№ 4199
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100508843 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Същото е образувано по въззивна жалба на Ж. Г. Б., ответник в
първоинстанционното производство, чрез процесуален представител – адв. А.
С. срещу решение № 7547/24.04.2024 г. на СРС, 61 състав, постановено по
гр.д. 399/2023 г., с което е признато за установено, че същият дължи на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД на основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 240 ал.1 и ал. 2 от ЗЗД
вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД сумата от 1 106, 01 лв. – главница за вноски
с настъпил падеж за периода 14.07.2020 г. – 14.12.2021 г. по договор за
потребителски паричен кредит № 4084656/28.02.2020 г., сключен с
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията, по който са
прехвърлени с договор за цесия от 19.11.2021 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
ведно със законната лихва от 19.04.2022 г. до окончателното им изплащане,
сумата от 1 009, 44 лв. – договорна лихва в периода 14.07.2020 г. – 14.12.2021
г., сумата от 17, 42 лв. – лихва за забава за периода 14.07.2020 г. – 18.04.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. 20930/22 г. на СРС, 61 състав като са отхвърлени
исковете за главница за разликата над 1 106, 01 лв. до пълния предявен размер
1
от 2 521, 24 лв., за разликата над 1009, 44 лв. до пълния предявен размер от
1966, 52 лв. – договорна лихва и за разликата над 17, 24 лв. до пълния
предявен размер от 439, 82 лв. – лихва за забава. С решението, Ж. Б. е осъден
да заплати и сторените разноски в размер на 186, 52 лв. – в исковото
производство и 120, 56 лв. – в заповедното производство, а „ЕОС Матрикс“
ЕООД е осъден да заплати на жалбоподателя – ответник сумата от 453, 75 лв.
– разноски.
В жалбата са наведени твърдения за недопустимост на заявените
искове, обоснована със сключена застраховка „Кредитна протекция плюс“
между ответника – кредитополучател и „Кардиф Животозастраховане, клон
България“ и „Кардиф Общо застраховане, клон България“. Твърди се, че след
сключване на договора за кредит, здравословното състояние на ответника -
жалбоподател се влошило и същият получил множество критични
влошавания на здравето, поставили го във фактическа невъзможност да
работи. Заявени са твърдения за настъпило застрахователно събитие,
изразяващо се в „трайно намалена или загубена работоспособност“, покрит
риск по сключената застраховка, поради което претенцията следвало да се
насочи към застрахователя. Заявени са и твърдения за процесуални нарушения
от СРС, изразяващи се в недопускане на доказателствени искания, заявени по
реда на чл. 192 от ГПК, чл. 186 от ГПК и искане за СМЕ, насочени към
установяване здравословното състояние на кредитополучателя и
фактическата невъзможност да полага труд. В жалбата е оспорен факта на
извършена справка за кредитоспособност на ответника, оспорен е факта на
реалното получаване на сумата по договора в нейния пълен размер. Заявени са
твърдения, че не бил представен стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, заявени са
възражения за нищожност на договорни клаузи, обосновани с противоречието
им със ЗЗП. Заявени са възражения по отношение изслушаната пред СРС
ССчЕ, както и относно поведението на процесуалния представител на ищеца,
което било несериозно и непрофесионално, поради което на ищеца не
следвало да се присъждат разноски. При тези съображения е заявено искане за
отмяна на съдебното решение на СРС като бъде постановено ново, с което
исковете бъдат отхвърлени изцяло. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в
първоинстанционното производство „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез процесуален
2
представител юрк. В. Й., в който са развити съображения за правилността на
обжалваното съдебно решение и искане същото да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово и местно компетентния съд, в изискуемата от
закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Видно от ангажираните по делото доказателства, исковото производство
пред СРС е по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ал.1 от ГПК след проведено
заповедно производство по чл. 417 от ГПК. Исковете са заявени в указания в
нормата на чл. 415 ал.1 от ГПК преклузивен срок. Предметът на исковата
претенция, заявен в исковото производство е идентичен с предмета, посочен в
заявлението по чл. 417 от ГПК. Депозираното възражение от страна на
длъжника в заповедното производство е в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК,
предвид което заявените искове са процесуално допустими.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
Предмет на производството е облигационна претенция на кредитор за
дължими суми по договор за потребителски кредит.
Дефинитивната разпоредба на чл. 9 ал.1 от ЗПК определя договора за
потребителски кредит като договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне. Предвид легалното определение,
разкриващо характерните белези на този тип договори, главницата по него
съставлява паричната сума, предоставена на кредитополучателя под формата
на заем. Видно от сключения между страните в настоящото производство
договор, предоставената сума в заем е в размер на 20 100 лв. Видно от
3
изводите на вещото лице по изслушаната пред СРС съдебно-счетоводна
експертиза с част от сумата е рефинансирано старо задължение на ответника-
кредитополучател в размер на 13 738, 81 лв. като същото е изцяло погасено, а
остатъкът от сумата в размер на 6 361, 09 лв. е преведена на
кредитополучателя по банковата сметка, посочена в договора. При тези
доказателства по делото, настоящият съдебен състав не може да сподели
възражението във въззивната жалба за непълно получаване на сумата по
кредита.
Не може да бъде споделено и възражението, че не била извършена
справка за неговата кредитоспособност. Видно от съдържанието на договора
са посочени размера и източника на доход на ответника – кредитополучател,
броя на членовете в семейството му, наличните му задължения, неговата
трудова заетост като длъжност, образование и стаж. Всички тези фактори
определят неговата финансова стабилност респ. вероятността същият да
изпълни задълженията си по договора.
Възражението, че ответникът не бил получил стандартен европейски
формуляр на преддоговорна информация се опровергават от изявлението на
кредитополучателя за неговото получаване, инкорпорирано в искане за
предоставяне на кредит /стр. 20 в делото на СРС/, подписано от
кредитополучателя и съставено на 28.02.2020 г.
Заявени са възражения във въззивната жалба относно факта на сключен
договор за застраховка по повод договора за кредит, както и настъпило
застрахователно събитие, съставляващо покрит риск по застраховката, което
обуславяло недопустимост на заявените искове спрямо кредитополучателя.
Фактът на сключен договор за застраховка по повод договора за кредит не е
спорен между страните. Тези заявени твърдения биха били релевантни при
заявен косвен иск по чл. 134 от ЗЗД вр. с чл. 383 от КЗ, имащ за предмет
осъждането на застрахователя да заплати на третото ползващо се лице
/кредитора/ застрахователното обезщетение, с което длъжникът
/кредитополучател/ да се освободи от задължението да върне остатъка от
непогасения кредит, но такъв иск не е предмет на настоящото производство,
поради което и с оглед неотносимостта им към предмета на доказване,
правилно не са разгледани от СРС респ. не са допуснати и заявените
доказателствени искания на ответника, насочени към установяване на
4
влошеното му здравословно състояние. Наличието на застрахователно
правоотношение, обезпечаващо задълженията по договора за кредит, не
лишава кредитора от възможност да търси изпълнение от длъжника, поради
което твърдението за недопустимост на заявените искове се възприема като
неоснователно от съда в решаващия му състав.
При изпълнение на служебните си задължение за служебна проверка
относно наличието на нищожни клаузи, обосновани с тяхната
неравноправност, настоящият съдебен състав съобрази размера на лихвения
процент по кредита – 6, 90%, образуван като сбор на РЛП – 0,07% и
фиксирана надбавка от 6,83%, който е изрично посочен. Посочен е и ГПР –
8,80% като няма данни за изменение на ГПР, поради което възражението,
касаещо чл. 6 от ОУ, приложими към договора, установяващо методиката за
изменение на лихвения процент е неотносимо доколкото в рамките на това
производство такова изменение на ГЛП или ГПР не се констатира. Не се
установява наличие на скрито оскъпяване на кредита чрез включване в
погасителните вноски на задължения за разходи, неустойки и др. В
погасителния план са ясно и точно отразени размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми.
Съдът извърши проверка за съответствие на договора и с останалите
разпоредби по ЗПК като не са налице неравноправни или нищожни клаузи от
договора. Това е така, защото за да се определи една договорна клауза като
"неравноправна" трябва да се установят следните кумулативни предпоставки:
1/ клаузата да не е индивидуално уговорена; 2/ да е сключена в нарушение на
принципа на добросъвестността; 3/ да създава значителна неравнопоставеност
между страните относно правата и задълженията - съществено и
необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4/
да е сключена във вреда на потребителя. Дори и неиндивидуално уговорени,
като част от ОУ, то не са налице останалите предпоставки, за да се възприемат
като неравноправни.
Възраженията, заявени във въззивната жалба относно изслушаната
по делото ССчЕ, приета без възражение са преклудирани, доколкото същите е
следвало да бъдат заявени в срока по чл. 200 ал.3 изр.2 от ГПК.
Възраженията, заявени във въззивната жалба, касаещи поведението
5
на процесуалния представител на ищеца и липсата на процесуално присъствие
в открити съдебни заседания, релевирани като възражения в частта за
разноските са неоснователни. Разноски в полза на ищеца в
първоинстанционното производство са присъдени само за държавна такса и
депозит за изслушаната експертиза като такива за адвокатско възнаграждение
не са присъждани изобщо.
Въззивната жалба, насочена срещу решението, в частта, в която
исковете на ищеца са отхвърлени е лишена от правен интерес.
Предвид липсата на други възражения във въззивната жалба и
съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, решението на СРС следва
да бъде потвърдено.
При този изход на спора на въззиваемата страна не се следват
разноски предвид депозирания бланкетен отговор и липсата на процесуално
участие в открито съдебно заседание.
Водим от гореизложеното съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 7547/24.04.2024 г. на СРС, 61
състав, постановено по гр.д. 399/2023 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6