№ 43507
гр. София, 04.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20231110120206 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от ЕТ “Бай Марин- Стоян Стефанов” и
С. М. Т. против “Юробанк България” АД.
Исковата молба е редовна и предявеният иск е допустим, поради което делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Представените от страните писмени доказателства са относими и необходими, поради
което следва да бъдат приети. В посочените изпълнителни дела- изп. дело №
20138410405554 по описа на ЧСИ Неделчо Митев, per. 841 на КЧСИ; заверен препис от изп.
дело № 20228510401019 на ЧСИ Мариян Николов Петков, per. № 851 на КЧСИ, се съдържат
относими към предмета на доказване факти, поради което искането за събиране на
посочените писмени доказателствени средства е основателно и следва да бъде уважено.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание, за която дата и час следва да
бъдат призовани страните, на които следва да бъде съобщен изготвения от председателя на
състава проект за доклад по делото; следва да се напътят страните към медиация или друг
способ за доброволно уреждане на спора.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.02.2024г. от
10,50 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА от ЧСИ Неделчо Митев изп. дело № 20138410405554.
1
ДА СЕ ИЗИСКА от ЧСИ Мариян Петков изп. дело № 20228510401019.
ОПРЕДЕЛЯ двуседмичен срок, считано от връчване на настоящото определение, за
представяне на преписката, като
УКАЗВА на третото неучастващо по делото лице, че при неизпълнение на дадените
указания, на виновното длъжностно лице ще бъде наложена глоба в размер от 50 лева до 300
лева.
На основание чл. 146 ГПК, съдът съобщава на страните проект за доклад на
делото:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Ищците извеждат субективните си права при твърдения, че ответникът в настоящото
производство подал срещу тях заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ, въз основа на което пред Софийския районен съд било образувано ч.гр.д. № 3009/
2013г., по което били издадени Заповед за изпълнение на парично задължения въз основа на
документ по чл.417 ГПК от 18.03.2013г. и изпълнителен лист 26.03.2013г. Същият навежда
твърдения, че на 16.05.2013г. ответникът образувал изп. дело № 20138410405554 по описа
на ЧСИ Неделчо Митев. По същото бил наложен запор върху вземане на Стека Т. по
банкова сметка, намираща се в Първа инвестиционна банка, който бил вдигнат на
11.06.2013г. След този момент по изпълнителното дело не били извършвани други
изпълнителни действия. На следващо място, ищецът излага, че на 09.07.2013г. е наложен
запор върху вземането на Стоян Маринов Стефанов за трудовото възнаграждение.
Последната постъпила сума по делото била на 19.03.2014г. На 24.10.2014г. и 22.03.2017г. по
изпълнителното дело били постъпили молби от "Българска банка за развитие” ЕАД, че
последната встъпва в правата на кредитора "Юробанк България" АД и иска да бъде
конституирана като взискател, по които съдия- изпълнителят не се е произнесъл с изричен
акт. На 13.12.2014г. "Българска банка за развитие” ЕАД била депозира молба за справка в
НОИ и налагане на запори спрямо ЕТ "Бай Марин- Стоян Стефанов". На 09.08.2016г. и на
09.11.2016г. "Българска банка за развитие" ЕАД подала молба за признаване на адвокатски
хонорар. На 18.05.2017г. "Българска банка за развитие" ЕАД подала молба, с която
констатира, че е настьпила перемпция на изпълнителното дело и желае изпълнителния лист
да бъде предаден от съдия- изпълнителя, по която последният не се произнесъл от съдия-
изпълнителя.
С Постановление за прекратяване от 27.01.2020г. съдия- изпълнителят констатира, че
делото е прекратено.
Въз основа на същия изпълнителен лист, по молба на ответника, на 26.04.2022г. е
образувано изп. дело № 20228510401019.
В исковата молба са развити съображения, че ответникът не е извършил изпълнителни
действия в продължение на повече от две години, поради което била настъпила перемпция.
Поддържа се, че по отношение на ищцата С. Т. в периода м. юни 2013г.- 26.04.2022г. не са
извършени изпълнителни действия, поради което давностния срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД е
2
изтекъл на през м. юни 2018г. Последното изпълнително действие спрямо ищеца ЕТ Бай
Марин- Стоян Стефанов” е извършено на 19.03.2014г. (с налагането на запор върху
вземането за трудово възнаграждение), поради което в случая също била изтекла
погасителната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че ищците не дължат на
ответника сумата 47 065,09 лева, формирана като сбор от главница в размер на 19 652,66
лева, законна лихва в размер на 20 202,57 лева за периода 21.01.2013г. -28.02.2023г.,
неолихвяеми вземания в размер на 2 186,75 лева, разноски в размер на 1 238,84 лева,
разноски по изпълнителното дело в размер на 7,50 лева, такси по Тарифата към ЗЧСИ в
размер на 3 776,77 лева, за които суми са издадени Заповед за изпълнение на парично
задължения въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 18.03.2013г. и изпълнителен лист
26.03.2013г., поради погасяване правото на принудително изпълнение по давност.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът
изразява становище за неоснователност на иска. В отговора се развиват съображения, че в
случая не е настъпила перемпция, нито вземането му е погасено по давност.
В обобщение, ответникът счита предявеният иск за неоснователен и моли да бъде
постановено решение, с което да отхвърли предявения иск.
Изложените фактически твърдения дават основание на съда да приеме, че е сезиран с
иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, всяка една от
страните следва да докаже твърдените от нея факти. Всяка страна носи тежестта на
доказване на изгодните за нея факти в процеса.
Твърдението за несъществуването на правното задължение е по същество твърдение за
неосъществяване на правопораждащ го факт, което по естеството си е отрицателен факт от
действителността, за установяването на който е достатъчно релевираното твърдение от
страната, която се позовава на него. В този смисъл, в настоящото производство в
съответствие с общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената
тежест, ответната страна по иска следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване положителни факти, които опровергават твърдението за несъществуване на
задължението, а именно, че от настъпване на изискуемостта на вземането са налице
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
При предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да
докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, са настъпили факти, с оглед на наведените в исковата молба
твърдения, които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника.
Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумата- давност, ответникът
следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
3
НАПЪТВА страните към медиация като способ за доброволно уреждане на спора.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките за първото по
делото заседание, като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба, на
основание чл.140, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4