РЕШЕНИЕ
№ 204
гр. Русе, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20214520101552 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с процесуално-правно
основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.342, ал.2 от ТЗ,
чл.45 от ЗЗД, чл. 92, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Мого България" ООД с ЕИК:********* моли съда да
постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът КР. Б. Д.
с ЕГН:********** дължи на „Мого България" ООД, ЕИК ********* следните
суми, дължими по Договор за финансов лизинг № АС0009745:
- 261,77 лева незаплатена главница полизингови вноски, включена
ванюитетните вноски с падеж от 15/03/2020 г. до 26/05/2020 г.
- 502,56 лева незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в
анюитетните вноски с падеж от 15/03/2020 г. до 26/05/2020 г.
- 9,10 лева разходи за платени данъчни задължения;
- 708,00 лева разходи за възстановяване на Лизиновия актив;
- 2200,00 лева щети, нанесени по Лизинговия актив по време на
ползването му, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявление по чл.410 от ГПК в съда. Претендират се разноски по делото, както
1
и разноски по ЧГД
№5662/2020 г. по описа на Русенски районен съд.
Ищецът твърди, че на 20.12.2019г. между „Мого България" ЕООД (с
вписана впоследствие промяна в правната форма в ООД), ЕИК ********* в
качеството на лизингодател и ответника КР. Б. Д. в качеството на
лизингополучател е сключен договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността №А60009745. В изпълнение на задълженията
си лизингодателят е придобил собствеността върху посочения от
лизингополучателя лек автомобил марка „Фиат" модел „Добло",
идентификационен номер на рама 2РА22300005487762, рег. № ВТ1951КС и е
предоставил ползването му на лизингополучателя, за което е съставен приемо
- предавателен протокол от 20.12.2019г.
Твърди се, че лизингополучателят е заплатил авансова вноска и
първоначални разходи по смисъла на приложимите общи условия, размерът
на финансирането е 4602,00 лева. Лизингополучателят поел задължение за
заплащане на месечни вноски, както и да използва вещта лично, по
предназначение и с грижата на добър стопанин. Договорен бил срок от 35
месеца, изтичащ на 15/11/2022г. съгласно приложения Погасителен план -
неразделна част от Договора за финансов лизинг. Договорен бил фиксиран
лихвен процент в размер на 41,16 %, съответно размера на месечни
анюитетни вноски от по 227,83 лева.
Твърди се, че лизингополучателят е преустановил плащанията по
договорения погасителен план, като последното плащане в размер на 22,00
лева било от 24.02.2020г.
Ищецът счита, че на основание чл. 345 от ТЗ във вр. с чл. 8.1 от
приложимите към договора общи условия за периода, през който лизинговият
актив е ползван от лизингополучателя, последният дължи заплащането на
договорените месечни вноски по погасителен план от трета (с падеж
15.03.2020 г.) до пета (с падеж 15.05.2020 г.) включително и част от шеста
вноска (за период от 16.05.2020 г. до 26.05.2020 г.) в общ размер от
611,71 лева, в това число главница в размер на 261,77 лева и
възнаградителна лихва в размер на 502,56 лева.
Счита, че на основание чл.15.5 от приложимите към договора общи
условия, лизингополучателят дължи на лизингодателя неустойка за
2
прекратяване на договора по вина на лизингополучателя в трикратен размер
на договорената месечна вноска или общо 683,49 лева, дължима еднократно
към датата на прекратяване на Договора, формирана като сбор от три месечни
вноска, всяка една в размер на 227,83 лева.
Счита, че на основание чл.8.6. във вр. с чл.8.7.4 от общите условия по
договора, лизингополучателят дължи да възстанови на лизингодателя
направените разходи за заплащане на данъци на основание чл. чл.52-61 от
Закона за местните данъци и такси за 2020г. в размер на 9,10 лева.
Счита, че на основание чл.14.4 във вр. с чл.8.7.10 от общите условия,
лизингополучателят дължи да възстанови на лизингодателя направените
разходи за възстановяване на владението на Лизинговия актив. За целта, са
ползвани услугите на трето лице - „Фиксед асистантс" ЕООД. Съгласно
рамков договор за поръчка от 29.05.2017 г. между „Мого България" ЕООД и
„Фиксед асистантс" ЕООД дължимото възнаграждение възлиза на 450,00 лева
без ДДС за издирване и изземване на автомобли до 3,5 тона, както и
възстановяване на допълнително извършените разходи по поръчката.
