на ДИТ-Русе, справка за изплатени възнаграждения
за м.април-м.август. 2012г. на „У. К.”ООД, молба вх.№0062-0494/18.01.2013г. от
И.Д. ***, Протокол за извършена проверка от 10.01.2013г., Решение от
25.07.2013г. по адм.д.№5947/2013г., на ВАС, справка за съдимост, автобиография,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.
Въз основа на
изложените фактически констатации, които се възприемат и от въззивната
инстанция, обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е приел от
правна страна, че установеността по делото изключва несъмнени и
категорични изводи в полза на процесното
обвинение поради недоказаността на негови основни съставомерни признаци. Така
правилно РРС е приел, че по делото не са установени, а на база определени доказателства
са опровергани механизма на изпълнителното деяние, щетата като съставомерен
признак по чл. 201, конкретния й размер дори и в сочената й характеристика като
липси, съставомерната причинно-следствена връзка между последните и конкретни
неправомерни /в разрез с установената система на работа и уговорките с
работодателя/ действия на подсъдимия, съставомерните субективна психическа
страна /осъзнаване че прави нещо несъотвествуващо на установения вътрешен ред/
и форма на вина - пряк умисъл.
Въззивната
инстанция споделя съображенията и доводите на РРС по тези въпроси и формирания
извод за единствено възможния извод за недоказаност по несъмнен начин на
виновността на подсъдимия, респ. постановяване на оправдателна присъда по
формулираното и обезпечено с доказателства процесно обвинение.
Действително
съвкупния анализ на горепосочените показания на св. П., Я. и Р., при
необорената достоверност на обясненията на подсъдимия за установения ред и
отчетност в дружеството-работодател и неразривната връзка между средствата,
предоставяните за служебни и лични цели, вкл. част от трудовото възнаграждение
на шофьорите, и безспорната липса на изрядни първични счетоводни документи по
тези обстоятелства /посочи се че счетоводните експертизи по делото съгласно
собствените обяснения на експерта всъщност за възпроизвеждали казаното им от Р.
и Я./, обуславя единствено извода за
недоказаност на повдигнатото обвинение по периоди, формиращи цялата парична
сума в диспозитива на обвинителният акт, а още по-малко по съставомерните
признаци на престъплението присвояване, като служебното естество на
разходваните от подсъдимия средства вменени му, нарушаването от негова страна
на установения счетоводно финансов порядък за разходване на връчените му
средства, естеството на установените липси като щета по смисъла на чл. 201 от НК при надлежно конкретизиран и установен механизъм на разпореждането с чужди
средства като със свои, и най-сетне – по никакъв начин неустановения
съставомерен пряк умисъл. /Извън предмета на производството е очевидния факт,
че при твърдения начин на разходване на процесните служебните средства при
курсовете в чужбина ако се поддържа, че стореното от подсъдимия е съставомерно,
то свидетелите Р. и Я. би следвало да са съизвършители/. Действително некоректно, при липса на подкрепящи, а
наличие на опровергаващи доказателства, обвинението е потърсило опора на тезата
за съставомерност на действията на
подсъдимия /или на колегата му св. П./ в
„признаване” или „ „непризнаване”-то на даден направен разход по време на
извършване на курс с товар от страна св. Я. - очевидно е, че дали и какво е
било естеството на действията на
подсъдимия, както и преди всичко съзнанието и субективнопсихическото му
отношение към извършваното следва да се преценява въз основа на обстоятелства
преди или към момента на осъществвяването им, характеристиката им не може да
възникне или да се ппрочмени в посрледващ момент, след като вече са осъществени
и довършени от обективна и субективна страна.
Това, че
формираната сума пари през инкриминирания период е била изтеглена от сметката
на „У. К.” ООД посредством дебитната карта, предоставена на съотетния
работник/шофьор по време на извършените от него транспортни курсове само по
себе си не означава консумиране на длъжностното присвояване по чл.201 от НК,
особено при безспорните по делото горепосочени обстоятелства обстоятелства за
формиране на част от заплатата му и чрез същите средства. По делото е безспорно
че подс.Д. е длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1 от НК и неоснователно в
обвинителния акт се опонира на обратно виждане, каквото РРС не е формулирал.
Безспорен е фактът, че на подсъдимия като шофьор на МПС му е поверявано в това
му качество имущество на работодателя за пазене и управление, с произточащите от това задължения. Това обаче е само един от съставомерните
обективни признаци на престъплението, а за възникване на наказателна
отговорност на подсъдимия е необходимо осъществяването на всички обекгтивни и
субективни съставомерни признаци в пълнотата им. Както правилно е съобразил
първоинстанционният съд, същественото по делото са начина и предназначението на
поверяването и отчитането на служебните средства на дееца, неговата и на
останалите длъжностни лица в предприятието връзка с тези средства. При
изложената неяснота дали и до каква степен паричните средства налични в
ползваната от него /а евентуално и от св. П./ поименна дебитна карта издадена
от св.Я., същевременно наличие на доказателства, че всичко извършено от
подсъдимия в инкриминирания период е било в съответствие с уговорките му с
управителя и счетоводителя на дружеството и в съответствие с установения от
последните финансово счетоводен и организационен порядък, че от сметката на
захранвана в процесната дебитна карта подсъдимият е извършвал освен служебни
разходи и такива за личните нужди на св.
Я. и негови близки и най-сетне при липса както в трудовия му договор, така й в
длъжностната му характеристика на уредени финансовите взаимоотношение касаещи
изразходването на паричните средства на фирмата работодател като разходи за
съответните курсове правилно РРС е приел за невъзможно формиране по изискуемия
от закона начин констатации за извършена от подсъдимия присвоителна дейност.
Въззивната
инстанция споделя напълно в пълнотата и изчерпателността им и изложените в
мотивите към първоинстанционната присъда съжденията и изводи относно това, че
дори и при доказване на „липса” на парична сума за конкретния случай и по
принцип само по себе си не означава щета по см. на чл. 201 от НК, защото
поначало „липсата” на парични суми /каквато безспорно бе установена по делото/
означава причинена щета с неустановен произход; необходимостта да бъдат
установени по несъмнен начин конкретни, а не бланкетно, действия на
длъжностното лице по разпореждане с повереното му частно или публично имущество
като със свое, /свързано с изразходване на средствата за лични нужди - покрИ.е
на парични задължения, облагодетелстване на трети лица и др./; че обвинението
не може да почива на предположение по съществени съставомерни признаци; че
липса и престъпление са взаимно изключващи се фактически състави /с уговорката
че става дума за престъпление при пряк умисъл, както е в случая/; че произходът
на щетата причинена от престъпление, за разлика от този при „липса“-та, винаги е известен – това са действията или
бездействията, в които се изразява самото престъпление; че конкретно при
длъжностно присвояване не могат да не бъдат известни разпоредителните дейности,
които отчетникът, без да има право, е извършил с повереното му обществено
имущество в свой или в чужд личен интерес, отнасяйки се към това имущество като
към собствено, както и останалите в мотивите към присътата, които не е нужно да
се преписват тук.
Събраженията по
протеста не могат да бъдат споделени, тъй като не намират опора в материалите
по делото и закона. Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е
констатира и съобразил, че при безспорно установената по делото липса на
първична счетоводна отчетност установяването на наличието въобще и конкретния
размер /доколкото изобщо е надлежно формулиран от обвинението/ е невъзможно.
