Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 05.08.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и първи юли
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 4460 по описа
за 2018 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от „Б.Д.” ЕАД срещу П.И.П., с която е предявен иск по
реда на чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 ГПК, евентуално съединен с
осъдителни искове с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 във връзка с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 24.03.2016
г. е подал до СРС заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, по което е образувано ч.гр.д. № 16415/2016
г. по описа на СРС. Твърди се, че съдът е уважил изцяло подаденото заявление и
е издал изпълнителен лист, въз основа на който на 06.12.2016 г. е образувано
изпълнително производство № 20168610402106 по описа на ЧСИ Д.В.. Твърди се, че
на 01.03.2018 г. ищецът получил съобщение от СРС с указания за предявяване на
иск за установяване на вземането, в изпълнение на което ищецът е предявил
настоящия иск.
Поддържа се, че съгласно договор
за кредит от 16.07.2008 г. Банката е предоставила на ответника банков кредит в
размер на 108000 лв., със срок на издължаване 360 месеца, считано от датата на
разрешаване на кредита-30.07.2008 г. Ищецът твърди, че към датата на сключване,
базовият лихвен процент е 4,69%, а стандартна надбавка в размер на 3,60%,
намалена с отстъпка от 0,5% или лихвеният процент по кредита е общо 7,79%.
Твърди се, че на 09.09.2014 г. между страните е сключено допълнително
споразумение, с което е променен лихвеният процент, като кредитът се олихвява с
променлив лихвен процент в размер на 6,79% годишно, формиран от стойността на
6-месечен SOFIBOR 1,351% и надбавка в размер на 5,439 п.п., при изпълнение на
програма ДСК Уют. Максималният размер, до който може да достигне лихвеният
процент в резултат на неизпълнение на условията, е стандартният променлив
лихвен процент в размер на 6-месечен SOFIBOR към съответната дата и надбавка в
размер на 8,939 п.п.
Поддържа се, че Банката е
изпълнила задълженията си по договора, предоставяйки уговорения размер на кредита,
който е усвоен от ответника на 30.07.2008 г.
Поддържа се, че до падежна дата
15.11.2013 г. кредитът е погасяван редовно. Вноската за падежна дата 15.12.2013
г. е внесена с 38 дни закъснение, след което кредитът е обслужван редовно до
15.06.2014 г., след което е започнало погасяване на месечните вноски със
закъснение. Със сключеното между страните на 09.09.2014 г. допълнително
споразумение лихвеният процент е намален на 6,79%. Последното плащане по
кредита е извършено на 15.12.2014 г. в размер на 2,02 лв.
Поради непогасяване в срок на
месечните погасителни вноски е допусната забава в плащанията над 90 дни, с
оглед на което и на основание раздел VІІ „Отговорност и санкции“, т.20.2. от ОУ
към договора за кредит, във връзка с чл.60, ал.2 от ЗКИ, за Банката е
възникнало потестативното правно да обяви вземането си за главница по договора
за кредит за предсрочно изискуемо, което е сторено с уведомление с изх.№
01-20-07121/09.10.2015 г., връчено редовно на майката на кредитополучателя,
поради което и от 21.10.2015 г. кредитът е отнесен като предсрочно изискуем.
Ищецът твърди, че при допусната
забава, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения
лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 3 п.п., а допълнително след
отнасяне на кредита в просрочие до предявяване на молбата за събирането му по
съдебен ред, остатъкът от кредита се
олихвява с договорения лихвен процент в т.6, увеличен с наказателна надбавка в
размер на 10 п.п.
Моли съда да постанови решение, с
което да бъдe признато в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сумата от 101 334,51 лв., неплатена главница дължима въз
основа на договор за ипотечен кредит от 16.07.2008 г. и допълнително
споразумение към него от 09.09.2014 г., обявен за предсрочно изискуем, считано
от 21.10.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 24.03.2016 г. до
изплащане на вземането, сумата от 8 926,53 лв.-договорна лихва начислена за
периода от 15.11.2014 г. до 23.03.2016 г., лихва в размер на 4 327,95 лв. за
периода от 21.10.2015 г. до 23.03.2016 г., заемни такси в размер на 280,13 лв.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417, т.2 ГПК от 12.10.2016 г. по ч.гр.д. № 16415/2016 г. по
писа на СРС, 69 състав.
С определение от 14.12.2017 г.,
постановено по ч.гр.д. № 15747/2017 г., Софийският градски съд е отменил
разпореждането за незабавно изпълнение и е обезсилил издадения изпълнителен
лист, с оглед на което заповедта е по чл.410 от ГПК.
При условията на евентуалност,
в случай че съдът приеме,
че Банката не е упражнила надлежно правото си да обяви процесния кредит за
предсрочно изискуем преди датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК,
предявява осъдителни искове с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 във връзка с
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД за следните суми: сумата от 101 334,51 лв., неплатена
главница дължима въз основа на договор за ипотечен кредит от 16.07.2008 г. и
допълнително споразумение към него от 09.09.2014 г., ведно със законната лихва,
считано от 02.04.2018 г.-датата на подаване на исковата молба до изплащане на
вземането, сумата от 20 730,24 лв. -договорна лихва начислена за периода от
15.11.2014 г. до 29.03.2018 г., санкционираща лихва в размер на 314,40 лв. за
периода от 21.10.2015 г. до 29.03.2018 г., заемни такси в размер на 246,54 лв.
Заявява, че с предявяването на
исковата молба счита целият непогасен остатък от вземането си по процесния
договор за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж,
поради допусната забава в плащанията по главница и/или лихва на повече от 90
дни към момента на завеждане на исковата молба.
На ответника П.И.П. е връчен
редовно препис от исковата молба на 08.05.2019 г., като в законоустановения
двуседмичен срок, не депозира отговор.
Преписът е връчен чрез
пълномощник адвокат Х.В.М., която разполага с процесуални правомощия, съобразно
пълномощно на л.7 от ч.гр.д. № 15747/17 г. по описа на СГС, ЧЖ, І състав.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете си чрез своя процесуален представител.
Претендира разноски съобразно представен списък по чл.80 ГПК. При условията на
евентуалност заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ответника.
Ответникът
в съдебно заседание оспорва предявените искове по съображения изложени в
депозира по делото писмена молба.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 24.03.2016 г. ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК, въз основа на което и с
разпореждане на съда, постановено по ч.гр.д. № 16415/16 г. по описа на СРС, 69
състав, срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК, допуснато е незабавно изпълнение и
издаден изпълнителен лист.
В
законоустановения срок длъжникът е възразил срещу дължимостта на вземането.
С
определение от 14.12.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 15747/2017 г.,
Софийският градски съд е отменил разпореждането за незабавно изпълнение и е
обезсилил издадения изпълнителен лист.
Със съобщение, връчено на ищеца
на 01.03.2018 г., последният е уведомен, че следва да предяви иск за
установяване на своето вземане в едномесечен срок от получаване на съобщението.
Настоящият
иск е предявен на 02.04.2018 г. (първият работен ден след изтичане
на срока в неприсъствен ден), т.е. в законоустановения
едномесечен срок. В този смисъл предявеният иск е процесуално допустим.
По същество на предявения иск.
Между
страните не е било спорно, а и от представените писмени доказателства се
установява, че между тях са възникнали валидни правоотношения по договор за
ипотечен кредит от 16.07.2008 г. по силата на който банката е предоставила на
ответника кредит в размер на 108 000 лв. за срок от 360 месеца, считано от датата на неговото първо усвояване,
при лихва и други условия съгласно клаузите на договора.
От
приетото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ се установява, че договореният
кредит в размер на 108 000 лева е усвоен еднократно на 30.07.2008 г. по
разплащателна сметка № (02) 0000000012646949 /IBAN: *** П.И.П., открита в Б. „Д.“
ЕАД, клон Калоян.
На
30.07.2008 г. разплащателната сметка на ответника е кредитирана (заверена) със
сума в размер на 108 000 лв. срещу дебитиране (задължаване) на заемна сметка на
ответника № (17) 0000000015952711 със сумата 108 000 лв. Основанието на счетоводната
операция е: „Усвояване на кредит за покупка на жилище“. Усвоеният
на 30.07.2008 г. кредит в размер на 108 000 лева е разсрочен за погасяване на
360 месечни анюитетни вноски с включени главница и лихва, с краен срок за
погасяване 30.07.2038 г. Падежът за плащане на месечната вноска е всяко 15-то
число като първата падежна дата е 15.08.2008 г. На всяко 15-то число на месец
юли е начислявана годишна такса за управление на кредита в размер на 0,4% върху
остатъка от главница.
