Определение по дело №2888/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по чл.92 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Жалбоподателката Н.Л., чрез свой представител по пълномощие – адв. П.Г., депозира по делото писмена молба за отмяна на наложена й глоба с определение № 1715/16.06.2023г. с довод, че не е станала причина за неоснователно отлагане на производството с оглед нейната молба от 13.03.2023г.

Съдът прецени молба за допустима, тъй като е подадена в срок и изхожда от санкционираното лице по чл. 92а от ГПК, но същата е неоснователна поради следите съображения:

С определение № 586/27.02.2023г. /л. 76 от делото/ съдът е разпределил доказателствената тежест между страните и е дал възможност на същите да отправят доказателствени искания в 7-дневен срок от уведомяването. Съобщение, придружено от препис на определението, е връчено на пълномощника на Л. на 07.03.2023г. / л. 78/, който на 13.03.2023г. е изпратил на електронната поща на Адм. съд-Варна „ молба- уточнение“, в която посочва следното: „...Считам , че следва да бъде назначена съдебно-техническа експертиза , въпросите по която да бъдат поставени от ответната страна, като носител на доказателствената тежест“. /л. 101/.

В проведено по делото на 16.05.2023г. второ открито съдебно заседание пълномощникът на Н.Л. сезира съда с искане за допускане на СТЕ с формулирани нейни задачи / л. 126/. Това искане е уважено с определение № 1715/16.06.2023 г. / л. 141/. Със същия съдебен акт на основание чл. 92а от ГПК на Н.Л. е наложена глоба от 50 лв.

Възпроизведеното по-горе съдържание на „молба – уточнение “ от 13.03.2023г. не обективира искане към съда да назначи съдебна експертиза , няма формулирани въпроси на експертизата, а има само становище на страна по делото , че подобно искане следва да направи ответника , защото е негова тежестта по доказване на фактическото основание , вписано в обжалвания адм. акт.

Сезирането на жалбоподателя с искане за назначаване на СТЕ едва на 16.05.2023г. във проведеното второ открито съдебно заседание , след като е изтекъл дадения му от срок за доказателствени искания по определение № 586/27.02.2023г. е валидно основание за налагане на глоба по чл. 92а от ГПК . Законодателят е задължил съда да разглежда и решава делата в разумен срок / арг. чл. 13 от ГПК/. Съдът определя срокове за извършване на процесуални действия от страните , а неспазването на процесуалната дисциплина подлежи на санкциониране , за да се гарантира съблюдаването на цитирания по-горе основен принцип на гражданското съдопроизводство , приложим и в настоящия съдебен процес на основание чл. 144 от АПК.

В конкретния случай процесуалното поведение на жалбоподателката да отправи искане за допускане на СТЕ , след изтичане на даден й от съда срок по определение №586/27.02.2023г. , при липса на основателна причина за забавата , ставайки причина за отлагане на делото, подлежи на санкция .

В обобщение постъпилата молба на Н.Л. за отмяна на глобата е лишена от основание, а предвид факта, че съдът е наложил минималния размер на санкцията , липсва възможност и за нейното намаляване.

Мотивиран от изложените съображения съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ молбата на жалбоподателя Н.В.Л. за отмяна на наложената глоба от 50 лв. с определение №1715/16.06.2023г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от уведомяването на молителя.

	Съдия: