Решение по дело №208/2022 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 2
Дата: 5 януари 2023 г.
Съдия: Атанас Дечков Христов
Дело: 20223300100208
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Разград, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седми декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Гражданско дело №
20223300100208 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от
Гаранционен фонд, адрес гр. София, п.к. 1000, ул. Граф Игнатиев 2, ет. 4,
ЕИК *********, представляван заедно от Изпълнителните директори М.К. и
С.С., чрез главен юрисконсулт Й.Й.Ш. против Т. Р. Д., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес гр. Разград, ул. „Китка" № 6, с която е предявен
иск с правно основание чл. 559, ал.3 във вр. ал. 1, т. 1 КЗ във вр. чл. 86, ал.1
ЗЗД.
Твърди се, че Гаранционен фонд на основание чл. 559, ал. 1, т. 1 от КЗ
и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове
от 29.04.2002 г. (на основаната на чл. 6 от Четвърта Моторна Директива
2000/26/ЕЕС), възстановил изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на
Чехия по щети №120435/20.07.2017г. и №220033/20.03.2018г. обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 52 559.27 лв.. както
следва:
По щета №120435/20.07.2017г. за увредените при ПТП, настъпило на
10.03.2017г. в Чехия, л.а. „Пежо" с peг. № ****, собственост на АПК Енерджи
ООД, сума в размер на 52 321.71 лева за имуществени вреди. Гаранционен
фонд възстанови на Националното Бюро на Българските Автомобилни
Застраховате ли (НББАЗ) в качеството му на компенсационен орган сумата от
52 321.71 лв. чрез банкови преводи като парична равностойност на 26 801.41
евро по курса за деня, от които 22 296.37 евро обезщетение, 4 027.96 евро
такса обработка по ф-ри №**********/04.07.2017г., №
*********/19.04.2019г., №********* 7/15.05.2019г., №№
**********/26.06.2019г., № **********/04.09.2019г.,
№**********/22.01.2020г., № *********/08.09.2020г.,
1
№**********/26.11.2020г., № **********/11.11.2020г.,
№**********/21.01.2021 г., № **********/04.03.2021г. и
№**********/27.04.2021г. и 427.08 банкови такси. На осн. 559 и чл. 561 от КЗ
на посочената дата Фондът възстанови в пълен размер всички суми,
изплатени от компенсационните органи във връзка с претенцията на
Националното бюро на автомобилистите на Чехия.
По щета №220033/20.03.2018г. за пострадалия Лукаш Коваржик при
ПТП, настъпило на 10.03.2017г. в Чехия, сума в размер на 237.56 лева за
неимуществени вреди. Гаранционен фонд възстанови на Националното Бюро
на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) в качеството му на
компенсационен орган сумата от 237.56 лв. чрез банков превод като парична
равностойност на 121.46 евро по курса за деня, от които 102.91 евро
обезщетение и 18.55 евро такса обработка по ф-ра № **********/06.02.2018г.
На осн. 559 и чл. 561 от КЗ на посочената дата Фондът възстанови в пълен
размер всички суми, изплатени от компенсационните органи във връзка с
претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Чехия.
Към датата на образуване в ГФ на щета №120435/20.07.2017г. и
щета №220033/20.03.2018г. международното регулиране на претенцията на
Националното бюро на автомобилистите на Чехия чрез изплащане на
обезщетение в размер на 26 922.87евро, ведно с всички гореописани разходи
за щетите по увредения л.а. „Пежо" с per. № ****и пострадалия Лукаш
Коваржик е вече извършено от Националното бюро на автомобилистите на
Чехия в качеството му на компенсационен орган по местонастъпване на
вредите и НББАЗ като компенсационен орган в държавата на обичайно
местопребиваване на увреждащото МПС с прилагането от българското бюро
на чл. 559 и чл. 561 от КЗ. В производствата пред двата компенсационни
органа за определяне и изплащане на обезщетението са били направени
разноски, които на осн чл. 559 и чл. 561 от КЗ Фондът задължително
възстановява.
Виновен е ответникът Т. Р. Д., който на 10.03.2017г. в Чехия,
управлявайки л.а. „Рено Еспейс" с ДКН № РР 3965 ВС по път № 605 в посока
община Улице в Чехия, при предприемане маневра изпреварване губи
контрол над управлението на автомобила, навлиза в насрещна пътна лента и
удря правомерно движещото се там МПС - л.а. „Пежо" с peг. № ****.