Издадена е фактура №300/01.06.2020 г.
Твърди се, че на основание чл. 14.3 във вр. с чл. 14.2. от общите
условия след изземване на лизинговия актив била извършена инспекция,
вкючително с технически изпитвания с оценка на необходимите ремонтни
дейности по лизинговия актив. Лизингополучателят бил длъжен да върне
вещта в състояние, годно за обичайна употреба, с отчитане на обичайното
изхабяване, като отговаря за евентуално допълнително нанесени вреди.
Твърди се, че в съставения при изземване на 26.05.2020г. ППП е отразено, че
при външен отглед на автомобила, същият има драскотини по цялото купе, с
посочени детайли, нарушено лаково покритие. При подробната инспекция
впоследствие бил установени съответстващи вреди: драскотини по описани
детайли, пораждащи необходимост от пребоядисване, необходимост от
ремонт по двигателя и необходимост от смяна на акумулатор. Всички
констатирани вреди били отразени съответно при формиране на пазарната
цена, на която лизингодателят успял да реализира вещта, като са довели до
спад спрямо пазарната цена на вещ от този тип към съоветния момент.
На основание чл.45 от ЗЗД ищецът счита, че посочените вреди, които не
са били налице към 20.12.2019г. (видно от ППП, съставен на тази дата, носещ
3
подписа на ответника), но са били налице към 26.05.2020 г., следва да бъдат
обезщетени от страна на ответника.
В срока по чл.131 от ответникът, чрез пълномощника си адв.Т.Б. от
РАК е депозирал отговор на исковата молба, с който развива съображения за
неоснователност на предявените искове.
В срока за отговор ответникът е направил възражение за прихващане на
сумата от 1500,00 лева, представляваща цената на монтирана в автомобила
нова газова уредба.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия
закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:
От събраните по делото писмени и гласни доказатеолства се
установява, че на 20.12.2019г. между ищеца „Мого България" ЕООД (с
вписана впоследствие промяна в правната форма в ООД), ЕИК ********* и
ответника К. Б. Д. е сключен договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността №А60009745. В изпълнение на задълженията
си лизингодателят придобил собствеността върху посочения от
лизингополучателя лек автомобил марка „Фиат" модел „Добло",
идентификационен номер на рама 2РА22300005487762, рег. № ****** и
предоставил ползването му на ответника, за което бил съставен приемо -
предавателен протокол от 20.12.2019г.
По делото не се спори и се установява от приложените доказателства,
че ответникът е заплатил авансова вноска и първоначални разходи по смисъла
на приложимите общи условия на договора. Размерът на финансирането бил
4602,00 лева, като ответникът поел задължение за заплащане на месечни
вноски, както и да използва вещта лично, по предназначение и с грижата на
добър стопанин. Договорен бил срок от 35 месеца, изтичащ на 15/11/2022г.,
като съгласно приложения погасителен план, при лихвен процент в размер на
41,16 %, размерът на месечната вноска бил - 227,83 лева.
По делото не се спори и се установява, че ответникът преустановил
плащанията по договорения погасителен план, като последното плащане в
размер на 22,00 лева е било направено на 24.02.2020г. По делото няма спор,
че на 13.05.2020г. е извършен оглед на лизинговия актив в присъствие на
упълномощения ползвател - В. Д. К., при който били констатирани
4
недостатъци по актива. Няма спор и за това, че след огледа е била отправена е
покана-уведомление за разваляне на договора, като е предоставен
едноседмичен срок за отстраняване на недостатъците по автомобила.
От доказатерлствата по делото се установява, че на 26.05.2020г.
лизинговият актив е бил иззет от владението на лизингополучателя, чрез
лицето В. Д. К., у когото е намерен. Съставен е приемо-предавателен
протокол , в който били описани констатирани щети – драскотини по
определени детайли.
С оглед установяване претенциите по размер е възложена и приета,
неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза, чието
заключение съдът цени като пълно, всестранно и ясно.
Вещото лице установява, че платените от ответника суми за
погасяване на главница, договорна лихва и неустойка за забава в изпълнение
на Договор за финансов лизинг №AG0009745 са в общ размер на 434,69 лева,
от които за главница - 142,36 лева, за договорна лихва - 292,25 лева и за
неустойка за забава - 0,08 лева.