За
предоставения кредит страните са договорили заплащане на лихва за целия период
формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от
кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия
за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК УЮТ“. Към датата
на сключване на договора базовият лихвен процент е бил 4,69%, стандартната
надбавка е била в размер на 3,6 процентни пункта, намалена с отстъпка от 0,5
проценти пункта, или първоначално уговорения лихвен процент по кредита е бил
7,79 %.
На
09.09.2014 г. страните са подписали допълнително споразумение към договора, по
силата на което лихвения процент е определен на 6,79%
Със
заключението на ССчЕ се установява, че погасяването на задълженията по кредита
е извършвано от левова разплащателна сметка с аналитичен № (02)
0000000012646949 на ответника П.И.П.. Сметката е захранвана касово с внасяни в
брой суми на каса в банката с вносители ответникът или трети лица. С
постъпленията по сметката са плащани както падежирали задължения по процесния
кредит, така и задължения по фактури за ел.енергия, вода, телефон, интернет.
Установява
се, че последното постъпление по сметката е на 03.12.2014 г. от вноска в размер
на 1 000 лева с вносител ответникът, от които за погасяване на кредита са
използвани общо 697,80 лева. С тях са погасени следните задължения по кредита:
-главница
с падеж 15.11.2014 г. в размер на 143,80 лева,
-остатък
от редовна лихва с падеж 15.11.2014 г. в размер на 551,78 лева,
-санкционираща
лихва, начислена до 03.12.2014 г. 0,20 лева,
-част
от редовна лихва с падеж 15.12.2014 г. в размер на 2,02 лева.
От
03.12.2014 г. до 24.03.2016 г. (дата на заявлението) няма други постъпления по
сметката.
За
периода от 30.07.2008 г. (дата на усвояване на кредита) до 03.12.2014 г. (дата
на последно постъпление) постъпилите суми по сметката, с които са погасявани
падежирали задължения по кредита, са общо в размер на 66 556,64 лева, с които са погасени:
-главница
6 665,49 лева, всички вноски до
падеж 15.11.2014 г. вкл.,
-редовна
лихва 57 380,77 лева, всички вноски до падеж 15.11.2014 г. вкл.,
-санкционираща
лихва 0,74 лева, начислените до
03.12.2014 г. вкл. върху просрочените главници с падежи до 15.11.2014 г.,
-годишна
такса за управление 2 509,64 лева 2008
г.-2014 г. вкл.
Редовното
погасяване на кредита е преустановено считано от падежна дата 15.12.2014 г.
Поради допусната забава в плащанията повече от 90 дни, на 21.10.2015 г.
кредитът е отнесен счетоводно като предсрочно изискуем. Забавата в плащанията
на месечни анюитетни вноски е, както следва:
-за
периода от 15.12.2014 г. до 20.10.2015 г. вкл. (към дата на предсрочна
изискуемост 21.10.2015 г.) забавата е 306 дни
-за
периода от 21.10.2014 г. до 23.03.2016 г. вкл. (дата на заявлението 24.03.2016
г.) забавата е 183 дни.
Забава
от 459 дни общо към дата на заявлението по чл. 417 на ГПК - 24.03.2016 г.
От
неоспореното от страните заключение се установява, че към 24.03.2016 г.