Доказването на този основен сътавомерен обективен признак е в тежест на
прокурора и в случай, както правилно е приел първоинстанционния съд, не е
постигнато в каквато и да било степен, още по-малко в изискуемата от
действуващата процесуална уредба, теорията и практиката на съдилищата по
несъмнен и категоричен начин. В тази връзка неоснователни са и доводите на
обвинението относно непълнота на доказателствата досежно експертното заключение
по делото – при безспорната липса на първични счетоводни документи по
инкриминираните обстоятелства очевидно е безсмислено назначаване на нова
експертиза за изследване на такива липсващи документи. Безспорно установеното
по делото използуване на поверените в процесната дебитна карта на подсъдимия
парични средства и за покупки за св. Я. правилно е съобразено от
първоинстанционния съд като довод, противоречащ и разрушаващ конструкцията на
обвинението в частите й относно поверяването на служебни средства на подсъдимия
от обективна страна, както и от субективна съзнанието на подсъдимия за предначначението
и начина на използуването на тези средства и изискуемия от материалния закон
съставомерен умисъл. Правилните изводи на РРС в тази насока очевидно се
подкрепят и от също блезспорно установените обстоятелства, че поначало така
предоставените на подсъдимия парични средства в дебитната му карта са
представлявали по уговорка с проценото дружество-работодател част от трудовото
му възнажграждение, което той харчел по време на служебните му пътувания и след
това било прихващано от полагащите му се месечни трусдови възнаграждения. Тези обстоятелства правилно са били
съображени и интерпретирани от фактическа и правна страна от РРС и досежно
другите аргументи на обвинението, възпроизведени и в протеста – очевидно при
безспорно установеното предоставяне на паричните средства по дебитната карта на
подсъдимия едновременно за финансово обезпечаване на служебния транспорт, така
и личните му нужди при пътуванията, по никакъв начин не могат да обосноват
несъмнен и котегоричен извод, че тези пари са му поверени за управление
единствено в полза на дружеството-работодател.
Слабостта на аргумента на обвинението в случая е очевидно дори и от
редакцията му в протеста, че тези средства е трябвало да се използуват
„…основно и преимуществено...за заплащане на разходите по транспорта“.
Правилните съображения в мотивите на РРС по повод качеството на подсъдимия като
длъжностно лице в тази връзка неправилно са интерпретирани в протеста като
принципно оспорване на тази възможност. В процесния случай същественото е,
както правилно е схванал и изложил РРС, доколко е установено паричните средства
по предмета на обвинението да са му връчвани в такова именно качество и за
такива служебни цели /както се посочи неотделими от тези за личните му нужди
като уговорена част от трудовото му възнаграждение и с неуточнен размер при безспорно липсващата отчетност в
предприятието/, тъй като обвинението е за користно престъпление. Безспорно
квалификацията по чл. 201 от НК не изисква разпореждането с присвоените средства
да е в свой интерес, както правилно се аргументира в протеста, достатъчно да е
извършено разпореждане със служебни средства, поверени на дееца в качеството на
длъжностно лице, като със свои. В съответствие, обаче, също с материалния
закон, юрисдикцията и юриспруденцията нужно да е установено преди всичко
съставомерното поверяване на имущество и то на дружеството-работодател в
случая, за цели единствено обслужващи дейността на предприятието, и то с
доказан размер и при доказани конкретни действия на дееца визиращи разпореждане
със средствата като в нарушение на установения от дружеството порядък.
Съобразно изложеното и както правилно е съобразил РРС доказателствата по делото
не водят до такива, а до обратните изводи. Противно на доводите по протеста
доказателства по делото не доказват, а опровергават твърдяната от обвинението
фактология, доколкото е уточнена и възможна за определяне при възприетата
конструкция, относно механизма и стойността на предмета на вменената на
подсъдимия престъпна дейност.
При липса на и
други основания за изменение или отмяна на процесната присъда и съобразно
изложеното, на основание чл. 334 т. 6 от НПК окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда
№ 152/29.10.2015 г. по н.о.х.д. № 992/2015 г. на РРС - единадесети нак. състав.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на касационен контрол.
Председател:
Членове: 1.
2.