Вследствие на удара са нанесени и травматични увреждания на Лукаш
Коваржик.
В нарушение на чл. 490 от КЗ ответникът управлява увреждащия
автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" към датата на ПТП.
Ищецът твърди, че поканил ответницата да възстанови изплатеното
от него, но и лицето не е погасило задължението си.
Моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът
да заплати общо сумата от 52 559.27 лв. представляваща възстановено от
2
Гаранционния фонд обезщетение по щета №120435/20.07.2017г. и щета
№220033/20.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на завеждането на исковата молба – 21.07.2022 г. Претендират се
разноските по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.
По делото е постъпил отговор от ответника чрез назначения му по
реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител-адвокат Р. В. от АК-Разград.
Сочи, че е налице нередовност на исковата молба, ограничаваща
правото на защита на ответника, тъй като в исковата молба не е
конкретизирано каква част от претендираната сума 52 559,27 лв. произтича
от: имуществени вреди съответно в чешки крони, евро, лева; каква част
произтича от причинени неимуществени вреди; каква част е следствие на
съдебни разноски, такси по банкови преводи, съдебни разноски и др., още
повече, че по съответните производства в Чешката република ответникът Т.
Д. не е бил конституиран като страна и съответните решения на Чешките
съдопроизводствени органи би следвало да нямат задължителна сила по
отношение на ответника.
Прави възражение и за изтекла погасителна давност съгласно
разпоредбата на чл.110 ЗЗД предвид настъпилото ПТП на 10.03.2017г.
На следващо място оспорва липсата на застраховка "Гражданска
отговорност" към датата на ПТП-то по отношение на автомобила, управляван
от ответника поради липса на безспорни доказателства по делото. По делото
липсват безспорни доказателства, че към момента на реализиране на
процесното ПТП виновният водач - ответник Т. Р. Д. е нямал валидно
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Видно от приложения протокол за ПТП валидността на
застраховката „ГО" е от 18.01.2017г. 18.01.2018г.- ЗК АЛИАНЦ, а ПТП е
настъпило на 10.03.2017г.
Счита, че в настоящият случай не е налице хипотезата, при която
Гаранционният фонд дължи изплащане на обезщетение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, и ищецът е
платил недължимо на собственика на увредения при ПТП лек автомобил
обезщетение за причинените имуществени вреди. В тази връзка твърди, че не
е настъпило суброгиране в правата на удовлетворения кредитор срещу
причинителя на щетата и ищецът няма регресно вземане срещу ответника за
исковата сума и предявеният иск се явява изцяло неоснователен и недоказан и
следва да бъде отхвърлен изцяло. Оспорва получаването на регресната покана
от ответника Д.. Видно от приложеното копие на обратна разписка и
отбелязването от Български пощи- „Адресът не съществува". На следващо
място оспорва твърдението, че ответникът Т. Р. Д. е лицето, извършило
процесното ПТП. На последно място счита исковата претенция за силно
завишена и не отговаряща на нанесените при ПТП-то вреди и тяхната реална
оценка -видно от представените копия на снимки от фотоалбума и описаните
щети от приложения протокол за ПТП.
3
В съдебно заседание ищецът поддържа исковете чрез своя
процесуален представител – адвокат К. С. В. от АК - Търговище. Подробни
съображения излага в писменна защита, на осн. чл. 149, ал.3 ГПК.
Ответникът, в съдебно заседание чрез назначения по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК особен представител адвокат Р. В. от АК-Разградq оспорва
предявените искове. Подробни съображения излага в писменна защита, на
осн. чл. 149, ал.3 ГПК.
Разградският окръжен съд, след като взе предвид становището на
страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа страна:
От приетия по делото /л. 9-13/ протокол за ПТП рег. № KRPP-
103/DNTC-2017-PO от 14.03.2017 г., издаден от Полицейско звено: Група
ПТП град Тахов, Република Чехия, се установява, че на 10.03.2017 г. в 11.00
часа на път II/605 в кадастъра на населеното място Сулислав, окръг Тахов,
ответникът управлявайки личния си автомобил марка Рено, регистрационен
№ РР3965ВС, регистрация BG, в посока на движение от населено място
Сулислав към населено място Улице в Чехия, тук на равен и видим участък
от пътя, се връщал с автомобила си обратно в неговата лента на движение,
след изправарване на друг автомобил. По време на тази маневра не съобразил
скоростта на движение с видимата дистанция и в резултата на това удря с
дясна предна част на автомобила си лявата задна част на автомоил Пежо с
регистрационен номер 4P73947, който управлявал водъчът Лукаш Коварджик.
След удара, автомобилът Пежо се завърта и излиза в дясната пътна канавка,
където се преобръща на лявата страна.
В трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, се
приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на
чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него
изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно
самото удостоверено волеизявление - решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. №
768/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г.
съставът на ВКС, I т. о., решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на
ВКС, I т. о. и решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II
т. о.
С решение № 15/25.04.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., I т. о. ВКС е
даден отговор на въпроса "относно съдържанието и характера на протокола за
ПТП във връзка с установяване на механизма на ПТП", като е прието, че
Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията
му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ
документ. Като такъв той се полза, не само с обвързваща формална
доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179,
4
ал. 1 ГПК, и със задължителна материална доказателствена сила, като
съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и
за извършените от него и пред него действия.
Съдът намира за установено от правна страна, че към момента на
процесното ПТП ответникът е управлявал автомобила с територия на
обичайно пребиваване в Република България /по смисъла на чл. 1, т. 4, б. "а"
от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета/, без
валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Видно от неоспорената Справка от базата данни на Информационния
център към гаранционния фонд /като според чл. 574, ал. 12 КЗ,
публикуваната там информация има характер на официално
удостоверяване/, на база подадените от застрахователните компании за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е, че към момента
на ПТП – то 11.00 часа на 10.03.2017г процесния автомобил не е имал
действаща застраховка Гражданска отговорност, както и че същият е
собственост на ответника /л. 23/. Сключената преди това Застраховка ГО на
24.06.2016г., с полица BG/22/116001752683, е била прекратена на 09.01.2017г.
поради невнесена вноска. След като ПТП-то е станало в 11.00ч. на
10.03.2017г., същият ден в 15.51ч. била сключена нова застраховка
Гражданска отговорност с полица BG/28117000790055, с начало 16.51 ч. на
10.03.2017г. Ето защо, към момента на ПТП-то упраляваното от ответника
МПС не е имало действаща застраховка Гражданска отговорност. Вж. и
Решение № 270 от 21.10.2022 г. на ОС - Монтана по гр. д. № 371/2021 г.
По възражението на ответната страна, че в протокола за ПТП е
отразено, че е налице валидна на застраховката „ГО" от 18.01.2017г. до
18.01.2018г. - ЗК АЛИАНЦ, а ПТП е настъпило на 10.03.2017г.
Така описаната застраховка ГО касае другият автомобил – марка
Пежо, с рег. номер 4P7 3947, а не управлявания от ответника автомобил
марка Рено, регистрационен № РР3965ВС. Относно последния автомобил в
протокола за ПТП няма отразена ГО.
В отговор на искане съгласно чл. 13 от Вътрешните правила, което
искате било отправено от Чешко бюро на застрахователите, Национално
бюро на българските автомобил застрахователи на 16.03.2017г. посочило, че
относно МПС марка Рено, модел Еспейс, рег. № РР3965ВС, към 10.03.2017г.,
в 11.00 часа е било с обичайно домуване в България и не е било застраховано
/л.25/.
Въз основа на претенция на Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи при ищеца били заведени щета № 120435 от
20.07.2017г. /л.27/ и щета № 220033 от 20.03.2018г. /л. 107/.
Видно от представените и неоспорени Преводни нареждания за
кредитен превод, е че ищецът е заплатил на Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи сумите които се претендират с исковата молба
5
/л. 29, 50, 55, 61, 68, 76, 86, 94, 101, 109/. Документите не са били оспорени по
реда на чл. 184 от ГПК. Поради това удостоверяват подлежащите на
доказване с тях факти. В този смисъл е Решение № 70 от 19.02.2014 г. по гр. д.
№ 868/2012 г., ІV г. о., на ВКС по чл. 290 от ГПК, с което е прието, че
възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не
променя характеристиките му и ако другата страна не поиска представянето
на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно
доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. Поради
това преписът има значението на носител, обективиращ частни, подписани от
страните документи, които съгласно чл. 180 ГПК, се ползват с формална
доказателствена сила за авторството им. По настоящото дело по същия начин
ищецът е удостоверил и плащанията на държавната такса за иска и на
възнаграждението за особен представител, които електронни документи
съдът е приел за безспорни. Ето защо съдът приема за установени
извършените онлайн плащания. Така и Решение от 27.09.2019 г. на ОС -
Ямбол по т. д. № 10/2019 г.
Не се спори, че всички описани по-горе и платени суми
представляват суми, изплатени като обезщетение на и в полза на увредените
лица, суми, платени за външни услуги във връзка с обработването и
уреждането на щетата, които биха били платени при подобни обстоятелства
от застраховател, установен в държавата, в която е настъпило
произшествието и такса за обработка, начислена по правилата, одобрени от
Съвета на Бюрата.
Всички тези суми са дължими съгласно чл. 5 от Вътрешните
разпоредби /"Вътрешни правила на Съвета на Бюрата"/, съобразно който
когато национално бюро уреди щетите от ПТП, настъпило на територията, на
която то е компетентно, изпраща в срок от 1 година от датата на последното
плащане, направено от него в полза на увреденото лице, на заинтересованото
бюро, подписало Многостранното споразумение, на територията на която
обичайно се намира увреждащото незастраховано МПС, искане за
реимбурсиране, в което са посочени горните суми.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият
съдебен състав приема следното от правна страна:
Предявен е иск за ангажиране на регресната отговорност на
ответницата като делинквент по отношение на Гаранциониня фонд за
заплатени от него обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени
вреди от настъпило ПТП.
Безспорно Гаранционният фонд не е застраховател и задължението
му за заплащане на обезщетение възниква по силата на закона, а не поради
наличие на застрахователен договор. Независимо от това, правният режим на
отговорността на Фонда е аналогичен с този на застрахователя, установен в
КЗ - редът за ангажиране на отговорността му и нейният обем са сходни с
тези на застрахователя на делинквета при настъпване на застрахователно
6
събитие, представляващо риск по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Поради това, доколкото спорът е свързан с
настъпване на застрахователно събитие, представляващо риск по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на виновния водач,
независимо от източника, който го поражда /закон или договор/, на доказване
подлежат елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно
и противоправно, както и установена вреда-причинени телесни увреждания на
третите за спора лица.
Съдът приема, че искът е подаден от процесуално легитимиран ищец
срещу процесуално легитимиран ответник – водач на МПС без валиден
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите към датата на ПТП, осъществило се на 10.03.2017г. в 11
часа в Чехия. За регресния иск на Гаранционния фонд срещу български
гражданин, за възстановяване на платеното от компенсационния орган
обезщетение на увреденото лице за настъпили имуществени и
неимуществени вреди от ПТП, причинени от МПС без валидна застраховка
"ГО", е приложим българският закон, действащ към момента на възникване
на регресното право. Съдът намира, че моментът на възникване на регресното
право е моментът на настъпване на вредоносното събитие, като с извършване
на плащането настъпва изискуемостта на регресното вземане. Изцяло в този
смисъл Решение № 20 от 2.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 2695/2019 г., II т. о.,
ТК. Съобразно датата на настъпване на процесното ПТП – 10.03.2017 г.,
правоотношенията във връзка с регресното право на ищеца следва да бъдат
уредени съобразно Кодексът за застраховане, в сила от 01.01.2016 г.
За да се уважи така предявения иск, ищеца при условията на пълно и
главно доказване, следва да докаже наличието на определените в закона
кумулативно предвидени предпоставки: 1. ПТП, настъпило на територията на
държава членка по вина на ответника, 2. Делинквентът – водач на МПС, да
управлява МПС, което обичайно се намира на територията на Република
България, 3. За управляваното от виновния водач МПС да няма валидно
сключена застраховка "Гражданска отговорност" 4. Причинна връзка между
събитието и причинените в съответния размер вреди.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, като следва
да установи онези свои правоизключващи и правопогасяващи възражения,
които са за положителни факти, че има сключена застраховка "Гражданска
отговорност", включително и възражението си за изтекла давност. Такова
доказване в случая не бе проведено.
Съгласно чл. 34, ал. 3 от Правилника за устройството и дейността на
Гаранционния фонд "Фондът възстановява суми, когато Националното бюро
на българските автомобилни застрахователи /бюрото/ в съответствие с
международните договори, по които е страна, е заплатило обезщетения за
вреди, причинени от пътнотранспортно произшествие по, ал. 1, т. 1, буква
"б", "аа", "бб", "гг", настъпили в друга държава членка. Сумите се
7
възстановяват в срок 15 дни от писменото заявление на бюрото".
По настоящото дело предпоставките за уважаване на иска са налице,
доколкото с ангажираните доказателства безспорно се установява, че на
10.03.2017г. в 11 часа в Чехия, лек автомобил с българска регистрация "Рено
Еспейс" с ДКН РР3965ВС, без застраховка "Гражданска отговорност",
управляван от ответника-български гражданин, катастрофира, като в пряка
причинна връзка от настъпилото произшествие настъпват сочените от ищеца
имуществени и неимуществени вреди.
При регресни искове на застраховател за вреди, реализирани и
подлежащи на репариране на територията на друга държава-член на
Европейския съюз, за размера на вредите е приложима разпоредбата на чл. 19
от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския Парламент и на Съвета от 11
юли 2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения
("Рим II"), съгласно която, когато едно лице ("кредитор") предяви иск по
извъндоговорно задължение срещу друго лице ("длъжник") и трето лице има
задължение към кредитора, или действително е удовлетворило кредитора в
изпълнение на това задължение, правото, което урежда задължението на
третото лице към кредитора определя дали и до каква степен третото лице
може да упражни срещу длъжника правата, които кредиторът е имал срещу
длъжника съгласно правото, уреждащо тяхното отношение. В случая за
определяне на размера на вредите по предявения регресен иск е приложимо
чешкото материално право, тъй като вредите са настъпили на територията на
Чехия и подлежат на репариране в Чехия (или в случая привръзките lex loci
delicti и lex loci damni сочат към едно и също приложимо право – чешкото).
Ответникът не е направил възражение, че парична равностойност на вредите,
която в случая е както за неимуществени, така и на имуществени вреди,
надхвърля дължимото обезщетение за вреди по чешкото право. Ето защо, и
тъй като са налице всички кумулативни предпоставки на търсената регресна
отговорност, ищецът има право да получи от ответника, който при
настъпване на ПТП е управлявал автомобил без застраховка ГО, пълния
размер на заплатеното обезщетение за репариране на вредите на пострадалото
лице, настъпили и подлежащи на репариране в Чехия, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба. Вж. и Решение № 50121 от 11.11.2022 г.
на ВКС по т. д. № 256/2021 г., I т. о., ТК.
Настоящата съдебна инстанция споделя практиката на ВКС отразена
в решение № 1/2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 263/10 г. ІІ г. о., че когато се
дължи обезщетение на чуждестранно лице и поправянето на вредите е
извършено в чужбина, налице е чуждестранен елемент в правоотношението
между застраховател и увредено лице, свързан с характера на увреденото
лице и мястото на отстраняване на вредите и по тази причина размерът на
обезщетението не следва да се определя по средни пазарни цени в България,
тъй като това не би довело до пълна обезвреда, а следва стойността на
възстановителни ремонт да се определи по цените за ремонта, където е
извършен, като същата се установява от представените по делото счетоводни
8
документи. В случая меродавна е стойността, определената от
компенсационния орган в държавата, където е настъпило събитието и
отразена в документите, приложени по делото.
Следователно предявеният иск е основателен.
Законна лихва ищецът претендира от датата на входирането на
исковата молба – 21.07.2022г. и същата му се присъжда.
По възражението на ответника, че вземанията на ищеца са
погасени по давност.
Същото е неоснователно, поради следните съображения:
По общо правило на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността за едно вземане,
включително и за регресното вземане на ищеца започва да тече от момента на
неговата изискуемост. Съгласно Решение № 192/14.08.2012 г. по т. д. №
768/2010 г. на ВКС, II т. о. регресното право възниква спрямо застрахования
от момента на деликта. Моментът на плащането на обезщетението на третото
лице определя не възникването, а изискуемостта на регресното притезание.
Тъй като основанието на предявения регресен иск възниква от
фактически състав, който включва изплащане на сумата на правоимащото
лице по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес, затова
началният момент на погасителната давност по чл. 110 ЗЗД е датата на
плащане на застрахователното обезщетение на правоимащия и за този иск
тече погасителна давност. Съгласно т. 14 на Постановление № 7/1978 г. на
ПлВС за регресните искове важи общата петгодишна давност по чл. 110 и сл.
ЗЗД, а течението й започва от момента на изплащането на застрахователните
обезщетения на правоимащите лица. Изцяло в този смисъл и Решение №
2/02.02.2011 по дело № 206/2010 на ВКС, ТК, II т. о. Вж. и Решение № 137 от
20.10.2022 г. на ВнАС по в. гр. д. № 344/2022 г. и Решение № 85 от
20.06.2022 г. на ВнАС по в. гр. д. № 219/2022 г.
В конкретния случай първото плащане извършено от Гаранционния
фонд е на 03.08.2017 г. /том.1, л. 29/, т. е. към датата на предявяване на иска
през месец юли 2022г. /исковата молба е подадена на 20.07.2022г. по
пощата – МиБМ Експрес ООД с товарителница № ********** и е заведана в
РОС на 21.07.2022г. с вх. № 2985 - том 1, л. 6 и л. 338 / не е изтекла
петгодишната давност за нито едно от извършените плащания. Следователно
искът не е погасен по давност. Само за пълнота на изложението, следва да се
посочи, че междувременно са действали и разпоредбите на Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците.
Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове (като до
изменението с ДВ бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г. в редакция
"давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането
на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за
частноправните субекти, с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и
9
Закона за административните нарушения и наказани", а след изменението с
редакцията "с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти"). Сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение, продължанват да текат след изтичане на 7 дни от
обнародването в ДВ (13.05.2020 г.) на Закона за изменение и допълнение на
Закона за здравето, а именно давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Т. е. давностните
срокове са спрели от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. и текат отново от
21.05.2020 г. Спирането е за 69 дни. Така и Решение № 85 от 20.06.2022 г. на
ВнАС по в. гр. д. № 219/2022 г.
По възражението на ответника, че не е получил регресна покана.
Обстоятелството дали регресната покана е била получена от
ответника е ирелевантно за възникването на отговорността му за
възстановяване на платеното обезщетение. Без правно значение е, дали е
получила регресната покана преди предявяване на иска, тъй като самата
искова молба има характер на такава покана. Така и Решение от 27.09.2019 г.
на ОС - Ямбол по т. д. № 10/2019 г., Решение № 27 от 28.01.2019 г. на ОС -
Стара Загора по в. гр. д. № 1469/2018 г.
По разноските в настоящия процес:
При този изход на процеса ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в общ размер на сумата от 4 749.15 лв., от която:
2 102.37 лв. - внесена ДТ, 2 106.78 лв. - депозит за особен представител, и 540
лв. юрисконсултско възнаграждение определено на основание чл. 78, ал. 8
ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 2 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Р. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.
Разград, ул. „Китка" № 6 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 559, ал.3 във вр. ал.
1, т. 1 КЗ във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД на Гаранционен фонд, адрес гр. София, п.к.
1000, ул. Граф Игнатиев 2, ет. 4, ЕИК *********, представляван заедно от
Изпълнителните директори М.К. и С.С. сумата от общо 52 559.27 лв.
/петдесет и две хиляди петстотин петдесет и девет лева и двадесет и седем
стотинки/ представляваща възстановено от Гаранционния фонд обезщетение
по щета №120435/20.07.2017г. и щета №220033/20.03.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждането на
исковата молба – 21.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Сумата може да бъде изплатена по следната банкова сметка:
Банка: „УниКредит Булбанк“ АД
IBAN: BG66 UNCR 7630 1009 5185 01
10
BIC: UNCRBGSF
ОСЪЖДА Т. Р. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.
Разград, ул. „Китка" № 6, ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд с ЕИК
*********, адрес: гр.София, ул. ”Граф Игнатиев” №2, ет.4 представляван от
изпълнителните директори М.К. и С.С. сумата 4 749.15 лв. /четири хиляди
седемстотин четиридесет и девет лева и петнадесет стотинки/
представляваща разноски в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал.1 и
ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 2 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
11