Вещото лице установява, че размерът на договорената и незаплатена
част от главница по Договор за финансов лизинг N:AG0009745, съгласно
приложимия погасителен план за периода 15.03.2020г.-26.05.2020г. е 261,77
лева, а размерът на договорената и незаплатена част от възнаградителната
лихва по договора за финансов лизинг за периода 15.03.2020г.-26.05.2020г. е
502,56 лева.
Вещото лице установява, че размерът на начислената неустойка за
прекратяване по вина на ответника-лизингополучател по договора за
финансов лизинг е в размер на 683,49 лева.
Заплатените от ищеца разноски за данъчни задължения на
лизинговия актив - лек автомобил марка „Фиат", модел „Добло", с рег.
№****** са в размер на 9,97 лева, от които непогасени от лизингополучителя
разноски за данъчни задължения са в размер на 9,10 лева.
Заплатените от ищеца разноски за възстановяване владението на
лизинговия актив - лек автомобил марка „Фиат", модел „Добло", с
рег.******с а в размер на 708 лева с ДДС, които не са погасени от
ответника.
5
Лек автомобил марка „Фиат, модел „Добло", идентификационен номер
на рама 2РА22300005487762, с рег.******* е реализиран повторно на
стойност 2 000 лева. Загубата за лизингодателя от несъбрана главница по
Договор за финансов лизинг №AG0009745 възлиза на 2 459,64 лева.
Към 26.05.2020 г. неплатени са: вноска №3 по Погасителен план с
падеж 15.03.2020г. до вноска №5 по Погасителен план с падеж 15.05.2020г.
Лизингополучателят е продължил да ползва лизинговия актив до 26.05.2020г.,
на която дата лизинговият актив е върнат във владение на собственика -
Лизингодател със съставяне на ППП.
От заключението на в.л. Д. по приетата и неоспорена автотехническа
експертиза се установява, че разходите за възстановяване на щетите по
автомобил Фиат Добло с рег.№ ******** описани в материалите по делото,
изчислени по пазарни цени са 1932,70 лева, като експерта отбелязва, че е
възможно тези разходи да са по-високи в зависимост от автосервиза, в който
ще се прави ремонта и материалите, които ще се ползват при полирането.
Вещото лице Д. установява, че средната пазарна стойност на
употребяван автомобил, с подобни характеристики, като оценявания Фиат
Добло за 2020г. е 5311 лева. Като се съобрази обезцяняването на автомобил,
марка, модел и на възраст като оценявания се определя, че пазарната стойност
на автомобил Фиат Добло с рег.№ ******** към 28.10.2020г. (2 месеца преди
края на годината) е била около 5329 лева, а към 26.05.2020г. (7 месеца преди
края на годината) е била около 5373 лева.
Установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран
петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК –
установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че
ответникът дължи сумите:
- 261,77 лева незаплатена главница полизингови вноски, включена
ванюитетните вноски с падеж от 15/03/2020г. до 26/05/2020г.
- 502,56 лева незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в
анюитетните вноски с падеж от 15/03/2020 г. до 26/05/2020 г.
- 9,10 лева разходи за платени данъчни задължения;
6
- 708,00 лева разходи за възстановяване на Лизиновия актив;
- 2200,00 лева щети, нанесени по Лизинговия актив по време на
ползването му, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявление по чл.410 от ГПК в съда.
От приложеното в настоящото производство гражданско дело ЧГД
№5662/2020г. по описа на РРС е видно, че в срока по чл.414 от ГПК,
длъжникът е депозирал възражение, с оглед което заповедният съд указал на
заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен
срок да предяви иск за установяване на вземането си.
Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от
взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес -
запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява частично основателен.
В производството по иск с правно основание чл.422 от ГПК ищецът
следва да докаже наличие на спорното право, а ответника - фактите, които
изключват, унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за
изпълнение.
„Мого България“ ЕООД основава претенцията си на договор Договор за
финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността
№AG0009745/20.12.2019г.
Ответникът не оспорва факта, че не е заплатил сумата от 261,77 лева
главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от
15/03/2020г. до 26/05/2020г.
Поради забавеното изпълнение на задълженията, произтичащи от
контракта, е налице основание по смисъла на т.13.5, „І“ от ОУ за
прекратяване едностранно на облигационната връзка от страна на
лизингодателя. Прекратяване действието на договора настъпва от датата на
получаване уведомлението от лизингополучателя, обстоятелство,
удостоверени с уведомление от 13.05.2020г., подписано от представител на
ответника (лист 34). При липсата на противопоставени и установени
възражения за заплащане главницата по лизинговите вноски, съдът намира за
основателна претенцията за сумата от 261,77 лева главница по лизингови
вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 15/03/2020г. до
7
26/05/2020г.
Ответникът-лизингополучател не е релевирал доказателства,
установяващи че е заплатил договорната лихва (съставляваща част от
лизинговите вноски) в размер от 502,56 лева, включена в анюитетните вноски
с падеж от 15/03/2020 г. до 26/05/2020г., с оглед което съдът намира за
основателен иска в тази част.
По отношение претендираната неустойка за предсрочно прекратяване
договора за финансов лизинг: В ОУ контрагентите са предвидили неустойка,
в случай, че прекратяването се дължи на виновно неизпълнение на
задълженията от страна на лизингополучателя. Не е спорно, че ответникът е
неизправна страна по договора, тъй като не е заплатил анюитетните вноски за
периода 15/03/2020г. до 26/05/2020г. Следователно, неоснователно се явява
възражението за нищожност на клаузата от ОУ уреждаща неустойката при
виновно неизпълнение на договора, като противоречаща на добрите нрави.
Това е така, тъй като договорът е развален по вина на длъжника, който не
оспорва забавеното изпълнение. Уговорената неустойка е компенсаторна.
Налице са материалните предпоставки за присъждане неустойка в размер на
три лизингови падежирали вноски от по 227,83 лева или – 683,49 лева.
Установената в нормата на чл.9 от ЗЗД свобода на договаряне и отсъствието
на императивни законови правила, регулиращи начините на определяне
неустойката и нейните граници, както и въведения в гражданските и
търговски правоотношения принцип за справедливост, позволява да се
приеме, както изрично е посочено и в ръководната практика на ВКС, че
съответствието на уговорена неустойка с установените в обществото предели
на нравствена допустимост се преценява във всеки конкретен случай към
датата на сключване на договора. Разпоредбата на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД
намира приложение и при търговски сделки. В цитираната норма не е
дефинирано понятието „добри нрави“, но тъй като законодателят е придал
правно значение на нарушаването им, приравнявайки го по последици с
нарушение на закона, вложеният в това понятие смисъл следва да се тълкува.
Касае се за правила и норми, които бранят принципи, права и ценности (общи
за всички правни субекти) и тяхното зачитане е в интерес на обществените
отношения като цяло. Такива са принципите на справедливост,
добросъвестност в гражданските и търговски взаимоотношения, както и на
предотвратяване несправедливо облагодетелстване. В тази връзка, въпросът
8
за накърняване добрите нрави по отношение уговорена неустойка следва да
бъде решен, чрез комплексна преценка не само на съдържанието на
договорната клауза, но при отчитане и на други фактори. Съгласно
задължителната практика на ВКС, обективирана в т.3 на Тълкувателно
решение №1/2010г. по ТД №1/2009г. на ВКС, ОСТК, преценката за
нищожност на клауза за неустойка в търговските договори (договорът за
лизинг е търговска сделка) поради накърняване на добрите нрави се извършва
въз основа различни критерии, като: естеството на задълженията на парични
или непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с
други правни способи – поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на
уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна); вида на неизпълнение
на задължението – съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди и др.
В настоящия казус размерът е ограничен до три лизингови вноски с
настъпил падеж. Съдът не би могъл да осъразмери вредата на кредитора –
лизингодател с друго освен с плащането, което би получил от
лизингополучателя до края на договора при евентуално придобиване на
лизинговата вещ. Договорът е развален през м.май 2020г. при оставащи
неплатени голяма част от вноските. От заключението на приетата по делото
съдебно – икономическа експертиза е видно, че неустойката възлиза на 683,49
лева. Неустоечната уговорка не разкрива белези на противоречие с добрите
нрави, размерът е съобразен с изричната воля на страните и ограничен в
рамките на три лизингови вноски, поради което претенцията, основана на
действителна клауза следва да бъде уважена.
Неоснователна се явява претенцията за заплащане сумата 708 лева –
разход за възстановяване държането на лизинговия актив.
Лизингополучателят се е задължил, в срок от 2 дни от прекратяване на
договора да върне лизинговата вещ на място посочено от лизингодателя, като
е уговорено, че транспортирането и предаването се извършва за сметка и на
риск на лизингополучателя. В случай, че лизинговия актив не бъде върнат на
лизингодателя в указания срок, лизингополучателят декларирал, че
упълномощава лизингодателя да изпълни задължението по чл.14.1 от ОУ от
9
негово име и за негова сметка, а съгласно чл.14.5, когато задължението не
бъде изпълнено, страните приели, че лизингодателят има право да обяви
лизинговия актив за издирване по съответния ред и да предприеме действия
по принудително изпълнение, разноските за което ще бъдат за сметка на
лизингополучателя. При липса на доброволно връщане, съобразно клаузата на
т.8.7.10 от ОУ лизингополучателят се задължил да възстанови на
лизингодателя направените от последния разходи във връзка с
възстановяване държането на лизинговия актив. В случая, уведомлението за
прекратяване на договора е получено от ответника на 13.05.2020г., като е
определен двуседмичен срок за отстраняване на недостатъците на
лизинговата вещ. В конкретния случай автомобилът е бил иззет на
26.05.2020г.( един ден преди определения двуседмичен срок).
В самото уведомление са включени и разходите за възстановяване на
лизинговата вещ. Същите са калкулирани преди прекратяване на договора,
т.е. на ответника не е предоставена възможността, предвидена в чл.14.1. от
ОУ. Нещо повече, от приложената фактура за разходите, направени във
връзка с възстановяване на лизинговата вещ не става ясно за какви разходи и
услуги е начислена сумата от 708 лева. Не са представени доказателства
ответникът да е бил уведомен за срока /2 дни/, в който е следвало да върне
лизинговия актив, да се е укривал или по някакъв начин да е препятствал
лизингодателя да получи имуществото си, поради което не е било налице
основание за направените разходи към „Фиксед Асистантс" ЕООД за
възстановяване на лизинговите вещи. Съгласно представения от ищеца
договор „Фиксед Асистантс" ЕООД-чл. 1, б. А - изпълнителят издирва
автомобили „в случаите когато лизингополучателят отказва връщането им на
възложителя или на негови дъщерни дружества". Не са ангажирани и
доказателства, установяващи, че направения от ищеца разход за
възстановяване на лизинговата вещ, възлиза на 708 лева. Изложеното води до
извод, че претенцията, като недоказана следва да бъде отхвърлена изцяло.
Неоснователна и недоказана е претенцията за сумата от 2200,00 лева
щети, нанесени по лизинговия актив по време на ползването му. Това е така,
тъй като с ППП - приложение № 2 към договор за финансов лизинг №
AG0009745 липсват дата, година, час, описание на лизинговия актив, както и
подробно описание на състоянието му, като липсва и снимков материал. Едва
в протокол за оглед и оценка на щети и необходими ремонтни дейности от
10
13.05.2020г. е записано, че се касае за автомобил с първоначална регистрация
12.02.2007г., захабен, с драскотини и подбитини и с монтирана газова
уредба. На 26.05.2020г. св.Венцислав Кънев предава МПС „в перфектно
състояние", с нов акумулатор, като свидетелства, че е ползвал автомобила,
като личен и не е превозвал с него стоки или товари. Същият установява, че
служители на ищеца при него са ходили един единствен път и именно тогава
са взели автомобила.
МПС е предадено от св.Кънев в гр.Русе, поради което фактура
№**********/18.06.2020г. към „Тойота Тиксим" ЕООД в размер на 168 лева
се явява неотносима към предмета на делото. От 13.05.2020г. или 26.05.2020г.
до момента в който е съставен от „Каре хелп" ЕООД автомобилът е бил във
владение на ищеца и отговорността за влошеното състояние на МПС следва
да е негова. Явно ищецът не е полагал необходимите грижи за вещта, тъй като
е успял да я реализира автомобила на цена от 2000 лева, ако това се е случило
в действителност.
Съдът констатира несъответствия в ППП от 26.05-2020г. и Протокола
от 28.10.2020г.. Така например в протокола от „Каре хелп" ЕООД е записано,
че гумите са в перфектно състояние, а в ППП от 26.05.2020 г., че са износени
на 85%. В протокола от „Каре хелп" ЕООД е записано, че липсват
пожарогасител, жилетка
триъгълник, а в ППП от 26.05.2020 г., че са налични. В протокола от „Каре
хелп" ЕООД е записано, че липсват резервна гума, крик и ключ, а в ППП от
26.05.2020г., че са налични. Следва да се посочи и нещо много съществено -
СТЕ е изготвена само по документи, без да е направен оглед на МПС. От
друга страна според вещото лице уврежданията по фарове, стопове и челно
стъкло е невъзможно да бъдат причинени за 5 месеца употреба на лекия
автомобил. По делото няма данни да е било въобще необходимо цялостно
боядисване на лекия автомобил, което би било на стойност 1772,70 лева.
Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че ответникът
няма вина за описаните щети - състояние на лаково покритие, акумулатор,
волан и всички др., тъй като се касае за употребявано МПС на около 15
години, с първа регистрация на 12.02.2007г. и съществени различия в
протоколите, сочещи безстопанствено отношение именно на ищеца.
Основателен е и следва да бъде уважен предявеният иск за сумата от
11
9,10 лева разходи за платени данъчни задължения.
Основателно е и следва да бъде уважено в пълния му размер
възражението за прихващане на сумата от 1500,00 лева, представляваща
стойността на монтираната нова газова уредба на лизинговия автомобил. В
тази насока по делото са събрани писмени и глкасни доказателства, а в ППП
при изземване на автомобила, представители на ищеца са констатирали
изрично наличието на монтирана в автомобила газова уредба. По делото не
бяха релевирани от ищеца доказателства в обратна насока.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът
който разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство.
В исковото производство ищецът е направил разноски в размер на
938,00 лева, от които следва да му се присъди сумата 339,71 лева. Ответникът
е направил разноски в размер на 580,00 лева, като съразмерно с отхвърлената
част от иска следва да му се присъдят разноски в размер на 386,40 лева.
Аналогично, дължимите от ответника разноски по заповедното
производство възлизат на 45,83 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че КР.
Б. Д. с ЕГН:********** дължи на „Мого България" ООД, ЕИК:*********
следните суми, дължими по Договор за финансов лизинг № АG0009745:
261,77 лева незаплатена главница по лизингови вноски, включена
ванюитетните вноски с падеж от 15/03/2020 г. до 26/05/2020 г.; 502,56 лева
незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с
падеж от 15/03/2020 г. до 26/05/2020г.; 9,10 лева разходи за платени данъчни
задължения, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявление по чл.410 от ГПК в съда, за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 262458/30.12.2020г.
по ч.гр.д. № 5662/2020г. по описа на Районен съд – Русе.
12
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения от „Мого България“
ЕООД, ЕИК:********* срещу КР. Б. Д. с ЕГН:**********, иск с правно
основание чл.422 от ГПК за признаване установено дължимостта на сумите:
708,00 лева разходи за възстановяване на лизиновия актив и 2200,00 лева
щети, нанесени по лизинговия актив по време на ползването му, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 от
ГПК в съда, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 262458/30.12.2020г. по ч.гр.д. № 5662/2020г.
по описа на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА „Мого България" ООД, ЕИК:********* да заплати на КР. Б.
Д. с ЕГН:********** сумата от 1500,00 лева, представляваща стойността на
монтираната нова газова уредба в лизингов автомобил марка „Фиат" модел
„Добло", идентификационен номер на рама 2РА22300005487762, рег. №
ВТ1951КС.
ОСЪЖДА КР. Б. Д. с ЕГН:********** да заплати на „Мого България"
ООД, ЕИК:********* сумата от 339,71 лева деловодни разноски в
настоящото исково производство, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА КР. Б. Д. с ЕГН:********** да заплати на „Мого България"
ООД, ЕИК:********* сумата от 45,83 лева деловодни разноски по
заповедното производство, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Мого България" ООД, ЕИК:********* да заплати на КР. Б.
Д. с ЕГН:********** сумата направените деловодни разноски в настоящото
исково производство в общ размер на 386,40 лева, съобразно отхвърлената
част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
13