Решение по дело №1723/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260137
Дата: 15 септември 2020 г. (в сила от 15 декември 2020 г.)
Съдия: Кремена Илиева Лазарова
Дело: 20202100501723
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ІІІ-293                        15.09.2020 година                                 град Бургас

 

 

               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски Окръжен съд                                                                       Трети състав

На единадесети август                                                                       година 2020

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Лазарова

                                        ЧЛЕНОВЕ: 1. Йорданка Майска-Иванова

                                                                2. мл.с.Красен Вълев

                   

                                               Съдебни заседатели:

 

Секретар  Жанета Граматикова

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

в.гр.дело номер  1723 по описа за  2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№  11822 от 10.03.2020г. на БРС от А.М. от с.А., ж/к „А. б.“, бл.**, ап.*, ЕГН: **********, представлявана от адв.Хр.Спиров и адв.К.Тончев, против  решение № 598/13.02.20г., поправено с решение № 646/20.02.20г. и двете по гр.д.№ 4906/19г. на БРС, с което съдът е уважил исковете на К.Г.С. от гр.Б., ж/к „З.“, бл.**, ет.*, ап.**, ЕГН: ********** с правно основание чл.108 ЗС и чл.109 ЗС против М.А.М. от с.А., ж/к „А. б.“, бл.**, ап.*, ЕГН: **********, А.М.И. от с.А., ж/к „А. б.“, бл.**, ап.* ЕГН: ********** и Х.А.Е. от с.Т., общ.Р., ул.Р.“ № **, ЕГН: **********, като е приел за установено, че въззиваемият е собственик на подробно описания по исковата молба имот, осъдил е ответниците да му предадат владението върху него и да премахнат изградената барака, също описана в диспозитива на обжалваното решение. Твърди, че решението не е правилно, понеже съдът не е зачел възражението й за давност. Заявява, че неправилно са ценени събраните в хода на производството доказателства. Моли решението на БРС да бъде отменено в съответната част и постановено ново, с което исковете бъдат отхвърлени. Няма доказателствени искания.

Моли производството по делото да бъде спряно до приемане на ПНИ и помощен план към него за зоната по § 4 ЗСПЗЗ, м.“Н. с.“, с.Атия, земл. гр.Черноморец, общ.Созопол, обл.Бургас.

Въззиваемият К.Г.С. оспорва въззивната жалба чрез процесуалния си представител адв. Е.Топузанова. Моли да бъде отхвърлена, както и искането за спиране на производството. Излага становище. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски. 

Въззиваемите М.А.М. и Х.А.Е. не оспорват въззивната жалба, не изразяват становище по нея.

С доклада по делото съдът е прекратил въззивното производство по въззивна жалба вх.№ 11822 от 10.03.2020г. на БРС от А.М.И. от с.А., ж/к „А. б.“, бл.**, ап.*, ЕГН: **********, представлявана от адв.Хр.Спиров и адв.К.Тончев, против  решение № 598/13.02.20г., поправено с решение № 646/20.02.20г. и двете по гр.д.№ 4906/19г. на БРС в частта, с която съдът се е произнесъл по предявените искове против М.А.М. от с.А., ж/к „А. б.“, бл.**, ап.*, ЕГН: ********** и Х.А.Е. от с.А., ж/к „А. б.“, бл.**, ап.*, ЕГН: **********, като е оставил жалбата без разглеждане жалбата в тази част. Определението е влязло в сила, без да е обжалвано.

Районният съд е разгледал искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл.109 ЗС.

Съдът, като взе предвид приложените доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БРС е образувано по искова молба от К.Г.С. против М.А.М., А.М.И. и Х.А.Е.. Твърди се, че въззиваемият е собственик на ПИ с идентификатор 63015.504.69 по КК и КР на с.Атия, общ.Созопол, част от който - приблизително около 47 кв.м., заключена между източната и северната граници на имота, е оградена от ответниците с ограда и в нея е изградена незаконна барака. Моли, след като бъде установена собствеността му върху конкретната реална част от ПИ, да бъдат осъдени ответниците да предадат владението върху тази част и да премахнат изградените от тях барака с приблизителни размери 2.5 х 3.0 м., находяща се в североизточната част на имота, а също и телена ограда с бетонови колове, с дължина от 13.5м., находяща се в имота, между южната стена на бараката и оградата откъм пътя (източна граница).  Ангажира доказателства. Претендира  разноски.

Въззиваемите М.А.М.и Х.А.Е. не са оспорили иска, не са изразили становище, не депозират отговор.

А.М.И. оспорва исковете чрез процесуалния си представител. В депозирания по реда и в срока по чл.131 ГПК отговор – стр.44 и сл. по гр.д.№ 4906/19г. БРС е изложила аргументи за отхвърлянето му. Заявява, че е придобила имота по давност. Моли за решение в горния смисъл и присъждане на разноски. Също ангажира доказателства.

Исковете са с правно основание чл.108 и чл.109 ЗС и имат за предмет установяване на правото на собственост на ищеца върху вещ или вещно право, установяване на завладяването им без основание от страна на ответника, възстановяване на  владението в полза на собственика и прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.

