№ 345
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
Членове:Димитър Г. Цончев
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско
дело № 20251800500535 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 17 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от Й. Б. М., ЕГН **********,
гр.С., ул.“М.Г.К.“ № 32, чрез адвокат В. Е. Н. от САК, гр.С., ул. Паисий
Хилендарски 35, ет. 3 срещу решение № 92/ 15.04.2025 г., постановено по гр.
д. № 992/2024 г., по описа на Районен съд С., с което съдът е наложил мерки за
защита на М. Б. М., с ЕГН **********, за осъществения на 07.12.2024 г. около
22.00ч. спрямо него акт на домашно насилие от Й. Б. М., ЕГН **********,
КАТО е:
ЗАДЪЛЖИЛ Й. Б. М., ЕГН ********** да се въздържа от домашно
насилие спрямо М. Б. М., ЕГН **********;
ЗАБРАНИЛ Й. Б. М., ЕГН ********** да приближава М. Б. М., ЕГН
********** жилището му, местоработата и местата за социални контакти и
отдих на същия, за срок от 3 месеца, считано от постановяване на решението;
ЗАБРАНИЛ Й. Б. М., ЕГН ********** да осъществява контакт с М. Б. М.,
ЕГН ********** под каквато и да е форма, включително по телефона, чрез
електронна или обикновена поща, факс, както и чрез всякакви други средства
и системи за комуникация, за срок от 3 месеца, считано от постановяване на
решението;
ОСЪДИЛ Й. Б. М., ЕГН ********** да заплати държавна такса по
1
сметката на Районен съд - С. сумата в размер на 25 лева;
ИЗДАЛ заповед за защита по чл. 15 от ЗЗДН;
ПРЕДУПРЕДИЛ Й. Б. М., ЕГН **********, че за изпълнението на
наложените мерки следят полицейските органи, като при неизпълнение на
горната заповед полицейският орган, констатирал нарушението, задържа
нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
С въззивната жалба се изразява своето несъгласие с обжалвания
съдебен акт в неговата цялост. Излага твърдения за неправилност и
незаконосъобразност на съдебното решение, като счита, че
първоинстанционният съд е установил еднопосочно и кредитирал
свидетелските показания и твърденията само на молителя. По подробно
изложени съображения счита, че молителят не е доказал при условието на
пълно и главно доказване акта на насилие, поради което моли за отмяна на
обжалвания съдебен акт.
Претендира присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции.
В срок е подаден писмен отговор от насрещната страна М. Б. М., чрез
адвокат П. В. от САК, в който, по подробно изложени съображения, се иска
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Процесуалният представител на въззиваемия намира обжалваното решение за
правилно, законосъобразно и постановено при правилна оценка и анализ на
събрания по делото доказателствен материал.
Претендира разноски пред въззивната инстанция в размер на 1000 лева
за платено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция,
съгл.надлежно и своевременно представен списък по чл.80 ГПК.
Съдът, след като обсъди жалбата, отговора, доказателствата по делото и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори, че молителят и ответникът са братя и живеят на един адрес в
къща в режим на етажна собственост, като молителят обитав първия етаж, а
ответникът - втория.
От разпита на разпитания свидетел пред районния съд - Г.С.Х. – М.а
(съпруга на молителя) се установява, че на 07.12.2024 г. около 22.00 ч. тя се
намирала с него и детето им в жилището в гр.С., на ул. „М.Г.К.“ № 32.
Започнало да се блъска от горния етаж, да се чуват и отправят обиди и
клетви спрямо свидетелката, молителя и детето им от страна на ответника, че
ще бъдат убити, че ще слезе с пушката и ще ги застреля, ще изпрати силови
групировки, които ще ги отстранят от дома им, че детето ще бъде убито.
Ответникът бил излязъл на терасата и от там отправял посочените заплахи и
обиди. Ответникът притежавал пушка, която била до него на терасата в този
момент, консумирал алкохол и буйствал. Заяждал се и с отзовалите се по
сигнал на молителя полицейски служители. Заплахите от страна на ответника
породили уплах у молителя, на фона на тяхната системност.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелката, като непосредствено
възприети, обективни и непротиворечиви.
2
Горното отговаря по факти, време, място и обстановка и на обективираното
в представента декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, от които се установява
извършен акт на домашно насилие спрямо молителя от ответника, изразяващ
се в отправяне на обиди и заплахи за живота и здравето му и на неговото
семейство, с което извършителят е създал у него страх и основателна тревога
за увреждане.