непогасеното вземане по кредита е, както следва:
-Непогасено
вземане за главница в размер на 101 334,51
лева, в т.ч.:
остатък
редовна (предсрочно изискуема главница 99 651.80 лева, просрочена главница 1 682.71 лева, представляваща сбора от просрочени
11 вноски за главница до 21.10.2015 г. (предсрочна изискуемост): с падеж
15.12.2014-144,62 лева, с падеж 15.01.2015 - 145,43 лева, с падеж 15.02.2015-
149,93 лева, с падеж 15.03.2015 - 150,76 лева, с падеж 15.04.2015 - 151,59 лева,
с падеж 15.05.2015 - 152,43 лева, с падеж 15.06.2015 - 153,27 лева, с падеж
15.07.2015- 154,11 лева, с падеж 15.08.2015 - 159,33 лева, с падеж 15.09.2015 -
160,19 лева, с падеж 15.10.2015- 161,05 лева-
-Непогасено
вземане за редовна лихва в размер на 8 881,24 лева,
в т.ч.:
от
15.12.2014 г. до 21.10.2015 г. (предсрочна изискуемост-) просрочени 11 вноски
по погасителен план с падеж 15.12.2014-571,36 лева, с падеж 15.01.2015-572,57
лева, с падеж 15.02.2015 - 557,43 лева, с падеж 15.03.20 1 5 - 556,60 лева, с
падеж 15.04.2015 - 555,77 лева, с падеж 15.05.2015 - 554,93 лева, с падеж
15.06.2015 - 554,09 лева, с падеж 15.07.2015 - 553,25 лева, с падеж 15.08.2015
- 536,13 лева, с падеж 15.09.2015 - 535,27 лева, с падеж 15.10.2015 - 534,41
лева текуща лихва 15.10.2015 -20.10.2015 - 108,51 лева от 21.10.2015 г. до
24.03.2016 г. (дата на заявлението)
просрочени
5 вноски, начислени върху предсрочно изискуемата главница 101 334,51 лева с
падеж 15.11.2015 - 542,56 лева, с падеж 15.12.2015 - 542,56 лева, с падеж 15.01.20 1
6 - 542,56 лева, с падеж 15.02.2016 - 509,46 лева, с падеж 15.03.2016 - 509,46
лева,
текуща
лихва за 9 дни от 15.03.2016 до 23.03.2016-152,84 лева.
-Непогасена
санкционираща лихва с 3% лихвен процент в
размер на 24,80 лева, начислена за периода от 15.12.2014 г. до 21.10.2015 г.
(дата на предсрочна изискуемост) върху просрочените главници с падежи от
15.12.2014 г. до 15.09.2015 г. вкл.,
-Непогасена
наказателна лихва с 10% лихвен процент в размер на 4 306,70 лева, начислена за
периода от 21.10.2015 г. до 24.03.2016 г. (дата на заявлението) върху
предсрочно изискуема главница 101 334,51 лева,
-Непогасена
годишна такса за управление 2015 в размер на
401,15 лева,
-Непогасена
имуществена застраховка в размер на 160,13
лева,
-Непогасена
такса изискуемост в размер на 120 лева.
Или
общия дълг към 24.03.2016 г. (дата на заявлението по чл. 417 на ГПК) е в размер
на сумата от 115 228,53 лева.
На 09.10.2015
г. ищецът е изпратил писмо изх.№ 01-20-07121, съдържащо волеизявлението му за
обявяване предсрочна изискуемост на кредита. Писмото е изпратено до длъжника на
адрес в гр.Враца и на 15.10.2015 г. е връчено на лице, посочено като майка на
длъжника.
В договора
за кредит длъжникът е посочил адрес в гр.София, който е и негов постоянен
адрес, видно от представеното в заповедното производство копие на лична карта.
Горната
фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства,
които съдът кредитира.
Между
така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си,
поради което съдът ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът
квалифицира от правна страна
предявения главен иск по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже
главно и пълно факта, от който произтича неговото вземане, следва да установи,
че вземането съществува и той следва да изчерпи всички основания на
претендираното от него право.
От своя страна в тежест на
ответника е да докаже всички възражения срещу вземането, включително и че го е заплатил.
Основанието на предявения иск е
неизпълнение на ответника по договор за ипотечен кредит.
Не се спори, а и от приетите по
делото писмени доказателства безспорно се установява, че между ищеца
и ответника в качеството му на кредитополучател, е сключен договор за ипотечен кредит на 16.07.2008 г., обезпечен с договор за учредяване на ипотека върху недвижим имот.
При предоставен кредит от банка приложение
намират правилата на чл. 430 - 432 ТЗ.
Съгласно легалното определение в чл. 430,
ал. 1 ТЗ с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава
да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По
своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен,
възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата
по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. В изпълнение на
вече сключен договор за банков кредит, за банката възниква задължение за
отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена
разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване
на кредита. Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки /чл. 305 ТЗ/, при безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на
сметката на кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез
изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора.
Безспорно от доказателствата по
делото /заключението на ССчЕ/ се установява, че ищецът е изпълнил това свое
задължение по договора.