Въззиваемият С. се легитимира като собственик на процесния имот с н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № *, т.*, рег.№ ***, д.№ 1/11.01.****г. на нотарис А.Николов, гр.Бургас, с който е придобил от З. Ж. Г. 420кв.м. от ПИ с идентификатор 63015.504.69 по КК и КР на с.Атия, общ.Созопол, целият състоящ се от 444кв.м., в зона по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, с номер на имота по предходен план им.пл.№ 88 по недействащ кадастрален план на местност „Н.с.“, извън регулацията на м.с.Росен, общ.Созопол, при описани в акта граници.

От приложеното на стр.78 по гр.д.№ 4906/19г. на БРС писмо от Община Созопол се установява, че ПИ № 88 е идентичен с ПИ с идентификатор 63015.504.69 по КК и КР на с.Атия, общ.Созопол, като към настоящия момент няма влязъл в сила план на новообразуваните имоти.

Страните не спорят, че реална част от 53кв.м. с лице от 3.32м. от имота на въззиваемия е заградена с телена мрежа от А.И., като в ограденото е поставена паянтова дървена барака. На същата ограда е монтирана врата, която към настоящия момент е заключена с катинар.

За да се установи собствеността върху имота са събрани гласни доказателства и е назначена и приета СТЕ, неоспорена от страните.

От експертното заключение, а и от приложеното и цитирано по-горе писмо от Община Созопол се установява, че за изготвяне на КК е послужил стар кадастрален план, който не е датиран и се предполага, че не е приеман. План на новообразуваните имоти е изготвен, но също не е приет и одобрен. Освен това, според В.л., заградените 53кв.м. биха формирали маломерен имот, който не може да съществува самостоятелно при действащата нормативна рамка.

От събраните гласни доказателства се установява, че от повече от 10-12 години процесното място е запустяло и не се ползва от въззивницата и въззиваемите Х.Е. и М.М., но преди това те са отглеждали там животни, а след това кокошки. Св. М. заявява, че през около 1995г. спорният терен е бил ограден с ограда и той е изработил и поставил метална врата, която се е заключвала с катинар, но към настоящия момент мястото е запустяло и изоставено. Преди това – до преди 6-7 години някакво момче е отглеждало там куче, но теренът отново не е бил обработван или ползван от въззивницата и двамата въззиваеми – ответници. От показанията на св.С. – в родствена връзка с въззиваемия С., става ясно, че металната врата е заключена от момента, в който тримата ответници са узнали, че синът му е закупил процесния имот.

В тази връзка съдът отбелязва, че не кредитира показанията на св.М., защото тя свидетелства за места, които хората са си заграждали и са започвали да ползват, без да имат разрешение или каквато и да е санкция от държавен или общински орган, докато по делото са налични убедителни доказателства, че става въпрос за зона за земеделско ползване, в която е ноторно известно, че се предоставяха терени с определен размер и по определен ред. В конкретния случай земята е предоставена по ПМС № 26, за което при съставянето на н.а. за признаване собствеността на Зл.Георгиева е приложено у-е № 599/16.04.90г. на Община Созопол.

При така изложеното се поставя въпросът за осъществяване на фактическия състав на придобиването чрез давностно владение и настоящият състав приема, че спорният терен не е придобит по давност. На първо място съдът отчита, че се касае за терен в зона по §4 ПЗР ЗСПЗЗ. В подкрепа на описаното е приложеният документ за собственост на праводателката на въззиваемия К.С. – констативен н.а. за собственост върху земеделска земя № **, т.**, д.№ **** от 26.IV.****г. на нотариус Ст.Димова при БРС, върху която, считано от 27.11.1997г. може да бъде зачетена давност – чл.5, ал.2 ЗВСОНИ.

От показанията на разпитаните свидетели не се установи по безспорен и достатъчно убедителен начин, че върху спорния терен е упражнявано явно, спокойно и необезпокоявано владение, продължило до 2007г. Затова се налага заключение, че решението на БРС е правилно и съобразено със закона и следва да бъде потвърдено в частта, досежно предявения иск с правно основание чл.108 ЗС, защото бе установена собствеността на С. върху имота, завладяването на част от него от страна на ответниците и липсата на основание за упражняване на фактическата им власт.

Описаното мотивира съда да приеме, че с поставената ограда и изградената паянтова постройка ответниците неоснователно ограничават правото на настоящия собственик да се ползва от имота си. Затова и в тази част решението следва да бъде потвърдено.

В полза на въззиваемия С. се следват направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 600лв., платими от въззивницата, съобразно приложения списък на разноските.

Водим от изложеното БОС

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 598/13.02.20г., поправено с решение № 646/20.02.20г. и двете по гр.д.№ 4906/19г. на БРС в обжалваната част.

ОСЪЖДА А.М.И. от с.А., ж/к „А. б.“, бл.**, ап.*, ЕГН: **********, да заплати на К.Г.С. от гр.Б., ж/к „З.“, бл.**, ет.*, ап.**, ЕГН: **********, направените в настоящата инстанция разноски в размер на 600лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчване на препис от него на страните пред ВКС.

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: