№ 20
гр. П. , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20215000500266 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 260586/22.12.2020 г. по гр.д. № 476/2020 г. на
ОС-П., с което е признато за установено по отношение на Т. Д. К., че „Е. -
М.“ООД-гр.П. е собственик на недвижим имот-апартамент в гр. П. с
идентификатор ******* по КККР на гр.П., с адрес на имота гр.П., район
„**********“, находящ се на четвърти терасовиден жилищен етаж, с
изложение изток-запад, със застроена площ 108,31 кв.м., състоящ се от
дневна, две спални, кухненски бокс, баня, тоалетна, склад и два балкона,
ведно с 8,995% идеални части, съответстващи на 8,90 кв.м., от общите части
на жилищна сграда №******“, разположена в ПИ с идентификатор *****, с
предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент, брой нива
едно, при посочени граници по архитектурен проект, при посочени съседни
самостоятелни обекти в сградата, ведно със склад №***, находящ се на
подземния етаж на жилищна сграда №******“, с площ 25,54 кв.м., заедно с
0,855% идеални части от общите части на сградата Жилищна сграда №8-тип
„Г“, които представляват 0,85 кв.м., при посочени граници, както и 1,10%
1
идеални части от ПИ с идентификатор *****, с адрес на имота гр.П., район
„******* целия застроен и незастроен с площ от *** 838 кв.м., трайно
предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване ниско
застрояване (до 10 м.), категория на земята при неполивни условия нула,
номер по предходен план ******, УПИ *-***** от масив 103, при посочени
съседи по скица на СГКК-П., и е осъден Т. Д. К. да предаде на „Е. - М.“ООД-
гр.П. владението върху този имот, както и е осъден Т. Д. К. да заплати на „Е. -
М.“ООД-гр.П. сумата 3 288,89 лв.-разноски за производството по делото.
Жалбоподателят Т. Д. К. моли решението да бъде отменено като
неправилно по съображения, посочени в подадената на 27.01.2021 г. въззивна
жалба, и да бъде върнато делото на окръжния съд за разглеждане от друг
съдебен състав. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва
иска като неоснователен. Не заявява искане за събиране на доказателства в
настоящото въззивно производство. Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът по въззивната жалба „Е. - М.“ООД-гр.П. моли тя да бъде
отхвърлена като неоснователна по съображения, посочени в съдебното
заседание на апелативния съд на 16.06.2021 г. Като ищец в производството
пред окръжния съд предявява иск с правно основание чл. 108 от ЗС за
признаване за установено, че дружеството е собственик съгласно договор за
покупко-продажба, сключен на 24.10.2019 г. с нот.акт № ***1/24.10.2019 г.,
том **************** между ищеца като купувач и „*************“ЕАД-
гр.С. като продавач, на описания в исковата молба недвижим имот-
апартамент в гр. П. и да бъде осъден ответникът да му предаде този имот. Не
заявява искане за събиране на доказателства в настоящото въззивно
производство.
Третото лице-помагач на ищеца („Е. - М.“ООД-гр.П.)
„*************“ЕАД-гр.С. не е взело становище по жалбата. В
производството пред окръжния съд взима становище за основателност на
иска и моли той да бъде уважен.
П.ският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното
решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с
оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
2
следното:
С подадената на 26.02.2020 г. искова молба ищецът „Е. - М.“ООД-гр.П.
твърди, че е придобил със сделка покупко-продажба, сключена на 24.10.2019
г. с нот.акт № ***1/24.10.2019 г., том **************** между ищеца като
купувач и „*************“ЕАД-гр.С. като продавач, описания в исковата
молба недвижим имот-апартамент в гр. П.. Твърди, че имотът се държи от
ответника К.. Твърди, че дружеството е поканило ответника с нотариална
покана от 10.12.2019 г., връчена на 12.02.2020 г. от нотариус, да предаде на
ищеца недвижимия имот, но той не го е направил. Затова моли да бъде осъден
ответника да предаде на ищеца собствеността и владението на имота.
Становището на ответника относно иска е заявено в съдебното
заседание на окръжния съд на 23.***.2020 . Ответникът оспорва иска като
неоснователен и моли той да бъде отхвърлен, като твърди, че той разполага с
нотариален акт за процесния имот, който е придобил с договор от 3.05.2010 г.
от дружеството, построило имота, „Е. М.1“ЕООД. Заявява, че ищецът
представя нотариален акт за покупка на същия имот от „*************“ЕАД,
с което дружество ответникът няма никакви договорни взаимоотношения и не
е прехвърлял, ипотекирал това жилище. Заявява, че е посочено постановление
за възлагане, т.е. придобиването е чрез публична продан. Заявява, че се къса
връзката между собствеността от 2010 г., като ответникът няма никакви
публични задължения, изплатил е всичко кеш и няма как този имот да е
стигнал до публична продан, за да бъде продаден на дружеството, което
продава на ищеца, поради което счита, че ищецът не е собственик на
процесното жилище съгласно представения нотариален акт с по-късна дата,
което не е придобил обаче от ответника, за да може да се ползва от
привилегията на по-късно придобиване. Твърди, че ответникът трайно живее
и работи в А., не упражнява владение и не държи процесния имот, поради
което, ако се приеме, че ищецът е собственик на имота, ответникът не следва
да бъде осъждан да предаде владението или държането на обекта, защото не
го държи.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че от
представените по делото писмени доказателства – нотариалният акт от
24.10.2019 г. и влязлото в сила решение от 13.02.2014 г. по гр.д. № 42***/2013
3
г. на РС-П. – се установява, че ищецът е собственик на процесния недвижим
имот. Съдът приема, че ищецът е придобил правото на собственост чрез
покупко-продажба от продавача „*************“ЕАД, като между този
праводател на ищеца и ответника е имало спор относно собствеността върху
имота, който е решен с посоченото решение, като е отхвърлен искът на
ответника да бъде признато за установено по отношение на праводателя на
ищеца „*************“ЕАД, че ответникът е собственик на процесния имот
въз основа на покупко-продажба, сключена с нотариален акт от 3.05.2010 г.
Съдът приема, че сега ответникът оспорва правото на собственост на ищеца,
легитимирайки се като собственик на процесния имот със същия нотариален
акт от 3.05.2010 г., но правото му на собственост е отречено със СПН. Съдът
намира, че след като ответникът не се позовава на друго придобивно
основание, различно от отреченото му с решението по гр.д. № 42***/2013 г.
на РС-П. и с оглед на обстоятелството, че ищецът е частен правоприемник на
„*************“ЕАД и постановеното решение на основание чл. 298 ,ал.2 от
ГПК има действие и по отношение на него, то е доказано, че правото на
собственост върху процесния имот принадлежи на ищеца. Съдът приема,
преценявайки събраните писмени и гласни доказателства, за установено и че
ответникът упражнява фактическата власт върху имота, като не се установява
да е налице основание за това. Съдът установява въз основа на писмените
доказателства, че ответникът е инициирал съдебно производство срещу
праводателя на ищеца „*************“ЕАД за защита и възстановяване на
нарушено владение, като с решение от 6.08.*** г. по гр.д. № 2756/2014 г. на
РС-П. праводателят на ищеца е осъден да предаде владението на имота на
ответника, ответникът се е снабдил с изпълнителен лист и в рамките на
изпълнителното производство е осъществен въвод на ответника в процесния
недвижим имот. Съдът посочва, че съгласно протокол за въвод владението на
имота е предадено на ответника на 4.***.*** г., от която дата той упражнява
фактическа власт върху имота. Съдът преценява, че до ответника са
изпратени две нотариални покани за освобождаване на имота, първата от
праводателя на ищеца „*************“ЕАД въз основа на влязлото в сила
решение за отхвърляне на иска на К., получена на 18.03.2019 г. от брата на
ответника, а втората изпратена от ищеца и получена на 12.02.2020 г. от
майката на ответника. Въз основа на показанията на разпитания по делото
свидетел съдът приема, че от страна на „*************“ЕАД владението е
4
предадено на ответника и че ищецът не разполага с ключове за процесния
имот. Затова съдът уважава ревандикационния иск.
С подадената въззивна жалба жалбоподателят заявява, че решението е
незаконосъобразно и иска то да бъде отменено, вместо което да се постанови
друго, с което да се отхвърли изцяло исковата претенция с присъждане на
разноски. Твърди, че решението е незаконосъобразно поради нарушение на
материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост.
Твърди, че окръжният съд незаконосъобразно е приел, че няма нарушение на
чл. 47,ал.1 и чл. 42,ал.2 от ГПК, а на ответника са били редовно връчени
препис от исковата молба и приложенията към нея, както и че не е налице
хипотезата на „възстановяване“ на срока по чл. 131 от ГПК, а на липса на
представителна власт на ответника при изпълнение на процедурата по чл. 131
от ГПК до момента на редовното получаване от негова страна на призовката
за насрочване на делото. Твърди, че тези съществени процесуални нарушения
са поставили ответника в положението на свидетел, а не на участник в
процеса, без възможност да упражни каквито и да е процесуални права.
Затова моли апелативния съд да отмени изцяло решението на окръжния съд и
да го върне за разглеждане на друг състав на същия съд.
Становището на ответника по жалбата, заявено в съдебното заседание
на апелативния съд на 16.06.2021 г., е, че жалбата е неоснователна. Заявява,
че в жалбата са изложени оплаквания, свързани единствено с нарушаване на
нормите на чл. 47,ал.1 и чл.42,ал.2 от ГПК, т.е. за нередовно призоваване.
Твърди, че ГПК ограничава правомощията на въззивната инстанция при
проверка на правилността на решението - да реши спора по същество с оглед
заявените в жалбата оплаквания съгласно чл. 269,изр.2 във вр. с чл. 271 от
ГПК. Счита, че доколкото не са налице други оплаквания или нарушение на
императивни материалноправни норми, то въззивният контрол следва да се
насочи към заявените оплаквания, които по естеството си са
процесуалноправни. Счита, че правилно окръжният съд е приел, че
връчването на исковата молба с приложенията към нея е надлежно
извършено. Твърди, че връчването на съобщението по реда на чл. 46,ал.2 от
ГПК на друго лице е редовно във всички случаи, когато то фактически
пребивава на адреса, независимо дали е член на домакинството на адресата.
Заявява, че по делото са събрани доказателства, че получателят на исковата
5
молба е брат на ответника, като същото лице е получило и нотариална покана,
изпратена от праводателя на ищеца „*************“ЕАД и връчена на
18.03.2019 г. на същия адрес. Заявява, че е удостоверена приложимостта на
нормата на чл. 46,ал.2 от ГПК. Моли за отхвърляне на жалбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. В случая не се твърди, нито установява решението да е нищожно,
нито недопустимо. Твърденията на жалбоподателя, изложени във въззивната
жалба, са посочени в тяхната цялост по-горе и се изчерпват с оплакването, че
окръжният съд незаконосъобразно е приел, че няма нарушение на чл. 47,ал.1
и чл. 42,ал.2 от ГПК, а на ответника са били редовно връчени препис от
исковата молба и от приложенията към нея, както и че не е налице хипотеза
на „възстановяване“ на срока по чл. 131 от ГПК, а на липса на представителна
власт на ответника при изпълнение на процедурата по чл. 131 от ГПК до
момента на редовното получаване от негова страна на призовката за
насрочване на делото, като тези съществени процесуални нарушения
поставили ответника в положението на свидетел, а не на участник в процеса,
без възможност да упражни каквито и да е процесуални права. Искането е
предвид на изложеното да бъде отменено изцяло решението на окръжния съд,
като делото бъде върнато за разглеждане от друг състав на съда.
Съгласно т.4 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2013 г.,
ОСГТК, възраженията на ответника срещу предявения иск по начало се
преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131,ал.1
от ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния
съд, но те могат да се въведат за първи път пред въззивната инстанция, само
ако страната поради нарушаване на съдопроизводствените правила (например
нарушаване на правото й на участие в първоинстанционното производство)
не е могла да ги заяви пред първата инстанция. Съгласно т.3 от ТР №
1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК, въззивният съд е
длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда, само
ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално
нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало
неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите
6
изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези
доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна
материалноправна норма. Съгласно т.1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по
тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК служебният контрол от въззивният съд по
отношение на преценката за правилността на обжалваното съдебно решение
по принцип е отречен, доколкото въззивният съд е ограничен от посоченото в
жалбата, като ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само
до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение
при субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна
норма. В случая според жалбоподателя е налице допуснато от окръжния съд
процесуално нарушение относно връчването на ответника на преписа от
исковата молба и доказателствата и осигуряване на неговата възможност за
отговор на исковата молба съгласно чл. 131 от ГПК. Препис от исковата
молба с приложенията е изпратен от окръжния съд на ответника Т. К. със
съобщение на 26.03.2020 г. на адрес гр.********, който адрес съгласно
справката от 25.06.2020 г. е неговият постоянен адрес, а като настоящ адрес е
посочен В. от 2010 г. Съобщението с преписите са връчени на адреса на
лицето Ж. К., брат на 26.05.2020 г. със задължение да ги предаде. На
22.06.2020 г. е подадено (изпратено по пощата) до окръжния съд заявление от
Ж. К., получено в съда на 24.06.2020 г., с което той заявява, че е получил
лично съдебните книжа, адресирани до брат му Т.К., който живее от много
години в А., без да има каквито и да било пълномощия от брат му, че след
запознаване със съдържанието на документите за образуваното дело заявява,
че няма уговорки с брат си да получава от негово име книжа от съда или да
защитава пред съда негови права, поради което моли съда да приеме, че брат
му не е редовно уведомен за заведеното срещу него дело, като съдът изпълни
разпоредбите на ГПК за надлежното му представяне по делото. Видно от
текста на заявлението, в него получилото книжата лице не заявява да не е
предало книжата, а само че не е пълномощник на брат си. Със заявлението не
са върнати получените от Ж. К. съдебни книжа. Съгласно нормата на чл.
46,ал.2 от ГПК съобщението може да се връчи на друго лице, което е
съгласно да го приеме, което може да бъде всеки, който живее на адреса. С
разпореждане от 25.06.2020 г. окръжният съд постановява, че ответникът е
редовно уведомен на основание чл. 46,ал.2 от ГПК на известния негов адрес в
страната съгласно справката от НБДН, като съобщението е получено от
7
пълнолетно лице, което живее на същия адрес, със задължение да предаде на
адресата. С определение от 2.07.2020 г. окръжният съд приема, че препис от
исковата молба е редовно връчен на ответника на известния му постоянен
адрес, виден от направената от съда служебно справка, като е получено на
26.05.2020 г. от пълнолетно лице, което живее на адреса – Ж. К., брат на
ответника, със задължение да предаде призовката на адресата, което
обстоятелство е надлежно отразено в разписката за получено съобщение,
поради което ответникът е редовно уведомен на 26.05.2020 г. на основание чл.
46,ал.2 от ГПК. Относно полученото от Ж. К. заявление от 24.06.2020 г. съдът
приема, че заявената в него липса на пълномощия от Т.К. е ирелевантна за
редовността на връчването, тъй като чл. 46,ал.2 от ГПК не изисква лицето,
което приема съобщението със задължение да го предаде на адресата, да е
нарочно упълномощено за това. Съдът посочва и че със заявлението не са
върнати съдебните книжа, връчени със съобщението. Съдът констатира със
същото определение, че в срока по чл. 131,ал.1 от ГПК за отговор на исковата
молба, който е изтекъл на 26.06.2020 г., отговор на исковата молба не е
постъпил, поради което насрочва делото за първо открито съдебно заседание.
В първото по делото съдебно заседание на 12.10.2020 г. ответникът (както и
негов представител) не се е явил, като съдът приема редовно призоваване по
реда на чл. 47,ал.1 от ГПК, даден е ход на делото, конституирано е трето
лице-помагач на ищеца, събрани са представени от ищеца писмени
доказателства и делото е отложено за събиране на гласни доказателства. Във
второто открито съдебно заседание на 23.***.2020 г. се явява пълномощник-
адвокат на ответника, който възразява относно връчването на преписа от
исковата молба с приложенията по реда на чл. 46,ал.2 от ГПК и заявява, че
ответникът не е могъл да вземе становище и да представи надлежни
доказателства в подкрепа на тезата си за собственост върху процесния
апартамент, а именно нотариален акт за собственост от 2010 г. Окръжният
съд по изложени съображения е оставил без уважение възражението на
ответника за нередовно връчване на съобщението с преписа от исковата
молба ведно с приложенията, както и е оставил без уважение искането за
ответника за отмяна на разпореждането от 25.06.2020 г. и на определението от
2.07.2020 г., с които е прието, че препис от исковата молба с приложенията е
редовно връчен на ответника в хипотезата на чл. 46,ал.2 от ГПК. В същото
съдебно заседание пълномощникът на ответника е заявил становището на
8
ответника по иска, като е изложил възражения и съображения за неговата
неоснователност, и е заявил единствено доказателствено искане за приемане
на писмено доказателство – нотариален акт от 3.05.2010 г. С определение в
същото съдебно заседание съдът е приел това писмено доказателство, след
което при постановяването на обжалваното съдебно решение от 22.12.2020 г.
окръжният съд е обсъдил както възраженията на ответника, така и
представеното от него писмено доказателство. Видно е следователно, че
ответникът чрез своя пълномощник е заявил по делото своето становище и
възражения по иска, както и е представил писменото доказателство в
подкрепа на своите твърдения, което е прието от съда. При тези
обстоятелства е видно, че жалбоподателят нито е заявил, нито е имал
основание да заяви с оглед процесуалните действия на страните и на съда в
съдебното заседание на окръжния съд на 23.***.2020 г., свои възражения по
иска за пръв път пред апелативния съд във въззивната жалба поради
процесуални нарушения в производството пред първата съдебна инстанция,
нито е заявил в жалбата доказателствени искания. Несъмнено е, че
апелативният съд като въззивна инстанция по спора не може да отмени
решението на окръжния съд дори и при наличие на посочените във
въззивната жалба процесуални нарушения, като върне делото за ново
разглеждане от друг състав на окръжния съд, както иска жалбоподателя, а
следва страната да заяви своето становище, възражения и доказателствени
искания пред въззивния съд, което в случая не е направено и очевидно няма
основания да бъде направено. Следва да се посочи, че с оглед обстоятелствата
по делото не се установява и наличие на посочените от жалбоподателя
нарушения на процесуални правила във връзка с връчването на исковата
молба с приложенията и възможността му за представяне на отговор на
исковата молба, като изложените от окръжния съд съображения относно
приложението на нормата на чл. 46,ал.2 от ГПК са правилни и не са били
налице основания съдът да приеме нередовно връчване с оглед заявлението
на Ж. К. от 24.06.2020 г. Видно е следователно, че неоснователно във
въззивната жалба жалбоподателят се позовава на така посочените в нея
процесуални нарушения, съответно, неоснователно е искането му за отмяна с
оглед на посоченото в жалбата на решението на окръжния съд с връщане на
делото за ново разглеждане на спора от друг негов състав. Окръжният съд с
обжалваното съдебно решение е разгледал възраженията на ответника, че той,
9
а не ищецът е собственик на процесния имот, и че ответникът не владее
имота, като е обсъдил събраните по делото, представени от страните, писмени
и гласни доказателства. Въз основа на представения от ищеца с исковата
молба в копие нотариален акт за продажба на недвижим имот №
***1/24.10.2019 г., том **************** е видно, че „*************“ЕАД-
гр.С. продава на ищеца „Е. - М.“ООД-гр.П. процесния апартамент, като на
първо място сред документите, удостоверяващи собствеността на продавача,
е посочено постановление за възлагане от съдебен изпълнител, вписано в СВ
на 28.03.2012 г. Видно от представената от ищеца в копие с исковата молба
нотариална покана от 10.12.2019 г., той е уведомил ответника за
придобиването на имота и е поискал да му предаде държането, която покана е
връчена на ответника чрез неговата майка на 12.02.2020 г. Видно от
представените от ищеца в копия и приети от съда в първото по делото
съдебно заседание на 12.10.2020 г. решение от 13.02.2014 г. по гр.д. №
42***/2013 г. на РС-П., решение от 24.01.*** г. по в.гр.д. № 1645/2014 г. на
ОС-П. и определение № 278/25.06.*** г. по гр.д. № 2226/*** г. на ВКС, 2 ГО,
ГК, с влязло в сила решение е отхвърлен предявеният от Т.К. против
„*************“ЕАД-гр.С. иск по чл. 108 от ЗС за признаване за установено,
че ищецът е собственик въз основа на покупко-продажба, оформена в нот.акт
№ **, том *, рег. № *********0 г. от дата 3.05.2010 г. върху процесния сега
недвижим имот-апартамент, както и да бъде осъден ответникът да предаде
владението върху същия недвижим имот. Видно е следователно, че с това
влязло в сила решение е разрешен спор, с който е отречено твърдението на
ищеца, сега ответник в настоящото производство, той да е собственик на
процесния имот съгласно придобиването му със сделката, сключена с
нотариалния акт от 3.05.2010 г. Несъмнено е, че това съдебно решение има
СПН съгласно чл. 298,ал.1 и ал.2 от ГПК както по отношение на Т.К., сега
ответник по спора, така и по отношение на ищеца „Е. - М.“ООД, ищец сега по
спора, който е правоприемник съгласно сделката продажба от 24.10.2019 г. на
„*************“ЕАД-гр.С.. Неоснователно е следователно твърдението на
ответника, че той се легитимира като собственик на процесния сега недвижим
имот с представения от него в съдебното заседание на окръжния съд на
23.***.2020 г. и приет от съда в копие нотариален акт № ********* г., том *,
рег. № *********9 г. на нотариус С. Й., съгласно който Т.К. е придобил като
купувач от продавач „Е.“ЕООД-гр.П. процесния имот. Видно също от
10
представените в копия от ищеца в съдебното заседание на окръжния съд на
12.10.2020 г. искова молба, решение от 6.08.*** г. по гр.д. № 2756/2014 г. на
РС-П., решение от 16.03.2016 г. по в.гр.д. № 3273/*** г. на ОС-
П.,определение № 31/24.01.2017 г. по гр.д. № 3238/2016 г. на ВКС, 2 ГО, ГК и
протокол за въвеждане в имот по чл. 522 от ГПК от 4.***.*** г. по изп.д. №
280/*** г. на ЧСИ Т. Л., Т.К. е предявил против „*************“ЕАД-гр.С.
иск с правно основание чл. 76 от ЗС, с влязло в сила съдебно решение
дружеството е било осъдено да му предаде процесния сега недвижим имот и
на 4.***.*** г. му е предадено владението върху него. Видно от представената
също в копие от ищеца в първото съдебно заседание нотариална покана,
дружеството „*************“ЕАД-гр.С. уведомява Т.К. след приключването
на делото по иска по чл. 76 от ЗС, че облигационната връзка по договор за
наем е прекратена и иска предаване на държането на имота, която покана е
връчена на Т.К. на 18.03.2019 г. чрез брат му Ж. К.. Видно от показанията на
свидетеля В. В. В.в, разпитан в съдебното заседание на окръжния съд на
23.***.2020 г., той е служител във фирмата „*************“ЕАД-гр.С.,
домоуправителят е предал ключовете от имота на ЧСИ, предали доброволно
владението на Т.К. чрез неговия адвокат, дружеството не е имало ключове от
имота и затова не е предавало такива на купувача „Е. - М.“ООД-гр.П..
Установено е следователно, че ищецът е собственик на имота, че ответникът
неоснователно претендира да е негов собственик въз основа на нотариалния
акт от 3.05.2010 г. и че ответникът е във владение на имота след предаването
на него на владението с протокола от 4.***.*** г. Съгласно разпоредбата на
чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я
владее или държи без да има основание за това. Затова предявеният
ревандикационен иск е основателен и правилно е уважен от
първоинстанционния окръжен съд. Установява се следователно, че въззивната
жалба е неоснователна. Решението на окръжния съд е правилно и следва да
бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 260586/22.12.2020 г. по гр.д. № 476/2020
г. на ОС-П..
11
Настоящото решение е постановено при участието на
„*************“ЕАД-гр.С., бул.“О. п. ***, ЕИК ******* като трето лице-
помагач на ищеца по спора „Е. - М.“ООД-гр.П., ул.“******** ЕИК *********
по предявения от него срещу ответника Т. Д. К., ЕГН ********** от гр.
************ иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК
пред Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12