№ 3465
гр. София, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20211110153355 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Т. е предявил срещу СН. ИЛ. Д. установителни искове с правна
квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1205.00
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. номер
., находящ се в гр. С. за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
17.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 87.84 лв. – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г.
до 04.06.2021 г., сумата от 51.77 лв. – такса за дялово разпределение за периода м.05.2018 г.
– м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 17.06.2021 г. до изплащане на вземането и за
сумата от 10.24 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
таксата за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. – 04.06.2021 г., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 34650/2021 г. по описа на СРС,
145 състав.
Ищецът „Т. твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на
1
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на
месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество, като не е сторил
това, е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главниците в
посочените по-горе размери. Ето защо, моли за уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, чрез
процесуалния си представител А.П., с който оспорва предявените искове като частично
неоснователни. Твърди, че процесният имот е бил необитаем, тъй като ответницата е била
настанена в Дом за стари хора „Х. от 05.07.2017 г. до момента включително. Твърди, че не е
консумирана топлинна енергия в процесния апартамент. Твърди, че ищецът не е представил
уведомления до клиента относно датата за осигуряване на достъп до имота и такъв не е
могло да бъде предоставен. Признава, че е потребител, както и че дължи цената на
топлоенергията, отдадена от сградната инсталация за дялово разпределение, но не и
служебно начислената топлинна енергия предвид неспазване на реда, предвиден в
Наредбата за топлоснабдяването и Общите условия. Моли за присъждане на направените
разноски съгласно отхвърлената част от иска.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Н., изразява становище за правилно
и законосъобразно извършено разпределение на топлинната енергия в сградата - етажна
собственост.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в
която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата –
етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към
топлопреносната мрежа. По делото не е спорно, а това се установява и от представените
писмени документи, че ответникът има качеството „потребител на топлинна енергия“ за
процесния имот – това обстоятелство е обявено за безспорно с доклада по делото.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
2
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между ответника и ищеца е било налице договорно правоотношение по продажба
на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице-помагач „Н..
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, както и от представените писмени доказателства, че през исковия период „Т. е
начислявало служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата
поради неосигуряване на достъп до трите радиатори в имота. Поради липса на достъп за
отчет на водомера в имота, топлинната енергия за битово-горещо водоснабдяване /БГВ/ е
начислявана на „брой лица“ с разходна норма 140 л/денонощие за един брой потребител.
Освен това абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
разпределяна от ФДР между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми
на имотите им по проект.
Съгласно чл. 70, ал. 2 от Наредба № . г. за топлоснабдяването /отм., но приложима за
исковия период/, всички клиенти са длъжни да осигурят достъп до отоплителните тела и
изводите за гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие
и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща
вода и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях.
Съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба № 16-334 на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за
всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 - от приложението
по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди. Съответно за дела за топла вода е
приложим чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата – изразходваното количество гореща вода в
отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л
на обитател за едно денонощие - когато не са монтирани индивидуални водомери за топла
вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба или не е
осигурен достъп за отчитане.
В случаите на позоваване на разпоредбите на чл. 69, ал. 2, т. 2 и чл. 70, ал. 4 от Наредба
№ . г. за топлоснабдяването доставчикът на топлинна енергия е този, който следва да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на законово предвидените
предпоставки, с чието осъществяване е свързана възможността за начисляване на разход за
3
потребление на гореща вода и отопление в имота служебно. В случая по делото ответникът
изрично е оспорил предявения иск при твърдения, че е нарушена процедурата по цитираната
наредба и общите условия, даваща право на ищеца да начислява служебно топлинна
енергия. В тази връзка по делото от страна на третото лице-помагач е представен
единствено констативен протокол от 15.06.2020 г., според който от абоната Снежана Д. не е
осигурен достъп до ап. 14 за отчитане на уредите, но липсва отбелязване да е спазено
нормативно установеното в Наредбата за топлоснабдяването изискване да са определени
най-малко две дати, които лицето по чл. 139б ЗЕ /топлинен счетоводител/ да е обявило на
потребителите за осигуряването на достъп за отчет на уредите. Съгласно чл. 70, ал. 4 от
Наредбата за топлоснабдяването на потребителите, неосигурили достъп за отчет, за всички
отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 - от приложението по чл. 61,
ал. 1 като отоплителни тела без уреди. Съгласно т. 6.7 от Приложението към чл. 61, ал. 1 от
Наредбата - Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради- етажна
собственост, разпоредбите на т. 6.5, предвиждащи прилагането на екстраполация по
максимален специфичен разход на сградата /МСРС/, се прилагат при неосигуряване
на достъп за отчет на уредите на определените от лицето по чл. 139б ЗЕ дати. Следователно,
за да се приеме, че достъп от абоната не е осигурен, следва да са обявени най- малко две
дати за отчитане на уредите и на същите достъп до имота да не е осъществен. Тъй като
приложеният констативен протокол не съдържа такива данни, то и същият няма
доказателствена стойност за установяване наличието на предпоставки за определяне цената
на доставената топлинна енергия по реда на т. 6.5 от цитираната Методика към Наредбата за
топлоснабдяването.
Наред с това не се установява спазване и на предвидения в Раздел XII от приложимите
Общи условия на „Т. ред за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за
търговско измерване или други контролни приспособления. В чл. 52, ал. 3 вр. ал. 1 е изрично
предвидено, че продавачът/търговецът отправят писмено уведомление със срок не по-малък
от 3 работни дни преди датата на осигуряване на достъп, като се уточни интервалът от време
– преди или след обяд при отчитане и контрол на средствата за индивидуално измерване и
разпределение на топлинната енергия. По делото няма представени никакви доказателства
от страна на ищеца, респ. третото лице-помагач за спазване на това изискване. Както се
посочи, единственият документ, представен от „Н., е констативен протокол от 15.06.2020 г.,
оспорен от ответника, от който обаче нито се установява, че в сградата са направени поне
две посещения за отчет на уредите, нито пък се установява спазване на изискването за
писмено информиране на собствениците в срок не по-малък от 3 работни дни, че следва да
осигурят достъп до имотите си на служителите на ФДР. Съдът намира, че спазването на
посоченото изискване е от съществено значение при преценка дали са налице основанията за
начисляване на топлинната енергия при условията на чл. 69 от Наредбата за
топлоснабдяването № . г. Вярно е, че е задължение на клиентите съгласно чл. 51 и чл. 52 от
ОУ да осигуряват достъп на продавача до сградата и до имота си, но, за да може това
задължение да бъде изпълнено, клиентите на топлинна енергия следва да са били надлежно
уведомени за конкретните дати на посещение на служител на продавача/търговеца.
4
Доколкото по делото не се установява „Н. да е спазил изискването на чл. 52, ал. 3 от Общите
условия, то съдът намира, че ищецът незаконосъобразно е начислил служебна топлоенергия
за имота на ответницата. Начисляването на служебна енергия представлява изключение от
общото правило за отчитане въз основа на уредите за дялово разпределение и водомерите за
топла вода. Именно поради това в тежест на претендиращата страна се поражда
задължението да установи при условията на пълно и главно доказване факта на спазване
изискуемия ред за отчитане на средствата за измерване, а оттам – и за служебно начисляване
на топлинна енергия поради неосигурен достъп до процесния имот от страна на потребителя
(ответник), като в случая съдът намира, че такова пълно и главно доказване не бе проведено.
Направените в заключението на вещото лице-топлотехник констатации относно
начислените суми за доставена в процесния имот топлинна енергия, основани на налична
при ищеца информация за неосигурен достъп, са производни и без наличието на съответни
доказателства, установяващи спазване на реда за отчет на уредите в процесната сграда, не
може да бъде зачетена от съда при формиране на изводите по съществото на спора.
Предвид изложеното съдът намира, че дължима се явява единствено топлинната
енергия, отдадена от сградна инсталация, в какъвто смисъл е и признанието, направено от
ответника. Обстоятелството, че в процесния имот от отоплителните тела не се потребява
топлина енергия, не освобождава ответника от задължението да заплаща стойността на
топлинната енергия, разходвана за сградна инсталация, начислена в съответствие с
нормативните изисквания, доколкото съгласно чл. 153, ал. 6 от Закона за енергетиката
клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. За процесния
период съгласно заключението на вещото лицетоплотехник сумата за топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, възлиза на 99.51 лв., до който размер предявеният иск
следва да бъде уважен, а за разликата над този размер до пълния предявен размер от 1205 лв.
искът следва да се отхвърли.
Съдът намира, че към посочената по-горе сума за топлинна енергия следва да се
добавят дължимите такси за извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 51.77
лв. за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. – извлечение от сметки за процесния абонатен
номер на л. 22 от делото и заключението на ССчЕ, като дължимостта и размера на същата е
изрично призната и от ответника в отговора на исковата молба.
Като законна последица от уважаването на исковете следва да се присъди законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /17.06.2021 г./ до окончателното
плащане.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По отношение на мораторните лихви съдът намира, че с Решение по Протокол 7/
23.10.2014г. на Съвета на директорите на „Т. са приети нови общи условия, които са
одобрени с Решение ОУ-1/ 27.06.2016г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите
са публикувани през м. 07.2016г. и следователно са влезли в сила м. 08.2016г. (с изтичането
на тридесетдневен срок след публикуването им, арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно чл. 33,
5
ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче
е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срок. По аргумент за
противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за
забава върху прогнозно начисляваната месечна стойност на топлинна енергия по чл. 32, ал.
1. Според чл. 32, ал. 2 след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно
определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното количество
топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава ако не са заплатили сумите в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). Т.е по ОУ от 2016 г.
ищцовото дружество не е необходимо да доказва датата на която е публикувало общите
фактури. Изчислен по реда на чл. 162 ГПК, размерът на дължимото обезщетение за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 04.06.2021 г. възлиза на сумата от 7.27 лв., до който размер
искът следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 87.84 лв. –
отхвърлен като неоснователен.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
„дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до длъжника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо, предявеният иск за сумата от 10.24 лв. –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до
04.06.2021 г. следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски имат и двете страни.
В заповедното производство заявителят /сега ищец/ е сторил разноски в общ размер от
77.10 лв., като съразмерно уважената част от исковете има право на разноски в размер от
9.02 лв.
В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса, депозити за
експертизи и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП на сумата от 100 лева с оглед обичайната за този вид дела
фактическа и правна сложност на делото, тоест общо 677.10 лв. С оглед уважената част от
исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 79.24 лв.
Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.,
6
като са представени и доказателства за сторените разноски. С молба от 16.03.2022 г.
процесуалният представител на ищеца е релевирал възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. Делото не
се отличава с фактическа и правна сложност и е приключило в едно съдебно заседание,
поради което следва да бъде определено възнаграждение в размера, предвиден в НМРАВ,
който с оглед цената на предявените искове е 325 лв. Съразмерно на отхвърлената част от
исковете на ответника следва да се присъдят разноски в размер от 286.97 лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД че СН. ИЛ. Д., ЕГН
**********, с адрес в гр. С. дължи на „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.
С. следните суми: сумата от 99.51 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за имот с аб. номер ., находящ се в гр. С. за периода от м.05.2019 г. до
м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 17.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата
от 7.27 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 04.06.2021 г., сумата от 51.77 лв. – такса за
дялово разпределение за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
17.06.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 34650/2021 г. по описа на СРС, 145 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска
за главницата за разликата над уважения размер от 99.51 лв. до пълния предявен размер от
1205 лв., както и иска за лихва за забава за разликата над уважения размер от 7.27 лв. до
пълния предявен размер от 87.84 лв., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за мораторна лихва
върху таксата за дялово разпределение в размер на 10.24 лв.
ОСЪЖДА СН. ИЛ. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. С. да заплати на „Т., ЕИК ., със
седалище и адрес на управление в гр. С. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 9.02 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство, и сумата от 79.24 лв.,
представляваща разноски в исковото производство съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С. да заплати на СН.
ИЛ. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. С. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 286.97 лв.,
представляваща сторените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца –
„Н..
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8