От
ангажираните от ищеца доказателства и съобразно разпределената му от съда
доказателствена тежест, не се доказа главно и пълно, че е настъпила предсрочна
изискуемост на кредита.
Съобразно постановката на т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК ВКС, предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към
този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Банката
кредитор може да иска издаване на заповед за изпълнение, след като кредитът
бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски,
което действие следва да предхожда по време сезирането на съда по реда на чл.
417, т. 2 ГПК.
Предсрочната изискуемост следва
да е настъпила преди подаване на заявлението. Настъпването на предсрочна
изискуемост в хода на исковото производство и позоваването на същото води до
изменение на основанието на иска, което е недопустимо в хипотезата на иск по
чл.422 ГПК. Изцяло в този смисъл е т.11б от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с
което се прие, че в производството по иска, предявен по реда на чл.422,
респ. чл.415,
ал.1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК – за
изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от
което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на
иска.
В писмо изх. № 01-20-07121/09.10.2015
г., е обективирано волеизявление на банката за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита. Това писмо обаче не е връчено на длъжника и на адреса,
посочен в договора, а именно: гр. София, ул. „Козлодуй“ № 177, ет.4, ап.14,
който адрес е и постоянен адрес на длъжника, видно от представеното копие на
личната карта, а е връчено на адрес в гр.Враца. Налице е нередовно връчване,
поради което съдът приема, че ищецът не е упражнил правото си преди 24.03.2016
г.
При това положение и доколкото
относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са
се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, то вземането на ищеца не е изискуемо в предявения размер и на
предявеното основание, поради което и на така заявеното фактическо основание
искът му се явява неоснователен.
С оглед отхвърляне на първия
предявен главен иск, съдът дължи произнасяне по предявените евентуални
осъдителни искове, които от правна страна съдът квалифицира по чл.430, ал.1,
ал.2 от ТЗ във връзка с чл.432, ал.1 ТЗ, във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Исковете са основателни, предвид
следните съображения:
Исковата молба може да има
характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно
изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната
изискуемост се обявява на длъжника. Уведомяването на длъжника, че кредиторът
счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от
исковата молба има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на
кредита, ако са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното
настъпване. В този смисъл Решение № 161 от 08.02.2016 г., постановено по реда
на чл. 290 от ГПК по т. д. № 1153/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; Решение №
129/09.11.2015 г. т. д. № 1977/2014 г. ВКС, ТК, ІІ ТО, Решение № 123/09.11.2015
г., по т. дело № 2561/2014 г. ВКС, ТК, ІІ ТО.
Съобразно приетото в
горецитираните решения, уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита
за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл.
422, ал. 1 ГПК след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита,
ако са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване.
Това уведомяване не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след
предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК,
нито да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК,
нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на
задължението, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск
или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение.
В случая ищецът е заявил това
основание, предявявайки в условията на евентуалност осъдителни искове.
Безспорно и с връчване на препис
от исковата молба на ответника на 08.05.2019 г. е настъпила предсрочната
изискуемост на кредита на основание чл.20.2 от Общите условия за предоставяне
на ипотечни кредити, доколкото и безспорно с доказателствата по делото се
установява, че към 08.05.2019 г. забавата в плащанията е 2770 дни, за периода
от 15.12.2014 г. до 07.05.2018 г. включително, т.е. повече от 90 дни. Т.е. към 08.05.2019 г. са били
налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока.
Със заключението на ССче се
установява, че непогасените задължения по кредита към 08.05.2019 г. са, както
следва:
-Непогасена главница в размер на 101
334,51лева, в т.ч.:
остатък редовна (предсрочно
изискуема) главница 91 707.14 лева, просрочена главница 9 627,37 лева, представляваща сбор от падежирали
и просрочени 53 вноски с падежи от 15.12.2014 г. до 15.04.2019 г.
-Непогасена редовна лихва в
размер на 26 788,12 лева, в т.ч.:
просрочени 53 вноски с падежи от
15.12.2014 г. до 15.04.2019 г.- 26 434,66 лева, текуща лихва за 23 дни от
15.04.2019 до 07.05.2019 г.-353,48 лева,
-Непогасена санкционираща лихва с
3% лихвен процент в размер на 606,90 лева, начислена за периода от 15.12.2014
г. до 07.05.2019 г. (дата на предсрочна изискуемост) върху просрочените
главници с падежи от 15.12.2014 г. до 15.04.2019 г. вкл.,
-Непогасена годишна такса за
управление в размер на 1 553 лева, както следва: 2015 г.-401,15 лева, 2016 г. -
392,44 лева, 2017 г.-384,37 лева, 2018 г.-375,04 лв.
