№ 780
гр. Варна, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. В.
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20243100501020 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 35097/29.04.2024г. от „***” АД,
срещу Решение № 1311 от 15.04.2024 г год. по гражданско дело № 399/2024г.
по описа на Районен съд - гр. Варна, 26 състав, с което съдът ОТХВЪРЛЯ
предявените от „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от всеки двама от П.С.С., Я.М.Д. и Д.К.Д., против В. Н. В., с
ЕГН:**********, с адрес в ***, установителни претенции с искане съдът да
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 321,
82 лева (триста двадесет и един лева и осемдесет и две стотинки),
представляваща незаплатена предоставена мрежова услуга „достъп до
електроразпределителната мрежа на база предоставена мощност” по партида с
кл. номер *** и аб. номер *** за обект, находящ се в ***, за което вземане са
издадени 13 бр. фактури за периода от 20.07.2020 г. до 02.06.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 03.11.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението; както и сумата от 56,53 лева (петдесет и шест
лева и петдесет и три стотинки), представляваща мораторна лихва върху
1
главницата за периода от 10.08.2020 г. до 21.10.2022 г., за което вземане е
издадена Заповед № 7035/04.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение
ч.гр.д. №14575/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Варна и Разпореждане
№4640 от 01.02.2024 г. по същото производство за поправка на очевидна
фактическа грешка.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение за поради нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че качеството
на ответника на титуляр на партидата не води до извод за наличие на
облигационно правоотношение, като счита същото за доказано от
представените констативни протоколи. Счита, че за ответника е налице
сключен типов договор по пар. 15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ, като по същия е
налице предоставена услуга - достъп до разпределителната мрежа на обекта.
Стойността на услугата зависи от предоставената мощност и не е свързана с
потреблението на ел.енергия. Твърди, че освобождаване от задължението за
плащане на стойността на услугата може да бъде осъществено само при
прекратяване на облигационната връзка или до преустановяване на достъпа
до електроразпределителната мрежа. През процесния период ответникът е бил
присъединен към мрежата и облигационните правоотношения не са били
прекъснати, поради което дължи заплащане на услугата по установени от
КЕВР цени.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да
постанови друго, с което да се уважи предявения иск.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата „***“ АД, в който излага становище за правилност и
законосъобразност на постановеното решение. Поддържа се, че съдът
правилно е приел, че ищецът не е доказал пасивната материално-правна
легитимация на ответника, доколкото не е доказано, че същият е бил
собственик на процесния имот за процесния период. Ответникът не е подавал
и заявление за достъп, поради което не следва да заплаща предоставената
услуга.
Въззиваемата страна моли за потвърждаване на решението и за
присъждане на разноски.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
2
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба,
подадена по реда на чл.422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК, с предявени
установителни искове с правно основание по чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1
от ЗЗД, от страна на „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, чрез процесуален представител, против ответника В. Н. В. с
ЕГН:**********, с адрес в *** С исковата молба ищцовата страна претендира
съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на 321,82 лева, представляваща предоставена
мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа на база
предоставена мощност” по партида с кл. номер *** и аб. номер *** за обект,
находящ се в ***, за което вземане са издадени 13 бр. фактури за периода от
20.07.2020 г. до 02.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда
03.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 56,53
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
10.08.2020 г. до 21.10.2022 г., за което вземане е издадена Заповед №
7035/04.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение ч.гр.д. №14575/2022
г. по описа на Районен съд - гр. Варна и Разпореждане №4640 от 01.02.2024 г.
по същото производство за поправка на очевидна фактическа грешка.
Видно от Заповед № 7035/04.11.2022 г. за изпълнение на парично
задължение ч.гр.д. №14575/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Варна и
Разпореждане №4640 от 01.02.2024 г. по същото производство за поправка на
очевидна фактическа грешка, претенциите по заявлението съвпадат с
предмета на предявените искове.
В исковата молба ищцовата страна твърди, че ответникът е собственик
на обект, находящ се в ***, с клиентски номер *** и абонатен. номер ***, и е
присъединен към електроразпределителната мрежа за посочения обект.
Твърди, че страните по делото са в облигационни отношения по договор за
доставка на ел.енергия, по който ищецът бил изправна страна, като
отношенията между страните се регламентирали от Общи условия на
договорите за продажба на ел.енергия на ищеца. Обектът бил присъединен
3
към електроразпределителната мрежа при резервирана мощност от капацитета
на мрежата в размер на 39,00 кВт. Съгласно чл.29 от Правилата за търговия с
електрическа енергия клиентите, присъединени към
електроразпределителната мрежа заплащали освен цена за потребен енергия,
още и цена за мрежови услуги, между които и услугата достъп и пренос на
ел.енергия. С Решение Ц-29 от 01.07.2020 г. на ДКЕВР била определена цена
за достъп до електроразпределителната мрежа на небитови потребители от
0,2053 лв. kW/ден, която била относима и към исковия период. В случая
цената за достъп зависила не от ползваното количество ел.енергия, а от
резервираната за обекта и предоставена мощност, независимо дали на същия е
била доставяна или не ел. енергия. По тази причина в представените от ищца
фактури не била начислена стойност на потребена ел.енергия, тъй като такава
нямало, а само сума за осъществен достъп до разпределителната мрежа при
резервираната мощност.
Ответникът В. Н. В. депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК,
чрез процесуален представител, в който изразява становище за недопустимост
и неоснователност на иска. Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че е
собственик на горепосочения обект. Твърди, че никога не е бил ползвател на
посочения обект, нито държател, нито го е стопанисвал за стопански нужди.
По тази причина смята, че не дължи претендираните от ищеца суми.
При така очертаните предмет на предявения иск,
първоинстанционното решение и въззивната жалба, въззивният съд при
проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените по делото по реда на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК искове
намират материално правното си основание в разпоредбите на чл. 79 от ЗЗД,
във вр. с чл. 21 ал. 1 т. 9 от ЗЕ и чл.28 от Правилата за търговия с електрическа
енергия, доколкото се претендира от ищеца по главния иск заплащане на суми,
представляващи мрежови услуги и чл. 86 от ЗЗД, доколкото се претендират и
суми, представляващи обезщетения за забава върху размера на главните
вземания.
Съгласно пар. 7 от Правилата за търговия с електрическа енергия,
4
"Мрежови услуги" са достъп до електропреносната мрежа, пренос на
електрическа енергия през електропреносната мрежа, достъп до
електроразпределителните мрежи и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи.
Доколкото ищецът претендира плащане на такси и за достъп и за пренос
от краен клиент, присъединен при общи условия, съдът намира, че
претенцията е по договори за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа по чл.11, т.3 във вр. с чл. 14 от Правилата за
търговия с електрическа енергия.
По силата на законовата делегация на чл. 21 ал. 1 т. 9 от ЗЕ, Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране приема Правилата за търговия с
електрическа енергия, обн. и влезли в сила на 26.07.2013г., които се явяват
подзаконовия нормативен акт, регулиращ процесните отношения.
Съгласно чл. 14 от Правилата за търговия с електрическа енергия
предмет на договорите по чл.11, т.3 е предоставянето на услугите "достъп до
електроразпределителната мрежа" и "пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа". Ал. 2 сочи, че договорите по ал. 1 се
сключват между оператора на електроразпределителна мрежа, от една страна,
и крайни клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа при
общи условия.
Независимо обаче между кои страни са сключени договорите, съгласно
чл.28 от Правилата за търговия с електрическа енергия, битовите и
небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички
мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител.
Съгласно чл.29 ал. 3 от същите, клиенти и производители, присъединени
към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за
достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа,
за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови
услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на
електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на
доставчика от последна инстанция. За тези клиенти и производители цената за
достъп до електропреносната мрежа и цената за пренос по електропреносната
мрежа се заплащат от разпределителното предприятие на независимия
преносен оператор съгласно договорите по чл.12 и 13.
5
В конкретния случай ищецът твърди, че операторът на
електроразпределителната мрежа /“***“ АД/ е обвързан с ответника по силата
на договор по чл.11, т.3 във вр. с чл. 14 от Правилата за търговия с
електрическа енергия, поради което ответникът дължи в полза на ищеца „***”
АД заплащане на цената на предоставените услуги "достъп до
електроразпределителната мрежа" и "пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа" за процесния период, на основание чл.28 от
Правилата за търговия с електрическа енергия. Фактическото основание за
дължимост на сумите се явява твърдението, че ответникът е краен клиент,
присъединени към електроразпределителната мрежа при общи условия.
При оспорване на посоченото по-горе фактическо основание от
ответника, направено в срок с отговора на исковата молба, в тежест на ищеца е
било да установи при условията на пълно и главно доказване, че ответникът в
действителност притежава качеството „краен клиент, присъединен към
електроразпределителната мрежа при общи условия“, поради което е
обвързано от процесния договор. Такива указани са били надлежно дадени от
районния съд в доклада по делото.
Съгласно приложимите към процесния период 20.07.2020 г. -
02.06.2021г. Общи условия на двете електроразпределителни дружества -
Общи условия за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на *** АД одобрени с Решение № ОУ-
060/07.11.2007 г. на ДКЕВР, изменени и допълнени с Решение № ОУ-
004/06.04.2009 г. на ДКЕВР, и Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „***” АД, одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007 г.
на ДКЕВР, терминът „краен клиент“ не се използва. В същия смисъл са обаче
„потребител на електрическа енергия“ и „ползвател“ на мрежата.
Съгласно чл. 4 от ОУ на „***” АД, потребител на електрическа енергия
за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на „***” АД, което ползва
електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата
от „***” АД.
Съгласно ал. 2, потребител на електрическа енергия за стопански нужди
е физическо или юридическо лице, присъединено към
електроразпределителната мрежа на „***” АД и което купува електрическа
6
енергия за стопански нужди, включително и лица на издръжка на държавния
или общинския бюджет.
Съгласно ал. 3 на чл. 4 от ОУ, потребител на електрическа енергия за
стопански нужди е и възложителят, съответно собственикът на сградата, в
случаите на временно снабдяване с електрическа енергия, необходима за
извършването на строителство, ремонт или реконструкция.
Доколкото в исковата молба се твърди, че ответникът е небитов клиент,
то в тежест на ищеца е да установи, че за него са налице предпоставките на чл.
4 от ОУ, а именно че е собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „***” АД, и купуващ електрическа
енергия за стопански нужди или е възложител или собственик на сграда, в
случаите на временно снабдяване с електрическа енергия, необходима за
извършването на строителство, ремонт или реконструкция.
В конкретния случай ищецът не е изпълнил задължението си да докаже
фактите по вменената му тежест на доказване, като не е представил
доказателства за наличие на право на собственост у ответника В. Н. В. по
отношение на обект, находящ се в ***, наличие на вещно право на ползване за
същото лице по отношение на същия имот, или доказателства за наличие на
валидно основание за държане на процесния имот от него на някакво валидно
облигационно или друго правно основание за процесния период. Фактът, че
посоченото физическо лице фигурира в информационната система на ищеца
като „титуляр“ на партида, не е доказателство за наличие на право на
собственост, право на ползване или облигационно основание за ползване.
Единствено правото на собственост или правото на ползване върху определен
имот са основание за възникване на облигационни правоотношения между
страните по договора при общи условия за същия имот.
Не се доказва по делото и втората предпоставка за възникване на
твърдяното правоотношение между страните, а именно факта, че процесният
имот е бил присъединен към електроразпределителната мрежа. Не е
представен писмен договор за присъединяване, нито заявление за
присъединяване, нито доказателство за реално извършено присъединяване
чрез монтаж на електромер. По делото са представени два констативни
протокола – от 11.06.2020г. и от 31.50.2021г., като и двата имат за предмет
само и единствено демонтаж на СТИ с фабр. № 1127031800352814, като
7
липсва изобщо протокол за монтаж. В този случай не е възможно да бъде
определен период /от дата до дата/, в който да се приеме, че в процесния обект
е съществувал надлежно поставен електромер. Оттук не е възможно са се
приеме, че процесният обект е бил реално присъединен към
електроразпределителната мрежа по надлежния ред, като по силата на
фактическото присъединяване между страните по делото да е възникнал
договор при общи условия.
На последно място не са представени и доказателства, че ответникът за
процесния обект купува електрическа енергия за стопански нужди. Не е
представен нито договор, нито доказателство, че процесният обект е със
стопанско предназначение.
С оглед гореизложеното, главният иск се явява недоказан по основание,
поради което същият подлежи на отхвърляне. Доколкото искът с правно
основание чл. 86 от ЗЗД е акцесорен по отношение на иска с право основание
чл. 79 от ЗЗД, поради отхвърляне на главния, той също се явява
неоснователен.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода от спора на въззиваемата страна се следват разноски и за
въззивната инстанция, които са в размер на 400 лв., съгласно представения
списък по чл. 80 от ГПК и доказателства.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1311 от 15.04.2024 г год. по гражданско
дело № 399/2024г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 26 състав.
ОСЪЖДА „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, ДА ЗАПЛАТИ НА В. Н. В., ЕГН:**********, адрес в ***, сумата от
400лв. /четиристотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
8
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9