Ето защо районният съд е приел, че следва да бъдат наложени мерки за
защита спрямо молителя, както следва: задължаване ответникът да се
въздържа от извършване на домашно насилие, забрана да се доближава до
молителя, жилището му, местоработата и местата за социални контакти, и
забрана на извършителя да осъществява контакт с молителя под каквато и да е
форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и
факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, които
представляват мерки по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 ЗЗДН.
Мерките по чл.5, ал.1, т.3 и т.4 ЗЗДН са наложени за минималния срок от 3
месеца, като съдът е счел, че същият е достатъчен за преодоляване на
конфликта между страните.
На основание чл.11, ал.2 ЗЗДН, вр. чл.16 от Тарифата за държавните такси,
събирани от съдилищата по реда на ГПК, районният съд е възложил в тежест
на ответника заплащането на дължимата държавна такса за производството в
размер на 25.00 лева.
Въззивният съд счита, че районния съд задълбочено и обстойно е
облсъдил и преценил установените по делото факти, събраните гласни и
писмени доказателства, в контекста и на депозираната декларация по чл. 9,
ал.3 ЗЗДН. В нея са изложени факти, подобни с тези в молбата, описващи
събитията по време, място, обстановка, авторство и проявни форми.
Същите се потвърждават от показанията на св. Г.С.Х. – М.а. Същите са
единни, непротиворечиви, последователни и обективни относно
осъщественото от ответника насилие, чрез отправяне на обидите и заплахите
спряма молителя и неговото семейство. Същите съотвестват на изложеното
декларацията по чл.9 от ЗЗДН, поради което въззивният съд също кредитира
изцяло.
Смисълът на диспозицията на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН не следва да
ангажира съда само въз основа на описаното в декларацията да издаде заповед
за защита не само, когато няма други доказателства в подкрепа на
декларираните факти, но и когато няма установени насрещни такива от
противната страна, оборващи декларираните, както в случая.
Мерките за защита по ЗЗДН не са наказание за извършителя, а целта им
е превантивна - да го лишат и ограничат във възможността му да повтори
насилието над пострадалото лице.
В тази връзка съдът отчита, че въззивника няма право да осъществява
спрямо молителя процесните действия на психически тормоз, чрез скандали,
обиди и заплахи, които се отразяват емоционално негативно и на семейството
на пострадалото лице, а същите представляват акт на домашно насилие по
смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН.
В този смисъл СОС счита, че СлРС правилно и съразмерно е наложил
3
спрямо него мерките по чл. 5, ал. 1, т.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН - забрана на
извършителя да се въздържа от извършване на насилие спрямо пострадалото
лице, да не го приближава, както и неговото жилището, местоработата и
местата за социални контакти и отдих, и да не осъществява контакти под
каквато и да е форма с него – за минимален срок от три месеца.
Наред с горното, тъй като мерките са наложени и изпълними считано от
датата на налагането им от районния съд - 15.04.2025 година, същите изтичат
в кратък срок след постановяване на настоящото въззивно решение –
15.07.2025 година.
По разноските:
Въпросът за разноските и таксите за въззивното производство следва да
се разреши съобразно правилото на чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, съгласно което само при
отказ за издаване на заповед или при отмяна на заповедта, държавната такса и
разноските по делото се заплащат от молителя, освен когато молбата е за
защита на лица, които не са навършили 18-годишна възраст, както и на лица,
поставени под запрещение, или лица с увреждания. Следва да се отбележи, че
тази норма, която е специална по отношение на общото правило на чл.78 от
ГПК дерогира неговото приложение.
В случая въззивната жалба не е уважена, не са налице предпоставките на
чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН за възлагане на таксите и разноските за въззивното
производство в тежест на ответната страна по жалбата, тъй като решението, с
което е констатирано осъществено от въззивника домашно насилие и са
наложени мерки за защита се потвърждава и не се отменя заповедта за защита.
Ето защо на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, а на
ответната страна по жалбата следва да се присъдят сторените от нея разноски
пред въззивния съд в размер на сумата от 1000 лева– заплатен адвокатски
хонорар, съгл. списък по чл.80 ГПК. Минималният размер на адвокатското
възнаграждение съгл. чл.22 от НВАР за такива казуси е 600 лева, но в случая
от една страна липсва своевременно направено възражение за прекомерност
по чл.78, ал.5 ГПК, а от друга – същото не надвишава значително фиксирания
по наредбата минимум и е предмет на свободно договаряне.
Мотивиран от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 92/ 15.04.2025 г., постановено
по гр. д. № 992/2024 г., по описа на Районен съд С..
ОСЪЖДА Й. Б. М. да заплати на М. Б. М. сумата от 1000,00 (хиляда)
лева – разноски пред Софийски окръжен съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5