-Непогасена имуществена
застраховка в размер на 160,13 лева,
-Непогасена такса изискуемост в
размер на 120 лева.
Или общият размер на дълга към
08.05.2018 г. (дата на получаване на ИМ) е
140 070,03 лева.
Доколкото обаче ищецът е заявил
петитум на осъдителните искове в по-малък размер и за по-малък период, по
отношение на претендираните договорни, наказателни лихви и заемни такси (такса изискумост и застраховка обезпечения), съответно не е предприел изменение на предявените
искове по реда на чл.214, ал.1 от ГПК, то исковете следва да бъдат уважени в
размерите и за периодите, за които са предявени.
Предвид горното предявените осъдителни
искове се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени в пълните им предявени
размери.
Ответникът не е подавал отговор
срещу исковата молба, съответно не е въвеждал в процеса конкретни възражения
срещу исковете, поради което съдът не се произнася по такива.
По разноските в процеса:
При
този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на
ищеца направените от него разноски в настоящото производство и по уважените
осъдителни искове.
С оглед
обаче отхвърлянето на главния установителен иск, по който ищецът е внесъл
дължимата държавна такса, ответникът не дължи възстановяване на разноските
направени от ищеца за дължимата държавна такса, както и всички разноски
направени в заповедното производство.
Ответникът
дължи възстановяване на разноски на ищеца за депозити за вещи лица в размер на
сумата от 800 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, или общо сума в размер 1100 лв.
Водим от
горното, Софийски градски съд, І-6 състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения от „Б.Д.“ ЕАД, дружество учредено и регистрирано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление *** против П.И.П., ЕГН **********,*** установителен иск по
реда на чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК за установяване в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца на основание чл.430,
ал.1, ал.2 от ТЗ във връзка с чл.432, ал.1 ТЗ, във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 101
334,51 лв. /сто и една хиляди триста тридесет и четири и 0,51 лв./,
неплатена главница дължима въз основа на договор за ипотечен кредит от
16.07.2008 г. и допълнително споразумение към него от 09.09.2014 г., обявен за
предсрочно изискуем, считано от 21.10.2015 г., ведно със законната лихва,
считано от 24.03.2016 г. до изплащане на вземането, сумата от 8 926,53 лв. /осем хиляди деветстотин двадесет и шест и
0,53 лв./-договорна лихва начислена
за периода от 15.11.2014 г. до 23.03.2016 г., лихва в размер на 4 327,95 лв. /четири хиляди триста двадесет и
седем и 0,95 лв./за периода от 21.10.2015 г. до 23.03.2016 г., заемни такси в размер на 280,13 лв.
/двеста и осемдесет и 0,13 лв./, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК от 12.10.2016 г. по ч.гр.д. № 16415/2016 г.
по писа на СРС, 69 състав.
ОСЪЖДА П.И.П., ЕГН **********,***
да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, дружество учредено и регистрирано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление *** на основание чл.430, ал.1, ал.2 от ТЗ във връзка с чл.432, ал.1 ТЗ, във
връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 101 334,51 лв. /сто и една хиляди триста тридесет и
четири и 0,51 лв./, неплатена главница дължима въз основа на договор за
ипотечен кредит от 16.07.2008 г. и допълнително споразумение към него от
09.09.2014 г., обявен за предсрочно изискуем на 08.05.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2018 г.-датата на подаване
на исковата молба до изплащане на вземането, сумата от 20 730,24 лв. /двадесет хиляди седемстотин и
тридесет и 0,24 лв./-договорна лихва начислена за периода от 15.11.2014 г. до
29.03.2018 г., санкционираща лихва в размер на 314,40 лв. /триста и четиринадесет и 0,40 лв./ за периода от
21.10.2015 г. до 29.03.2018 г., заемни такси в размер на 246,54 лв. /двеста четиридесет и шест и 0,54 лв./, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати и сумата от 1100 лв. /хиляда и сто лв./
разноски направени от ищеца пред настоящата инстанция.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: